Една иранска делегация в Анкара, която предизвиква множество въпроси
Миналата седмица едно посещаване остана неусетно, въпреки да предвещава смяна в геополитически проект. Докато Саудитска Арабия и Ирак затоплят връзките си за първи път от 1990 насам, в Анкара дойде делегация от четиридесет души, водена от новият началник на генералния щаб на Иран, военачалник Мухамад Хюсеин Бакери.
Докато за Турция доближаване на Саудитска Арабия и Ирак е добре пристигнало поради вероятният напън върху Иран, то турските ръководещи имат интерес да ревизират до каква степен могат да стигнат с иранците в обособен кръг от договаряния.
В Близкия Изток има нов състезател: Китай
Русия, Съединени американски щати и Иран в борба за Сирийската пустиня
Убийството на една гражданска война и българската диря в Сирия
Посещението в Анкара е историческо по няколко аргументи.
На първо време, това е първата аудиенция на висши военни от Иран в Анкара, откогато аятоласите взимат властта в Техеран през 1979 година. Преди това, двете страни са съдружници в подтекста на три пакта.
Договорът от Саадабад е подписан през 1938 година и е гръбнак на връзките им от през Втората международна война. В него са включени и Ирак, и Афганистан. Багдадският пакт, който включва още веднъж Ирак, само че също Англия и Пакистан, е разхлабен през 1958 година с осъществяването на преврата в Ирак, осъществен от националиста Абд ал Карим Касим и довел до завършек на иракската монархия. Договорът бързо е сменен от Багдатски пакт (Организация на централния договор), който просъществува до 1979 година, когато последният министър председател на шаха, Шапур Бахтияр, извежда Иран отвън алианса, с цел да омиротвори аятоласите, водещи своя протест от 1978.
.@RT_Erdogan to visit #Iran in near futurehttps://t.co/y3klyUAmGv#Turkey pic.twitter.com/sRxddwOaOK
— Iran (@Iran) August 28, 2017
И трите съюзи значат, че по времето, когато са работили, иранската и турската войска са можели да развиват дълбоки връзки на всички равнища. Общо командване е провело полемики на всеки шест месеца, а стотици офицери от двете страни служат в другата войска, военновъздушни и военноморските сили в стратегии за продан.
Хиляди офицери от двете страни са имали специфични образования по турски и фарси. С идването на хомейнисткият режим през 1979 година, Турция е сложена в графата „ врагове “. Анкара държи религията да стои надалеч от държавното управление – тъкмо противоположното на това, което аятолах Рухула Хомейни желае. Турция, също по този начин, е непосредствен съдружник на „ Големия Сатана “, т.е. Съединени американски щати, и съставлява втората по величина войска в НАТО.
Докато Хомейни подлага на изтезания и гонение офицери от иранската войска, мнозина от тях бягат в Турция, където са подслонени от техните някогашни съдружници. През 1983 година, Хомейни подрежда основаването на турски клон на Хизбулла за да бъде свалена светската република в Анкара, а когато ПКК стартира да губи базите си в Сирия, след ареста на водача им Абдула Йоджелан, хомейнският режим предлага на организацията отбрана на своя територия. Отношенията сред двете прилежащи страни доближават своят най-малко през 1990-те години, когато са осъществени редица гранични офанзиви по турско-иранската граница.
#ap6glance After this visit, there is now an effort from Iran, Turkey, and Russia to hold back the fighting in Syria https://t.co/tF92tuIZ1A
— Justin Chomo (@JustinChomo) August 27, 2017
Посещението на военачалник Бакери дава сигнал, че е допустимо неприятните връзки да бъдат поправени. По същетво, то възвръща военния контакт сред НАТО и Иран, пресечен през 1979 година. Планирани са срещи на ниско равнище сред военните щабове, което може да разреши на НАТО да има директно наблюдаване и контакт с иранската войска. През последните години, Северноатлантическият алианс поддържа връзки с няколко ирански офицери, основно през техни родственици, живеещи в Северна Америка и Европа. Сега, турската връзка предлага формален канал за продан на информация.
Втората причина за какво тази аудиенция е историческа е, че тя демонстрира осъзнаването и на двете страни, че не могат да управляват Леванта сами. Докато Иран търси опция да разшири своята революционна активност – т.е. да изнесе идеологията си в прилежащи страни – Турция се тормози, че кюрдските групи по границите й, ще основат свои държавни формирования в Сирия и Ирак.
Кюрдският въпрос не е единствената обща тематика. Техеран и Анкара гледат с съмнение на засилващото се съветско въздействие в Близкия изток. Въпреки тактическите съюзи с Москва поради Сирия, и Турция, и Иран виждат Русия като „ непосредствен зложелател “ с двестагодишна история на войни и конфликти.
Turkey to boost military cooperation with Iran after Major General Baqeri's visit -https://t.co/6CvW2PTj3l -
T... pic.twitter.com/5T9REOYEn3
— VeteransTodayNetwork (@veteranstoday) August 19, 2017
И най-после, задачата на военачалник Бакери демонстрира това, което се приказва зад кулисите от доста време насам: действителната власт в Иран е в ръцете на аятолах Али Хаменей, който от ден на ден разчита на армията. Въпреки съществуването на президент и министри, основните функции се раздават от аятоласите, въпреки и те да отхвърлят това.
Все отново, ще би трябвало да измине известно време, преди лулата на мира сред Бакери и Ердоган да даде действителен резултат. Ще има ли нов контракт? Как ще се отразят връзките сред Турция и Иран на въздействието на Русия в Сирия? Ще има ли общи дейности на Турция и Иран против кюрдите? Докато се търсят вероятните отговори, е допустимо да се случат спомагателни събития, които да върнат връзките сред двете страни още веднъж на кота нула.
Докато за Турция доближаване на Саудитска Арабия и Ирак е добре пристигнало поради вероятният напън върху Иран, то турските ръководещи имат интерес да ревизират до каква степен могат да стигнат с иранците в обособен кръг от договаряния.
В Близкия Изток има нов състезател: Китай
Русия, Съединени американски щати и Иран в борба за Сирийската пустиня
Убийството на една гражданска война и българската диря в Сирия
Посещението в Анкара е историческо по няколко аргументи.
На първо време, това е първата аудиенция на висши военни от Иран в Анкара, откогато аятоласите взимат властта в Техеран през 1979 година. Преди това, двете страни са съдружници в подтекста на три пакта.
Договорът от Саадабад е подписан през 1938 година и е гръбнак на връзките им от през Втората международна война. В него са включени и Ирак, и Афганистан. Багдадският пакт, който включва още веднъж Ирак, само че също Англия и Пакистан, е разхлабен през 1958 година с осъществяването на преврата в Ирак, осъществен от националиста Абд ал Карим Касим и довел до завършек на иракската монархия. Договорът бързо е сменен от Багдатски пакт (Организация на централния договор), който просъществува до 1979 година, когато последният министър председател на шаха, Шапур Бахтияр, извежда Иран отвън алианса, с цел да омиротвори аятоласите, водещи своя протест от 1978.
.@RT_Erdogan to visit #Iran in near futurehttps://t.co/y3klyUAmGv#Turkey pic.twitter.com/sRxddwOaOK
— Iran (@Iran) August 28, 2017
И трите съюзи значат, че по времето, когато са работили, иранската и турската войска са можели да развиват дълбоки връзки на всички равнища. Общо командване е провело полемики на всеки шест месеца, а стотици офицери от двете страни служат в другата войска, военновъздушни и военноморските сили в стратегии за продан.
Хиляди офицери от двете страни са имали специфични образования по турски и фарси. С идването на хомейнисткият режим през 1979 година, Турция е сложена в графата „ врагове “. Анкара държи религията да стои надалеч от държавното управление – тъкмо противоположното на това, което аятолах Рухула Хомейни желае. Турция, също по този начин, е непосредствен съдружник на „ Големия Сатана “, т.е. Съединени американски щати, и съставлява втората по величина войска в НАТО.
Докато Хомейни подлага на изтезания и гонение офицери от иранската войска, мнозина от тях бягат в Турция, където са подслонени от техните някогашни съдружници. През 1983 година, Хомейни подрежда основаването на турски клон на Хизбулла за да бъде свалена светската република в Анкара, а когато ПКК стартира да губи базите си в Сирия, след ареста на водача им Абдула Йоджелан, хомейнският режим предлага на организацията отбрана на своя територия. Отношенията сред двете прилежащи страни доближават своят най-малко през 1990-те години, когато са осъществени редица гранични офанзиви по турско-иранската граница.
#ap6glance After this visit, there is now an effort from Iran, Turkey, and Russia to hold back the fighting in Syria https://t.co/tF92tuIZ1A
— Justin Chomo (@JustinChomo) August 27, 2017
Посещението на военачалник Бакери дава сигнал, че е допустимо неприятните връзки да бъдат поправени. По същетво, то възвръща военния контакт сред НАТО и Иран, пресечен през 1979 година. Планирани са срещи на ниско равнище сред военните щабове, което може да разреши на НАТО да има директно наблюдаване и контакт с иранската войска. През последните години, Северноатлантическият алианс поддържа връзки с няколко ирански офицери, основно през техни родственици, живеещи в Северна Америка и Европа. Сега, турската връзка предлага формален канал за продан на информация.
Втората причина за какво тази аудиенция е историческа е, че тя демонстрира осъзнаването и на двете страни, че не могат да управляват Леванта сами. Докато Иран търси опция да разшири своята революционна активност – т.е. да изнесе идеологията си в прилежащи страни – Турция се тормози, че кюрдските групи по границите й, ще основат свои държавни формирования в Сирия и Ирак.
Кюрдският въпрос не е единствената обща тематика. Техеран и Анкара гледат с съмнение на засилващото се съветско въздействие в Близкия изток. Въпреки тактическите съюзи с Москва поради Сирия, и Турция, и Иран виждат Русия като „ непосредствен зложелател “ с двестагодишна история на войни и конфликти.
Turkey to boost military cooperation with Iran after Major General Baqeri's visit -https://t.co/6CvW2PTj3l -
T... pic.twitter.com/5T9REOYEn3
— VeteransTodayNetwork (@veteranstoday) August 19, 2017
И най-после, задачата на военачалник Бакери демонстрира това, което се приказва зад кулисите от доста време насам: действителната власт в Иран е в ръцете на аятолах Али Хаменей, който от ден на ден разчита на армията. Въпреки съществуването на президент и министри, основните функции се раздават от аятоласите, въпреки и те да отхвърлят това.
Все отново, ще би трябвало да измине известно време, преди лулата на мира сред Бакери и Ердоган да даде действителен резултат. Ще има ли нов контракт? Как ще се отразят връзките сред Турция и Иран на въздействието на Русия в Сирия? Ще има ли общи дейности на Турция и Иран против кюрдите? Докато се търсят вероятните отговори, е допустимо да се случат спомагателни събития, които да върнат връзките сред двете страни още веднъж на кота нула.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ