„Видях как лицето на майка ми се пропука и душата ѝ се строполи на пода“: откъс от автобиографията на Лени Кравиц „Да бъде любов“
Мемоарите на музикалната звезда Лени Кравиц към този момент можем да четем и на български. Повече прочетете тук ►
От издателство Hybrid Books дават следния фрагмент от книгата извънредно за читателите на Edna.bg , който ще откриете по-долу.
А в това време не пропускайте да се включите в нашата игра в Instagram, където раздаваме три копия от автобиографията на Лени Кравиц :
***
Деветдесет и девет доларовият полет на „ Пийпъл Експрес “ ме стовари в Ел Ей. Слязох от самолета и подкарах към Кловърдейл, с цел да си взема някои неща. Татко не ме чу да се прибирам. Мама беше в Насау на посетители на Есау. Както си вървях по коридора, чух баща да приказва по телефона от спалнята си. Не мога да ви обясня за какво тъкмо, само че нещо в интонацията му ме накара да се приближа до вратата на стаята и да се заслушам.
Полека-лека започнах да разграничавам думите му:
– Миличка, миличка...
Приближих се още. Знаех, че не приказва с майка ми. Никога не го бях чувал да я назовава „ миличка “, само че даже и да я бе наричал по този начин, сигурно гласът му нямаше да звучи по този метод.
Продължих да слухтя и го чух да споделя: „ Не мога да скатая последните петдесет хиляди. “
Дъхът ми спря. Гърлото ми пресъхна. Сърцето ми заби лудешки. Замръзнах, напрегнах слух. Ушите ми пламнаха. Колкото по-дълго слушах, толкоз повече се убеждавах, че беседва с държанка. Не съумях да доловя всичко, само че играта ми стана ясна в общи линии: татко ми изневеряваше на мама и устояваше метресата си с парите на мама.
Яростта ми не можеше да се опише с думи. Бях на ръба да избухна. Първото, което ми мина през главата, беше револверът, който баща криеше в дрешника си. Знам, че звучи налудничаво, само че тогава си мислех точно това. Той предаваше майка ми – дамата, която го почиташе и го обичаше с цялото си сърце, дамата, която бе останала до него и в положително, и в неприятно. Всичкият яд, който изпитвах към татко ми, натрупвал се в мен, откогато бях малко момче, потискан в течение на цели две десетилетия, изригна в главата ми. Исках да го убия. Точно там, тъкмо в този миг. Исках да почине.
Единствено Божията благосклонност съумя да усмири слепия ми инстинкт. Всяка секунда, всяка минута, всеки час, всеки ден, който бях прекарал, молейки Господ да ме подари с обич, се отплати с лихвите в оня момент. Не можех да подцени думите на Бог, които нямаше по какъв начин да бъдат по-ясни:
Недей.
– Благодаря ти, Господи – промълвих. Върнах се в стаята си, отидох до телефона и звъннах.
Братовчед ми Есау подвигна.
– Есау – рекох аз, – апелирам те, извикай мама.
Мама усети, че съм угрижен, само че нямаше по какъв начин да ѝ обясня за какво – не и в този момент. Трябваше да го сторя персонално, очи в очи. Помолих я да ми купи билет, с цел да хвърча за Насау същата вечер. Тя продължи да упорства да разбере повода. „ Ще се наложи да ми се довериш “, отвърнах аз. „ Спешно е. И в случай че не стигна при теб, някой като нищо ще почине. “
Чух по какъв начин гласът ѝ трепери, когато отвърна: „ Ще ти се обадя по-късно, с цел да ти оповестя детайлностите. “
Няколко часа по-късно бях на борда на полет „ на зачервените очи “ от Ел Ей към Маями. Докато прелитах над страната, мислите вряха и кипяха в главата ми: „ Защо? Как е могъл? Как е посмял! Коя е тя? Как наподобява? На какъв брой години е? Откога е всичко това? Защо си е мислил, че ще му се размине? Този копелдак. Този гъз. Този прелюбодеец. През цялото време се мъчи да бъде холивудски тежкар, живее само на гърба на преуспялата си брачна половинка, с цел да прецака в последна сметка дамата, която значи за мен повече, в сравнение с който и да било различен на този свят. “
Приземих се в Маями. Излитането на самолета, на който трябваше да се прекача, бе отсрочено поради стихия. Опитах се да подремна в чакалнята на летището. Мислите ми не спираха да бушуват. Взирах се на открито, в проливния дъжд и в светкавиците, които прорязваха небето. След това пороят отстъпи на сияещото слънце и се трансформира в лек ръмеж. Сетих се за баба Беси. Когато по едно и също време валеше и грееше слънце, тя споделяше: „ Дяволът бие жена си. “
Яростта ми се завърна. Две чашки кафе, изпити за норматив. След това се метнах на дребния аероплан и се понесох над необичайно спокойния океан. Все още бях кълбо от нерви и усещах, че съм на път да откача.
Мама ме посрещна на летището. Закара ме до хотел „ Британия Бийч “ на остров Парадайз, където седнахме в дребния вътрешен двор. Тя впи очи в мен. Аз се взрях в нея. Бях прочувствена руина. Не бях спал, бях прелетях през половината свят, с цел да хвърля бомбата, която щеше да унищожи живота на майка ми.
Цареше гробно безмълвие.
Изплюх камъчето.
– Татко има извънбрачна връзка и съгласно мен краде от парите ти и ѝ ги дава.
В този момент станах очевидец на нещо, което не бях виждал преди. Видях по какъв начин лицето на майка ми се пропука и душата ѝ се строполи на пода. Наблюдавах по какъв начин животът се изцежда от тялото ѝ. Тя се трансформира в куха черупка. Не помръдна, не заплака, даже не продума. Очите ѝ бяха пусти. След няколко минути съумя да се овладее и заприказва.
От издателство Hybrid Books дават следния фрагмент от книгата извънредно за читателите на Edna.bg , който ще откриете по-долу.
А в това време не пропускайте да се включите в нашата игра в Instagram, където раздаваме три копия от автобиографията на Лени Кравиц :
***
Деветдесет и девет доларовият полет на „ Пийпъл Експрес “ ме стовари в Ел Ей. Слязох от самолета и подкарах към Кловърдейл, с цел да си взема някои неща. Татко не ме чу да се прибирам. Мама беше в Насау на посетители на Есау. Както си вървях по коридора, чух баща да приказва по телефона от спалнята си. Не мога да ви обясня за какво тъкмо, само че нещо в интонацията му ме накара да се приближа до вратата на стаята и да се заслушам.
Полека-лека започнах да разграничавам думите му:
– Миличка, миличка...
Приближих се още. Знаех, че не приказва с майка ми. Никога не го бях чувал да я назовава „ миличка “, само че даже и да я бе наричал по този начин, сигурно гласът му нямаше да звучи по този метод.
Продължих да слухтя и го чух да споделя: „ Не мога да скатая последните петдесет хиляди. “
Дъхът ми спря. Гърлото ми пресъхна. Сърцето ми заби лудешки. Замръзнах, напрегнах слух. Ушите ми пламнаха. Колкото по-дълго слушах, толкоз повече се убеждавах, че беседва с държанка. Не съумях да доловя всичко, само че играта ми стана ясна в общи линии: татко ми изневеряваше на мама и устояваше метресата си с парите на мама.
Яростта ми не можеше да се опише с думи. Бях на ръба да избухна. Първото, което ми мина през главата, беше револверът, който баща криеше в дрешника си. Знам, че звучи налудничаво, само че тогава си мислех точно това. Той предаваше майка ми – дамата, която го почиташе и го обичаше с цялото си сърце, дамата, която бе останала до него и в положително, и в неприятно. Всичкият яд, който изпитвах към татко ми, натрупвал се в мен, откогато бях малко момче, потискан в течение на цели две десетилетия, изригна в главата ми. Исках да го убия. Точно там, тъкмо в този миг. Исках да почине.
Единствено Божията благосклонност съумя да усмири слепия ми инстинкт. Всяка секунда, всяка минута, всеки час, всеки ден, който бях прекарал, молейки Господ да ме подари с обич, се отплати с лихвите в оня момент. Не можех да подцени думите на Бог, които нямаше по какъв начин да бъдат по-ясни:
Недей.
– Благодаря ти, Господи – промълвих. Върнах се в стаята си, отидох до телефона и звъннах.
Братовчед ми Есау подвигна.
– Есау – рекох аз, – апелирам те, извикай мама.
Мама усети, че съм угрижен, само че нямаше по какъв начин да ѝ обясня за какво – не и в този момент. Трябваше да го сторя персонално, очи в очи. Помолих я да ми купи билет, с цел да хвърча за Насау същата вечер. Тя продължи да упорства да разбере повода. „ Ще се наложи да ми се довериш “, отвърнах аз. „ Спешно е. И в случай че не стигна при теб, някой като нищо ще почине. “
Чух по какъв начин гласът ѝ трепери, когато отвърна: „ Ще ти се обадя по-късно, с цел да ти оповестя детайлностите. “
Няколко часа по-късно бях на борда на полет „ на зачервените очи “ от Ел Ей към Маями. Докато прелитах над страната, мислите вряха и кипяха в главата ми: „ Защо? Как е могъл? Как е посмял! Коя е тя? Как наподобява? На какъв брой години е? Откога е всичко това? Защо си е мислил, че ще му се размине? Този копелдак. Този гъз. Този прелюбодеец. През цялото време се мъчи да бъде холивудски тежкар, живее само на гърба на преуспялата си брачна половинка, с цел да прецака в последна сметка дамата, която значи за мен повече, в сравнение с който и да било различен на този свят. “
Приземих се в Маями. Излитането на самолета, на който трябваше да се прекача, бе отсрочено поради стихия. Опитах се да подремна в чакалнята на летището. Мислите ми не спираха да бушуват. Взирах се на открито, в проливния дъжд и в светкавиците, които прорязваха небето. След това пороят отстъпи на сияещото слънце и се трансформира в лек ръмеж. Сетих се за баба Беси. Когато по едно и също време валеше и грееше слънце, тя споделяше: „ Дяволът бие жена си. “
Яростта ми се завърна. Две чашки кафе, изпити за норматив. След това се метнах на дребния аероплан и се понесох над необичайно спокойния океан. Все още бях кълбо от нерви и усещах, че съм на път да откача.
Мама ме посрещна на летището. Закара ме до хотел „ Британия Бийч “ на остров Парадайз, където седнахме в дребния вътрешен двор. Тя впи очи в мен. Аз се взрях в нея. Бях прочувствена руина. Не бях спал, бях прелетях през половината свят, с цел да хвърля бомбата, която щеше да унищожи живота на майка ми.
Цареше гробно безмълвие.
Изплюх камъчето.
– Татко има извънбрачна връзка и съгласно мен краде от парите ти и ѝ ги дава.
В този момент станах очевидец на нещо, което не бях виждал преди. Видях по какъв начин лицето на майка ми се пропука и душата ѝ се строполи на пода. Наблюдавах по какъв начин животът се изцежда от тялото ѝ. Тя се трансформира в куха черупка. Не помръдна, не заплака, даже не продума. Очите ѝ бяха пусти. След няколко минути съумя да се овладее и заприказва.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ