Не спрем ли миграцията, чака ни демографска катастрофа
Мерките за справяне с демографската рецесия минават през устойчиво ръководство и политика за развиване на районите. Това обясниха в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR членовете на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания проф. арх. Иван Данов и Пламен Милев.
" Не са толкоз черни краските, защото има много позитивни международни образци, само че са се взимали ограничения ", изясни проф. Данов, който е един от учредителите на СИНПИ.
" Сред незабавните ограничения, преди всичко е действителният приръст на популацията и прекъсване на миграцията, хората да останат тук. Най-големите проблеми са националната сигурност, образованието и опазването на здравето ", смята Иван Данов, който е някогашен министър на капиталовото планиране.
По думите му би трябвало да се акцентира и на районното развиване - като се стартира от обмисляне на районите, защото има такива, които са обезлюдени и с нарушена транспортна инфраструктура.
" Трябва да има вероятност и бъдеще за децата ", означи той.
Проф. Данов счита, че на общините и кметовете би трябвало да се даде независимост, тъй че да могат да притеглят вложители и да ръководят сами средствата си.
Според Пламен Милев, решенията за демографската рецесия имат дълъг небосвод на деяние.
" Към сегашния миг ножът е опрял до кокала - всяка година България се топи приблизително с 50 хиляди души и тази наклонност никой не се пробва да я спре. Над половината от семействата в трудоспособна възраст живеят в чужбина ", добави Милев.
Той сподели, че една от главните аргументи за демографските рецесии е локалното самоуправление.
" Хората най-вече се оплакват от това. Въпросът с децентрализацията беше стартират още 2007-2008 година година, само че през 2010 година беше спрян. Общините, с цел да могат да вземат решение проблемите си, би трябвало да имат фискална самостоятелност ", смята Пламен Милев, който е финансист.
По думите му това, че няма признат държавен бюджет, не значи, че животът в страната ще спре и няма да се вкарват налози.
“По-стряскащото е, че няма да се вършат избрани разноски. Свидетели сме на инфлация по-голяма от заложената - най-малкото, което е, косвените налозите, приходите от тях би трябвало да са по-големи, т.е. би трябвало да търсим остатък, а не да има недостиг ", разясни Милев.
Според него инфлацията може да се сведе до едноцифрено число до края на годината, само че би трябвало да се приложат " антициклични политики ".
" Досега залаганите фискални политики са проциклични и усилват инфлационната серпантина. Мотивите, с които се изяснява, че би трябвало да бъде признат бюджетът, всички са в тази посока - на проциклични политики. Още повече се предизвиква потреблението, което ще завърта инфлационната серпантина. Въпросът е кое ще е държавното управление, което ще спре това ", изясни финансистът.
Той е уверен, партиите би трябвало да загърбят тяснопартийните си ползи и по този начин страната ще тръгне напред.
" Необходимо е държавно управление, без значение дали е на националното единодушие, само че би трябвало нещата малко да се успокоят. Никой не печели от това, че ние в разстояние на две-три години изпадаме в такива рецесии ", добави Пламен Милев.
" Не са толкоз черни краските, защото има много позитивни международни образци, само че са се взимали ограничения ", изясни проф. Данов, който е един от учредителите на СИНПИ.
" Сред незабавните ограничения, преди всичко е действителният приръст на популацията и прекъсване на миграцията, хората да останат тук. Най-големите проблеми са националната сигурност, образованието и опазването на здравето ", смята Иван Данов, който е някогашен министър на капиталовото планиране.
По думите му би трябвало да се акцентира и на районното развиване - като се стартира от обмисляне на районите, защото има такива, които са обезлюдени и с нарушена транспортна инфраструктура.
" Трябва да има вероятност и бъдеще за децата ", означи той.
Проф. Данов счита, че на общините и кметовете би трябвало да се даде независимост, тъй че да могат да притеглят вложители и да ръководят сами средствата си.
Според Пламен Милев, решенията за демографската рецесия имат дълъг небосвод на деяние.
" Към сегашния миг ножът е опрял до кокала - всяка година България се топи приблизително с 50 хиляди души и тази наклонност никой не се пробва да я спре. Над половината от семействата в трудоспособна възраст живеят в чужбина ", добави Милев.
Той сподели, че една от главните аргументи за демографските рецесии е локалното самоуправление.
" Хората най-вече се оплакват от това. Въпросът с децентрализацията беше стартират още 2007-2008 година година, само че през 2010 година беше спрян. Общините, с цел да могат да вземат решение проблемите си, би трябвало да имат фискална самостоятелност ", смята Пламен Милев, който е финансист.
По думите му това, че няма признат държавен бюджет, не значи, че животът в страната ще спре и няма да се вкарват налози.
“По-стряскащото е, че няма да се вършат избрани разноски. Свидетели сме на инфлация по-голяма от заложената - най-малкото, което е, косвените налозите, приходите от тях би трябвало да са по-големи, т.е. би трябвало да търсим остатък, а не да има недостиг ", разясни Милев.
Според него инфлацията може да се сведе до едноцифрено число до края на годината, само че би трябвало да се приложат " антициклични политики ".
" Досега залаганите фискални политики са проциклични и усилват инфлационната серпантина. Мотивите, с които се изяснява, че би трябвало да бъде признат бюджетът, всички са в тази посока - на проциклични политики. Още повече се предизвиква потреблението, което ще завърта инфлационната серпантина. Въпросът е кое ще е държавното управление, което ще спре това ", изясни финансистът.
Той е уверен, партиите би трябвало да загърбят тяснопартийните си ползи и по този начин страната ще тръгне напред.
" Необходимо е държавно управление, без значение дали е на националното единодушие, само че би трябвало нещата малко да се успокоят. Никой не печели от това, че ние в разстояние на две-три години изпадаме в такива рецесии ", добави Пламен Милев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ