Падението на алуминия
Малко откакто алуминият е открит през 19 век, той става един от най-ценните метали на планетата. Цената му е към $1200 на кг, което по това време е повече от златото и платината.
До 1884 цената му пада леко, само че той към момента е толкоз скъп, че американското държавно управление поръчва алуминиева пирамида за Вашингтонският паметник – тя тежи към 3 кг, което я прави най-голямото парче алуминии дотогава. Преди да я инсталират на върха на монумента, тя прекарва няколко дни изложена на витрината на Tiffany в Ню Йорк.
Вашингтонският паметник
По-късно, през 80-те години на 19 век, учените откриват нов способ за добиване на алуминий от боксит. Така цената му пада на $0,60 за кг до началото на 20 век. Днес учените знаят, че той в действителност е най-изобилния метал на Земята.
Когато братята Райт се намират в потребност от лек метал за мотора на летящата им машина, употребяват алуминий, само че го боядисват черен, с цел да заблудят съперниците си. Металът обаче е прекомерно мек и ковък, с цел да се употребява в самолетостроенето. Поне до 1901, когато немският академик Алфред Вилм инцидентно открива, че сплав на алуминия с 4% мед, нагрята до висока температура и по-късно оставена да изстине постепенно в действителност е много по-здрава от чистия алуминий. Така тази сплав се употребява в самолетите даже и през днешния ден.
Въпреки че не е най-хубавият проводник на електричество, този метал се употребява и за кабели, тъй като е доста лек. Ако се употребява различен метал като медта, да вземем за пример, електрическите постове ще са доста повече, с цел да поддържат тежестта.
