С „обичам те“ казваме: твоето щастие ме интересува ♥ Хорхе БУКАЙ
(Marc Chagall, 1916, Les Amoureux huile sur toile)
♥ За любовта
Какво значи през днешния ден „ обич “ - тази толкоз употребена, преувеличавана, изопачавана и обезценена дума, в случай че в нея въпреки всичко е останал някакъв смисъл?
Понякога по време на беседите ми ме питат: Защо ни е да даваме дефиниции, за какво толкоз упорстваме да назоваваме нещата с същинските им имена? Отговорът се крие в идната история.
Една жена влезнала в ресторант и поръчала чорба от аспержи. Няколко минути по-късно келнерът й поднесъл димящото ястие и се отдръпнал.
- Келнер! - извикала дамата. - Елате насам.
- Да, госпожо? - доближил се той.
- Опитайте тази чорба! - наредила тя.
- Какво има, госпожо? Не поръчахте ли такава?
- Опитайте супата - повторила дамата.
- Но какво става? Безсолна ли е?
- Опитайте супата!
- Да не е студена?
- ОПИТАЙТЕ СУПАТА!! - повтаряла настойчиво дамата.
- Но, госпожо, апелирам ви, кажете какво има... - упорствал келнерът.
- Ако желаете да разберете какво има, пробвайте супата - не отстъпвала дамата, сочейки чинията.
Келнерът схванал, че нищо не било в положение да откаже своенравната клиентка от приумицата й, седнал пред чинията с димящата чорба, огледал масата и споделил с известна изненада:
- Но тук няма лъжица...
- Видяхте ли? - дала отговор дамата. - Няма лъжица.
Колко хубаво би било да свикнем да назоваваме огромните и дребните неща, събитията, обстановките и страстите напряко, ребром, такива, каквито са.
Не приказвам за конкретизирания, а за дефиниции. Да дефинира къде и до каква степен се простира понятието, за което приказвам. Може би по тази причина желая да изясня какво имам поради и какво - не, когато приказвам за любовта. Когато споделям „ обич “, не приказвам за влюбване. Не приказвам за секс, когато приказвам за обич. Не приказвам за страсти, които съществуват единствено в книгите.
Не приказвам за наслаждения, непокътнати за малко на брой изпрани.
He приказвам за велики неща.
Говоря за страст, която всеки може да изживее.
Говоря за простички и същински усеща.
Говоря за възвисяващи, само че не гигантски прекарвания.
Говоря за обич като способността мощно да обичам.
И споделям „ обичам “ не в смисъла на „ искам “, а в ежедневния смисъл, който придаваме на думите „ обичам те “.
Рядко използваме между тях израза „ боготворя те “, споделяме най-вече „ обичам те “ или „ доста те обичам “.
Може би не сме се замисляли какво тъкмо значи обичам те. Мисля, че споделяме: Твоето благополучие ме интересува.
Нищо повече и нищо по-малко.
Когато обичам някого, съзнавам какво значение добива за мен всичко, което той прави и харесва, всичко, което му предизвиква болежка.
„ Обичам те “ значи, че ме е грижа за теб. „ Обожавам те “ значи, че ме е грижа доста за теб. Толкова доста, че от време на време слагам твоето благополучие над други неща, които също са значими за мен.
Това определение (че ме е грижа за теб) не трансформира любовта в нещо изключително, само че и не я свежда до нещо нищожно...
Ще ти помогне да осъзнаеш, че тези, за които твоят живот не е изключително значим, не те обичат, до момента в който хората, които се вълнуват от това, което ти се случва, изпитват обич към теб.
Повтарям: в случай че в действителност ме обичаш, те е грижа за мен!
И затова, в случай че не те е грижа за мен, то е, тъй като - колкото и да ме боли да го призная - не ме обичаш. Това не приказва зле нито за теб, нито за мен и няма нищо неприятно да знам, че не ме обичаш. Това просто е тъжната истина (в една ария на Серат се споделя: Истината в никакъв случай не е тъжна, просто е непоправима... Може би точно това е тъжното - че е непоправима).
Тази само количествена разлика, която върша сред „ обичам “ и „ боготворя “, е същата разлика, която съществува при по-голямата част от изразите, които използваме, с цел да не кажем „ обичам те “. Казваме: одобрявам те, допадаш ми, завързан към теб, изпитвам деликатност към теб...
От: „ Пътят на срещата “, Хорхе Букай, ИК „ Хермес “, 2014 г.
Картини: Marc Chagall, 1916, Les Amoureux huile sur toile
