46-ото Народно събрание ще е също така фрагментирано като 45-ото
Месец преди изключителните парламентарни избори „ Барометър България “ организира телефонно изследване на електоралните настройки на българските гласоподаватели. Проучването е извършено в интервала 1-6 юни 2021 година измежду 840 пълнолетни български жители на територията на Република България. Важно е да се означи, че поради спецификата на методиката на изследването то не обгръща настройките на гласуващите отвън страната, като вотът им може да окаже известно отклоняване в резултатите на обособени политически обединения в изборния ден.
Резултатите от изследването демонстрират, че новият български парламент след 11 юли ще е също по този начин фрагментиран като 45-ия - с сходно съответствие на политическите сили в него. Разликата може да пристигна само от наличието на възобновената патриотична коалиция „ Български патриоти “, която все още минава изборната преграда.
Въпрос 1: Ще гласувате ли на предварителните избори на 11 юли 2021 година?
Няма да има изненади в изборната интензивност на предварителните избори – ще бъде в границите на естествени равнища 52-55 %. Към сегашния миг 44,9% от интервюираните декларират, че сигурно ще отидат до урните, а още 10% са по-скоро склонни да го създадат. Колебаят се още 6,5%, които е по-вероятно да не гласоподават, а изрично няма да го създадат 37,4%.
Въпрос 2: За кого ще гласувате на предварителните избори на 11 юли 2021 година?
ГЕРБ-СДС ще останат отпред при предварителния избор с 24,1%, макар че към сегашния миг ГЕРБ може да разчита само на твърдия си електорат и не съумява да притегли спомагателни гласове. Подкрепата за тях гладко ерозира на фона на непрекъснатите офанзиви, на които са подложени от съперниците си, само че въпреки всичко резервира задоволително високи равнища, с цел да могат да се похвалят, че са първа политическа мощ в страната и след изборите през юни.
Особено оспорвана ще е втората позиция. „ ИТН “ заложиха на предварителните избори вместо да основат собствен кабинет в границите на предходния парламент с вярата да получат по-голяма поддръжка и надлежно по-голямо въздействие. Мълчанието им обаче по всички въпроси, вълнуващи обществото, което до този миг работеше най-вече в тяхна изгода, стартира да изнервя и нервира гласоподавателите им, които така и така са склонни на импровизиран, прочувствен и углавен избор. Това води и до леко стесняване в поддръжката към тях в границите на страната. До какъв брой ще съумеят да привлекат спомагателни гласове зад граница, с цел да компенсират този негатив, ще си проличи в изборния ден. Към момента в границите на страната могат да разчитат на 17,1% от гласовете.
От друга страна от Българска социалистическа партия, макар извънредно неприятния си резултат през април, съумяха да загърбят свои остарели вътрешнопартийни вражди и да образуват изненадваща коалиция с обединения на знакови лица от историята на столетницата – Георги Първанов и Георги Кадиев. Това изпраща положителен сигнал към гласоподавателите им и има капацитета да активизира вота в лявото пространство, където имаше вакуум, като това оказва въздействие и върху настройките на гласуващите – 16,9% от твърдо деклариралите, че ще отидат преди урните, ще дадат гласа си за Българска социалистическа партия. Потенциално отрицателно въздействие върху резултата им, както и върху резултатите на други дребни обединения, в това число и в левия русофилско-националистически бранш, разчитащи на коренен ляв избор, ще окаже появяването на новата групировка на Жан Виденов, която ще притегли гласовете на извънредно левите гласоподаватели.
Четвърти ще са Движение за права и свободи с 11,3%, които резервират постоянни равнища измежду своя корав електорат, като имат капацитет да осъществят и по-добър резултат с помощта на гласовете от чужбина, които ще дойдат за тях през юли и не могат да бъдат измерени в границите на актуалното изследване.
„ Демократична България “ не отбелязва динамичност в поддръжката за тях в границите на страната, като ще осъществя 8,9% от гласовете на гласуващите. Доколко гласовете отвън страната ще подобрят този резултат е мъчно да се планува все още, като се има поради, че при изборите през април групировката беше изпреварена в битката за този електорален сегмент от Има Такъв Народ.
Динамична е обстановката с останалите няколко партии и обединения с капацитет да влязат в идващия парламент. Възстановената патриотична коалиция „ Българските патриоти “ сред Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и ВОЛЯ е със мощна поръчка за присъединяване в идващото национално заседание -
знаковото обединяване на трите най-големи обединения в патриотичния бранш и доброволното неявяване на водачите им от кандидат-депутатските листи се възприема положително от патриотично настроените гласоподаватели, за които неналичието на посланичество в 45-ия парламент беше горчив урок. Към момента 6,1% от интервюираните декларират поддръжка за обединението.
Малко по-различна е обстановката с „ Изправи се! Мутри вън! “, които прескочиха с малко изборната преграда през април. В момента те не могат да разчитат на протестния капацитет, който имаха преди няколко месеца и поддръжката за тях последователно ерозира до степен да слага присъединяване им в идващото национално заседание под въпрос с 4,1%.
Резултатите от изследването демонстрират, че новият български парламент след 11 юли ще е също по този начин фрагментиран като 45-ия - с сходно съответствие на политическите сили в него. Разликата може да пристигна само от наличието на възобновената патриотична коалиция „ Български патриоти “, която все още минава изборната преграда.
Въпрос 1: Ще гласувате ли на предварителните избори на 11 юли 2021 година?
Няма да има изненади в изборната интензивност на предварителните избори – ще бъде в границите на естествени равнища 52-55 %. Към сегашния миг 44,9% от интервюираните декларират, че сигурно ще отидат до урните, а още 10% са по-скоро склонни да го създадат. Колебаят се още 6,5%, които е по-вероятно да не гласоподават, а изрично няма да го създадат 37,4%.
Въпрос 2: За кого ще гласувате на предварителните избори на 11 юли 2021 година?
ГЕРБ-СДС ще останат отпред при предварителния избор с 24,1%, макар че към сегашния миг ГЕРБ може да разчита само на твърдия си електорат и не съумява да притегли спомагателни гласове. Подкрепата за тях гладко ерозира на фона на непрекъснатите офанзиви, на които са подложени от съперниците си, само че въпреки всичко резервира задоволително високи равнища, с цел да могат да се похвалят, че са първа политическа мощ в страната и след изборите през юни.
Особено оспорвана ще е втората позиция. „ ИТН “ заложиха на предварителните избори вместо да основат собствен кабинет в границите на предходния парламент с вярата да получат по-голяма поддръжка и надлежно по-голямо въздействие. Мълчанието им обаче по всички въпроси, вълнуващи обществото, което до този миг работеше най-вече в тяхна изгода, стартира да изнервя и нервира гласоподавателите им, които така и така са склонни на импровизиран, прочувствен и углавен избор. Това води и до леко стесняване в поддръжката към тях в границите на страната. До какъв брой ще съумеят да привлекат спомагателни гласове зад граница, с цел да компенсират този негатив, ще си проличи в изборния ден. Към момента в границите на страната могат да разчитат на 17,1% от гласовете.
От друга страна от Българска социалистическа партия, макар извънредно неприятния си резултат през април, съумяха да загърбят свои остарели вътрешнопартийни вражди и да образуват изненадваща коалиция с обединения на знакови лица от историята на столетницата – Георги Първанов и Георги Кадиев. Това изпраща положителен сигнал към гласоподавателите им и има капацитета да активизира вота в лявото пространство, където имаше вакуум, като това оказва въздействие и върху настройките на гласуващите – 16,9% от твърдо деклариралите, че ще отидат преди урните, ще дадат гласа си за Българска социалистическа партия. Потенциално отрицателно въздействие върху резултата им, както и върху резултатите на други дребни обединения, в това число и в левия русофилско-националистически бранш, разчитащи на коренен ляв избор, ще окаже появяването на новата групировка на Жан Виденов, която ще притегли гласовете на извънредно левите гласоподаватели.
Четвърти ще са Движение за права и свободи с 11,3%, които резервират постоянни равнища измежду своя корав електорат, като имат капацитет да осъществят и по-добър резултат с помощта на гласовете от чужбина, които ще дойдат за тях през юли и не могат да бъдат измерени в границите на актуалното изследване.
„ Демократична България “ не отбелязва динамичност в поддръжката за тях в границите на страната, като ще осъществя 8,9% от гласовете на гласуващите. Доколко гласовете отвън страната ще подобрят този резултат е мъчно да се планува все още, като се има поради, че при изборите през април групировката беше изпреварена в битката за този електорален сегмент от Има Такъв Народ.
Динамична е обстановката с останалите няколко партии и обединения с капацитет да влязат в идващия парламент. Възстановената патриотична коалиция „ Българските патриоти “ сред Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и ВОЛЯ е със мощна поръчка за присъединяване в идващото национално заседание -
знаковото обединяване на трите най-големи обединения в патриотичния бранш и доброволното неявяване на водачите им от кандидат-депутатските листи се възприема положително от патриотично настроените гласоподаватели, за които неналичието на посланичество в 45-ия парламент беше горчив урок. Към момента 6,1% от интервюираните декларират поддръжка за обединението.
Малко по-различна е обстановката с „ Изправи се! Мутри вън! “, които прескочиха с малко изборната преграда през април. В момента те не могат да разчитат на протестния капацитет, който имаха преди няколко месеца и поддръжката за тях последователно ерозира до степен да слага присъединяване им в идващото национално заседание под въпрос с 4,1%.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ