Желаейки да кажем "никога", ние казваме "утре сутрин" ~ Мартин ЕЙМИС
Мартин Еймис е може би най-известният жив британски романист. Роденият през 1949 публицист е прочут със своите иронични, гротескови и цялостни с черен комизъм романи. Творчеството му се занимава с глупостта на постмодерната обстановка, остатъка и ексцесиите на къснокапиталистическото западно общество. Романите му получават спорни оценки от рецензията, както възторжени похвали, по този начин и унищожителни мнения, само че като цяло в актуалната английска литература той е считан за необикновен и безусловно автентичен стилист.
(Martin Amis, 1981)
Ако любовта е най-силното възприятие, което можеш да изпиташ, то болката е най-страшното. Болката е това, което може да се случи с теб, в случай че заобичаш.
Отнема прекомерно доста обич да оставите околните си неподвижен.
Всички се боят, че в тях е скрита мистерия, която един ден ще бъде разгадана от другите хора.
Животът е пъкъл, животът е ликвидиране, само че следователно и гибелта доста пролича на живота. В гибелта е доста елементарно да повярваш.
Всичко най-лошо в историята е направено от хора, които са смятали, че техните цели са благородни.
Всички тирани надълбоко в душата си са страхливци.
Според мен, работата е осемчасов припадък на суматоха.
Обичам работещата класа, и всеки човек от нея, който съм срещал. Намирам ги неизмеримо остроумни, изобретателни – в тях има доста лирика. Е, също и много грубичка работа. Доста доста неосъществена просветеност.
Правете това, което вършиме най-добре, а не каквото е най-добре да извършите.
Когато предишното е забравено, сегашното става незабравимо.
Да живееш, без да се замисляш за бъдещето е безгрижно и неуместно, а още по-голяма нелепост е да мислиш за него.
Желаейки да кажем " в никакъв случай ", ние споделяме " на следващия ден заран ".
Продажба на време, търговия с време - ето с какво всички ние се занимаваме.
Книгите би трябвало да упорстват.
Модата е навалица.
Пънкарите са телесни демократи. Със своята осанка те желаят да кажат: дайте всички да бъдем уроди.
Не търсете свирепост в старите и немощните. При жестокостта има ясни очи и розов език.
Старостта е когато схванеш, че животът е трагичен, само че вие, с изключение на него, нямате нищо.
Човешката съвест е от значимите органи, а не нещо в добавка като сливиците и аденоидите.
Главното е да държиш ръка на пулса на човешките недостатъци, и тогава няма да се провалиш. Чуждото користолюбие е твоят коз.
Когато се опитваш да бъдеш беззвучен, забелязваш, че всичко на света до гибел желае да шуми.
Смеем се примерно два пъти в годината. Болшинството от нас са изгубили своя смях и са принудени в този момент да прибягват до реплика.
Детството е интернационално. То е било при всеки.
Още една загадка, която никой не знае: Бог е жена. Огледай се! Нима не е явно?
(Kingsley Amis)
Баща на Мартин Еймис е писателят сър Кингсли Еймис (16 април 1922 ~ 22 октомври 1995), който без задръжки декларира, че не харесва творчеството на сина си и може да уточни точния момент, когато спрял да чете най-известният му разказ " Пари " и захвърлил книгата във въздуха - това е моментът, в която като воин в романа се появява самият създател.
Сър Кингсли Еймис е създател на 20 романа, шест тома лирика, записки и разкази. Той е един от огромните английски майстори на хумористична прозаичност и никоя друга тематика не му е по-любима от тази за изкуството и практиката на постоянното пиянство. През 2008 Таймс го сложи на девето място в листата на 50-те най-забележителни писатели от втората половина на 20 век.
Не е изненада, че хората са толкоз ужасни, като се има поради, че стартират живота си като деца.
Нещастията на близък са увлекателни - от безвредно разстояние.
Храната е проклятието на пиещите съсловия.
Колко малко хора имат значение в живота на другите хора и какъв брой малко знаят един за различен, дори да се срещат всеки ден.
Няма доста изгоди от това да си със здрав разсъдък, само че една от тях е да знаеш кое е смешно.
Една от изгодите от проведената вяра е, че можеш да бъдеш банален от греховете си, което е необикновено. Ето, аз да вземем за пример, си заедно съм с греховете на тил, и няма кой да ми ги елементарни.
Само свят без обич би бил по-ужасен от свят без музика.
Не е изненадващо, че извънземният генезис на дамите е съществена тематика в научната фантастика.
При мен има предписание, в случай че се случи с някой да се скарам, аз би трябвало да се извиня. Почти постоянно съм отговорен аз, а даже да не съм, то каква, по дяволите, е разликата? По-добре е да се извиниш на някой, в сравнение с никой.
Снимки: escriturasmecanicas.wordpress.com, jamesbond.wikia.com
