Виетнамското чудо и топлите връзки с България
" Между България и Виетнам има доста близки черти и по тази причина Виетнам обичат нас, българите, тъй като преди време те са били признати доста задушевно у нас, основали са там другари и в този момент те са запазили тези усеща и се отблагодаряват към нас по този метод. Би трябвало у нас, в България, да се написа повече, да се споделя повече за стопанската система или по какъв начин те са структурирали тяхната пазарна система, стопанската система, по какъв начин те притеглят вложения и всичко е ориентирано към развиването на тая страна. Например, единствено за предходната година Виетнам има 30 милиарда $, усвоени външни вложения – нещо, което е доста, доста добре, в смисъл подобен, че това е към този момент единствено една година, откакто мина пандемията. Така че има доста, доста какво да разберем, да проучим за тяхната стопанска система, развиването на тяхната стопанска система ". Срещаме се с Кирил Грудин в Ханой, който беше главният преводач на българската парламентарна делегация във Виетнам.
Разговарям с един извънредно ерудиран човек, специалист-преводач, господин Кирил Грудин. Г-н Грудин, Вие сте живял тук във Виетнам от 33 години. В последните дни имах опцията да контактувам с Вас по отношение на визитата на делегацията на българския парламент в Ханой. Вие можете да разкажете неповторими неща за Виетнам, за тази очарователна страна, с която имаме обичайно близки връзки. Първо, този топъл банкет, този толкоз сърдечен банкет, който изненада прелестно всички от делегацията от ръководителя на Народното събрание господин Росен Желязков, до депутатите и нас публицистите. За вас изненада ли е? По-рано в персонален диалог ми намекнахте, че е имало един миг, ситуацията не е било тъкмо такова и нещата са били на път да се счупят като връзки, дано да го кажем по този начин.
Като цяло за мен не е изненада, тъй като виетнамците работят проведено, систематизирано, по този начин е във всички области, в учението, в образованието. И това, че нашата делегация беше посрещната извънредно деликатно, добре проведено. Всяко събитие беше доста добре проведено, това не е изненада. Що се отнася, имаше в предишното събития, които малко повлияха, само че това беше краткотрайно, това беше за доста къс интервал в връзките, някъде към 90-те години и към този момент с желанието на двете страни нещата се изгладиха. И оттогава имах опция да проследя и развиването на Виетнам и развиването на нашите връзки.
Имате поради след 1989 година? Когато може би, по какъв начин да го назовем - изкуствено може би сме се дръпнали или да покажем, че към този момент сме в някакъв преход?
Предполагам, че след 1990 година целите на нашата страна се трансформираха, нали тогава ние хукнахме към Запада, до момента в който не забелязахме, че Азия също доста бързо се развива и освен Виетнам, целият Южен Китай, Южноазиатския район. Така че когато работим или поддържаме връзки, би трябвало да ги поддържаме с всички страни. И особено Виетнам има, както вие казахте, обичайно положителни и близки връзки с България.
Като приказваме за геополитика, Вие казахвате, че може би не сме забелязали или оценили от кое място другаде може да имаме изгода. И ръководителят на Народното събрание заприказва за това на срещите, че би трябвало да има по-тесни връзки Европейския съюз и АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия). А другата огромна организация БРИКС, която все заобикаляме да загатваме?
По принцип, да се развиват търговски връзки, положителни връзки с всички страни, това е в изгода и за България, и като цяло и за всички нации. Защото хората по света желаят да живеят в мир, желаят да имат постоянен и подобен стандарт на живота. А това може да се реализира единствено с мирни връзки, с близки връзки. Не би трябвало да има несъгласия. Няма за какво да се страни. На времето Виетнам е бил доста огромен пазар за България. Ние сме изнасяли и фармацевтични артикули и доста други неща, и тютюн, и цигари. Така че да се поддържат пазарите, да се развиват нови пазари, това е единствено в полза на нашата страна.
Относно топлото посрещане за което говорихме, вие към този момент го обяснихте с дисциплинираност, че са проведени хора. Изглеждаше обаче от сърце, че в действителност ни обичат тези хора. А " Моя страна, моя България ", " Една българска роза " и този превъзходен банкет, който беше проведен от посолството и Асоциацията за другарство Виетнам-България, приказва повече от всичко. В един миг си стана въпрос в диалог и с сътрудници, че май тази нация обича повече нас, в сравнение с ние обичаме себе си?
Да, и аз го имам тъкмо това възприятие, тъй като си мисля от време на време, че в случай че ние се обичаме толкоз и се почитаме толкоз, колкото виетнамците обичат и почитат нас, допускам, че България от дълго време щеше да е надминала Швейцария. Във Виетнам на всички места и в Ханой, и в град Хошимин, и в другите градове на Виетнам, постоянно може да срещнеш виетнамски ученици, които са приключили в България.
Спомням си и аз виетнамските общежития у нас.
И до момента те пазят положителните мемоари, положителните усеща. Така че във Виетнам българинът, и аз тук имах опцията да се любувам на едно приятелско отношение, сърдечно отношение. И това произлиза от тях от сърце, не е нещо, което да е изкуствено.
И не е, тъй като по социалистически са ги строили да развяват български знаменца. И реда го имаше, по този начин е, и организацията я имаше, само че го имаше и откровеното отношение. Разкажете ни повече за вашана персонална история. Защо избрахте Виетнам?
Дойдох през 1990 година, задачата ми беше да уча виетнамски език, по тази причина влязох с приемни изпити в Ханойския университет, тогава се наричаше Ханойски университет, в този момент е Национален университет на Виетнам. Виетнамска лингвистика, виетнамска литература и по-късно върших и по-късно върших и следдипломна подготовка. По време на образованието се постановяваше да диря някакви доходи и по тази причина започнах работа в хотелите. Работех най-вече нощни смени на рецепцията, по-късно на по-високи длъжности. И по този начин, след завършването ми, продължих да работя в хотелиерството и стигнах до позицията на общоприет управител, на шеф на петзвездни хотели. Всичко вървеше доста добре до 2021 година, когато ни настигна Ковид към този момент, пандемията, нещата се утежниха. Туристическите потоци прекъснаха.
Особено в Азия, хората бягаха от Азия като демон от тамян.
Да, по този начин беше. И това ни повлия. Решихме със фамилията ми да се завърнем в България, и децата ги одобриха да учат в България и една година сме към този момент в София.
Виетнам е страна, толкоз красива, като излязла от картинка. Оценяват ли го това самите виетнамци? Възползват ли се като туризъм оптимално? И е международна туристическа дестинация.
Знаете ли, Виетнам има доста какво да покаже като естествени дадености, също така, незабавно след премахването на рестриктивните мерки от пандемията Виетнам предходната година реализира 18 милиона вътрешен туризъм. В смисъл самите виетнамци пътуват до техни известни туристически дестинации. Така че, когато те имат външни компликации, да кажем както е пандемията, те пък са вътре, имат капацитета да се поддържат, вътрешният оборот да се поддържа. Така че да, виетнамците обичат да пътуват и то освен в този момент във Виетнам, те пътуват и в другите страни тук в Югоизточна Азия. Но ние видяхме една съвсем-съвсем дребна част от това, което има Виетнам. Виетнам има страхотни планини, Виетнам има националности с техните разнообразни костюми, национални носии, с техните традиции, с техните разнообразни езици. Но с цел да се прегледа Виетнам повече в елементи, може би би трябвало да се отделят най-малко две седмици.
Казвате обичат да пътуват. Но могат ли да си го разрешат, тъй като аз дочух, не знам какъв брой точна е моята информацията за междинна заплата, само че ще прозвучи леко нереално и доста ниска за българите. Какъв е стандартът, покупателната дарба въобще? Защото пък виждаме едни щастливи хора по улиците.
Честно казано, мисля че малко има недоумение в това, което сте чули да се разяснява. В смисъл подобен, че това не е междинната заплата, това е минималната заплата, която е обезпечена.
Дайте в числа.
Минималната заплата е 350 $, значи под тази сума никой няма право да получава, това се подсигурява от държавното управление, компаниите не могат да дават заплати по-ниска от тази. Сега, заплатата тук е на разнообразни равнища, според от позициите, според от браншовете в които се работи. А другояче, по принцип болшинството или болшинството от виетнамците, те имат и спомагателни доходи или спомагателна работа. Например, преподавателите преподават в допълнение вечерни часове. Аз през вчерашния ден разбрах, че 1 час по британски език коства от порядъка на 35 $, което е 70 лв.. Така че в случай че довечера един учител има два образователни часа, той умерено може да се изхранва месечно.
С пенсиите по какъв начин стои въпросът? Всеки ли има право на пенсии или не тъкмо?
Не, не, не. Не би трябвало да се учудвате, само че във Виетнам пенсиите не са обезпечени за всички възрастни, пенсионери. Пенсиите повече са към възрастни хора, които имат специфичен приноси към страната. Може да е било в предишното, във войните, или пък може да работят на такива държавни длъжности, които не са с доста висока заплата, и по тази причина, откакто се пенсионират, хората получават избрана пенсия.
И тук обаче идва въпросът какво правиш, откакто към този момент си в нетрудоспособна възраст.
Тук фамилиите, методът на организация на обществото е друг, в смисъл подобен, че откакто възрастните, родителите се пенсионират, грижата за тях поемат децата. Те не са в тежест на децата, само че децата нормално се грижат и за родителите си. Това е в тяхната традиция, това е в техните традиции. Тук има и традиция към предците, тъй че всяка къща има специфичен олтар на предците им. Така че за виетнамците това не е ново, това не е нещо, което да ги тормози. Просто тук няма пенсионни фондове, както е в европейските страни и в България.
Имат ли предпочитание локалните младежи – и през днешния ден ги видяхме в Националния университет на Ханой, да пътуват, да се развиват, да учат в чужбина?
О, да, несъмнено. Например в Австралия, в Америка има не хиляди, а десетки хиляди виетнамци, които учат сега. Така беше и със Западна Европа, най-много с Англия, само че разбрах, че в последно време студентите, които се интересуват от Англия, виетнамските студенти, са намалели. Но по тази причина пък най-много в Америка и Австралия е цялостно с виетнамски студенти. Те са доста ученолюбиви – това и в България го знаем. Аз съм имал сътрудници, които споделят, че са живели в общежития с виетнамски студенти, и споделят " Не можехме да спим, тъй като те по цяла нощ учеха и лапата трябваше да свети ".
Кажете ми обаче за тези обичаи, които за нас са малко неразбираеми. Наистина, когато излезеш по централните улици на Ханой, ти виждаш едни щастливи, безусловно танцуващи хора. Аз персонално се впечатлих по какъв начин дребните деца играят федербал по улиците, което в България от дълго време не го вършим. Сядат, забавляват се дружно на по чай, не виждам алкохол, не виждам цигари тук при младежта. Това, обаче, което ни шокира, са тези дребни улички, в които всички се хранят на земята, а едни чинийки единствено наподобява, че се изплакват по нашия стандарт за миене. Хигиената по какъв начин да я разбираме или и това е традиция?
Това е метод на живот, да.
РЗИ минава ли, по този начин ще Ви го кажа?
Това е метод на живот тук. Знаете ли, виетнамците са отворени хора, те обичат да поддържат връзка. Заради климата, който е постоянно топъл, те малко се задържат вкъщи. Обичат да са на открито, на тротоарите.
Живеят на улицата.
Да, и това ги кара да поддържат връзка с разнообразни хора. Освен това те са и доста единни, сплотени. Може би това произлиза отново от тяхната история, от войните, когато се е налагало да бъдат сплотени. Така че когато виетнамецът излиза на открито и когато поддържа връзка с други хора, той не вижда в тях някакъв противник, проблем.
Не са злопаметни, това ли ми казвате? Защото споменахте и войните.
Не, не са злопаметни. Те претвориха историята, те няма да я не помнят, те споделят, че няма да я не помнят, само че те претвориха историята и в този момент гледат в бъдещето, най-много с Америка, за развиването на връзките, най-много на комерсиалните връзки. Така че Америка в този момент е вторият техен търговски сътрудник след Китай. Те имат над 400 милиарда $, 460 и нещо милиарда $ търговски продан единствено с Америка и позитивното салдо е за Виетнам. Така че Виетнам изнася повече за Америка, в сравнение с Америка за Виетнам. Същото е и в нашите връзки с България.
Какви заключения би трябвало да си създадем ние, откакто в годините изкуствено сме внимавали с кого поддържаме връзка. На няколко пъти господин Желязков стокообмена, стокообмена, което е извънредно значимо. Знаем ли си интереса?
Да, по този начин е. В актуалната конюнктура би трябвало да се внимава доста. Но по принцип е хубаво да има една отворена политика, да се държат другарски връзки с всички страни, с всички страни, тъй като хората би трябвало да поддържат връзка. Хората желаят да вървят на екскурзии, желаят да се опознават.
От 2025 г започваме интензивен тъй наречените импорт на служащи от страната, приказвам за трудова миграция. Спогодбата за трудова миграция бе контрактувана от Деница Сачева като ръководител на обществената комисия в Народното събрание на среща с сътрудника й по сектор от Националното заседание на Виетнам. Целта на документа е да регламентира условия, при които виетнамски жители ще могат да работят на българския трудов пазар, като тази договореност би трябвало да стане публично и факт до края на 2024 година
В този миг или на този стадий към момента нищо не подписано. Започнаха първите договаряния. Доколкото разбрах от г-жо Сачева, България има остра потребност от служащи. Виетнам пък има остатък на работна ръка. И към този момент тяхната работна ръка е сносно квалифицирана, тъй че България желае да се възползва от опцията, въз основата на връзките в предишното, които въпреки всичко са били много положителни, да внесем или както се споделя в този момент трудовата миграция, да се попълнят някои браншове от нашата стопанска система, в които има остра потребност.
Толкова години, отново споделям, имаше някаква невидима граница и избягвахме сходни контакти, в този момент ръководителят на Народното събрание, на страна членка на Европейския съюз, скоро и във въздушен Шенген, идва на посещаване в социалистическа република Виетнам. Трябва ли да сме предубедени?
А за за какво би трябвало да сме предубедени? Това е една страна с одобрена пазарна стопанска система. Хората живеят доста добре и все по-добър става животът тук, от ден на ден и повече заможни хора има. Ами, една виетнамска компания, да кажем най-хубавата виетнамска компания, най-голямата, влага няколко милиарда $ в Съединени американски щати, изнасят коли в Америка. Така че хората живеят от ден дневно по-добре и по-добре и са по-спокойни. А също така и инфлацията – за последната година и половина моите усещания, това, което виждам тук, е, че цените не са мръднали. Просто цените са си едни и същи, което…
И може да извършите паралела с България, където към този момент влизаш в хранителния магазин и не знаеш какво те чака като повишаване на цените.
Това е стопанска система, да, стопанска система. Това е мощна стопанска система, която поддържа пазара.
Регулация на цените?
Регулация няма. Тук пазарът е свободен, по този начин че… Тук има преснабдяване, остатък на артикули, на услуги. Например, допреди няколко години пощите тук бяха почти като нашата държавна. Сега тук пощите са частни, всичко се закарват до дома, до адреса, без да се постанова хората да… Много бързо става, доста комфортно.
Как желаете да приключим този диалог към този момент? Запазвам си правото да приказваме и различен път. Какво Вие желаете да ни кажете и за България, и за Виетнам, за нашите връзки, какво пропуснах аз да ви попитам?
Между България и Виетнам има доста близки черти и по тази причина Виетнам обичат нас, българите, тъй като преди време те са били признати доста задушевно у нас, основали са там другари и в този момент те са запазили тези усеща и се отблагодаряват към нас по този метод. Би трябвало у нас, в България, да се написа повече, да се споделя повече за стопанската система или по какъв начин те са структурирали тяхната пазарна система, стопанската система, по какъв начин те притеглят вложения и всичко е ориентирано към развиването на тая страна. Например, единствено за предходната година Виетнам има 30 милиарда $, усвоени външни вложения – нещо, което е доста, доста добре, в смисъл подобен, че това е към този момент единствено една година, откакто мина пандемията. Така че има доста, доста какво да разберем, да проучим за тяхната стопанска система, развиването на тяхната стопанска система. Те приватизират акционерни сдружения, само че и при тях моделът работи доста добре. Взимат и опита на други страни.
Благодаря Ви!
И аз благодаря, и аз благодаря.
Разговарям с един извънредно ерудиран човек, специалист-преводач, господин Кирил Грудин. Г-н Грудин, Вие сте живял тук във Виетнам от 33 години. В последните дни имах опцията да контактувам с Вас по отношение на визитата на делегацията на българския парламент в Ханой. Вие можете да разкажете неповторими неща за Виетнам, за тази очарователна страна, с която имаме обичайно близки връзки. Първо, този топъл банкет, този толкоз сърдечен банкет, който изненада прелестно всички от делегацията от ръководителя на Народното събрание господин Росен Желязков, до депутатите и нас публицистите. За вас изненада ли е? По-рано в персонален диалог ми намекнахте, че е имало един миг, ситуацията не е било тъкмо такова и нещата са били на път да се счупят като връзки, дано да го кажем по този начин.
Като цяло за мен не е изненада, тъй като виетнамците работят проведено, систематизирано, по този начин е във всички области, в учението, в образованието. И това, че нашата делегация беше посрещната извънредно деликатно, добре проведено. Всяко събитие беше доста добре проведено, това не е изненада. Що се отнася, имаше в предишното събития, които малко повлияха, само че това беше краткотрайно, това беше за доста къс интервал в връзките, някъде към 90-те години и към този момент с желанието на двете страни нещата се изгладиха. И оттогава имах опция да проследя и развиването на Виетнам и развиването на нашите връзки.
Имате поради след 1989 година? Когато може би, по какъв начин да го назовем - изкуствено може би сме се дръпнали или да покажем, че към този момент сме в някакъв преход?
Предполагам, че след 1990 година целите на нашата страна се трансформираха, нали тогава ние хукнахме към Запада, до момента в който не забелязахме, че Азия също доста бързо се развива и освен Виетнам, целият Южен Китай, Южноазиатския район. Така че когато работим или поддържаме връзки, би трябвало да ги поддържаме с всички страни. И особено Виетнам има, както вие казахте, обичайно положителни и близки връзки с България.
Като приказваме за геополитика, Вие казахвате, че може би не сме забелязали или оценили от кое място другаде може да имаме изгода. И ръководителят на Народното събрание заприказва за това на срещите, че би трябвало да има по-тесни връзки Европейския съюз и АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия). А другата огромна организация БРИКС, която все заобикаляме да загатваме?
По принцип, да се развиват търговски връзки, положителни връзки с всички страни, това е в изгода и за България, и като цяло и за всички нации. Защото хората по света желаят да живеят в мир, желаят да имат постоянен и подобен стандарт на живота. А това може да се реализира единствено с мирни връзки, с близки връзки. Не би трябвало да има несъгласия. Няма за какво да се страни. На времето Виетнам е бил доста огромен пазар за България. Ние сме изнасяли и фармацевтични артикули и доста други неща, и тютюн, и цигари. Така че да се поддържат пазарите, да се развиват нови пазари, това е единствено в полза на нашата страна.
Относно топлото посрещане за което говорихме, вие към този момент го обяснихте с дисциплинираност, че са проведени хора. Изглеждаше обаче от сърце, че в действителност ни обичат тези хора. А " Моя страна, моя България ", " Една българска роза " и този превъзходен банкет, който беше проведен от посолството и Асоциацията за другарство Виетнам-България, приказва повече от всичко. В един миг си стана въпрос в диалог и с сътрудници, че май тази нация обича повече нас, в сравнение с ние обичаме себе си?
Да, и аз го имам тъкмо това възприятие, тъй като си мисля от време на време, че в случай че ние се обичаме толкоз и се почитаме толкоз, колкото виетнамците обичат и почитат нас, допускам, че България от дълго време щеше да е надминала Швейцария. Във Виетнам на всички места и в Ханой, и в град Хошимин, и в другите градове на Виетнам, постоянно може да срещнеш виетнамски ученици, които са приключили в България.
Спомням си и аз виетнамските общежития у нас.
И до момента те пазят положителните мемоари, положителните усеща. Така че във Виетнам българинът, и аз тук имах опцията да се любувам на едно приятелско отношение, сърдечно отношение. И това произлиза от тях от сърце, не е нещо, което да е изкуствено.
И не е, тъй като по социалистически са ги строили да развяват български знаменца. И реда го имаше, по този начин е, и организацията я имаше, само че го имаше и откровеното отношение. Разкажете ни повече за вашана персонална история. Защо избрахте Виетнам?
Дойдох през 1990 година, задачата ми беше да уча виетнамски език, по тази причина влязох с приемни изпити в Ханойския университет, тогава се наричаше Ханойски университет, в този момент е Национален университет на Виетнам. Виетнамска лингвистика, виетнамска литература и по-късно върших и по-късно върших и следдипломна подготовка. По време на образованието се постановяваше да диря някакви доходи и по тази причина започнах работа в хотелите. Работех най-вече нощни смени на рецепцията, по-късно на по-високи длъжности. И по този начин, след завършването ми, продължих да работя в хотелиерството и стигнах до позицията на общоприет управител, на шеф на петзвездни хотели. Всичко вървеше доста добре до 2021 година, когато ни настигна Ковид към този момент, пандемията, нещата се утежниха. Туристическите потоци прекъснаха.
Особено в Азия, хората бягаха от Азия като демон от тамян.
Да, по този начин беше. И това ни повлия. Решихме със фамилията ми да се завърнем в България, и децата ги одобриха да учат в България и една година сме към този момент в София.
Виетнам е страна, толкоз красива, като излязла от картинка. Оценяват ли го това самите виетнамци? Възползват ли се като туризъм оптимално? И е международна туристическа дестинация.
Знаете ли, Виетнам има доста какво да покаже като естествени дадености, също така, незабавно след премахването на рестриктивните мерки от пандемията Виетнам предходната година реализира 18 милиона вътрешен туризъм. В смисъл самите виетнамци пътуват до техни известни туристически дестинации. Така че, когато те имат външни компликации, да кажем както е пандемията, те пък са вътре, имат капацитета да се поддържат, вътрешният оборот да се поддържа. Така че да, виетнамците обичат да пътуват и то освен в този момент във Виетнам, те пътуват и в другите страни тук в Югоизточна Азия. Но ние видяхме една съвсем-съвсем дребна част от това, което има Виетнам. Виетнам има страхотни планини, Виетнам има националности с техните разнообразни костюми, национални носии, с техните традиции, с техните разнообразни езици. Но с цел да се прегледа Виетнам повече в елементи, може би би трябвало да се отделят най-малко две седмици.
Казвате обичат да пътуват. Но могат ли да си го разрешат, тъй като аз дочух, не знам какъв брой точна е моята информацията за междинна заплата, само че ще прозвучи леко нереално и доста ниска за българите. Какъв е стандартът, покупателната дарба въобще? Защото пък виждаме едни щастливи хора по улиците.
Честно казано, мисля че малко има недоумение в това, което сте чули да се разяснява. В смисъл подобен, че това не е междинната заплата, това е минималната заплата, която е обезпечена.
Дайте в числа.
Минималната заплата е 350 $, значи под тази сума никой няма право да получава, това се подсигурява от държавното управление, компаниите не могат да дават заплати по-ниска от тази. Сега, заплатата тук е на разнообразни равнища, според от позициите, според от браншовете в които се работи. А другояче, по принцип болшинството или болшинството от виетнамците, те имат и спомагателни доходи или спомагателна работа. Например, преподавателите преподават в допълнение вечерни часове. Аз през вчерашния ден разбрах, че 1 час по британски език коства от порядъка на 35 $, което е 70 лв.. Така че в случай че довечера един учител има два образователни часа, той умерено може да се изхранва месечно.
С пенсиите по какъв начин стои въпросът? Всеки ли има право на пенсии или не тъкмо?
Не, не, не. Не би трябвало да се учудвате, само че във Виетнам пенсиите не са обезпечени за всички възрастни, пенсионери. Пенсиите повече са към възрастни хора, които имат специфичен приноси към страната. Може да е било в предишното, във войните, или пък може да работят на такива държавни длъжности, които не са с доста висока заплата, и по тази причина, откакто се пенсионират, хората получават избрана пенсия.
И тук обаче идва въпросът какво правиш, откакто към този момент си в нетрудоспособна възраст.
Тук фамилиите, методът на организация на обществото е друг, в смисъл подобен, че откакто възрастните, родителите се пенсионират, грижата за тях поемат децата. Те не са в тежест на децата, само че децата нормално се грижат и за родителите си. Това е в тяхната традиция, това е в техните традиции. Тук има и традиция към предците, тъй че всяка къща има специфичен олтар на предците им. Така че за виетнамците това не е ново, това не е нещо, което да ги тормози. Просто тук няма пенсионни фондове, както е в европейските страни и в България.
Имат ли предпочитание локалните младежи – и през днешния ден ги видяхме в Националния университет на Ханой, да пътуват, да се развиват, да учат в чужбина?
О, да, несъмнено. Например в Австралия, в Америка има не хиляди, а десетки хиляди виетнамци, които учат сега. Така беше и със Западна Европа, най-много с Англия, само че разбрах, че в последно време студентите, които се интересуват от Англия, виетнамските студенти, са намалели. Но по тази причина пък най-много в Америка и Австралия е цялостно с виетнамски студенти. Те са доста ученолюбиви – това и в България го знаем. Аз съм имал сътрудници, които споделят, че са живели в общежития с виетнамски студенти, и споделят " Не можехме да спим, тъй като те по цяла нощ учеха и лапата трябваше да свети ".
Кажете ми обаче за тези обичаи, които за нас са малко неразбираеми. Наистина, когато излезеш по централните улици на Ханой, ти виждаш едни щастливи, безусловно танцуващи хора. Аз персонално се впечатлих по какъв начин дребните деца играят федербал по улиците, което в България от дълго време не го вършим. Сядат, забавляват се дружно на по чай, не виждам алкохол, не виждам цигари тук при младежта. Това, обаче, което ни шокира, са тези дребни улички, в които всички се хранят на земята, а едни чинийки единствено наподобява, че се изплакват по нашия стандарт за миене. Хигиената по какъв начин да я разбираме или и това е традиция?
Това е метод на живот, да.
РЗИ минава ли, по този начин ще Ви го кажа?
Това е метод на живот тук. Знаете ли, виетнамците са отворени хора, те обичат да поддържат връзка. Заради климата, който е постоянно топъл, те малко се задържат вкъщи. Обичат да са на открито, на тротоарите.
Живеят на улицата.
Да, и това ги кара да поддържат връзка с разнообразни хора. Освен това те са и доста единни, сплотени. Може би това произлиза отново от тяхната история, от войните, когато се е налагало да бъдат сплотени. Така че когато виетнамецът излиза на открито и когато поддържа връзка с други хора, той не вижда в тях някакъв противник, проблем.
Не са злопаметни, това ли ми казвате? Защото споменахте и войните.
Не, не са злопаметни. Те претвориха историята, те няма да я не помнят, те споделят, че няма да я не помнят, само че те претвориха историята и в този момент гледат в бъдещето, най-много с Америка, за развиването на връзките, най-много на комерсиалните връзки. Така че Америка в този момент е вторият техен търговски сътрудник след Китай. Те имат над 400 милиарда $, 460 и нещо милиарда $ търговски продан единствено с Америка и позитивното салдо е за Виетнам. Така че Виетнам изнася повече за Америка, в сравнение с Америка за Виетнам. Същото е и в нашите връзки с България.
Какви заключения би трябвало да си създадем ние, откакто в годините изкуствено сме внимавали с кого поддържаме връзка. На няколко пъти господин Желязков стокообмена, стокообмена, което е извънредно значимо. Знаем ли си интереса?
Да, по този начин е. В актуалната конюнктура би трябвало да се внимава доста. Но по принцип е хубаво да има една отворена политика, да се държат другарски връзки с всички страни, с всички страни, тъй като хората би трябвало да поддържат връзка. Хората желаят да вървят на екскурзии, желаят да се опознават.
От 2025 г започваме интензивен тъй наречените импорт на служащи от страната, приказвам за трудова миграция. Спогодбата за трудова миграция бе контрактувана от Деница Сачева като ръководител на обществената комисия в Народното събрание на среща с сътрудника й по сектор от Националното заседание на Виетнам. Целта на документа е да регламентира условия, при които виетнамски жители ще могат да работят на българския трудов пазар, като тази договореност би трябвало да стане публично и факт до края на 2024 година
В този миг или на този стадий към момента нищо не подписано. Започнаха първите договаряния. Доколкото разбрах от г-жо Сачева, България има остра потребност от служащи. Виетнам пък има остатък на работна ръка. И към този момент тяхната работна ръка е сносно квалифицирана, тъй че България желае да се възползва от опцията, въз основата на връзките в предишното, които въпреки всичко са били много положителни, да внесем или както се споделя в този момент трудовата миграция, да се попълнят някои браншове от нашата стопанска система, в които има остра потребност.
Толкова години, отново споделям, имаше някаква невидима граница и избягвахме сходни контакти, в този момент ръководителят на Народното събрание, на страна членка на Европейския съюз, скоро и във въздушен Шенген, идва на посещаване в социалистическа република Виетнам. Трябва ли да сме предубедени?
А за за какво би трябвало да сме предубедени? Това е една страна с одобрена пазарна стопанска система. Хората живеят доста добре и все по-добър става животът тук, от ден на ден и повече заможни хора има. Ами, една виетнамска компания, да кажем най-хубавата виетнамска компания, най-голямата, влага няколко милиарда $ в Съединени американски щати, изнасят коли в Америка. Така че хората живеят от ден дневно по-добре и по-добре и са по-спокойни. А също така и инфлацията – за последната година и половина моите усещания, това, което виждам тук, е, че цените не са мръднали. Просто цените са си едни и същи, което…
И може да извършите паралела с България, където към този момент влизаш в хранителния магазин и не знаеш какво те чака като повишаване на цените.
Това е стопанска система, да, стопанска система. Това е мощна стопанска система, която поддържа пазара.
Регулация на цените?
Регулация няма. Тук пазарът е свободен, по този начин че… Тук има преснабдяване, остатък на артикули, на услуги. Например, допреди няколко години пощите тук бяха почти като нашата държавна. Сега тук пощите са частни, всичко се закарват до дома, до адреса, без да се постанова хората да… Много бързо става, доста комфортно.
Как желаете да приключим този диалог към този момент? Запазвам си правото да приказваме и различен път. Какво Вие желаете да ни кажете и за България, и за Виетнам, за нашите връзки, какво пропуснах аз да ви попитам?
Между България и Виетнам има доста близки черти и по тази причина Виетнам обичат нас, българите, тъй като преди време те са били признати доста задушевно у нас, основали са там другари и в този момент те са запазили тези усеща и се отблагодаряват към нас по този метод. Би трябвало у нас, в България, да се написа повече, да се споделя повече за стопанската система или по какъв начин те са структурирали тяхната пазарна система, стопанската система, по какъв начин те притеглят вложения и всичко е ориентирано към развиването на тая страна. Например, единствено за предходната година Виетнам има 30 милиарда $, усвоени външни вложения – нещо, което е доста, доста добре, в смисъл подобен, че това е към този момент единствено една година, откакто мина пандемията. Така че има доста, доста какво да разберем, да проучим за тяхната стопанска система, развиването на тяхната стопанска система. Те приватизират акционерни сдружения, само че и при тях моделът работи доста добре. Взимат и опита на други страни.
Благодаря Ви!
И аз благодаря, и аз благодаря.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ