Академик от Пловдив ръководи важен проект за специалистите по психично здраве
Медицински университет – Пловдив извършва план " Development of Institutional Partnership across Europe in the Field of Translational Neuroscience – DIP Neuroscience ", финансиран по Национална стратегия „ Европейски научни мрежи “ посредством Споразумение № Д01-284/06.10.2020. Стойността на финансирането за 2022 година по този план е 782 280 лева. Очакваното влияние от този план е реализиране на напреднало равнище на трансфер на познания в региона на транслационната невронаука. Ръководител на плана е акад. проф. доктор Дроздстой Стоянов. Той е експерт по психиатрия. В края на 2013 година става най-младият професор, а през 2015 година е определен за най-младият учен в историята на българската просвета. Той е и заместник-председател на Българската Академия на Науките и Изкуствата. Проф. Дроздстой Стоянов е учител към катедрата по психиатрия и здравна логика на психиката в Медицинския университет в Пловдив, хоноруван учител в Нов български университет (2008-2011) и Софийския университет " Св. Климент Охридски " (от 2011 г.).
-Акад. Стоянов, доколко транслационните невроизобразителни проучвания могат да трансформират актуалната психиатрия?
-Транслационното невроизобразяване, интегрирано към клинични, молекулярни и електрофизиологични измервания, може да сътвори постоянна мрежа от понятия и принадлежности за персонализирана диагностика, която в медицината се назовава " номотетична мрежа ". В вероятност другите модалности на МРТ, съчетани с съвременни технологии на изкуствения разсъдък, ще разрешат въвеждането на процедури, сходни на контрастната ангиография, или скрининга за рак на шийката на матката, да бъдат приложени в психиатрията.
-Кои са главните компликации, които срещате при транслационните невроизобразителни проучвания?
-Основните компликации са свързани на сегашния стадий с превеждането на данните от популационно (групово ниво) на самостоятелно равнище. Съществуват към момента огромни интер- и интра-индивидуални вариации при оценката както на мозъчната активност, по този начин и на психологичните функционалности. Това води и до съществени усложнения при репликацията на резултатите. Ние работим върху тяхното превъзмогване.
-Какво следва да бъде свършено, с цел да бъдат реализирани задачите на плана?
-Да се построи ново потомство от учени и клиницисти, които владеят методите и методите на транслационното невроизобразяване в степен, в която да могат да ги предадат на необятен кръг от експерти в региона на психологичното здраве.
-Защо е значимо одобряването на клинично използван инструмент в ежедневната психиатрична процедура?
-Има две благоприятни условия за приобщаването на психиатричната просвета към здравното знание. Едната е посредством въвеждане на молекулярни и невроизобразителни техники в рутинните диагностични логаритми. Той е обвързван с големи вложения в инфраструктура. Втората е валидирането и стандартизирането на клинични способи за оценка по отношение на функционалното МРИ. Така тези способи ще могат да се употребяват за скринингова диагностика и оценка на риска от съществени психологични болести и единствено пациенти с висока степен на риск ще бъдат насочвани за МРТ и други лабораторни проби.
-По какъв метод планът ще притегли младите откриватели?
-Чрез вграждането на резултатите от плана по едно и също време в ограничения по Националната тактика за психологично здраве и Стратегията за просвета и нововъведения ще се обезпечат спомагателни средства за значимо нарастване на финансирането в системата и оптимизация на тяхното асимилиране. Това ще усили атрактивността на психиатрията за младите лекари.
-Какви благоприятни условия ще даде планът на учените?
-Специализации в чужбина, присъединяване и създаване на подготвеност в мрежи и консорциуми от научни центрове за върхови достижения в науката на пан-европейско равнище и опция за работа на същото равнище у нас.
-Акад. Стоянов, доколко транслационните невроизобразителни проучвания могат да трансформират актуалната психиатрия?
-Транслационното невроизобразяване, интегрирано към клинични, молекулярни и електрофизиологични измервания, може да сътвори постоянна мрежа от понятия и принадлежности за персонализирана диагностика, която в медицината се назовава " номотетична мрежа ". В вероятност другите модалности на МРТ, съчетани с съвременни технологии на изкуствения разсъдък, ще разрешат въвеждането на процедури, сходни на контрастната ангиография, или скрининга за рак на шийката на матката, да бъдат приложени в психиатрията.
-Кои са главните компликации, които срещате при транслационните невроизобразителни проучвания?
-Основните компликации са свързани на сегашния стадий с превеждането на данните от популационно (групово ниво) на самостоятелно равнище. Съществуват към момента огромни интер- и интра-индивидуални вариации при оценката както на мозъчната активност, по този начин и на психологичните функционалности. Това води и до съществени усложнения при репликацията на резултатите. Ние работим върху тяхното превъзмогване.
-Какво следва да бъде свършено, с цел да бъдат реализирани задачите на плана?
-Да се построи ново потомство от учени и клиницисти, които владеят методите и методите на транслационното невроизобразяване в степен, в която да могат да ги предадат на необятен кръг от експерти в региона на психологичното здраве.
-Защо е значимо одобряването на клинично използван инструмент в ежедневната психиатрична процедура?
-Има две благоприятни условия за приобщаването на психиатричната просвета към здравното знание. Едната е посредством въвеждане на молекулярни и невроизобразителни техники в рутинните диагностични логаритми. Той е обвързван с големи вложения в инфраструктура. Втората е валидирането и стандартизирането на клинични способи за оценка по отношение на функционалното МРИ. Така тези способи ще могат да се употребяват за скринингова диагностика и оценка на риска от съществени психологични болести и единствено пациенти с висока степен на риск ще бъдат насочвани за МРТ и други лабораторни проби.
-По какъв метод планът ще притегли младите откриватели?
-Чрез вграждането на резултатите от плана по едно и също време в ограничения по Националната тактика за психологично здраве и Стратегията за просвета и нововъведения ще се обезпечат спомагателни средства за значимо нарастване на финансирането в системата и оптимизация на тяхното асимилиране. Това ще усили атрактивността на психиатрията за младите лекари.
-Какви благоприятни условия ще даде планът на учените?
-Специализации в чужбина, присъединяване и създаване на подготвеност в мрежи и консорциуми от научни центрове за върхови достижения в науката на пан-европейско равнище и опция за работа на същото равнище у нас.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ