Владимир Путин и съзнателното прецакване на цяло едно поколение в Русия
Максим Трудолюбов е съветски журналист и публицист. В есе, оповестено в самостоятелното издание " Медуза ", Трудолюбов преглежда войната в Украйна от вътрешнополитически ъгъл. Според него съветският президент и така наречен съветски хайлайф водят още една война, само че на терена на Русия - война на поколенията. Къде са разликите с Украйна и ръководството ѝ? Наистина ли в Москва се прави опит за възобновление на Съюз на съветските социалистически републики? За претекстовете и резултата от това, за изгубените генерации, за митовете какво в действителност е политическият хайлайф и кои са " другите ", които са оповестени за врагове - публикуваме превод на текста на Трудолюбов.
Войната на Русия против Украйна отприщи борба освен сред две армии и две общества, само че и сред две генерации водачи. Наистина - сред висшите ръководители на Русия и Украйна има поразителна възрастова разлика. Близките сътрудници на Владимир Путин и основните му чиновници са родени най-вече през 50-те и 60-те години на предишния век. Докато най-важните постове в украинската страна и в екипа на Володимир Зеленски в по-голямата си част се заемат от хора, родени през 70-те и 80-те години на предишния век.
Но има и различен конфликт на поколенията, който се случва не на междудържавно равнище, а вътре в самата Русия. Съвременниците на Путин се опасяват да се откажат от властта и да я завещаят на тези, които би трябвало да бъдат техни наследници. Вместо това, те работят, с цел да притиснат по-младите генерации бъдещи водачи, изтласквайки ги към периферията на общественото пространство или прогонвайки ги въобще от страната.
Руснаците на възрастта на Путин - родените сред втората половина на 40-те и средата на 60-те години на ХХ век - принадлежат към това, което антропологът Алексей Юрчак назовава " последното руско потомство ". Тъй като те са израснали и почнали кариерата си по време на ерата на Леонид Брежнев, социологът Михаил Анипкин предлага различен термин - " поколението на стагнацията ".
Както демонстрират изследванията, в по-късните години на Съюз на съветските социалистически републики - интервалът, в който Путин се развива като политически водач, руското общество губи всевъзможни останки от колективистичния идеализъм и се насочва към материалното благоденствие и полезностите на индивидуализма. Тези хора са изпитали надълбоко отчаяние във връзка с вероятностите на страната си. И точно те, без да си слагат идеалистична цел, погребаха руската система, както споделя Юрчак в основополагащата книга " Everything Was Fprever, Until It Was No More " ( " Всичко беше вечно, до момента в който престана да съществува " - б.р.).
Ако в Русия имаше почтени избори и функциониращи демократични процеси за промяна на политическата и икономическата власт, тези, които са израснали при Брежнев, щяха да бъдат сменени от тези, които израснаха при Михаил Горбачов и Борис Елцин. Това са хората, родени сред втората половина на 60-те и началото на 80-те години на ХХ век (периодът почти подхожда на това, което на Запад се назовава " поколението Х " ).
Социалният и културен подтекст на тяхната младост, както и общият им исторически опит, са радикално разнообразни от тези, в който са израснали техните прародители. " Децата на епохата на застоя " са били разочаровани - децата на перестройката са имали очаквания.
Руското " потомство Х " в своите училищен и студентски години живее в исторически преломен миг: време на намаляване на тоталитарната страна и възходящи упования за пълноценна интеграция на Русия в света. За доста тези хора, въпреки и не за всички, годините на власт на Путин са време, през което бяха лишени от свободи, благоприятни условия и вероятности, които им се костваха напълно естествени, тъй като са израснали с тях.
Разбира се, разликите в опита не се дефинират единствено от възрастта. Има " други " от всички възрасти, които не наподобяват на поколението на Путин. През цялото си ръководство актуалният съветски държавен глава се бори против тези " други ".
Тези " други ", които са имали опит със свободата.
Разрушаване на елита
През 90-те години на ХХ век експертите в региона на националната сигурност не пострадаха същински. Тогава на съветските учени, инженери и лекари им беше доста по-трудно. Но по време на основаването на нова известност, натрупването на нов обществен капитал, демонтирането на остарялата " социалистическа " (държавна) благосъстоятелност и основаването на нови предприятия, несвързани с предишното, чиновниците на разузнаването се оказаха втора цигулка. Годините на Путин са тяхното възмездие - тяхната битка против самостоятелността, независимостта и младостта като такава.
За хората от обкръжението на Путин тези, които съумяват сами,са врагове. Путин се бори против тези, чиито читатели, фенове, слушатели, клиенти, гласоподаватели и поддръжници са пристигнали при тях по собствен избор, а не по нечия заповед. Политиците, ръководещи Русия, се стремят всяка фигура, която считат за значима, да бъде назначена. Не може да се разреши хората да се издигат сами. На тези, които Путин счита за врагове, той лепи етикети - " задгранични сътрудници " и " екстремисти ". Тези хора са най-различни - в това число във връзка с възрастта. И са обединени само от обстоятелството, че за разлика от ръководещата кохорта, те се борят за нещо.
" Има голям брой легенди, свързани с елита на Путин, и главният е, че този хайлайф, съществува. Всъщност той не съществува ", написа откривателят Николай Петров, който учи тематиката. Представителите на " путинския хайлайф " не могат да се похвалят със независими достижения или самостоятелно самопризнание, техните позиции в обществото се спускат от горната страна - тъкмо както самият Путин е получил всичките си постове. Те са елементарно взаимозаменяеми и откакто изгубят позицията си или се окажат в недружелюбност, губят както обществения, по този начин и материалния си капитал (това се показва в изгубването им от следените от страната медии и загубата на богатство).
Не бива да забравяме, че построяването на управническия хайлайф става с разнообразни средства, в това число убийства и гонене по измислени обвинявания.
" Основните черти на путинския хайлайф - написа Петров - са върховенството на длъжността, а не на обособения човек... условието за преданост към системата; смирение към началника, обезпечено посредством даване или ограничение на достъпа до номенклатурни облаги и привилегии; съществуването на две поддържащи йерархии - партийно-административната и чекистката; върховенството на лоялността над успеваемостта, с гаранция за незагубване на статута, при изискване на преданост. "
Промяна в културата на управление в Украйна
През 2014 година, откакто Русия анексира Кримския полуостров и разпали война в Донбас, Украйна се оказа изправена пред екзистенциална рецесия - и промяната на елитите и поколенията беше приета за витално нужна. Днес украинското държавно управление, президентската институция, армията и други държавни структури са доминирани от хора, които помнят Съюз на съветските социалистически републики от ученическите си и ранните академични години. Те са приключили висшето си обучение и са почнали кариерата си в постсъветска Украйна. Повечето от тях са основали или построили нещо за себе си - и са получили постовете си, като са спечелили почтени избори.
Около една трета от хората в украинския кабинет са родени през 80-те години, в това число първите вицепремиери Юлия Свириденко и Олга Стефанишина (и двете родени през 1985 г.). На международната сцена Украйна е показана от 41-годишния външен министър Дмитрий Кулеба, който е на същата възраст като министъра на финансите Сергей Марченко и министъра на правораздаването Денис Малюска. Министърът на инфраструктурата Олександър Кубраков е на 40 години, а министърът на опазването на здравето Виктор Ляшко е на 42 години. Министърът на цифровата промяна Михайло Федоров е единствено на 31 години. Ключовите членове на кабинета на Зеленски са на възраст сред 40 и 50 години - в това число самият президент, който е на 44 години (роден през 1978 г.).
Валерий Залужний, 48-годишният военачалник, който Зеленски назначи за главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна през 2021 година, счита, че е виновен за ускоряването на промяната на поколенията в армията на страната.
" Младите бойци и офицери са изцяло разнообразни хора, те не са като нас, когато бяхме лейтенанти. Те ще трансформират напълно армията през идващите пет години. Почти всички знаят непознати езици, владеят актуалните технологии и са образовани ", споделя Залужний в изявление преди съветската инвазия. " Новите сержанти не са патерици като в съветската войска да вземем за пример, а същински помощници, които скоро ще заместят офицерите на някои длъжности. "
От украинските офицери се чака да бъдат подготвени да вземат тактически решения и да поемат самодейност в багра, което в обстановки, в които изискванията се трансформират бързо, може да значи отклоняване от първичните заповеди на командването. Всъщност строго централизираният съветски жанр на взимане на оперативни решения е тъкмо това, от което украинците се стремяха да се отдалечат посредством образование със западни военни инструктори.
Украйна стартира интензивно да реформира армията си през 2016 година, което докара до смяна на цялата организационна просвета единствено за шест години. Днес хора, които нямат руски опит, към този момент заемат основни позиции в украинската войска и бранша за сигурност. За съпоставяне, в Русия условието за безусловно послушание на началниците в действителност се е стегнало. И в случай че е правилно, че Владимир Путин персонално взе участие във вземането на оперативни и тактически решения във войната против Украйна, това няма по какъв начин да не окаже парализиращ резултат върху висшия команден състав на Русия - въпреки всичко генералите би трябвало да координират всеки собствен ход с висшето командване. Всичко това е част от една и съща просвета, която цени лоялността пред успеваемостта.
Изгубеното потомство на Русия
За поколенията, пристигнали след Путин, по пътя към върха бяха сложени строги филтри и бариери. Всеки, който беше позволен до номенклатурата посредством фамилни или династични връзки; всеки, който преминаваше през множеството инспекции и се обучаваше в " учебното заведение за губернатори " (РАНЕПА), се обвързваше с режима посредством безусловна преданост. Фактът, че извънредно малко хора са дезертирали от системата, приказва за това, че мястото в номенклатурата към момента е преференциално - и за това, че " цената за овакантяване " е доста висока. От позиция на управляващите напускането е еднакво на изменничество.
Онези, които се считат за " неполитизирани експерти ", в миналото можеха да опишат заемането на номенклатурни длъжности като неутрална част от кариерата си. Отстояването на тази позиция през днешния ден надали е допустимо. Руснаците, родени през 70-те и 80-те години на предишния век, които биха могли да бъдат основни фигури при вземането на решения в една изцяло друга Русия, би трябвало или да се задоволят с ролята на зъбни колела в машината, или да рискуват свободата си (като опозиционния водач Алексей Навални, който е единствено с година и половина по-голям от украинския Володимир Зеленски), или да емигрират - физически или вътрешно.
Това е война на 70-годишни против 30- и 40-годишни - война на поколенията, която по принцип не би трябвало да се случва. В идеалния случай поколенията въобще не би трябвало да водят война посред си; може и би трябвало да има естетика.
В Русия към този момент има най-малко едно изгубено потомство: тези, които са израснали в годините на перестройката. Те съставляват заплаха за системата. " Поколението на Путин минимум се доверява на моето потомство - поколението на перестройчиците, родени в края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век - като счита (съвсем основателно), че ние имаме искания към тях ", написа социологът Михаил Анипкин. Според проучванията на Анипкин руснаците от неговото потомство считат, че поколението на Путин ги е " прецакало " - освен като е отказало да се отдръпна, само че и като е издигнало личните си деца, заобикаляйки напълно поколението на перестройчиците.
Изследването на Анипкин разкрива както " липса на възторг " измежду хората на 40 и 50 години, по този начин и умишлено предпочитание да не се занимават с политика и да се съсредоточат върху персоналните и икономическите си достижения. Както споделя един съветски представител на поколението Х в задълбочено изявление с Анипкин: " Нашето потомство чакаше най-сетне да му пристигна времето. А в този момент с изненада открива, че няма да му бъде разрешено да пристигна на власт. И че като цяло поколението, което е с 10-15 години по-възрастно от нас, твърдо е заело всички позиции. Нещо повече, те приготвят личните си деца да ги заменят, т.е. изцяло блокират обществения асансьор... заобикаляйки нас. "
Когато предаването на властта се трансформира в политическо табу
Това е демонстрация на един от главните проблеми на Русия като политическо общество. В Русия не съществува автоматизиран институционален механизъм за прекачване на властта и собствеността. " Децата ", които наподобяват " предопределени " да станат идващото потомство водачи, се издигат до върха не поради своите заслуги, а тъй като са деца на " верните хора ". Сегашните управляващи имаха повече от две десетилетия, с цел да разработят същински механизъм, само че вместо това поредно унищожиха всевъзможни открити, минимално конкурентни процеси. Нещо повече, те построиха бариери, които попречват мирната промяна на елитите и поколенията.
Пълното отменяне от страна на Путин и неговото обграждане на изборите като развой за предаване на властта в последно време прерасна в боязън от всевъзможни политически или стопански " наследници ", които те не са избрали персонално. В съветската политика въпросът за предаването на властта и " наследяването " се е трансформирал в нещо като крайъгълен камък.
Това е същинска покруса. Русия имаше късмет за мирна и открита промяна на властта. Имаше късмет да избегне нова 1991 година, ново презареждане на опита и капитала. На хартия даже управляващите биха желали да избегнат това. Но вместо това те направиха всичко допустимо, с цел да създадат предаването на властта и собствеността невероятно без дълбока рецесия.
Много хора са склонни да мислят, че Путин и неговото обграждане се пробват да възродят Съюз на съветските социалистически републики, който се разпадна, в живата им памет. Но това не е по този начин. Те не са заети с връщането на Съветския съюз или възобновяване на империя, макар че сигурно имат имперски инстинкти. Те даже не са заети с " войната " със Запада.
Това, което вършат, е да се стремят да попречат на хора, които са им кардинално непознати, да получат достъп до властта и собствеността. А такива хора има доста, от повече от едно потомство: освен " поколението Х ", само че и голямото болшинство от " милениумите ", тъй като децата на сегашните водачи съставляват единствено дребна част от тях.
Като непрестанно подвигат залозите и вършат ръководството си все по-крайно, връстниците на Путин от вътрешния му кръг получават от ден на ден механизми за управление на достъпа до властта и политиката. Този боязън от отвод от властта е главната причина за войната, която Путин отприщи.
Войната на Русия против Украйна отприщи борба освен сред две армии и две общества, само че и сред две генерации водачи. Наистина - сред висшите ръководители на Русия и Украйна има поразителна възрастова разлика. Близките сътрудници на Владимир Путин и основните му чиновници са родени най-вече през 50-те и 60-те години на предишния век. Докато най-важните постове в украинската страна и в екипа на Володимир Зеленски в по-голямата си част се заемат от хора, родени през 70-те и 80-те години на предишния век.
Но има и различен конфликт на поколенията, който се случва не на междудържавно равнище, а вътре в самата Русия. Съвременниците на Путин се опасяват да се откажат от властта и да я завещаят на тези, които би трябвало да бъдат техни наследници. Вместо това, те работят, с цел да притиснат по-младите генерации бъдещи водачи, изтласквайки ги към периферията на общественото пространство или прогонвайки ги въобще от страната.
Руснаците на възрастта на Путин - родените сред втората половина на 40-те и средата на 60-те години на ХХ век - принадлежат към това, което антропологът Алексей Юрчак назовава " последното руско потомство ". Тъй като те са израснали и почнали кариерата си по време на ерата на Леонид Брежнев, социологът Михаил Анипкин предлага различен термин - " поколението на стагнацията ".
Както демонстрират изследванията, в по-късните години на Съюз на съветските социалистически републики - интервалът, в който Путин се развива като политически водач, руското общество губи всевъзможни останки от колективистичния идеализъм и се насочва към материалното благоденствие и полезностите на индивидуализма. Тези хора са изпитали надълбоко отчаяние във връзка с вероятностите на страната си. И точно те, без да си слагат идеалистична цел, погребаха руската система, както споделя Юрчак в основополагащата книга " Everything Was Fprever, Until It Was No More " ( " Всичко беше вечно, до момента в който престана да съществува " - б.р.).
Ако в Русия имаше почтени избори и функциониращи демократични процеси за промяна на политическата и икономическата власт, тези, които са израснали при Брежнев, щяха да бъдат сменени от тези, които израснаха при Михаил Горбачов и Борис Елцин. Това са хората, родени сред втората половина на 60-те и началото на 80-те години на ХХ век (периодът почти подхожда на това, което на Запад се назовава " поколението Х " ).
Социалният и културен подтекст на тяхната младост, както и общият им исторически опит, са радикално разнообразни от тези, в който са израснали техните прародители. " Децата на епохата на застоя " са били разочаровани - децата на перестройката са имали очаквания.
Руското " потомство Х " в своите училищен и студентски години живее в исторически преломен миг: време на намаляване на тоталитарната страна и възходящи упования за пълноценна интеграция на Русия в света. За доста тези хора, въпреки и не за всички, годините на власт на Путин са време, през което бяха лишени от свободи, благоприятни условия и вероятности, които им се костваха напълно естествени, тъй като са израснали с тях.
Разбира се, разликите в опита не се дефинират единствено от възрастта. Има " други " от всички възрасти, които не наподобяват на поколението на Путин. През цялото си ръководство актуалният съветски държавен глава се бори против тези " други ".
Тези " други ", които са имали опит със свободата.
Разрушаване на елита
През 90-те години на ХХ век експертите в региона на националната сигурност не пострадаха същински. Тогава на съветските учени, инженери и лекари им беше доста по-трудно. Но по време на основаването на нова известност, натрупването на нов обществен капитал, демонтирането на остарялата " социалистическа " (държавна) благосъстоятелност и основаването на нови предприятия, несвързани с предишното, чиновниците на разузнаването се оказаха втора цигулка. Годините на Путин са тяхното възмездие - тяхната битка против самостоятелността, независимостта и младостта като такава.
За хората от обкръжението на Путин тези, които съумяват сами,са врагове. Путин се бори против тези, чиито читатели, фенове, слушатели, клиенти, гласоподаватели и поддръжници са пристигнали при тях по собствен избор, а не по нечия заповед. Политиците, ръководещи Русия, се стремят всяка фигура, която считат за значима, да бъде назначена. Не може да се разреши хората да се издигат сами. На тези, които Путин счита за врагове, той лепи етикети - " задгранични сътрудници " и " екстремисти ". Тези хора са най-различни - в това число във връзка с възрастта. И са обединени само от обстоятелството, че за разлика от ръководещата кохорта, те се борят за нещо.
" Има голям брой легенди, свързани с елита на Путин, и главният е, че този хайлайф, съществува. Всъщност той не съществува ", написа откривателят Николай Петров, който учи тематиката. Представителите на " путинския хайлайф " не могат да се похвалят със независими достижения или самостоятелно самопризнание, техните позиции в обществото се спускат от горната страна - тъкмо както самият Путин е получил всичките си постове. Те са елементарно взаимозаменяеми и откакто изгубят позицията си или се окажат в недружелюбност, губят както обществения, по този начин и материалния си капитал (това се показва в изгубването им от следените от страната медии и загубата на богатство).
Не бива да забравяме, че построяването на управническия хайлайф става с разнообразни средства, в това число убийства и гонене по измислени обвинявания.
" Основните черти на путинския хайлайф - написа Петров - са върховенството на длъжността, а не на обособения човек... условието за преданост към системата; смирение към началника, обезпечено посредством даване или ограничение на достъпа до номенклатурни облаги и привилегии; съществуването на две поддържащи йерархии - партийно-административната и чекистката; върховенството на лоялността над успеваемостта, с гаранция за незагубване на статута, при изискване на преданост. "
Промяна в културата на управление в Украйна
През 2014 година, откакто Русия анексира Кримския полуостров и разпали война в Донбас, Украйна се оказа изправена пред екзистенциална рецесия - и промяната на елитите и поколенията беше приета за витално нужна. Днес украинското държавно управление, президентската институция, армията и други държавни структури са доминирани от хора, които помнят Съюз на съветските социалистически републики от ученическите си и ранните академични години. Те са приключили висшето си обучение и са почнали кариерата си в постсъветска Украйна. Повечето от тях са основали или построили нещо за себе си - и са получили постовете си, като са спечелили почтени избори.
Около една трета от хората в украинския кабинет са родени през 80-те години, в това число първите вицепремиери Юлия Свириденко и Олга Стефанишина (и двете родени през 1985 г.). На международната сцена Украйна е показана от 41-годишния външен министър Дмитрий Кулеба, който е на същата възраст като министъра на финансите Сергей Марченко и министъра на правораздаването Денис Малюска. Министърът на инфраструктурата Олександър Кубраков е на 40 години, а министърът на опазването на здравето Виктор Ляшко е на 42 години. Министърът на цифровата промяна Михайло Федоров е единствено на 31 години. Ключовите членове на кабинета на Зеленски са на възраст сред 40 и 50 години - в това число самият президент, който е на 44 години (роден през 1978 г.).
Валерий Залужний, 48-годишният военачалник, който Зеленски назначи за главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна през 2021 година, счита, че е виновен за ускоряването на промяната на поколенията в армията на страната.
" Младите бойци и офицери са изцяло разнообразни хора, те не са като нас, когато бяхме лейтенанти. Те ще трансформират напълно армията през идващите пет години. Почти всички знаят непознати езици, владеят актуалните технологии и са образовани ", споделя Залужний в изявление преди съветската инвазия. " Новите сержанти не са патерици като в съветската войска да вземем за пример, а същински помощници, които скоро ще заместят офицерите на някои длъжности. "
От украинските офицери се чака да бъдат подготвени да вземат тактически решения и да поемат самодейност в багра, което в обстановки, в които изискванията се трансформират бързо, може да значи отклоняване от първичните заповеди на командването. Всъщност строго централизираният съветски жанр на взимане на оперативни решения е тъкмо това, от което украинците се стремяха да се отдалечат посредством образование със западни военни инструктори.
Украйна стартира интензивно да реформира армията си през 2016 година, което докара до смяна на цялата организационна просвета единствено за шест години. Днес хора, които нямат руски опит, към този момент заемат основни позиции в украинската войска и бранша за сигурност. За съпоставяне, в Русия условието за безусловно послушание на началниците в действителност се е стегнало. И в случай че е правилно, че Владимир Путин персонално взе участие във вземането на оперативни и тактически решения във войната против Украйна, това няма по какъв начин да не окаже парализиращ резултат върху висшия команден състав на Русия - въпреки всичко генералите би трябвало да координират всеки собствен ход с висшето командване. Всичко това е част от една и съща просвета, която цени лоялността пред успеваемостта.
Изгубеното потомство на Русия
За поколенията, пристигнали след Путин, по пътя към върха бяха сложени строги филтри и бариери. Всеки, който беше позволен до номенклатурата посредством фамилни или династични връзки; всеки, който преминаваше през множеството инспекции и се обучаваше в " учебното заведение за губернатори " (РАНЕПА), се обвързваше с режима посредством безусловна преданост. Фактът, че извънредно малко хора са дезертирали от системата, приказва за това, че мястото в номенклатурата към момента е преференциално - и за това, че " цената за овакантяване " е доста висока. От позиция на управляващите напускането е еднакво на изменничество.
Онези, които се считат за " неполитизирани експерти ", в миналото можеха да опишат заемането на номенклатурни длъжности като неутрална част от кариерата си. Отстояването на тази позиция през днешния ден надали е допустимо. Руснаците, родени през 70-те и 80-те години на предишния век, които биха могли да бъдат основни фигури при вземането на решения в една изцяло друга Русия, би трябвало или да се задоволят с ролята на зъбни колела в машината, или да рискуват свободата си (като опозиционния водач Алексей Навални, който е единствено с година и половина по-голям от украинския Володимир Зеленски), или да емигрират - физически или вътрешно.
Това е война на 70-годишни против 30- и 40-годишни - война на поколенията, която по принцип не би трябвало да се случва. В идеалния случай поколенията въобще не би трябвало да водят война посред си; може и би трябвало да има естетика.
В Русия към този момент има най-малко едно изгубено потомство: тези, които са израснали в годините на перестройката. Те съставляват заплаха за системата. " Поколението на Путин минимум се доверява на моето потомство - поколението на перестройчиците, родени в края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век - като счита (съвсем основателно), че ние имаме искания към тях ", написа социологът Михаил Анипкин. Според проучванията на Анипкин руснаците от неговото потомство считат, че поколението на Путин ги е " прецакало " - освен като е отказало да се отдръпна, само че и като е издигнало личните си деца, заобикаляйки напълно поколението на перестройчиците.
Изследването на Анипкин разкрива както " липса на възторг " измежду хората на 40 и 50 години, по този начин и умишлено предпочитание да не се занимават с политика и да се съсредоточат върху персоналните и икономическите си достижения. Както споделя един съветски представител на поколението Х в задълбочено изявление с Анипкин: " Нашето потомство чакаше най-сетне да му пристигна времето. А в този момент с изненада открива, че няма да му бъде разрешено да пристигна на власт. И че като цяло поколението, което е с 10-15 години по-възрастно от нас, твърдо е заело всички позиции. Нещо повече, те приготвят личните си деца да ги заменят, т.е. изцяло блокират обществения асансьор... заобикаляйки нас. "
Когато предаването на властта се трансформира в политическо табу
Това е демонстрация на един от главните проблеми на Русия като политическо общество. В Русия не съществува автоматизиран институционален механизъм за прекачване на властта и собствеността. " Децата ", които наподобяват " предопределени " да станат идващото потомство водачи, се издигат до върха не поради своите заслуги, а тъй като са деца на " верните хора ". Сегашните управляващи имаха повече от две десетилетия, с цел да разработят същински механизъм, само че вместо това поредно унищожиха всевъзможни открити, минимално конкурентни процеси. Нещо повече, те построиха бариери, които попречват мирната промяна на елитите и поколенията.
Пълното отменяне от страна на Путин и неговото обграждане на изборите като развой за предаване на властта в последно време прерасна в боязън от всевъзможни политически или стопански " наследници ", които те не са избрали персонално. В съветската политика въпросът за предаването на властта и " наследяването " се е трансформирал в нещо като крайъгълен камък.
Това е същинска покруса. Русия имаше късмет за мирна и открита промяна на властта. Имаше късмет да избегне нова 1991 година, ново презареждане на опита и капитала. На хартия даже управляващите биха желали да избегнат това. Но вместо това те направиха всичко допустимо, с цел да създадат предаването на властта и собствеността невероятно без дълбока рецесия.
Много хора са склонни да мислят, че Путин и неговото обграждане се пробват да възродят Съюз на съветските социалистически републики, който се разпадна, в живата им памет. Но това не е по този начин. Те не са заети с връщането на Съветския съюз или възобновяване на империя, макар че сигурно имат имперски инстинкти. Те даже не са заети с " войната " със Запада.
Това, което вършат, е да се стремят да попречат на хора, които са им кардинално непознати, да получат достъп до властта и собствеността. А такива хора има доста, от повече от едно потомство: освен " поколението Х ", само че и голямото болшинство от " милениумите ", тъй като децата на сегашните водачи съставляват единствено дребна част от тях.
Като непрестанно подвигат залозите и вършат ръководството си все по-крайно, връстниците на Путин от вътрешния му кръг получават от ден на ден механизми за управление на достъпа до властта и политиката. Този боязън от отвод от властта е главната причина за войната, която Путин отприщи.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ