Daily Telegraph: Европарите съсипаха крепостите в България
Мащабните реставраторски планове у нас станаха мотив за подбив в Англия. Един от най-авторитетните и тиражни вестници в света Daily Telegraph отделя особено място на бутафориите, с които бяха усвоени милиони евро на европейския поданик. Срещу тези големи средства се получиха откровени нелепости, на които ще ни се смеят идните генерации, съгласно специалисти. Изданието подчертава върху това, че огромна част от потрошените средства идват от английския поданик.
Пловдив към този момент съумя да се избави от превръщането на Небет тепе в бутафорен кич. Въпреки натиска на умрелия неотдавна началник на Националния исторически музей Божидар Димитров, пловдивската общност даде отпор на концепцията за идиотски крепостни стени, построени от тухли от полимербетон. Димитров и хората, които стояха зад него обаче, съумяха да трансфорат сантименталната южна алея на остарелия Созопол в неприветлив кич, като изкорениха смокините и на тяхно място построиха нещо, наподобяващо декори за сапунена холивудска продукция.
" Проект за реституция, финансиран от Европейски Съюз, трансформира българските замъци в посмешище. " Под това заглавие английският Daily Telegraph разгласява публикация за " реновирането " на културно-исторически забележителности с уклон към модернизиране, което от доста български специалисти беше несъмнено като " бутафория " и " дисниленд ".
Излети бяха милиони евро от финансирането от Европейски Съюз, с цел да се възстановят рушащите се стени и арки в предишния им искра. Ала античните крепости и замъци на България се трансфораха в посмешище след калпавата реорганизация. Тези забележителности получиха тип на хартиени крепости, отблъсквайки туристите ", написа английското издание. И цитира просторен материал, оповестен от Balkan Insight под заглавие " Бутафорните крепости на България и неслучилият се туристически взрив ".
Ето и останалата част от публикацията на " Телеграф ", която доста синтезирано преразказва Balkan Insight:
" Реставраторите възнегодуваха против опитите да се построят отначало средновековната цитадела Кракра и римският форт при Траянови врата, както и доста други, откакто те бяха построени, като се използваше полимербетон.
Провалилият се план е ръководен от българското държавно управление, което вложи лични средства и близо 90 млн. евро от Фонда за районно развиване на Европейски Съюз.
И Европейски Съюз, и държавното управление непублично са признали, че би трябвало да си извлекат поучения от неуспеха.
" Тя плаче, това е плачеща цитадела ", споделя архитектът реставратор Стела Дулева за Траянови врата в изявление пред Балканската мрежа за проверяващи репортажи (БМРР). " Оцеляла е 16 века и в този момент е унищожена от 2 млн. евро ", прибавя тя.
Реставрацията на крепостта Кракра, известна известно към този момент като " картонения палат ", е толкоз зле призната, че локалните управляващи към този момент гласоподаваха добавени детайли да бъдат демонтирани през 2019 година
Междувременно византийската цитадела на Яйлата беше наречена " Сиренето ", откакто беше достроена с гладки бели блокове, които се биеха с носещата белезите на времето фасада.
Това се случва, когато Европейски Съюз възобновява контрола за това по какъв начин се харчат фондовете за развиване след обвинявания, че милиони са били присвоени от корумпирани властимащи и некадърни реализатори.
Крепостите и замъците са източник на терзание за културния министър Вежди Рашидов (в " Телеграф " са пропуснали уточнението, че става въпрос за някогашния министър на културата Вежди Рашидов, който в този момент е ръководител на парламентарната комисия по просвета - б. р.), който позорно разгласи през 2015 година, че " малко бутафория ще способства доста изгоди за туризма ".
" Първоначалната цел на програмата не е да спонсорира труфя. За страдание това е, което се е случило в доста от случаите и е компрометирало концепцията за развиване на туристически атракции ", изяснява доктор Елка Дограмаджиева, доцент по туризъм в Софийския университет.
“Вместо да се концентрират върху стратегически забележителности, средствата бяха разпределени сред сходни планове, към които има непретенциозен интерес от посетителите и в някои случаи са от малко значителност за науката ", прибавя тя.
" Нужно е повече от хубави алеи и указателни табели, с цел да привлечеш хората. Като цяло наподобява, че най-важната цел на локалните управляващи е била да усвоят европейските пари, а не насърчаването на туризма ", счита Дограмаджиева.
Материалът на " Болкан Инсайт " акцентира и разминаването във финансовите доклади на фирмите, които поддържат крепостите. От тях излиза, че приходите от туристи са доста по-малко от предстоящите.
Например крепостта Кракра е била посетена от 15 412 туристи през 2016 година, само че от продажба на билети и туристически обиколки постъпленията са единствено 8000 евро, макар че междинната цена на билет е 2 евро.
Скорошни данни от Националния статистически институт демонстрират, че туристите отделят все по-малко време и пари за културни действия в България.
Източник от Европейската комисия твърди: " В българската стратегия за развиване са дадени към 138, 5 млн. евро за вложения в устойчиви туристически планове в интервала на финансиране от 2007 до 2013 година Инвестиции е имало в над 70 културни забележителности. Всички са осъществени в близко съдействие с Министерството на културата и съвещания с специалисти и са деликатно следени от виновните органи ".
Българското държавно управление не е дало отговор на настояването за коментар.
Пловдив към този момент съумя да се избави от превръщането на Небет тепе в бутафорен кич. Въпреки натиска на умрелия неотдавна началник на Националния исторически музей Божидар Димитров, пловдивската общност даде отпор на концепцията за идиотски крепостни стени, построени от тухли от полимербетон. Димитров и хората, които стояха зад него обаче, съумяха да трансфорат сантименталната южна алея на остарелия Созопол в неприветлив кич, като изкорениха смокините и на тяхно място построиха нещо, наподобяващо декори за сапунена холивудска продукция.
" Проект за реституция, финансиран от Европейски Съюз, трансформира българските замъци в посмешище. " Под това заглавие английският Daily Telegraph разгласява публикация за " реновирането " на културно-исторически забележителности с уклон към модернизиране, което от доста български специалисти беше несъмнено като " бутафория " и " дисниленд ".
Излети бяха милиони евро от финансирането от Европейски Съюз, с цел да се възстановят рушащите се стени и арки в предишния им искра. Ала античните крепости и замъци на България се трансфораха в посмешище след калпавата реорганизация. Тези забележителности получиха тип на хартиени крепости, отблъсквайки туристите ", написа английското издание. И цитира просторен материал, оповестен от Balkan Insight под заглавие " Бутафорните крепости на България и неслучилият се туристически взрив ".
Ето и останалата част от публикацията на " Телеграф ", която доста синтезирано преразказва Balkan Insight:
" Реставраторите възнегодуваха против опитите да се построят отначало средновековната цитадела Кракра и римският форт при Траянови врата, както и доста други, откакто те бяха построени, като се използваше полимербетон.
Провалилият се план е ръководен от българското държавно управление, което вложи лични средства и близо 90 млн. евро от Фонда за районно развиване на Европейски Съюз.
И Европейски Съюз, и държавното управление непублично са признали, че би трябвало да си извлекат поучения от неуспеха.
" Тя плаче, това е плачеща цитадела ", споделя архитектът реставратор Стела Дулева за Траянови врата в изявление пред Балканската мрежа за проверяващи репортажи (БМРР). " Оцеляла е 16 века и в този момент е унищожена от 2 млн. евро ", прибавя тя.
Реставрацията на крепостта Кракра, известна известно към този момент като " картонения палат ", е толкоз зле призната, че локалните управляващи към този момент гласоподаваха добавени детайли да бъдат демонтирани през 2019 година
Междувременно византийската цитадела на Яйлата беше наречена " Сиренето ", откакто беше достроена с гладки бели блокове, които се биеха с носещата белезите на времето фасада.
Това се случва, когато Европейски Съюз възобновява контрола за това по какъв начин се харчат фондовете за развиване след обвинявания, че милиони са били присвоени от корумпирани властимащи и некадърни реализатори.
Крепостите и замъците са източник на терзание за културния министър Вежди Рашидов (в " Телеграф " са пропуснали уточнението, че става въпрос за някогашния министър на културата Вежди Рашидов, който в този момент е ръководител на парламентарната комисия по просвета - б. р.), който позорно разгласи през 2015 година, че " малко бутафория ще способства доста изгоди за туризма ".
" Първоначалната цел на програмата не е да спонсорира труфя. За страдание това е, което се е случило в доста от случаите и е компрометирало концепцията за развиване на туристически атракции ", изяснява доктор Елка Дограмаджиева, доцент по туризъм в Софийския университет.
“Вместо да се концентрират върху стратегически забележителности, средствата бяха разпределени сред сходни планове, към които има непретенциозен интерес от посетителите и в някои случаи са от малко значителност за науката ", прибавя тя.
" Нужно е повече от хубави алеи и указателни табели, с цел да привлечеш хората. Като цяло наподобява, че най-важната цел на локалните управляващи е била да усвоят европейските пари, а не насърчаването на туризма ", счита Дограмаджиева.
Материалът на " Болкан Инсайт " акцентира и разминаването във финансовите доклади на фирмите, които поддържат крепостите. От тях излиза, че приходите от туристи са доста по-малко от предстоящите.
Например крепостта Кракра е била посетена от 15 412 туристи през 2016 година, само че от продажба на билети и туристически обиколки постъпленията са единствено 8000 евро, макар че междинната цена на билет е 2 евро.
Скорошни данни от Националния статистически институт демонстрират, че туристите отделят все по-малко време и пари за културни действия в България.
Източник от Европейската комисия твърди: " В българската стратегия за развиване са дадени към 138, 5 млн. евро за вложения в устойчиви туристически планове в интервала на финансиране от 2007 до 2013 година Инвестиции е имало в над 70 културни забележителности. Всички са осъществени в близко съдействие с Министерството на културата и съвещания с специалисти и са деликатно следени от виновните органи ".
Българското държавно управление не е дало отговор на настояването за коментар.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ