Медийният закон бе приет окончателно в комисия
Медийната комисия в Народното събрание одобри единомислещо на второ четене Законопроекта за наложителното складиране на печатни и други творби и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, импортиран от депутатите от Движение за права и свободи Делян Пеевски, Хамид Хамид, Йордан Цонев и Велислава Кръстева. При гласуването нямаше нито един глас " срещу " и нито един " въздържал се ". Окончателният вид бе направен благодарение на работна група с присъединяване на министерството на културата след обществена полемика по текстовете.
Законът планува цялостно осветляване на медийната благосъстоятелност и източници на финансиране. Според признатите текстове всяка година до 30 юни всеки снабдител на медийна услуга подава в Министерство на културата декларация, която разпознава действителния притежател и съдържа информация дали той заема обществена служба.
Декларацията се подава посредством попълване на електронен формуляр на интернет страницата на министерството. Министерството има една година период за разработване на електронния указател, а до тогава декларациите се подават в електронен вид. За задачата ще се плануват и спомагателни средства в бюджета на ведомството.
Декларация се подава и до Агенцията по вписванията и предстои на оповестяване в Търговския указател и в Регистъра на юридическите лица. При съществуване на смяна в собствеността тя се заявява в 7-дневен период. Декларира се и всяко получено финансиране през миналата календарна година. В декларацията се показва размерът и основанието за финансирането, както и данни за лицето, осигурило средствата, контракти с партии, данни за публични поръчки и получени евросредства, както и донорите. Декларират се и заемите към банки. Когато лицето, което в действителност управлява наличието на медийната услуга или публицистичната политика, е друго от действителния притежател на доставчика на медийна услуга, това събитие се афишира в декларацията.
Разпространителите пък до 31 януари би трябвало да заявяват броя на пунктовете си. Когато нарушителят на закона не може да бъде открит, министърът на културата изисква подпомагане от органите на Министерство на вътрешните работи и разгласява информация за това на уеб страницата на министерството.
" Единствената цел на закона беше да осветли, да осведоми обществото. Този закон няма за цел да дава позволения, да лишава, да вкарва разрешителни или санкционни режими, беше ориентиран към осведоменост на обществото кой кой е на медийния пазар в България, тъй като спекулации доста ", разяснява Хамид.
" Според мен е значима стъпка в битката с подправените вести, тъй като в огромна част от тях притежателят остава прикрит. Така всеки ще знае чия благосъстоятелност е дадена медия, кой е разпространителят на друга медия, тъй че мисля, че една добра стъпка и се надявам българският парламент дружно с медиите и обществото да доразвие този закон по-нататък и да се получи по-добра медийна среда ", заключи депутатът от Движение за права и свободи.
Той посочи, че ролята на Министерство на културата не е на проверяващ орган, а единствено да засече дали има разминаване сред подадената информация до бъдещия електронен указател към ведомството и Търговския указател, написа bnews.bg. Ако откри нарушаване, надлежно санкциите са от 10 до 15 хиляди лева Санкцията нараства при наново нарушаване от 20 до 30 хиляди лева Същите са санкциите и за неподаване на декларация. Ако не откри разминаване в данните на медията, министерството ще оставя сигнала без придвижване, изясни Хамид.
Законът планува цялостно осветляване на медийната благосъстоятелност и източници на финансиране. Според признатите текстове всяка година до 30 юни всеки снабдител на медийна услуга подава в Министерство на културата декларация, която разпознава действителния притежател и съдържа информация дали той заема обществена служба.
Декларацията се подава посредством попълване на електронен формуляр на интернет страницата на министерството. Министерството има една година период за разработване на електронния указател, а до тогава декларациите се подават в електронен вид. За задачата ще се плануват и спомагателни средства в бюджета на ведомството.
Декларация се подава и до Агенцията по вписванията и предстои на оповестяване в Търговския указател и в Регистъра на юридическите лица. При съществуване на смяна в собствеността тя се заявява в 7-дневен период. Декларира се и всяко получено финансиране през миналата календарна година. В декларацията се показва размерът и основанието за финансирането, както и данни за лицето, осигурило средствата, контракти с партии, данни за публични поръчки и получени евросредства, както и донорите. Декларират се и заемите към банки. Когато лицето, което в действителност управлява наличието на медийната услуга или публицистичната политика, е друго от действителния притежател на доставчика на медийна услуга, това събитие се афишира в декларацията.
Разпространителите пък до 31 януари би трябвало да заявяват броя на пунктовете си. Когато нарушителят на закона не може да бъде открит, министърът на културата изисква подпомагане от органите на Министерство на вътрешните работи и разгласява информация за това на уеб страницата на министерството.
" Единствената цел на закона беше да осветли, да осведоми обществото. Този закон няма за цел да дава позволения, да лишава, да вкарва разрешителни или санкционни режими, беше ориентиран към осведоменост на обществото кой кой е на медийния пазар в България, тъй като спекулации доста ", разяснява Хамид.
" Според мен е значима стъпка в битката с подправените вести, тъй като в огромна част от тях притежателят остава прикрит. Така всеки ще знае чия благосъстоятелност е дадена медия, кой е разпространителят на друга медия, тъй че мисля, че една добра стъпка и се надявам българският парламент дружно с медиите и обществото да доразвие този закон по-нататък и да се получи по-добра медийна среда ", заключи депутатът от Движение за права и свободи.
Той посочи, че ролята на Министерство на културата не е на проверяващ орган, а единствено да засече дали има разминаване сред подадената информация до бъдещия електронен указател към ведомството и Търговския указател, написа bnews.bg. Ако откри нарушаване, надлежно санкциите са от 10 до 15 хиляди лева Санкцията нараства при наново нарушаване от 20 до 30 хиляди лева Същите са санкциите и за неподаване на декларация. Ако не откри разминаване в данните на медията, министерството ще оставя сигнала без придвижване, изясни Хамид.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ