Македонски бяс срещу признаването на българското малцинство в Албания и Велика България
Масирано македонско неодобрение последва новината за признаването на българското малцинство в Албания. От години Македония оперира на територията на Албания, приобщавайки българската общественост към броя на своето, публично прието малцинство.
Скопие е изключително интензивно в опитите да убеди българите в Албания, че са македонци , развивайки активността на разнообразни организации и пропагандни акции.
Новината, че Тирана призна българското малцинство, вбеси Скопие. Македонското малцинство в региона на Корча се разгласи изрично срещу " опитите за признание на българско малцинство в Албания ", заяви албанската телевизия " Vizionplus.tv ". Със специфична декларация по въпроса излезе водачът на партия " Македонски съюз " Васил Стерьовски.
Той прикани Народното събрание да не гласоподава новия закон за отбрана на националните малцинства, защото той " открива път на концепциите за Велика България ".
В самата Албания също има гласове на опозиция против включването на българите към 9-те публично приети малцинства.
" Българите? О, Господи, аз не ги познавам! ", съобщи да вземем за пример историкът Пелюмб Шкуфи.
Според него в Албания съществуват единствено 2 публични малцинства - гръцкото и черногорското, които са вписани в документите на Мирната конференция от 1921 година и са приети при приемането на Албания в Лигата на народите през същата година.
Припомняме, че в Албания живее плътно българско население, главно в регионите на Преспа, Голо Бърдо и Гора . Според разнообразни данни българите в Албания са сред 50 000 и 150 000 . В формалните преброявания обаче в тази част на страната до момента е било записано единствено македонско малцинство.
Скопие е изключително интензивно в опитите да убеди българите в Албания, че са македонци , развивайки активността на разнообразни организации и пропагандни акции.
Новината, че Тирана призна българското малцинство, вбеси Скопие. Македонското малцинство в региона на Корча се разгласи изрично срещу " опитите за признание на българско малцинство в Албания ", заяви албанската телевизия " Vizionplus.tv ". Със специфична декларация по въпроса излезе водачът на партия " Македонски съюз " Васил Стерьовски.
Той прикани Народното събрание да не гласоподава новия закон за отбрана на националните малцинства, защото той " открива път на концепциите за Велика България ".
В самата Албания също има гласове на опозиция против включването на българите към 9-те публично приети малцинства.
" Българите? О, Господи, аз не ги познавам! ", съобщи да вземем за пример историкът Пелюмб Шкуфи.
Според него в Албания съществуват единствено 2 публични малцинства - гръцкото и черногорското, които са вписани в документите на Мирната конференция от 1921 година и са приети при приемането на Албания в Лигата на народите през същата година.
Припомняме, че в Албания живее плътно българско население, главно в регионите на Преспа, Голо Бърдо и Гора . Според разнообразни данни българите в Албания са сред 50 000 и 150 000 . В формалните преброявания обаче в тази част на страната до момента е било записано единствено македонско малцинство.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ