Мароко беше място, на което бях хвърлила око от известно

Мароко беше място, на което бях хвърлила око от известно време, само че, колкото и да не желаех да си го призная, не беше място, на което желаех да отида сама. Подобно на няколко други страни по света, Мароко си има известност, изключително във връзка с дамите пътешественички. От полови набези до нежелателен физически контакт и принуждение – мисля, че всички сме чували за такива неща.

Така стартира описа в блога си пътешественичката Хана от Канада, която въпреки всичко се престрашава да замине до северноафриканската страна дружно с приятелката си Тейлър, написа pochivka.blitz.bg.

Ето какво още споделя тя за пътуването си:

Имах смесени усеща за пътуването. Твърде многото благоприятни условия ме караха да не знам какво да чакам, само че откровено имах вяра, че откакто към този момент съм била в Египет, Йордания и даже Палестина, знам какво да чакам. И до известна степен беше по този начин. Но подцених сериозността на нещата.

Толкова доста желаех да обикна Мароко, в действителност желаех. Но най-после това не се случи и след две седмици и половина пътувания из Казабланка, Фес, Шефшауен, Сахара, Маракеш и Есаоуира бях повече от подготвена да си потегли.

Какво се случи? Какви бяха моите прекарвания и какво мисля за Мароко от гледната точка на дамите пътешественички?

Подвиквания и полови нападки

Подвикванията и половите подмятания бяха нещото, за което се притеснявах най-вече в Мароко. Подобно на множеството дами, и на мен не ми е непознато такова държание.

Досега най-лошото място, на която ми бяха подвиквали, беше Италия. Имаше малко и в Централна и Южна Америка на круиз по Панамския канал, само че колкото и да беше дразнещо, бях станала доста добра в игнорирането.

В Мароко, обаче, имах напълно друго прекарване. Имах възприятието, че желанието зад това беше друго, според къде се намирах. Във Фес бях сигурна, че го правеха за заплашване. Мъжете се хилеха и питаха дали не търсим тях и се смееха до момента в който ни назоваха „ красиви “ по метод, който беше доста надалеч от почтен.

В Маракеш усетих, че е по-„ закачливо “. Не че по този начин беше по-добре, само че беше по-скоро като част от играта. Мъжете, работещи в заведения за хранене и магазини, ни назоваха с имена като „ Шакира “ в опит да привлекат вниманието ни – и парите ни.

Една от фразите, които чувахме най-често, беше „ О, Боже мой “. Всички го споделяха с една и съща интонация.

Споделях прекарванията си всеки ден в Инстаграм и няколко души разясниха, че съм имала по-лоши обстановки от тях. Нямам концепция за какво. Очевидно, аз съм бяла жена със светла коса и сини очи, въпреки че се пробвах да си укривам очите зад слънчеви очила през множеството време.

Чух от няколко души, че мароканците обичали дами с извивки и това несъмнено е било фактор. Даже седмица откакто си потеглих продължавах да получавам мнения със полови подмятания в обществените мрежи.

Агресия и похищения

Очаквах подвикванията да са най-лошото нещо в Мароко, само че в действителност уличните нападки и агресивността, които усетихме, ме засегнаха най-вече. Изглеждаше, че просто не мога да ги избегна, а хората като че ли не одобряваха „ не “ за отговор. До такава степен, че избухнах и се развиках на няколко души, което е доста нетипично за мен.

Първият път беше в Шефшауен, където един мъж не спираше да ни кара да го последваме до хотела си. Разбира се, той искаше пари. Казах му най-малко дузина пъти. Накрая го погледнах право в очите и непосредствено изкрещях „ Казах не, благодаря! “. Най-накрая той схвана.

Вторият път беше във Фес. Едно такси ни остави при друг вход и един млад мъж не спираше да желае да ни води. Отново помислих, че желае пари, и отхвърлих, дърпайки картата си. В Медина, обаче, онлайн картите не работят и ние бързо разбрахме, че той ни е следил, когато пристигна зад нас и ни сподели, че вървим в неверна посока.

Отново споделих не, няма да плащаме. Той сподели, че няма да желае пари, само че несъмнено, когато стигнахме, той стартира да се пазари за пари. Аз му отхвърлих и той ме нарче безсърдечна. Остави ни чак когато притежателят на хостела ни отвори вратата.

Това са единствено два случая, такива неща ни се случваха непрекъснато. Хора, които желаят да ни водят, които желаят да влезем в магазините им, водачи на таксита – нон-стоп. За известно време се справях. Напомняше ми на Кайро. Но не не беше.

За мен персонално това беше най-трудното време. Най-вече, тъй като стигнах досега, в който бях видяла задоволително и усещах, че би трябвало да се трансформира в различен човек, с цел да мога да ходя по улиците. Но в Мароко не можах. Все взор, всеки коментар беше покана, която завършваше с това да съм в капан и някой да желае да се възползва от мен.

Всеки път, когато спирах да погледна нещо в магазин, да си погледна картата или просто да се огледам, някой ми изскачаше. Трябваше да знам, или най-малко да наподобява, че знам, накъде ходя, което изискваше доста обмисляне, а това, почтено казано, не е моето нещо.

Други фактори

В последна сметка непрекъснатите нападки и експанзията, които усетих от болшинството от мароканските мъже, ми попречиха да заобичам страната. Случиха и се и няколко други неща, които усложниха обстановката и за тях не мога да обвинявам страната.

Препоръки към дамите

Преди и по време на пътуването ми в Мароко имаше дами, които ми разказваха техните прекарвания там. Някои бяха влюбени в страната и не са имали никакви проблеми до момента в който други са имали даже по-лоши случки от моите.

Защо опитът на всички е толкоз друг? Имам няколко хрумвания:

- някои дами са били единствено в Маракеш – той е мощно насочен към туристите и за мен и Тейлър беше като напълно друг свят. Той е доста по-модерен, наличен и ориентиран към туристите от, да кажем, Фес.

- пътували са с мъж или локален другар, който познава района – пътуването с мъж е напълно друго нещо. Дори и аз го забелязах в Египет. Много друго е и когато пътуваш с локален.

- не са се отдалечавали от крайбрежието – крайбрежните градове на Мароко са известни със своето забавено движение и релаксирана атмосфера. В Есаоуира успяхме да се отпуснем доста повече, в сравнение с в Маракеш.

- посещавали са берберски градове вместо арабски – това го разбрах от жена, която срещнахме и която живее в Мароко. Те се беше открила в берберски град покрай Сахара и сподели, че не е имала проблеми, отдавайки това на обстоятелството, че локалните бербери като цяло имат повече почитание към дамите от арабите. Това може да е огромно обобщаване, само че си коства да загатна, че Тейлър и аз намерихме берберските мъже, които срещнахме в Сахара, за извънредно благи и незаплашителни.

- взели участие са в обиколка или са отседнали в един град с ежедневни екскурзии с лидер – водачите вършат всичко доста по-различно. Когато бяхме с гид, към нас се отнасяха с почитание от близките заведения и не сме имали случаи на похищения или подвиквания на улицата. Разликата сред това да имаш лидер и да нямаш е като деня и нощта.

- пътуването им в Мароко е било първокласно – методът, по който пътуваш, играе голяма роля. Тейлър и аз пътувахме с раница на гърба, което значи, че избирахме хостели и евтини хотели. Но в Мароко има доста лускозни хотели и парцели.

Имайте поради, че всеки има друго прекарване. Имам другари, които не са били обект на никакви похищения в Есаоуира, до момента в който ние имахме. Знам и за дами, които са преживявали най-лошите си неща в Маракеш, който аз намирам за едно от по-добрите места. Всичко това са единствено общи прилики, които съм забелязала до момента в който съм разговаряла с други дами за техните позитивни преживявания в Мароко.

Няколко дами ме питаха какво мисля за независимото пътешестване в Мароко. Можете ли да го извършите? Истинският въпрос е: в действителност ли желаете да го извършите сами.

Честно казано, не мисля, че това, че пътувахме две дами, правеше огромна разлика във връзка с нападките, на които бяхме подложени. Даже в Маракеш срещнахме две американски девойки и четирите ходехме дружно и това като че ли нямаше значение.

Искате ли да докажете на себе си, че можете да пътувате сами? Давайте, няма да ви спра. Но в случай че желаете в действителност да се насладите на Мароко, бих ви посъветвала противоположното.