Защо Макрон и Меркел имат различни позиции за мигрантите
Миграция е „ майка на всички проблеми “ в Германия, съгласно министъра на вътрешните работи Хорст Зеехофер.
Трябва да отбележим, че неговата консервативна партия Християн-социален съюз /ХСС/ по принцип се явява съдружник на партията на канцлерката Ангела Меркел Християндемократическия съюз /ХДС/. Намиращата се под мощен напън в своята страна и изгубила предходното си водачество на европейската сцена, Меркел с неспокойствие очакваше срещата си с Еманюел Макрон в Марсилия. Те дружно би трябвало да дефинират общата позиция на Париж и Берлин по въпроса с мигрантите на фона на възходящото въздействие на популистките водачи. Лидерите на европейските страни ще се съберат на 20 септември в Залцбург, тъкмо три месеца след напрегнатата среща в Брюксел, отдадена на миграционния въпрос.
В навечерието на изборите за Европейски парламент, които ще се състоят в края на май 2019 година, френският президент се пробва да сътвори съюз на „ прогресивните “ страни в контраст на националистическите и популистки държавни управления отпред с унгарския министър председател Виктор Орбан и вътрешния министър на Италия Матео Салвини, които го считат за собствен основен съперник.
Докато френският президент уверено осъжда тяхната злоба към миграцията, Ангела Меркел е по-предпазлива по този въпрос. И ненапразно. След държавната рецесия, почнала през юни тази година поради изявленията на нейния обезпокоен вътрешен министър, канцлерката беше принудена да се причисли към твърдата позиция по този въпрос. Междувременно броят на мигрантите доста понижа в Германия от 2015 година, когато страната одобри съвсем 1,2 милиона души.
Манията на ХСС
Още на парламентарните избори през 2017 година някои от гласоподавателите осъдиха политиката на канцлерката за приемане на мигранти. Съвсем неотдавна митинги с детайли на расистко принуждение, проведени от крайнодесните в някогашния град на Германска демократична република Кемниц, потвърдиха, че казусът с миграцията излиза на напред във времето. Тази фикс идея на консерваторите от ХСС, обичайните сътрудници на християндемократите, в навечерието на районните избори в тяхната цитадела Бавария /14 октомври/, където те рискуват да изгубят безспорното си болшинство поради опълчването им с екстремистите от „ Алтернатива за Германия “.
В началото на юли под натиска на Хорст Зеехофер, който заплашваше да напусне обединението, Меркел се съгласи на компромис със своя съдружник от ХСС. В съглашението тя удостоверява, че мигрантите, които към този момент са регистрирани в други страни от Европейски Съюз, ще бъдат настанени в директни центрове на немската граница, а по-късно изпратени в страната, откъдето те са влезнали на територията на Европейски Съюз. Но има един проблем. Тази сделка се нуждае от двустранни съглашение със заинтригуваните страни, които още не са подготвени да дадат своето единодушие. А прилежаща Австрия, ръководена от дясна коалиция, изобщо не желае и да чува за сходно нещо.
Берлин се сближава с Париж
„ Не се мина доста време и Германия се върна към логиката, подкрепяна от болшинството в Европейския съюз, съгласно която е нужен пограничен надзор и слагане на ред в миграционните потоци “, посочи Клер Демесми от Института за външна политика в Берлин. „ При по-внимателно вглеждане ще установим, че доста благородната политика продължи единствено няколко месеца. Германия продължава да поддържа политиката на преразпределение на мигранти. С други думи, тя не желае да бъде единствената, която отваря вратите за мигрантите. Меркел, както и преди, се придържа към тази политика. Но тя не е съгласна с отхвърли на страните от Вишеграската четворка /Полша, Унгария, Чехия и Словакия/ да одобряват мигранти. Берлин сега е по-близо до стартовата позиция на Франция, съгласно която би трябвало да се вземе решение, само че решението е за Европейски Съюз “, добави тя.
Меркел не желае да се отделя от страните от Централна Европа
Докато Макрон избра тактиката за директна съпротива по отношение на държавните управления на евроскептиците, Меркел не желае да налива масло в огъня. Тя се стреми да поддържа с тях разговор, от време на време и под напрежение, в това число в Централна Европа. Така на 5 юли канцлерът се срещна с Виктор Орбан в Берлин, за пръв път за последните три години. „ Ние ще пазиме нашите външни граници на Европейски Съюз, само че не с цел да се оградим от всички и да приказваме единствено за затваряне и издигането на някаква цитадела “, сподели тя на Орбан по време на конференцията.
„ Ангела Меркел е обезпокоена от обстоятелството, че Централна Европа потегля по различен път “, означи Анри Менюде, академични учител в Париж. „ Еманюел Макрон наподобява е взел решение и желае да активизира своите сътрудници на Запад. Германия, тъкмо противоположното, не желае да се откъсва от страните от Централна Европа. Първо, тъй като те са близки съседи. Второ, тъй като тя в някаква степен носи историческа и морална отговорност пред тези страни. И също така тя е техен основен стопански сътрудник “, сподели той.
Има и политикански интерес. Още един източник на различия с Париж. „ Макрон би желал в Европейския парламент да има нов баланс на силите. Що се отнася до Меркел, тя желае да резервира партията на Орбан в групата на Европейската национална партия, тъй като това ще й разреши да се укрепи като водач в Народното събрание “, счита Менюде.
Към това се прибавят бъдещите назначения до края на годината или при започване на 2019 година Германия се нуждае от поддръжката на Унгария, по-конкретно за назначението на бъдещия ръководител на Европейската комисия. Дори в случай че би трябвало да се откаже от претенциите си за Европейската централна банка. Освен това Манфред Вебер, актуалният ръководител на ПГ на ЕНП в Екологичен потенциал, публично издигна своята кандидатура за поста ръководител на Европейска комисия. Той е член на ХСС... /БГНЕС
-----
Ромен Росо, „ Експерс “.
Трябва да отбележим, че неговата консервативна партия Християн-социален съюз /ХСС/ по принцип се явява съдружник на партията на канцлерката Ангела Меркел Християндемократическия съюз /ХДС/. Намиращата се под мощен напън в своята страна и изгубила предходното си водачество на европейската сцена, Меркел с неспокойствие очакваше срещата си с Еманюел Макрон в Марсилия. Те дружно би трябвало да дефинират общата позиция на Париж и Берлин по въпроса с мигрантите на фона на възходящото въздействие на популистките водачи. Лидерите на европейските страни ще се съберат на 20 септември в Залцбург, тъкмо три месеца след напрегнатата среща в Брюксел, отдадена на миграционния въпрос.
В навечерието на изборите за Европейски парламент, които ще се състоят в края на май 2019 година, френският президент се пробва да сътвори съюз на „ прогресивните “ страни в контраст на националистическите и популистки държавни управления отпред с унгарския министър председател Виктор Орбан и вътрешния министър на Италия Матео Салвини, които го считат за собствен основен съперник.
Докато френският президент уверено осъжда тяхната злоба към миграцията, Ангела Меркел е по-предпазлива по този въпрос. И ненапразно. След държавната рецесия, почнала през юни тази година поради изявленията на нейния обезпокоен вътрешен министър, канцлерката беше принудена да се причисли към твърдата позиция по този въпрос. Междувременно броят на мигрантите доста понижа в Германия от 2015 година, когато страната одобри съвсем 1,2 милиона души.
Манията на ХСС
Още на парламентарните избори през 2017 година някои от гласоподавателите осъдиха политиката на канцлерката за приемане на мигранти. Съвсем неотдавна митинги с детайли на расистко принуждение, проведени от крайнодесните в някогашния град на Германска демократична република Кемниц, потвърдиха, че казусът с миграцията излиза на напред във времето. Тази фикс идея на консерваторите от ХСС, обичайните сътрудници на християндемократите, в навечерието на районните избори в тяхната цитадела Бавария /14 октомври/, където те рискуват да изгубят безспорното си болшинство поради опълчването им с екстремистите от „ Алтернатива за Германия “.
В началото на юли под натиска на Хорст Зеехофер, който заплашваше да напусне обединението, Меркел се съгласи на компромис със своя съдружник от ХСС. В съглашението тя удостоверява, че мигрантите, които към този момент са регистрирани в други страни от Европейски Съюз, ще бъдат настанени в директни центрове на немската граница, а по-късно изпратени в страната, откъдето те са влезнали на територията на Европейски Съюз. Но има един проблем. Тази сделка се нуждае от двустранни съглашение със заинтригуваните страни, които още не са подготвени да дадат своето единодушие. А прилежаща Австрия, ръководена от дясна коалиция, изобщо не желае и да чува за сходно нещо.
Берлин се сближава с Париж
„ Не се мина доста време и Германия се върна към логиката, подкрепяна от болшинството в Европейския съюз, съгласно която е нужен пограничен надзор и слагане на ред в миграционните потоци “, посочи Клер Демесми от Института за външна политика в Берлин. „ При по-внимателно вглеждане ще установим, че доста благородната политика продължи единствено няколко месеца. Германия продължава да поддържа политиката на преразпределение на мигранти. С други думи, тя не желае да бъде единствената, която отваря вратите за мигрантите. Меркел, както и преди, се придържа към тази политика. Но тя не е съгласна с отхвърли на страните от Вишеграската четворка /Полша, Унгария, Чехия и Словакия/ да одобряват мигранти. Берлин сега е по-близо до стартовата позиция на Франция, съгласно която би трябвало да се вземе решение, само че решението е за Европейски Съюз “, добави тя.
Меркел не желае да се отделя от страните от Централна Европа
Докато Макрон избра тактиката за директна съпротива по отношение на държавните управления на евроскептиците, Меркел не желае да налива масло в огъня. Тя се стреми да поддържа с тях разговор, от време на време и под напрежение, в това число в Централна Европа. Така на 5 юли канцлерът се срещна с Виктор Орбан в Берлин, за пръв път за последните три години. „ Ние ще пазиме нашите външни граници на Европейски Съюз, само че не с цел да се оградим от всички и да приказваме единствено за затваряне и издигането на някаква цитадела “, сподели тя на Орбан по време на конференцията.
„ Ангела Меркел е обезпокоена от обстоятелството, че Централна Европа потегля по различен път “, означи Анри Менюде, академични учител в Париж. „ Еманюел Макрон наподобява е взел решение и желае да активизира своите сътрудници на Запад. Германия, тъкмо противоположното, не желае да се откъсва от страните от Централна Европа. Първо, тъй като те са близки съседи. Второ, тъй като тя в някаква степен носи историческа и морална отговорност пред тези страни. И също така тя е техен основен стопански сътрудник “, сподели той.
Има и политикански интерес. Още един източник на различия с Париж. „ Макрон би желал в Европейския парламент да има нов баланс на силите. Що се отнася до Меркел, тя желае да резервира партията на Орбан в групата на Европейската национална партия, тъй като това ще й разреши да се укрепи като водач в Народното събрание “, счита Менюде.
Към това се прибавят бъдещите назначения до края на годината или при започване на 2019 година Германия се нуждае от поддръжката на Унгария, по-конкретно за назначението на бъдещия ръководител на Европейската комисия. Дори в случай че би трябвало да се откаже от претенциите си за Европейската централна банка. Освен това Манфред Вебер, актуалният ръководител на ПГ на ЕНП в Екологичен потенциал, публично издигна своята кандидатура за поста ръководител на Европейска комисия. Той е член на ХСС... /БГНЕС
-----
Ромен Росо, „ Експерс “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ