Министър-председателят Бойко Борисов заминава на официално посещение в Сърбия, където

Министър-председателят Бойко Борисов отпътува на публично посещаване в Сърбия, където ще вземе присъединяване в четиристранна среща на държавните и държавни глави на Сърбия, Румъния, Гърция и България, съобщи специфичният делегат на БГНЕС Георги Пашкулев.

Официалните диалози на министър председател Борисов със сръбския президент Александър Вучич, румънския и гръцкия министър председатели Михай Тудосе и Алексис Ципрас ще се проведат на 9 декември.

Това е втората среща в този четиристранен формат. Първата беше в Евксиноград на 3 октомври 2017 година Тогава министър председателят Борисов, който беше хазаин, съобщи, че: "На Балканите сме се разбрали да няма велики, а всички да сме равни. Тук на този район би трябвало да има мир и просперитет".

Сред главните тематики на идния конгрес ще бъдат взаимните инфраструктурни планове - в превоза и енергетиката. Главен мотор на тяхното реализиране е Атина, която предложи построяването на високоскоростна железопътна връзка, свързваща българските пристанища на Черно море и река Дунав Русе, Варна и Бургас с гръцките на Бяло море Солун, Кавала и Дедеагач. Към тази самодейност ще бъдат подключени и Сърбия и Румъния, като главната цел е транспортното свързване на България и Гърция с страните от Централна Европа. С гръцкото предложение, получило наименованието СийТуСий, беше осведомена и Европейската комисия. Това стана по времето на визитата на министър-председателя Борисов в Брюксел, където имаше диалози с ръководителя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.

Осъществяването на замисъла на Атина даде съображение на премиера Алексис Ципрас да претендира в Евксиноград за водеща роля, тъй като двете съществени пътни артерии Солун-Белград и Солун-Русе ще минават през гръцка територия. Малко след четиристранната среща във Варна, на 5 октомври в Белград инфраструктурните министри на Гърция и Сърбия се договориха за модернизацията на железопътния Коридор №10 /Солун-Белград/. Любопитна детайлност е, че това стана без присъединяване на Република Македония, през която той минава.

Вероятно на 9 декември в Белград ще бъде наранена и тематиката за идното българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, което стартира на 1 януари 2018 година Един от основните цели на София е тематиката за Западните Балкани и тяхната по-бърза интеграция в Европейски Съюз. За задачата София счита да провежда идната година огромна среща ЕС-Западни Балкани.

Срещата в Белград бе предшествана от огромен конгрес в София, състоял се на 7 декември, с присъединяване на Световната банка и държавните и държавните глави на Косово, Албания, Република Македония, Черна гора, Сърбия. На него също бяха обсъждани транспортната съгласуваност на страните от района и тяхната евроинтеграция. На него сръбската страна, която беше показана от премиерката Ана Бърнабич, съобщи горещата си поддръжка за евроинтеграцията на Албания и Република Македония, макар че Белград към момента не е член на Евросъюза и има съществени проблеми с всичките си съседи, в това число и България. Свидетелство за последното е карцерът на българските медици в Босилеград, които бяха отишли с филантропична задача да лекуват българското малцинство в Западните околности. /БГНЕС