Възможности за превъоръжаване на българската армия чрез предоставяне на военна помощ на Украйна
Михаил Найденов, специалист по национална сигурност
" Несправедливостта не постоянно е обвързвана с действие;
постоянно тя се състои точно в безучастие. "
(Марк Аврелий)
Войната на Руската федерация срещу Украйна е опасност за мира и сигурността в Европа и е непосредствено предизвикателство за НАТО и Европейски Съюз, в това число и за сигурността и националните ползи на България. Страната ни би трябвало да продължи да поддържа Украйна в нейните законни старания и дейности да се опълчи на съветската военна експанзия и да възвърне своята териториална целокупност, в това число и с даване на военна помощ. България следва да осъществя благоприятни условия за приемане от наши съдружници и сътрудници на въоръжение и техника, в подмяна на предоставената от нас военна помощ на украинската страна. Това е в наш дълготраен интерес – освен от позиция на защитата и сигурността на страната в дълготраен проект, само че и с оглед повишението на нейния интернационален престиж като член на НАТО и Европейски Съюз.
Предоставянето на военна помощ за Украйна не би трябвало да се възприема като еднократен акт, а като развой. Предоставянето на военна помощ не следва да се изчерпва само и единствено с осъществяването на Решението на Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа поддръжка на Украйна от 09.12.2022 г.[1] Това решение на Народното събрание отваря опцията за оказване на военна помощ на Украйна и отсега нататък, с следващи решения на Министерския съвет.
Предоставянето на военна помощ на Украйна основава отлични предпоставки освен за развиването на нашите двустранни връзки във всеки един аспект, само че и за обезпечаване на положителни благоприятни условия за присъединяване на български компании в упования нескончаем развой на следвоенно възобновяване на Украйна. В тази връзка, следва още от в този момент да се намерения и за благоприятни условия за създаване на взаимоизгодни връзки в областта на военната индустрия, в подтекста и на евроатлантическата интеграция на Украйна.
Предвид хода на войната досега, понесените от Украйна жертви и опустошения, осъществените от съветските агресори военни закононарушения, както и с оглед характера на ръководството на Руската федерация, постигането на мир действително е допустимо единствено след победа на Украйна и възобновяване на нейната териториална целокупност в границите на интернационално приетите ѝ граници. Дори и освен това състояние, обаче, в случай че диктаторският режим на към този момент обвинявания във военни престъпления[2] Владимир Путин не бъде заменен от демократично ръководство с неревизионистична и мирна визия за мястото на Русия в света, Кремъл ще продължи да следва реваншистки стратегически дневен ред и в средно- и дълготраен проект ще продължи да слага съществени провокации пред сигурността в Европа, в това число и за България като част от НАТО и Европейски Съюз. Това, от своя страна, постанова освен построяването на мощна българска защита в границите на груповата и на устойчиви на хибридна експанзия държавни институции и общество, само че и по-нататъшно подсилване и увеличаване на наличието на НАТО по Източния фланг, със засилен акцент върху района на Черно море.
В новата, фундаментално изменена среда на сигурност, интервенциите ще се водят във всички домейни – по суша, вода, въздух, в космоса и в киберпространството. Нещо повече – към тези пет домейна би трябвало да имаме поради и когнитивния аспект. Силата на оръжието сама по себе си ще бъде незадоволителна за противопоставяне на агресора, в случай че съперникът авансово успее с хибридни принадлежности на влияние да деморализира структурите от системата за национална сигурност и обществото и да сложи под собствен в действителност надзор процесите на взимане на суверенни национални решения. Следва да си даваме сметка, че отсега нататък против нас ще бъдат употребявани все по-интензивни и подпомагани от развиването на технологиите хибридни въздействия. Същевременно, обаче, даже и устойчивите на хибридни въздействия страни не могат да имат нужната сигурност, без съществуването на задоволително благонадежден боен инструмент на силата и без поддръжката на мощни съдружници.
В този радикално изменен стратегически подтекст, отчитайки рисковете и заканите, пред които сме изправени след началото на войната на Руската федерация срещу Украйна на 24.02.2022 година, пред нашите Въоръжени сили ще стоят
още по-високи условия към техните качества
Това слага по-високи провокации през построяването и развиването на Въоръжените сили, с главен акцент върху задача „ Отбрана “. Затова са нужни ускорено превъоръжаване и рационализация, реализиране на оперативна съгласуемост със силите на съдружниците ни от НАТО, дейно присъединяване в съюзни военни формирования, съответно вложение в най-важния компонент[3] на отбранителните качества – хората в защитата, създаване на военни водачи от нов вид, както и развиването на дейно взаимоотношение с другите национални участници с отговорности към сигурността и защитата.
Както е известно, защитата на България се възнамерява, приготвя и реализира в границите на условията на Конституцията и законите, груповата защита на НАТО и Общата политика за сигурност и защита на Европейски Съюз, с дейно потребление на националните отбранителни качества, включващи военни, невоенни и гражданско-военни качества на страната[4]. България следва задачите и целите, залегнали в Стратегическата идея на НАТО и в Стратегическия компас на Европейски Съюз. Тези документи в действителност са станали част от стратегическата концептуална база на защитата, дружно с националните ни документи. За нас те са управителна стратегическа рамка, в която реализираме отбранителната политика и градим и развиваме качествата на българските въоръжени сили.
Следователно, откакто сме част от груповата защита и дружно с останалите съдружници заявяваме, че „ Ние сме НАТО “, българските въоръжени сили би трябвало да бъдат подготвени да работят дейно в съюзна среда. Това, на собствен ред, постанова ускорение на процесите на софтуерно превъоръжаване, рационализация и реализиране на цялостна оперативна съгласуемост. Един от методите това да бъде реализирано е потреблението на опциите да придобием въоръжение и техника от съюзни страни в подмяна на оказване на военна помощ за Украйна.
В това отношение следва да се регистрират следните съществени положения:
Първо,
оказването на военна помощ на Украйна е в полза на укрепването на сигурността на страната и на нашите съдружници, защото това е методът за ускорение на постигането на победа за Украйна, обезсилването и сдържането на агресора и затова – по-бързото реализиране на условия за мир. Победата на Украйна е изискване за основаване на „ удобната и предвидима среда на сигурност “, което е наш главен интерес, дефиниран в Актуализираната тактика за национална сигурност[5]. Следователно, с военната помощ за Украйна България работи за реализацията на своя най-висш стратегически документ.
В случай, че се допусне агресорът да победи, тогава Кремъл ще продължи с реваншисткия си дневен ред и идната цел на неговата експанзия е разумно да се чака да бъдат Молдова, Грузия и даже страни-членки на НАТО. При нахлуване над съдружник от НАТО България ще извършва отговорностите си по силата на член 5 от Северноатлантическия контракт. Това към този момент е обстановка, в която българските въоръжени сили могат да бъдат изправени пред конфликт с агресора, който по този метод влиза във война срещу целия Алианс. В тази връзка, това е действителна обстановка, която може да вкара България във война. Не оказването на военна помощ на Украйна в този момент ни въвлича във война, а допускането на съветска победа може да докара до този извънредно отрицателен сюжет.
При победа на агресора, съветската хибридна война срещу България ще придобие още по-голяма активност, в подтекста на стратегическото „ нахлуване “ (невоенно по характера си към момента) на Кремъл към Югоизточна Европа и укрепването на съветските позиции по оста Белград-Баня Лука. Крайно тревожно е построяването на така наречен Руско-сръбски филантропичен център в Ниш, който обезпечава условия за деяние на съветските разследващи служби.
В по-широк подтекст, при победа на Русия стратегическият боен баланс в Черно море, който към този момент е мощно нарушен в интерес на Москва, ще бъде още по-неблагоприятен за България и съдружниците ни.
Не на последно място, успеха на Украйна е наложителна, с цел да не се допусне българската общественост в тази страна да живее в изискванията на съветска окупация и/или проруски марионетен режим, с всичките отрицателни последствия за бъдещото развиване и разцвет. Същото се отнася и за българите в Молдова, чието европейско бъдеще е в наш интерес.
Предвид гореизложеното, успеха на Украйна е наш стратегически интерес, за който би трябвало да способстваме интензивно. Противното значи да допуснем подкопаване на личната си сигурност и национални ползи.
Второ,
оказването на военна помощ на Украйна не следва да бъде еднократен акт, а развой, който отваря спомагателни благоприятни условия за превъоръжаване. С осъществяването на решението на Народното събрание от 09.12.2022 година България надалеч не следва да е завършила със своята поддръжка за Украйна в това направление. Това е единствено първата стъпка, които сме подхванали.
Възприетата до момента процедура е тромава, изисква решение на Народното събрание, одобрение със закон и обявяване на подписан интернационален контракт. Най-неблагоприятното е, че процедурата визира фактора време и оттова своевременността на идването на военната помощ в хода на бойните дейности. Процедурата може и да дава правна сигурност на вземащите решения представители на изпълнителната власт, само че това не значи, че тя е единствената законосъобразна алтернатива. Това е ненужно презастраховане, което има като резултат отсрочване и закъснение на процесите на доставка на належащо и използваемо въоръжение и техника за украинските въоръжени сили. Това, от своя страна, се заплаща с удължение на съветската експанзия, а също и с престижа на България измежду съдружниците и сътрудниците ни.
Следва да се търсят отсега нататък правни благоприятни условия оказването на военна помощ за Украйна да става по по-лека и ускорена процедура – единствено с решение на Министерския съвет, който може да взема сходни законни решения. Или, в случай че по някаква причина продължи да се следва тежкия модел на взимане на обособени решения на Народното събрание с следващи ратификации, би трябвало да се търсят благоприятни условия държавното управление да бъде упълномощено със свои следващи решения да добавя пакета на към този момент гласуваната военна помощ.
В този подтекст, към този момент има удобно решение[6] на Конституционния съд, което дава благоприятни условия на законодателната и изпълнителната власт да работят за реализацията на българския стратегически интерес на сигурността и за създаване на отбранителните качества на българските въоръжени сили.
Трето,
посредством оказването на военна помощ за Украйна България само и единствено може да подкрепи (допълни) своето превъоръжаване и рационализация, само че това надалеч не е задоволително за тяхното цялостно осъществяване. Сама по себе си тази алтернатива няма да реши въпроса с модернизацията, само че тя може да окаже скъпа поддръжка на систематичните старания за превъоръжаване. Затова тя не би трябвало да бъде пропускана. Особено в изискванията на лимитирани средства за защита и остра нужда от бързо софтуерно превъоръжаване на всички типове въоръжени сили, България би трябвало да се възползва и от тази спомагателна опция. В това отношение Словакия към този момент го прави с обещаващ прогрес и дава образец на към момента колебаещи се съдружници. Със своя образец Словакия в този момент се утвърждава водач по Източния фланг на НАТО.
Четвърто,
приемането на въоръжение и техника, финансова поддръжка от наши съдружници и заместващи качества, в подмяна на изпращането на военна помощ за Украйна, е опция, която е лимитирана във времето. Колкото повече то напредва, толкоз повече опциите се изчерпват. С прекосяването на Украйна към западни мостри въоръжение и техника ползата към нашите остарели руски системи, които, по този начин или другояче, ще бъдат снети от въоръжение, прогресивно ще понижава. Следователно, тези унаследени платформи следва да бъдат осъществени, до момента в който цената им е най-висока и до момента в който към тях съществува проявен интерес. Освен това по този начин се стопират и разноските по тяхното поддържане и потребление, които следва да бъдат пренасочени към построяването на нови качества. За задачата те може да бъдат пренасочени към капиталов механизъм в помощ на превъоръжаването.
Пето,
осуетяването на опцията България да изпрати оръжие на Украйна е в полза на Кремъл. Това е предпочитана цел на съветската хибридна офанзива, осъществена посредством всички вероятни средства и способи, с които Москва разполага в България. Основният съветски хибриден удар е ориентиран към процеса на взимане на решения на държавно стратегическо равнище, в подтекста на интензивна дезинформационна акция за манипулиране на публичното мнение. Затова институциите би трябвало да бъдат подготвени да работят уверено в отбрана на националния интерес.
Руският интерес е Украйна да не получава оръжие,
което да може да употребява против нея във войната и по този начин да се основат условия за реализиране на военна победа за Москва. От позиция на стратегическия интерес на Кремъл, страната ни следва да действа единствено като фиктивен съдружник в Алианса, без да дава действителен принос за груповата защита, както и да има слаби въоръжени сили, употребяващи оперативно несъвместима и остаряла руска техника. Ако България не дава военна помощ на Украйна, Кремъл реализира тези две цели по едно и също време. Това не следва да се пояснява като уличаване на безусловно всички българи, които в този момент са срещу даването на военна помощ на Украйна, в осъзнато и злоумишлено служене на съветския интерес. Дори и тази позиция да е споделяна само и единствено поради идейни убеждения, изопачен пацифизъм, незадоволителна осведоменост и в положение на илюзия, нейното осъществяване в действителност обслужва експанзията на Кремъл и затова – продължава да води до пропуснати изгоди и да вреди на ползите на България като държава-член на НАТО и Европейски Съюз.
Предвид гореизложеното, виновната и прагматична национална отбранителна политика следва да бъде ориентирана към потреблението в оптималната степен на този кратковременен прозорец от благоприятни условия за подмяна на остарялата руска техника с нова и/или оперативно съвместима. Затова в този момент е времето да използваме всяка една отворила се опция за това.
Приоритетно би трябвало да търсим придобиването на ново въоръжение и техника. В случай, обаче, че получим употребена (second hand), само че работеща техника от наши съдружници в НАТО, осигуряваме единствено оперативна съгласуемост. Проблемът с софтуерното превъоръжаване обаче остава. Въпреки това, в непосреден проект е по-добре въоръжените ни сили да разполагат с оперативно съвместима, въпреки и употребена техника, в сравнение с да останат със остарялата и оперативно несъвместима руска такава.
Към момента опциите Българската войска да бъде въоръжена с техника от съюзни страни в подмяна на военна помощ за Украйна са:
1. Кръгови покупко-продажби - Ringtausch[7];
2. Финансиране от Съединени американски щати за придобиване на въоръжение и техника;
3. Осигуряване на краткотрайно заместващи качества от съдружници.
В светлината на решението на Народното събрание на 09.12.2022 година за даване на военна помощ на Украйна е напълно разумно и изключително належащо да се водят интензивно диалози със съдружници и сътрудници за придобиване на отбранителни качества на правилото на кръговите покупко-продажби, или „ Ringtausch “. Това е една от опциите против предоставената от наша страна военна помощ да получим като най-малко оперативно-съвместима техника.
Практиката все още демонстрира, че Германия предоставя[8] въоръжение и техника на Словакия, Словения, Чешката република и Гърция в подмяна на изпращане от тяхна страна на военна помощ на Украйна. Могат да бъдат посочени следните
съответни образци:
* Словакия получава от Германия 15 танка Leopard 2A4, включително боеприпаси, образование и логистична поддръжка, в подмяна на 30 БМП-1;
* Словения получава от Германия 40 военни камиона “15t mil gl MULTI ”, 5 от които са оборудвани с контейнери за гориво, против 28 танка M-55S[9];
* Чешката република получава от Германия 14 танка Leopard 2A4 и една бронирана машина Büffel в подмяна на неизяснен брой[10] танкове T-72;
* Гърция получава от Германия 40 бойни машини на пехотата Marder против 40 BMP-1.
Освен осъществените покупко-продажби с Германия, като различен образец за кръгообразен продан може да се уточни и декларираното (април 2022 г.) желание на Полша да изпрати неизяснен брой танкове Т-72, против които да получи от Англия танкове Challenger-2. Все още няма настояща информация[11] за хода на този развой.
Въпреки някои отрицателни упования и внушения в медийното пространство, следва да се регистрира, че Словакия, Гърция, Словения и Чешката република към този момент осъществят съответни резултати. Щом тези страни могат да го реализиран, за какво това да не бъде допустимо и за България? Разбира се, че това зависи от параметрите на съответните оферти към нас, само че реализацията даже и на неголяма по размер договорка ще ни донесе най-малкото оперативно съвместима техника, без значение, че е second hand. Това би ни осигурило по едно и също време с това и освобождение от количества остаряла руска техника, по която разноски повече няма да се вършат. Не на последно място, сходна договорка би била знакова за продължаването на готовността на България да бъде част от страните в НАТО и Европейски Съюз, които изпращат военна помощ на Украйна. Това покачва нашия престиж измежду съдружниците и сътрудниците. Ето за какво напъните в тази тенденция следва да продължат.
Критиците на сходни решения могат да бележит като мотив срещу, че получаваната по Ringtausch техника е остаряла като модел. Въпреки това обаче тя е оперативно съвместима и съставлява положително начало за „ отваряне на вратата “ за бъдещи покупко-продажби. Хипотетично, даже да ни бъдат препоръчани по-стари модели танкове Leopard, бронирани машини Marder или други платформи, те не би трябвало да бъдат отказвани, тъй като след това при покупката на нови модели можем и би трябвало да търсим преференциални условия за придобиване. Най-малкото по този метод се освобождаваме от остаряла руска оперативно несъвместима техника и по този начин стопираме и разноските по нея, а в политически проект България печели престиж пред съдружници и сътрудници, тъй като е изпратила военна помощ на Украйна.
По отношение на втората опция – финансиране от Съединени американски щати по Програмата за задгранично военно финансиране (FMF), тук опциите са доста по-големи. Както към този момент Словакия сподели, допустимо е и придобиването на нови и оперативно съвместими системи при доста преференциални условия. За разлика от Ringtausch, към този момент става дума освен за обезпечаване на оперативна съгласуемост, само че и за действително софтуерно превъоръжаване с нови платформи. Фактът, че Съединени американски щати са предложили на Словакия 12 нови хеликоптера Bell AH-1Z Viper, дружно с съоръжение за тях, образование на водачи и техници и 500 ракети " Hellfire ", в подмяна на 13 остарели изтребители МиГ-29, които Братислава изпраща[12] на Украйна, би трябвало да бъде образец за следване и от България, освен това в най-бърз порядък. Факторът време не играе в тази ситуация в наша изгода.
Страната ни развива от десетилетия стратегическо партньорство със Съединени американски щати в защитата, което към този момент има и своите дълготрайни измерения за българските Военновъздушни сили, изключително в съюзния подтекст с придобиването от наша страна на 16 самолета F-16. На тази база и при задоволителна уточненост във връзка с помощта, която сме подготвени да предоставим на Украйна, съществуват положителни условия за реализиране на сходен позитивен резултат и за България. Още повече, че към този момент Съединени американски щати са предложили на Словакия великодушна финансова компенсация[13] - Словакия ще би трябвало да заплати за оферти ѝ пакет към 340 милиона $ за 3-4 години, а към 660 милиона $ ще бъдат покрити от американска страна. Предвид към този момент основания казус, България може и би трябвало да си извоюва в процеса на двустранните договаряния сред стратегически сътрудници в защитата сходни удобни финансови условия.
По отношение на опциите да получим доста финансиране по FMF от Съединени американски щати, напъните ни следва реалистично да бъдат ориентирани към придобиване на качества, които в този момент са в недостиг. България би могла да договаря за бойни хеликоптери, РСЗО, системи за Противовъздушна отбрана и ПРО, 3D-радари или за в допълнение въоръжение на към този момент поръчаните самолети F-16. Особено значими са 3D-радарите, защото тяхната липса попречва ефикасната употреба на F-16 и оттова разгръщането на цялостния капацитет на новите самолети. За да има резултати, преди всичко от наша страна би трябвало да има политическа воля и конкретика в предложенията ни. Възможностите на служебното държавно управление са лимитирани, само че то може, на благосклонност и в името на националния интерес, да приготви оптимално изискванията за идващото постоянно определено.
Реализирането на сходни покупко-продажби ще изисква време. Необходими ще бъдат най-малкото няколко месеца, в случай че не и повече, с цел да бъде подписан и да влезе в действие контракт за придобиването на нови качества. При всички положения, сходни покупко-продажби ще изискват финансиране от наша страна, което най-вероятно ще надвиши 100 милиона лв. и затова – ще бъде нужна глоба и на Народното събрание. За производството на новата техника също ще би трябвало време, а до нейните снабдяване и реализиране на най-малкото начална оперативна дарба ще изминат де факто няколко години. Времето може и да се окаже по-малко, според от това каква техника бъде определена, само че при всички положения тези новопроизведени системи не постъпват незабавно на въоръжение.
Предвид горепосоченото, придобиването на нови платформи по тази скица ще изисква време, тъй че качествата няма да бъдат директно налични. Въпреки това, няма съображение такава алтернатива да не бъдат осъществена още в този момент. Вярно е, че резултатът под формата на подготвени за потребление отбранителни качества ще бъде реалност на един по-късен стадий. За сметка на това обаче те ще бъдат нови, съвременни, оперативно съвместими и ще бъдат на въоръжение в дълготрайна вероятност. Логичният въпрос на този стадий е с какво да бъдат заместени изчезналите краткотрайно качества, откакто предадем на Украйна остарялата руска техника.
Ясно е, че на намиращата се към момента на въоръжение остаряла руска техника, по този начин или другояче, ѝ остават броени години, а за някои платформи (МиГ-29) евентуално единствено месеци “живот ”. Тя неизбежно ще би трябвало да бъде снета от въоръжение. Разходите по нейното остатъчно потребление и утилизация остават за наша сметка. Нещо повече – това е остаряла и оперативно несъвместима техника, която в съюзен подтекст по време на рецесия и война не може да се употребява (най-малкото тъй като липсва система за опознаване „ свой-чужд “/IFF). Следователно, тази остаряла техника е причина за отворилите се съществени дефицити в качествата. Затова в наш интерес е да се освободим допустимо най-бързо от нея, като използваме „ златния прозорец “ от благоприятни условия да я изпратим като военна помощ на Украйна, против което да получим допустимо най-хубави обезщетения. Какви и какъв брой ще са тези обезщетения зависи от договарянията, които се водят. А с цел да има сполучливи договаряния, първо би трябвало политическа воля и ясна визия.
Безспорно, за времето от освобождението от остарялата руска техника посредством
даряване на Украйна
до постъпването на новата (напр. F-16, Противовъздушна отбрана и ПРО, РСЗО, щурмови хеликоптери, 3D-радари и др.) се получава краткотраен недостиг от лични качества. За сметка на това обаче можем да разчитаме на съюзни качества, които да попълнят недостига, точно тъй като България е част от НАТО. Ето за какво това развиване по никакъв метод не отваря „ прозорец “ на накърнимост за нас, а в противен случай – на благоприятни условия. Защото ние сме НАТО. Ето това е още една обстановка на изпълване на тези думи с практическо наличие. В подобен случай ще можем да разчитаме на заместващи качества, които ще ни бъдат предоставени, въпреки и това да е краткотрайно до придобиването на нови, от наши съдружници. С това към този момент идва третата налична алтернатива, в допълнение към Ringtausch и финансирането от Съединени американски щати, а точно обезпечаването на краткотрайно заместващи качества от съюзни страни. Тези качества ще бъдат налични у нас до придобиването на наши лични и/или създаване на взаимни в границите на многонационални начинания в НАТО и Европейски Съюз. В това е смисълът на участието в двата съюза. И тъкмо тук и в този момент можем за осъществяваме забележителна практическа изгода за защитата. По този метод можем да спрем да поддържаме остарялата руска техника, като по едно и също време с това осигурим заместващи съюзни качества, освен това съвременни и оперативно съвместими. Нека създадем уточнението, че тук приказваме за качества, т.е. качества с всичките налични осем съставния елемент, а не само и единствено за материалния компонент[14] – въоръжението и техниката.
Словакия към този момент даде позитивен образец с изпращането на остаряла руска система за Противовъздушна отбрана С-300 на Украйна. В резултат на този предвидлив стратегически ход в страната към този момент бяха ситуирани съвременни системи PATRIOT на съдружниците Съединени американски щати, Нидерландия и Германия. Факт е, че Словакия не става собственик[15] на тези системи, само че резултатът е неоспорим – страната е надеждно предпазена от съвременни и оперативно съвместими качества за Противовъздушна отбрана и ПРО. Нещо, което не е било налично при поддържането на системата С-300 и затова тази система не е осигурявала дарба с такова качество като в този момент разположената. На по-късен стадий Братислава ще придобие и свои лични системи за Противовъздушна отбрана и ПРО, само че тя до тогава ще разчита на съюзната взаимност – по този начин, както да вземем за пример разчитат тези страни от НАТО, които нямат изтребителна авиация за защита на въздушното им пространство. Тези страни без лична изтребителна авиация не са по-малко сигурни и не са по-лошо предпазени, тъй като със самолети от други страни от НАТО се носи дежурството по защита на въздушното им пространство. Даже в противен случай. Балтийските страни са надеждно предпазени от съвременни съюзни самолети, чиито водачи са добре тренирани като брой летателни часове. Така Литва, Латвия и Естония имат обезпечени качества, които другояче мъчно биха си разрешили, а Словакия в този момент разчита на по-надеждни качества за защита на въздушното ѝ пространство, в сравнение с е имала през последните години, когато е поддържала на въоръжение МиГ-29.
Решенията са налични. Всичко е допустимо. Въпросът е на политическа воля. И на дейности на благосклонност. А преди този момент – на превъзмогване на стандарти в мисленето, които пречат на реализацията на сходни вероятности. Тези мисловни стандарти, без значение от действителните ползи и мотивацията на субекта, вземащ решения, все още работят в полза на съветската позиция. Дори субектът да е безкористен и предан към страната, отводът да се осъществят новите благоприятни условия води до отрицателен резултат под формата на реализация на непознат интерес, в съответния случай – съветския. А той се състои в това Украйна да не получи оръжие, което да употребява, с цел да се пази във войната, и в страните по Източния фланг на НАТО да няма ситуирани съвременни и ефикасни качества на съдружници от НАТО (напр. за защита на въздушното пространство и за Противовъздушна отбрана и ПРО.).
В тази връзка следва да се почисти един значим концептуален миг. Задължението на всяко едно държавно управление във връзка с защитата е да обезпечава съществуването на качества. Смисълът тук е обезпечаването на качества, без стереотипни ограничавания във връзка със собствеността на материалния компонент[16] на качествата. Тези качества могат да бъдат както лични, по този начин и на съдружници, ситуирани краткотрайно. А могат да бъдат и споделени от група съюзни страни. Независимо от това чий е техният притежател, съществуването на тези качества е определящо за това дали ръководещите са изпълнили дълга си към страната и обществото и дали водят сполучлива отбранителна политика. Балтийските страни нямат изтребителна авиация, само че техните държавни управления са обезпечили патрулирането на самолети на съдружници от НАТО и, затова, са изпълнили дълга си. След като една страна е съдружник в НАТО, тя може да разчита на съдружниците си. Словакия към този момент разчита сполучливо и за Air Policing, и за Противовъздушна отбрана и ПРО. Следователно, Словакия към този момент е по-добре обезпечена от качества страна в този момент, в сравнение с преди със старите руски МиГ-29 и С-300. Въпрос на време е да придобие и лични такива.
При добре употребявани благоприятни условия и сполучливи договаряния, България, в подмяна на своите МиГ-29, СУ-25, С-300 и други системи за Противовъздушна отбрана, да вземем за пример, може да си обезпечи безплатен съюзен Air Policing с съвременни самолети и водачи с задоволително обезпечени летателни часове на година[17], както и доста по-добро и надеждно покритие от ситуирани у нас системи на Противовъздушна отбрана и ПРО на съюзни страни, само че също по този начин и да получи финансови отстъпки за придобиването на бъдещите си лични системи (напр. ЗРК PARTIOT, NASAMS II, IRIS-T, SAMP/T; хеликоптери Bell AH-1Z Viper; танкове Leopard 2 и M1 Abrams; ракетни системи за залпов огън с нараснала подвижност M142 HIMARS, MLRS M270A1; и противокорабни ракетни комплекси NSM™ CDS). Словакия към този момент получи две трети отстъпка от цената на 12 нови бойни хеликоптера. Можем и ние да реализираме сходен резултат. Примерът към този момент е даден, а от нас зависи да извоюваме сходни резултати. Водещо състояние, с два наложителни детайла, при такива договаряния следва да бъде, че, при отваряне на краткотраен недостиг от качества вследствие на даване на военна помощ от наша страна на Украйна, съдружниците ни обезпечават краткотрайно такива до придобиването на нови от наша страна, като по едно и също време с това получаваме и отстъпка в продажната цена за нови платформи.
Временно ситуирани качества, които да покрият краткотрайния недостиг, и забележителна отстъпка в цената – това са двата стълба на сполучливата договорка в този аспект.
Що се отнася до бъдеща задача по Air Policing на съюзни страни, първите слотове следва да бъдат запълнени от Съединени американски щати и други водещи съдружници. Поради благоприятни условия за хибридна политическа интервенция, инспирирана от про-руски фактори, налага се възможен слот за Турция да бъде осъществен на по-късен стадий, по опция с наближаването на времето на доставката на новите самолети и застъпването на бойно дежурство.
При това решение,
България ще спести обилни средства от поддръжката на старите руски самолети,
които могат да бъдат пренасочени към образование и подготовка на още водачи и механически състав за F-16, за минимум 16 самолета, с взор към прекосяването на F-35 в дълготраен проект. Шестнадесет самолета F-16 е минимумът, върху който следва да се надгражда отсега нататък. С други думи, това е основа, върху която да се стъпи, а не таван за изтребителната авиация. На тази основа следва да се възнамерява подготовката и развиването на персоналния състав. На тези водачи и механически състав, които няма да могат да се осъществят на новия вид военен аероплан, диря да бъде обезпечена опция да продължат службата си на длъжности, съобразени с квалификацията, резултатите в работата, ползите и мотивацията им.
Против сходно решение за руските самолети и Противовъздушна отбрана се чуват освен политически причини, които неведнъж са инспирирани и/или поддържани от съветската хибридна интервенция в България, само че и такива от правно естество. Посочват се Конституцията и ЗОВСРБ, като спънки. В този случай се приказва за правни трудности за осъществяване на благоприятни условия от стратегическо значение. Това може да бъде спънка, единствено в случай че политическата воля не доближава. Или има такава, която желае да види тъкмо това отрицателно развиване.
Като изключим хипотезата ръководство на служебно държавно управление при неявяване на настоящ парламент, би трябвало да се има поради, че правната рамка може да бъде променяна.
Според Чл. 130. (1) от ЗОВСРБ „ Охраната на въздушното пространство на Република България се реализира от Българската войска независимо или взаимно с въоръжени сили на съюзнически страни. “ Тук може да възникне въпросът дали е допустимо при взаимно реализиране на Air Policing да вземат участие единствено самолети на съюзни страни, без безусловно България да взе участие със свои. С други думи, задоволително ли е да участваме единствено с наземна поддръжка, само че без самолети? В случая езиковият смисъл в закона може да прозвучи като по-тесен от действителния смисъл, който законодателят е желал да вложи в текста. В реалност обаче текстът на закона не постанова безусловно присъединяване със самолети от българска страна, като нашият принос към взаимното реализиране на Air Policing може да бъде и с други средства. Единственото, което несъмнено е наложително при такива взаимни задачи, е присъединяване на Българската войска, респ. на Военновъздушни сили, които обаче, с изключение на самолети, разполагат и с други средства. При продължаващи разногласия и неясноти по тематиката, належащо е да се внесат промени и допълнения в закона, които да уточняват текста в посока отваряне на благоприятни условия и унищожаване на ограничавания.
В тази връзка също по този начин може да внесат промени и допълнения в ЗОВСРБ, регламентиращи правото и разпоредбите за приложимост на мощ от водачите на съюзните страни, носещи взаимно бойно дежурство по Air Policing. Това също е допустимо и би трябвало да се реализира по законодателен път допустимо най-бързо. Защото законът би трябвало да служи на интереса и на сигурността на обществото, а не противоположното.
Положителен образец за изясняване на непълноти в ЗОВСРБ по отношение на взаимоотношението на националните и съюзните сили са гласуваните промени и допълнения[18] по отношение на разположената бойна група на НАТО в България и нашия принос към нея. И по този въпрос се чуваха съветски опорни точки до последно, като съпротивата и хибридното влияние ще не престават на всички вероятни равнища. Щом за българското присъединяване в бойната група на Алианса в България е допустимо да бъде импортирана нужната изясненост и да се дават благоприятни условия за деяние, за какво да не бъдат изяснени и противоречивите въпроси и неяснотите по отношение на защитата на българското въздушно пространство от съюзни самолети, в това число и за използването на мощ при взаимна задача, даже и единствено с наземна поддръжка от българските Военновъздушни сили? Балтийските страни и Словакия, да вземем за пример, към този момент са решили този въпрос и защитата на тяхното въздушно пространство се реализира от съдружници.
Що се отнася до
Конституцията,
по особено член 9, алинея 1, („ Въоръжените сили подсигуряват суверенитета, сигурността и независимостта на страната и пазят нейната териториална целокупност. “), не би следвало наредбите му да получават ограничаващо пояснение. Това, че Въоръжените сили „ подсигуряват “ и „ пазят “, не би следвало да изключва опцията тук, краткотрайно, вместо тях, по някои дефицити на качества, да бъдат ситуирани и да работят въоръжени сили и на наши съдружници от НАТО. Още повече, че това са сили на съдружници, с които имаме подписани механически договорености. Ако бъде възприета ограничаващата логичност, то тази конституционна наредба би могла да попречва реализирането и на взаимни задачи по защита на въздушното пространство (ако приемем, че Въоръжените сили само и единствено те и никой различен „ подсигуряват “ и „ пазят “…). Дори при догадка взаимен Air Policing със сили и средства на съдружник, в който Военновъздушни сили не вземат участие със самолети, а единствено с наземна поддръжка, Въоръжените сили не престават да извършват член 9, ал.1. от Конституцията, тъй като, без значение от средствата, с които вземат участие, те въпреки всичко вземат участие взаимно. Доведена до прекаленост, такава логичност би сложила въпроса дали към този момент Министерството на защитата, респ. държавното управление, не нарушава Основния закон, откакто са били позволени дефицити от качества и оттова съществуват „ ограничавания “ в осъществяването на дилемите на Въоръжените сили (факт, признаван от не един годишен отчет за положението на защитата и Въоръжените сили). Затова е належащо обективно, а не политизирано пояснение на Конституцията и законите на България.
В случай, че подозренията остават и оттова някои министри биха могли да бъдат възпрепятствани в дейностите си поради опасения от вероятно търсене на отговорност, тогава следва да бъде сезиран Конституционният съд, които със свое тълкувателно решение може да обезпечи нужната независимост на деяние на Министерството на защитата. А в случай че това се окаже незадоволително, би трябвало да бъдат направени промени в Конституцията. В този подтекст, правото е призвано да служи на ползите на обществото, като правните правила непрестанно се развиват и приспособяват. Очевидно подобен миг към този момент е пристигнал и за законодате
" Несправедливостта не постоянно е обвързвана с действие;
постоянно тя се състои точно в безучастие. "
(Марк Аврелий)
Войната на Руската федерация срещу Украйна е опасност за мира и сигурността в Европа и е непосредствено предизвикателство за НАТО и Европейски Съюз, в това число и за сигурността и националните ползи на България. Страната ни би трябвало да продължи да поддържа Украйна в нейните законни старания и дейности да се опълчи на съветската военна експанзия и да възвърне своята териториална целокупност, в това число и с даване на военна помощ. България следва да осъществя благоприятни условия за приемане от наши съдружници и сътрудници на въоръжение и техника, в подмяна на предоставената от нас военна помощ на украинската страна. Това е в наш дълготраен интерес – освен от позиция на защитата и сигурността на страната в дълготраен проект, само че и с оглед повишението на нейния интернационален престиж като член на НАТО и Европейски Съюз.
Предоставянето на военна помощ за Украйна не би трябвало да се възприема като еднократен акт, а като развой. Предоставянето на военна помощ не следва да се изчерпва само и единствено с осъществяването на Решението на Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа поддръжка на Украйна от 09.12.2022 г.[1] Това решение на Народното събрание отваря опцията за оказване на военна помощ на Украйна и отсега нататък, с следващи решения на Министерския съвет.
Предоставянето на военна помощ на Украйна основава отлични предпоставки освен за развиването на нашите двустранни връзки във всеки един аспект, само че и за обезпечаване на положителни благоприятни условия за присъединяване на български компании в упования нескончаем развой на следвоенно възобновяване на Украйна. В тази връзка, следва още от в този момент да се намерения и за благоприятни условия за създаване на взаимоизгодни връзки в областта на военната индустрия, в подтекста и на евроатлантическата интеграция на Украйна.
Предвид хода на войната досега, понесените от Украйна жертви и опустошения, осъществените от съветските агресори военни закононарушения, както и с оглед характера на ръководството на Руската федерация, постигането на мир действително е допустимо единствено след победа на Украйна и възобновяване на нейната териториална целокупност в границите на интернационално приетите ѝ граници. Дори и освен това състояние, обаче, в случай че диктаторският режим на към този момент обвинявания във военни престъпления[2] Владимир Путин не бъде заменен от демократично ръководство с неревизионистична и мирна визия за мястото на Русия в света, Кремъл ще продължи да следва реваншистки стратегически дневен ред и в средно- и дълготраен проект ще продължи да слага съществени провокации пред сигурността в Европа, в това число и за България като част от НАТО и Европейски Съюз. Това, от своя страна, постанова освен построяването на мощна българска защита в границите на груповата и на устойчиви на хибридна експанзия държавни институции и общество, само че и по-нататъшно подсилване и увеличаване на наличието на НАТО по Източния фланг, със засилен акцент върху района на Черно море.
В новата, фундаментално изменена среда на сигурност, интервенциите ще се водят във всички домейни – по суша, вода, въздух, в космоса и в киберпространството. Нещо повече – към тези пет домейна би трябвало да имаме поради и когнитивния аспект. Силата на оръжието сама по себе си ще бъде незадоволителна за противопоставяне на агресора, в случай че съперникът авансово успее с хибридни принадлежности на влияние да деморализира структурите от системата за национална сигурност и обществото и да сложи под собствен в действителност надзор процесите на взимане на суверенни национални решения. Следва да си даваме сметка, че отсега нататък против нас ще бъдат употребявани все по-интензивни и подпомагани от развиването на технологиите хибридни въздействия. Същевременно, обаче, даже и устойчивите на хибридни въздействия страни не могат да имат нужната сигурност, без съществуването на задоволително благонадежден боен инструмент на силата и без поддръжката на мощни съдружници.
В този радикално изменен стратегически подтекст, отчитайки рисковете и заканите, пред които сме изправени след началото на войната на Руската федерация срещу Украйна на 24.02.2022 година, пред нашите Въоръжени сили ще стоят
още по-високи условия към техните качества
Това слага по-високи провокации през построяването и развиването на Въоръжените сили, с главен акцент върху задача „ Отбрана “. Затова са нужни ускорено превъоръжаване и рационализация, реализиране на оперативна съгласуемост със силите на съдружниците ни от НАТО, дейно присъединяване в съюзни военни формирования, съответно вложение в най-важния компонент[3] на отбранителните качества – хората в защитата, създаване на военни водачи от нов вид, както и развиването на дейно взаимоотношение с другите национални участници с отговорности към сигурността и защитата.
Както е известно, защитата на България се възнамерява, приготвя и реализира в границите на условията на Конституцията и законите, груповата защита на НАТО и Общата политика за сигурност и защита на Европейски Съюз, с дейно потребление на националните отбранителни качества, включващи военни, невоенни и гражданско-военни качества на страната[4]. България следва задачите и целите, залегнали в Стратегическата идея на НАТО и в Стратегическия компас на Европейски Съюз. Тези документи в действителност са станали част от стратегическата концептуална база на защитата, дружно с националните ни документи. За нас те са управителна стратегическа рамка, в която реализираме отбранителната политика и градим и развиваме качествата на българските въоръжени сили.
Следователно, откакто сме част от груповата защита и дружно с останалите съдружници заявяваме, че „ Ние сме НАТО “, българските въоръжени сили би трябвало да бъдат подготвени да работят дейно в съюзна среда. Това, на собствен ред, постанова ускорение на процесите на софтуерно превъоръжаване, рационализация и реализиране на цялостна оперативна съгласуемост. Един от методите това да бъде реализирано е потреблението на опциите да придобием въоръжение и техника от съюзни страни в подмяна на оказване на военна помощ за Украйна.
В това отношение следва да се регистрират следните съществени положения:
Първо,
оказването на военна помощ на Украйна е в полза на укрепването на сигурността на страната и на нашите съдружници, защото това е методът за ускорение на постигането на победа за Украйна, обезсилването и сдържането на агресора и затова – по-бързото реализиране на условия за мир. Победата на Украйна е изискване за основаване на „ удобната и предвидима среда на сигурност “, което е наш главен интерес, дефиниран в Актуализираната тактика за национална сигурност[5]. Следователно, с военната помощ за Украйна България работи за реализацията на своя най-висш стратегически документ.
В случай, че се допусне агресорът да победи, тогава Кремъл ще продължи с реваншисткия си дневен ред и идната цел на неговата експанзия е разумно да се чака да бъдат Молдова, Грузия и даже страни-членки на НАТО. При нахлуване над съдружник от НАТО България ще извършва отговорностите си по силата на член 5 от Северноатлантическия контракт. Това към този момент е обстановка, в която българските въоръжени сили могат да бъдат изправени пред конфликт с агресора, който по този метод влиза във война срещу целия Алианс. В тази връзка, това е действителна обстановка, която може да вкара България във война. Не оказването на военна помощ на Украйна в този момент ни въвлича във война, а допускането на съветска победа може да докара до този извънредно отрицателен сюжет.
При победа на агресора, съветската хибридна война срещу България ще придобие още по-голяма активност, в подтекста на стратегическото „ нахлуване “ (невоенно по характера си към момента) на Кремъл към Югоизточна Европа и укрепването на съветските позиции по оста Белград-Баня Лука. Крайно тревожно е построяването на така наречен Руско-сръбски филантропичен център в Ниш, който обезпечава условия за деяние на съветските разследващи служби.
В по-широк подтекст, при победа на Русия стратегическият боен баланс в Черно море, който към този момент е мощно нарушен в интерес на Москва, ще бъде още по-неблагоприятен за България и съдружниците ни.
Не на последно място, успеха на Украйна е наложителна, с цел да не се допусне българската общественост в тази страна да живее в изискванията на съветска окупация и/или проруски марионетен режим, с всичките отрицателни последствия за бъдещото развиване и разцвет. Същото се отнася и за българите в Молдова, чието европейско бъдеще е в наш интерес.
Предвид гореизложеното, успеха на Украйна е наш стратегически интерес, за който би трябвало да способстваме интензивно. Противното значи да допуснем подкопаване на личната си сигурност и национални ползи.
Второ,
оказването на военна помощ на Украйна не следва да бъде еднократен акт, а развой, който отваря спомагателни благоприятни условия за превъоръжаване. С осъществяването на решението на Народното събрание от 09.12.2022 година България надалеч не следва да е завършила със своята поддръжка за Украйна в това направление. Това е единствено първата стъпка, които сме подхванали.
Възприетата до момента процедура е тромава, изисква решение на Народното събрание, одобрение със закон и обявяване на подписан интернационален контракт. Най-неблагоприятното е, че процедурата визира фактора време и оттова своевременността на идването на военната помощ в хода на бойните дейности. Процедурата може и да дава правна сигурност на вземащите решения представители на изпълнителната власт, само че това не значи, че тя е единствената законосъобразна алтернатива. Това е ненужно презастраховане, което има като резултат отсрочване и закъснение на процесите на доставка на належащо и използваемо въоръжение и техника за украинските въоръжени сили. Това, от своя страна, се заплаща с удължение на съветската експанзия, а също и с престижа на България измежду съдружниците и сътрудниците ни.
Следва да се търсят отсега нататък правни благоприятни условия оказването на военна помощ за Украйна да става по по-лека и ускорена процедура – единствено с решение на Министерския съвет, който може да взема сходни законни решения. Или, в случай че по някаква причина продължи да се следва тежкия модел на взимане на обособени решения на Народното събрание с следващи ратификации, би трябвало да се търсят благоприятни условия държавното управление да бъде упълномощено със свои следващи решения да добавя пакета на към този момент гласуваната военна помощ.
В този подтекст, към този момент има удобно решение[6] на Конституционния съд, което дава благоприятни условия на законодателната и изпълнителната власт да работят за реализацията на българския стратегически интерес на сигурността и за създаване на отбранителните качества на българските въоръжени сили.
Трето,
посредством оказването на военна помощ за Украйна България само и единствено може да подкрепи (допълни) своето превъоръжаване и рационализация, само че това надалеч не е задоволително за тяхното цялостно осъществяване. Сама по себе си тази алтернатива няма да реши въпроса с модернизацията, само че тя може да окаже скъпа поддръжка на систематичните старания за превъоръжаване. Затова тя не би трябвало да бъде пропускана. Особено в изискванията на лимитирани средства за защита и остра нужда от бързо софтуерно превъоръжаване на всички типове въоръжени сили, България би трябвало да се възползва и от тази спомагателна опция. В това отношение Словакия към този момент го прави с обещаващ прогрес и дава образец на към момента колебаещи се съдружници. Със своя образец Словакия в този момент се утвърждава водач по Източния фланг на НАТО.
Четвърто,
приемането на въоръжение и техника, финансова поддръжка от наши съдружници и заместващи качества, в подмяна на изпращането на военна помощ за Украйна, е опция, която е лимитирана във времето. Колкото повече то напредва, толкоз повече опциите се изчерпват. С прекосяването на Украйна към западни мостри въоръжение и техника ползата към нашите остарели руски системи, които, по този начин или другояче, ще бъдат снети от въоръжение, прогресивно ще понижава. Следователно, тези унаследени платформи следва да бъдат осъществени, до момента в който цената им е най-висока и до момента в който към тях съществува проявен интерес. Освен това по този начин се стопират и разноските по тяхното поддържане и потребление, които следва да бъдат пренасочени към построяването на нови качества. За задачата те може да бъдат пренасочени към капиталов механизъм в помощ на превъоръжаването.
Пето,
осуетяването на опцията България да изпрати оръжие на Украйна е в полза на Кремъл. Това е предпочитана цел на съветската хибридна офанзива, осъществена посредством всички вероятни средства и способи, с които Москва разполага в България. Основният съветски хибриден удар е ориентиран към процеса на взимане на решения на държавно стратегическо равнище, в подтекста на интензивна дезинформационна акция за манипулиране на публичното мнение. Затова институциите би трябвало да бъдат подготвени да работят уверено в отбрана на националния интерес.
Руският интерес е Украйна да не получава оръжие,
което да може да употребява против нея във войната и по този начин да се основат условия за реализиране на военна победа за Москва. От позиция на стратегическия интерес на Кремъл, страната ни следва да действа единствено като фиктивен съдружник в Алианса, без да дава действителен принос за груповата защита, както и да има слаби въоръжени сили, употребяващи оперативно несъвместима и остаряла руска техника. Ако България не дава военна помощ на Украйна, Кремъл реализира тези две цели по едно и също време. Това не следва да се пояснява като уличаване на безусловно всички българи, които в този момент са срещу даването на военна помощ на Украйна, в осъзнато и злоумишлено служене на съветския интерес. Дори и тази позиция да е споделяна само и единствено поради идейни убеждения, изопачен пацифизъм, незадоволителна осведоменост и в положение на илюзия, нейното осъществяване в действителност обслужва експанзията на Кремъл и затова – продължава да води до пропуснати изгоди и да вреди на ползите на България като държава-член на НАТО и Европейски Съюз.
Предвид гореизложеното, виновната и прагматична национална отбранителна политика следва да бъде ориентирана към потреблението в оптималната степен на този кратковременен прозорец от благоприятни условия за подмяна на остарялата руска техника с нова и/или оперативно съвместима. Затова в този момент е времето да използваме всяка една отворила се опция за това.
Приоритетно би трябвало да търсим придобиването на ново въоръжение и техника. В случай, обаче, че получим употребена (second hand), само че работеща техника от наши съдружници в НАТО, осигуряваме единствено оперативна съгласуемост. Проблемът с софтуерното превъоръжаване обаче остава. Въпреки това, в непосреден проект е по-добре въоръжените ни сили да разполагат с оперативно съвместима, въпреки и употребена техника, в сравнение с да останат със остарялата и оперативно несъвместима руска такава.
Към момента опциите Българската войска да бъде въоръжена с техника от съюзни страни в подмяна на военна помощ за Украйна са:
1. Кръгови покупко-продажби - Ringtausch[7];
2. Финансиране от Съединени американски щати за придобиване на въоръжение и техника;
3. Осигуряване на краткотрайно заместващи качества от съдружници.
В светлината на решението на Народното събрание на 09.12.2022 година за даване на военна помощ на Украйна е напълно разумно и изключително належащо да се водят интензивно диалози със съдружници и сътрудници за придобиване на отбранителни качества на правилото на кръговите покупко-продажби, или „ Ringtausch “. Това е една от опциите против предоставената от наша страна военна помощ да получим като най-малко оперативно-съвместима техника.
Практиката все още демонстрира, че Германия предоставя[8] въоръжение и техника на Словакия, Словения, Чешката република и Гърция в подмяна на изпращане от тяхна страна на военна помощ на Украйна. Могат да бъдат посочени следните
съответни образци:
* Словакия получава от Германия 15 танка Leopard 2A4, включително боеприпаси, образование и логистична поддръжка, в подмяна на 30 БМП-1;
* Словения получава от Германия 40 военни камиона “15t mil gl MULTI ”, 5 от които са оборудвани с контейнери за гориво, против 28 танка M-55S[9];
* Чешката република получава от Германия 14 танка Leopard 2A4 и една бронирана машина Büffel в подмяна на неизяснен брой[10] танкове T-72;
* Гърция получава от Германия 40 бойни машини на пехотата Marder против 40 BMP-1.
Освен осъществените покупко-продажби с Германия, като различен образец за кръгообразен продан може да се уточни и декларираното (април 2022 г.) желание на Полша да изпрати неизяснен брой танкове Т-72, против които да получи от Англия танкове Challenger-2. Все още няма настояща информация[11] за хода на този развой.
Въпреки някои отрицателни упования и внушения в медийното пространство, следва да се регистрира, че Словакия, Гърция, Словения и Чешката република към този момент осъществят съответни резултати. Щом тези страни могат да го реализиран, за какво това да не бъде допустимо и за България? Разбира се, че това зависи от параметрите на съответните оферти към нас, само че реализацията даже и на неголяма по размер договорка ще ни донесе най-малкото оперативно съвместима техника, без значение, че е second hand. Това би ни осигурило по едно и също време с това и освобождение от количества остаряла руска техника, по която разноски повече няма да се вършат. Не на последно място, сходна договорка би била знакова за продължаването на готовността на България да бъде част от страните в НАТО и Европейски Съюз, които изпращат военна помощ на Украйна. Това покачва нашия престиж измежду съдружниците и сътрудниците. Ето за какво напъните в тази тенденция следва да продължат.
Критиците на сходни решения могат да бележит като мотив срещу, че получаваната по Ringtausch техника е остаряла като модел. Въпреки това обаче тя е оперативно съвместима и съставлява положително начало за „ отваряне на вратата “ за бъдещи покупко-продажби. Хипотетично, даже да ни бъдат препоръчани по-стари модели танкове Leopard, бронирани машини Marder или други платформи, те не би трябвало да бъдат отказвани, тъй като след това при покупката на нови модели можем и би трябвало да търсим преференциални условия за придобиване. Най-малкото по този метод се освобождаваме от остаряла руска оперативно несъвместима техника и по този начин стопираме и разноските по нея, а в политически проект България печели престиж пред съдружници и сътрудници, тъй като е изпратила военна помощ на Украйна.
По отношение на втората опция – финансиране от Съединени американски щати по Програмата за задгранично военно финансиране (FMF), тук опциите са доста по-големи. Както към този момент Словакия сподели, допустимо е и придобиването на нови и оперативно съвместими системи при доста преференциални условия. За разлика от Ringtausch, към този момент става дума освен за обезпечаване на оперативна съгласуемост, само че и за действително софтуерно превъоръжаване с нови платформи. Фактът, че Съединени американски щати са предложили на Словакия 12 нови хеликоптера Bell AH-1Z Viper, дружно с съоръжение за тях, образование на водачи и техници и 500 ракети " Hellfire ", в подмяна на 13 остарели изтребители МиГ-29, които Братислава изпраща[12] на Украйна, би трябвало да бъде образец за следване и от България, освен това в най-бърз порядък. Факторът време не играе в тази ситуация в наша изгода.
Страната ни развива от десетилетия стратегическо партньорство със Съединени американски щати в защитата, което към този момент има и своите дълготрайни измерения за българските Военновъздушни сили, изключително в съюзния подтекст с придобиването от наша страна на 16 самолета F-16. На тази база и при задоволителна уточненост във връзка с помощта, която сме подготвени да предоставим на Украйна, съществуват положителни условия за реализиране на сходен позитивен резултат и за България. Още повече, че към този момент Съединени американски щати са предложили на Словакия великодушна финансова компенсация[13] - Словакия ще би трябвало да заплати за оферти ѝ пакет към 340 милиона $ за 3-4 години, а към 660 милиона $ ще бъдат покрити от американска страна. Предвид към този момент основания казус, България може и би трябвало да си извоюва в процеса на двустранните договаряния сред стратегически сътрудници в защитата сходни удобни финансови условия.
По отношение на опциите да получим доста финансиране по FMF от Съединени американски щати, напъните ни следва реалистично да бъдат ориентирани към придобиване на качества, които в този момент са в недостиг. България би могла да договаря за бойни хеликоптери, РСЗО, системи за Противовъздушна отбрана и ПРО, 3D-радари или за в допълнение въоръжение на към този момент поръчаните самолети F-16. Особено значими са 3D-радарите, защото тяхната липса попречва ефикасната употреба на F-16 и оттова разгръщането на цялостния капацитет на новите самолети. За да има резултати, преди всичко от наша страна би трябвало да има политическа воля и конкретика в предложенията ни. Възможностите на служебното държавно управление са лимитирани, само че то може, на благосклонност и в името на националния интерес, да приготви оптимално изискванията за идващото постоянно определено.
Реализирането на сходни покупко-продажби ще изисква време. Необходими ще бъдат най-малкото няколко месеца, в случай че не и повече, с цел да бъде подписан и да влезе в действие контракт за придобиването на нови качества. При всички положения, сходни покупко-продажби ще изискват финансиране от наша страна, което най-вероятно ще надвиши 100 милиона лв. и затова – ще бъде нужна глоба и на Народното събрание. За производството на новата техника също ще би трябвало време, а до нейните снабдяване и реализиране на най-малкото начална оперативна дарба ще изминат де факто няколко години. Времето може и да се окаже по-малко, според от това каква техника бъде определена, само че при всички положения тези новопроизведени системи не постъпват незабавно на въоръжение.
Предвид горепосоченото, придобиването на нови платформи по тази скица ще изисква време, тъй че качествата няма да бъдат директно налични. Въпреки това, няма съображение такава алтернатива да не бъдат осъществена още в този момент. Вярно е, че резултатът под формата на подготвени за потребление отбранителни качества ще бъде реалност на един по-късен стадий. За сметка на това обаче те ще бъдат нови, съвременни, оперативно съвместими и ще бъдат на въоръжение в дълготрайна вероятност. Логичният въпрос на този стадий е с какво да бъдат заместени изчезналите краткотрайно качества, откакто предадем на Украйна остарялата руска техника.
Ясно е, че на намиращата се към момента на въоръжение остаряла руска техника, по този начин или другояче, ѝ остават броени години, а за някои платформи (МиГ-29) евентуално единствено месеци “живот ”. Тя неизбежно ще би трябвало да бъде снета от въоръжение. Разходите по нейното остатъчно потребление и утилизация остават за наша сметка. Нещо повече – това е остаряла и оперативно несъвместима техника, която в съюзен подтекст по време на рецесия и война не може да се употребява (най-малкото тъй като липсва система за опознаване „ свой-чужд “/IFF). Следователно, тази остаряла техника е причина за отворилите се съществени дефицити в качествата. Затова в наш интерес е да се освободим допустимо най-бързо от нея, като използваме „ златния прозорец “ от благоприятни условия да я изпратим като военна помощ на Украйна, против което да получим допустимо най-хубави обезщетения. Какви и какъв брой ще са тези обезщетения зависи от договарянията, които се водят. А с цел да има сполучливи договаряния, първо би трябвало политическа воля и ясна визия.
Безспорно, за времето от освобождението от остарялата руска техника посредством
даряване на Украйна
до постъпването на новата (напр. F-16, Противовъздушна отбрана и ПРО, РСЗО, щурмови хеликоптери, 3D-радари и др.) се получава краткотраен недостиг от лични качества. За сметка на това обаче можем да разчитаме на съюзни качества, които да попълнят недостига, точно тъй като България е част от НАТО. Ето за какво това развиване по никакъв метод не отваря „ прозорец “ на накърнимост за нас, а в противен случай – на благоприятни условия. Защото ние сме НАТО. Ето това е още една обстановка на изпълване на тези думи с практическо наличие. В подобен случай ще можем да разчитаме на заместващи качества, които ще ни бъдат предоставени, въпреки и това да е краткотрайно до придобиването на нови, от наши съдружници. С това към този момент идва третата налична алтернатива, в допълнение към Ringtausch и финансирането от Съединени американски щати, а точно обезпечаването на краткотрайно заместващи качества от съюзни страни. Тези качества ще бъдат налични у нас до придобиването на наши лични и/или създаване на взаимни в границите на многонационални начинания в НАТО и Европейски Съюз. В това е смисълът на участието в двата съюза. И тъкмо тук и в този момент можем за осъществяваме забележителна практическа изгода за защитата. По този метод можем да спрем да поддържаме остарялата руска техника, като по едно и също време с това осигурим заместващи съюзни качества, освен това съвременни и оперативно съвместими. Нека създадем уточнението, че тук приказваме за качества, т.е. качества с всичките налични осем съставния елемент, а не само и единствено за материалния компонент[14] – въоръжението и техниката.
Словакия към този момент даде позитивен образец с изпращането на остаряла руска система за Противовъздушна отбрана С-300 на Украйна. В резултат на този предвидлив стратегически ход в страната към този момент бяха ситуирани съвременни системи PATRIOT на съдружниците Съединени американски щати, Нидерландия и Германия. Факт е, че Словакия не става собственик[15] на тези системи, само че резултатът е неоспорим – страната е надеждно предпазена от съвременни и оперативно съвместими качества за Противовъздушна отбрана и ПРО. Нещо, което не е било налично при поддържането на системата С-300 и затова тази система не е осигурявала дарба с такова качество като в този момент разположената. На по-късен стадий Братислава ще придобие и свои лични системи за Противовъздушна отбрана и ПРО, само че тя до тогава ще разчита на съюзната взаимност – по този начин, както да вземем за пример разчитат тези страни от НАТО, които нямат изтребителна авиация за защита на въздушното им пространство. Тези страни без лична изтребителна авиация не са по-малко сигурни и не са по-лошо предпазени, тъй като със самолети от други страни от НАТО се носи дежурството по защита на въздушното им пространство. Даже в противен случай. Балтийските страни са надеждно предпазени от съвременни съюзни самолети, чиито водачи са добре тренирани като брой летателни часове. Така Литва, Латвия и Естония имат обезпечени качества, които другояче мъчно биха си разрешили, а Словакия в този момент разчита на по-надеждни качества за защита на въздушното ѝ пространство, в сравнение с е имала през последните години, когато е поддържала на въоръжение МиГ-29.
Решенията са налични. Всичко е допустимо. Въпросът е на политическа воля. И на дейности на благосклонност. А преди този момент – на превъзмогване на стандарти в мисленето, които пречат на реализацията на сходни вероятности. Тези мисловни стандарти, без значение от действителните ползи и мотивацията на субекта, вземащ решения, все още работят в полза на съветската позиция. Дори субектът да е безкористен и предан към страната, отводът да се осъществят новите благоприятни условия води до отрицателен резултат под формата на реализация на непознат интерес, в съответния случай – съветския. А той се състои в това Украйна да не получи оръжие, което да употребява, с цел да се пази във войната, и в страните по Източния фланг на НАТО да няма ситуирани съвременни и ефикасни качества на съдружници от НАТО (напр. за защита на въздушното пространство и за Противовъздушна отбрана и ПРО.).
В тази връзка следва да се почисти един значим концептуален миг. Задължението на всяко едно държавно управление във връзка с защитата е да обезпечава съществуването на качества. Смисълът тук е обезпечаването на качества, без стереотипни ограничавания във връзка със собствеността на материалния компонент[16] на качествата. Тези качества могат да бъдат както лични, по този начин и на съдружници, ситуирани краткотрайно. А могат да бъдат и споделени от група съюзни страни. Независимо от това чий е техният притежател, съществуването на тези качества е определящо за това дали ръководещите са изпълнили дълга си към страната и обществото и дали водят сполучлива отбранителна политика. Балтийските страни нямат изтребителна авиация, само че техните държавни управления са обезпечили патрулирането на самолети на съдружници от НАТО и, затова, са изпълнили дълга си. След като една страна е съдружник в НАТО, тя може да разчита на съдружниците си. Словакия към този момент разчита сполучливо и за Air Policing, и за Противовъздушна отбрана и ПРО. Следователно, Словакия към този момент е по-добре обезпечена от качества страна в този момент, в сравнение с преди със старите руски МиГ-29 и С-300. Въпрос на време е да придобие и лични такива.
При добре употребявани благоприятни условия и сполучливи договаряния, България, в подмяна на своите МиГ-29, СУ-25, С-300 и други системи за Противовъздушна отбрана, да вземем за пример, може да си обезпечи безплатен съюзен Air Policing с съвременни самолети и водачи с задоволително обезпечени летателни часове на година[17], както и доста по-добро и надеждно покритие от ситуирани у нас системи на Противовъздушна отбрана и ПРО на съюзни страни, само че също по този начин и да получи финансови отстъпки за придобиването на бъдещите си лични системи (напр. ЗРК PARTIOT, NASAMS II, IRIS-T, SAMP/T; хеликоптери Bell AH-1Z Viper; танкове Leopard 2 и M1 Abrams; ракетни системи за залпов огън с нараснала подвижност M142 HIMARS, MLRS M270A1; и противокорабни ракетни комплекси NSM™ CDS). Словакия към този момент получи две трети отстъпка от цената на 12 нови бойни хеликоптера. Можем и ние да реализираме сходен резултат. Примерът към този момент е даден, а от нас зависи да извоюваме сходни резултати. Водещо състояние, с два наложителни детайла, при такива договаряния следва да бъде, че, при отваряне на краткотраен недостиг от качества вследствие на даване на военна помощ от наша страна на Украйна, съдружниците ни обезпечават краткотрайно такива до придобиването на нови от наша страна, като по едно и също време с това получаваме и отстъпка в продажната цена за нови платформи.
Временно ситуирани качества, които да покрият краткотрайния недостиг, и забележителна отстъпка в цената – това са двата стълба на сполучливата договорка в този аспект.
Що се отнася до бъдеща задача по Air Policing на съюзни страни, първите слотове следва да бъдат запълнени от Съединени американски щати и други водещи съдружници. Поради благоприятни условия за хибридна политическа интервенция, инспирирана от про-руски фактори, налага се възможен слот за Турция да бъде осъществен на по-късен стадий, по опция с наближаването на времето на доставката на новите самолети и застъпването на бойно дежурство.
При това решение,
България ще спести обилни средства от поддръжката на старите руски самолети,
които могат да бъдат пренасочени към образование и подготовка на още водачи и механически състав за F-16, за минимум 16 самолета, с взор към прекосяването на F-35 в дълготраен проект. Шестнадесет самолета F-16 е минимумът, върху който следва да се надгражда отсега нататък. С други думи, това е основа, върху която да се стъпи, а не таван за изтребителната авиация. На тази основа следва да се възнамерява подготовката и развиването на персоналния състав. На тези водачи и механически състав, които няма да могат да се осъществят на новия вид военен аероплан, диря да бъде обезпечена опция да продължат службата си на длъжности, съобразени с квалификацията, резултатите в работата, ползите и мотивацията им.
Против сходно решение за руските самолети и Противовъздушна отбрана се чуват освен политически причини, които неведнъж са инспирирани и/или поддържани от съветската хибридна интервенция в България, само че и такива от правно естество. Посочват се Конституцията и ЗОВСРБ, като спънки. В този случай се приказва за правни трудности за осъществяване на благоприятни условия от стратегическо значение. Това може да бъде спънка, единствено в случай че политическата воля не доближава. Или има такава, която желае да види тъкмо това отрицателно развиване.
Като изключим хипотезата ръководство на служебно държавно управление при неявяване на настоящ парламент, би трябвало да се има поради, че правната рамка може да бъде променяна.
Според Чл. 130. (1) от ЗОВСРБ „ Охраната на въздушното пространство на Република България се реализира от Българската войска независимо или взаимно с въоръжени сили на съюзнически страни. “ Тук може да възникне въпросът дали е допустимо при взаимно реализиране на Air Policing да вземат участие единствено самолети на съюзни страни, без безусловно България да взе участие със свои. С други думи, задоволително ли е да участваме единствено с наземна поддръжка, само че без самолети? В случая езиковият смисъл в закона може да прозвучи като по-тесен от действителния смисъл, който законодателят е желал да вложи в текста. В реалност обаче текстът на закона не постанова безусловно присъединяване със самолети от българска страна, като нашият принос към взаимното реализиране на Air Policing може да бъде и с други средства. Единственото, което несъмнено е наложително при такива взаимни задачи, е присъединяване на Българската войска, респ. на Военновъздушни сили, които обаче, с изключение на самолети, разполагат и с други средства. При продължаващи разногласия и неясноти по тематиката, належащо е да се внесат промени и допълнения в закона, които да уточняват текста в посока отваряне на благоприятни условия и унищожаване на ограничавания.
В тази връзка също по този начин може да внесат промени и допълнения в ЗОВСРБ, регламентиращи правото и разпоредбите за приложимост на мощ от водачите на съюзните страни, носещи взаимно бойно дежурство по Air Policing. Това също е допустимо и би трябвало да се реализира по законодателен път допустимо най-бързо. Защото законът би трябвало да служи на интереса и на сигурността на обществото, а не противоположното.
Положителен образец за изясняване на непълноти в ЗОВСРБ по отношение на взаимоотношението на националните и съюзните сили са гласуваните промени и допълнения[18] по отношение на разположената бойна група на НАТО в България и нашия принос към нея. И по този въпрос се чуваха съветски опорни точки до последно, като съпротивата и хибридното влияние ще не престават на всички вероятни равнища. Щом за българското присъединяване в бойната група на Алианса в България е допустимо да бъде импортирана нужната изясненост и да се дават благоприятни условия за деяние, за какво да не бъдат изяснени и противоречивите въпроси и неяснотите по отношение на защитата на българското въздушно пространство от съюзни самолети, в това число и за използването на мощ при взаимна задача, даже и единствено с наземна поддръжка от българските Военновъздушни сили? Балтийските страни и Словакия, да вземем за пример, към този момент са решили този въпрос и защитата на тяхното въздушно пространство се реализира от съдружници.
Що се отнася до
Конституцията,
по особено член 9, алинея 1, („ Въоръжените сили подсигуряват суверенитета, сигурността и независимостта на страната и пазят нейната териториална целокупност. “), не би следвало наредбите му да получават ограничаващо пояснение. Това, че Въоръжените сили „ подсигуряват “ и „ пазят “, не би следвало да изключва опцията тук, краткотрайно, вместо тях, по някои дефицити на качества, да бъдат ситуирани и да работят въоръжени сили и на наши съдружници от НАТО. Още повече, че това са сили на съдружници, с които имаме подписани механически договорености. Ако бъде възприета ограничаващата логичност, то тази конституционна наредба би могла да попречва реализирането и на взаимни задачи по защита на въздушното пространство (ако приемем, че Въоръжените сили само и единствено те и никой различен „ подсигуряват “ и „ пазят “…). Дори при догадка взаимен Air Policing със сили и средства на съдружник, в който Военновъздушни сили не вземат участие със самолети, а единствено с наземна поддръжка, Въоръжените сили не престават да извършват член 9, ал.1. от Конституцията, тъй като, без значение от средствата, с които вземат участие, те въпреки всичко вземат участие взаимно. Доведена до прекаленост, такава логичност би сложила въпроса дали към този момент Министерството на защитата, респ. държавното управление, не нарушава Основния закон, откакто са били позволени дефицити от качества и оттова съществуват „ ограничавания “ в осъществяването на дилемите на Въоръжените сили (факт, признаван от не един годишен отчет за положението на защитата и Въоръжените сили). Затова е належащо обективно, а не политизирано пояснение на Конституцията и законите на България.
В случай, че подозренията остават и оттова някои министри биха могли да бъдат възпрепятствани в дейностите си поради опасения от вероятно търсене на отговорност, тогава следва да бъде сезиран Конституционният съд, които със свое тълкувателно решение може да обезпечи нужната независимост на деяние на Министерството на защитата. А в случай че това се окаже незадоволително, би трябвало да бъдат направени промени в Конституцията. В този подтекст, правото е призвано да служи на ползите на обществото, като правните правила непрестанно се развиват и приспособяват. Очевидно подобен миг към този момент е пристигнал и за законодате
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ