Министър Йорданова и зам.-министър Ганчев проведоха обществена дискусия за специалност „Право“
Министърът на правораздаването Надежда Йорданова и нейният заместител Борислав Ганчев организираха публично разискване във връзка спредложените промени на Наредбата за единните държавни условия за придобиване на висше обучение по специалността „ Право “ и професионална подготовка „ Юрист “.
„ Обществено-икономическите връзки се развиха доста, България е друга, обществото е друго, правната система е много изменена и би трябвало да подготвим младите адвокати за това. Целта е да забележим накъде върви публичния спор, с цел да можем да обсъдим още един път всички въпроси, преди възприемем едно или друго предложение, с цел да можем дружно да изработим дружно един първокласен нормативен акт “, сподели при започване на полемиката министър Йорданова.
Основните проблематични моменти заключи зам.-министър Ганчев, който е началник на работната група към Министерство на правораздаването.
По думите му, в хода на дебата участниците са стигнали до единодушие, че е нужна нова нормативна уредба, тъй като актуалната не е настояща. Но не би трябвало да се вършат „ внезапни придвижвания “ или концептуални промени, а дабъде усъвършенствана рамката, с цел да се преодолеят проблемите в юридическото обучение.
Той открои три съществени момента в дебата – входът в юридическото обучение, провеждането и завършването му.
Във фокусът на разискването преди всичко е бил подложен въпросът дали да се промени напълно формата на образование – дали да бъде разграничено на магистърска или бакалавърска степен. Надделяло е мнението, че на този стадий следва да бъде непокътната само магистърската форма на образование. Изрично в наредбата би трябвало да се регламентира и провеждането на магистърски стратегии по компетентност „ Право “.
Приемът в компетентност „ Право “ е провокирал най-голяма полемика. „ Разговарях с преподаватели, които от две години образоват студенти, влезнали с оценки от матури. Според тях няма спад в тяхното равнище и дори считат че са по-добре готови. Други споделят, че равнището се е влошило. Затова предложихме студентите да се одобряват след изпит по български и инспекция на опциите на студентите за логическо мислене, като нямаме поради изпит по логичност “, изясни зам.-министър Ганчев.
Като трета група въпроси заместник-министърът открои разногласията към задочната и постоянна форма на образование. „ Приехме метода да оставим задочната форма на образование и това беше приветствано като метод, в това число като опция работещите сътрудници да се образоват. Но си дадохме сметка, че в този му тип задочното образование не трябва да бъде непокътнато “, безапелационен бе Ганчев. Според него обучаваните задочно студенти имат 60 % от хорариума на тези в постоянно образование, който действително спада до едвам 40 на 100 успеваемост поради 10-12-часовите лекционни блокове.
„ Обществено-икономическите връзки се развиха доста, България е друга, обществото е друго, правната система е много изменена и би трябвало да подготвим младите адвокати за това. Целта е да забележим накъде върви публичния спор, с цел да можем да обсъдим още един път всички въпроси, преди възприемем едно или друго предложение, с цел да можем дружно да изработим дружно един първокласен нормативен акт “, сподели при започване на полемиката министър Йорданова.
Основните проблематични моменти заключи зам.-министър Ганчев, който е началник на работната група към Министерство на правораздаването.
По думите му, в хода на дебата участниците са стигнали до единодушие, че е нужна нова нормативна уредба, тъй като актуалната не е настояща. Но не би трябвало да се вършат „ внезапни придвижвания “ или концептуални промени, а дабъде усъвършенствана рамката, с цел да се преодолеят проблемите в юридическото обучение.
Той открои три съществени момента в дебата – входът в юридическото обучение, провеждането и завършването му.
Във фокусът на разискването преди всичко е бил подложен въпросът дали да се промени напълно формата на образование – дали да бъде разграничено на магистърска или бакалавърска степен. Надделяло е мнението, че на този стадий следва да бъде непокътната само магистърската форма на образование. Изрично в наредбата би трябвало да се регламентира и провеждането на магистърски стратегии по компетентност „ Право “.
Приемът в компетентност „ Право “ е провокирал най-голяма полемика. „ Разговарях с преподаватели, които от две години образоват студенти, влезнали с оценки от матури. Според тях няма спад в тяхното равнище и дори считат че са по-добре готови. Други споделят, че равнището се е влошило. Затова предложихме студентите да се одобряват след изпит по български и инспекция на опциите на студентите за логическо мислене, като нямаме поради изпит по логичност “, изясни зам.-министър Ганчев.
Като трета група въпроси заместник-министърът открои разногласията към задочната и постоянна форма на образование. „ Приехме метода да оставим задочната форма на образование и това беше приветствано като метод, в това число като опция работещите сътрудници да се образоват. Но си дадохме сметка, че в този му тип задочното образование не трябва да бъде непокътнато “, безапелационен бе Ганчев. Според него обучаваните задочно студенти имат 60 % от хорариума на тези в постоянно образование, който действително спада до едвам 40 на 100 успеваемост поради 10-12-часовите лекционни блокове.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ