Министър-председателят Бойко Борисов отново се скри от изслушването в Мониторинговата

Министър-председателят Бойко Борисов още веднъж се скри от чуването в Мониторинговата група за народна власт, господство на закона и съществени права в Европейския парламент. Въпреки че беше поканен на следващото съвещание за обстановката в България, което се организира през днешния ден, той не участва. Това заяви след полемиката Елена Йончева, евродепутат от социалистите и демократите, и член на мониторинговата група.

„ Дълбоко разочароващо е, че министър председателят не откри време да взе участие в съвещанието през днешния ден, както не откри време и през август 2020 година “, разяснява тя. Явно в програмата на Бойко Борисов няма място за тематика като върховенството на закона или тези диспути са му скучни, или прекомерно комплицирани, сподели още Йончева. Тя напомни и, че министър председателят не е коментирал резолюцията за върховенството на закона в България, призната от Европейския парламент през октомври 2020 година, което е без казус за държава-членка на Европейски Съюз.

На първото съвещание на мониторинговата група за народна власт, в което се разискваше обстановката в България, през август м.г. Бойко Борисов изпрати вицепремиера Екатерина Захариева и други представители на държавното управление и държавните институции. От съществуването на групата до момента нито един министър председател на държава-членка не си е разрешавал да не се яви на чуване. Европейските депутати са изслушвали министър-председателя на Малта, както и министър-председателя на Словакия.

На днешното съвещание на мониторинговата група държавното управление беше показано само от зам.-министъра на правораздаването Евгени Стоянов. В срещата се включиха заместниците на основния прокурор Красимира Филипова и Даниела Машева, както и ръководителят на Комисията за отбрана от дискриминирането Ана Джумалиева. На поканата се отзоваха представители на Венецианската комисия и на Европейската комисия.

Нежеланието на ръководещите да се изправят лице в лице с последствията от личните си решения демонстрира две неща – че осъзнават стореното, и че не желаят да носят отговорност за него, разяснява Елена Йончева.

Отговорите на представителя на Венецианската комисия бяха извънредно съответни за измененията в законодателството, които ръководещите в България започнаха, във връзка с назначението на специфичен прокурор, който да проверява основния прокурор.

Заседанията на мониторинговата група са при закрити врата, заради което не е допустимо да се оповестяват елементи от диалозите, на този стадий.

Когато европейските депутати не получат съответни отговори, те изпращат още веднъж въпросите си в писмен тип. Това се случи след съвещанието през 2020 година – в България дойдоха 29 уточняващи въпроси. Възможно е процедурата да се повтори. Мониторинговата група има процедура и да изпраща задача от европейски депутати за определяне на обстоятелствата в съответната държава-членка. Поради обстановката с COVID-19 обаче, евентуално ще би трябвало да има различен метод.

Каквито и да са идващите стъпки е ясно, че в Европейския парламент преглеждат съществено проблемите в България, а в това време няма индикации, че държавното управление приема с нужната отговорност, както резолюцията завърховенството на закона, по този начин и годишния отчет на Европейската комисия за България, разяснява Елена Йончева.