Макар и едва на 18-годишна възраст, Мирослав Маринов може да

Макар и едвам на 18-годишна възраст, Мирослав Маринов може да се смята за съществена фигура в елитния Ботев Враца. След маркирани 2 гола през есенния дял на efbet Лига, той започва пролетта със мощни изяви и бе определен за Играч на мача още в първия мач против Локомотив Пловдив, приключил 0:0. Ремито на „ Лаута “ бе последвано от гръмка победа над 3-ия ЦСКА 1948 с 1:0, където Маринов бе измежду най-дейните в нападателен проект за врачани на терена. Броени дни преди гостуването на Ботев на директния съперник в борбата за оцеляване Спартак Варна младежкият национал се съгласи да даде особено изявление пред Gong.bg , в което разкрива от кого се е учил най-вече в родния си клуб, както и кой е неговият футболен кумир, на който се пробва да подражава и до ден сегашен.

- Миро, благодаря ти, че ни одобри в твоя втори дом, а за какво не и първи – стадион „ Христо Ботев “ във Враца. Благодаря ти и че се съгласи на това изявление. Как си?

- Благодаря, доста добре съм. Хубава атмосфера, слънце… (усмихва се).

- Причина за това надали е единствено хубавото време, само че и отличният старт на Ботев Враца в пролетния дял на шампионата. Ти самият очакваше ли преди първия мач с Локомотив Пловдив, че ще започнете с подобен оптимистичен старт – 4 точки от 2 мача против тимове, които имат съществени искания за евротурнири? Да не приказваме, че ти стана и Играч на мача в единия от тях.

- Не чаках това за Играч на мача, само че чаках, че тимът ще тръгне добре в шампионата, тъй като всички тук се борим за едно и също нещо – Ботев Враца да е напред в позициите на класирането. Дойдоха и много играчи, които да оказват помощ като Момчил Цветанов, а преди този момент Дани Генов, Мартин Кавдански, Чавдар Ивайлов, Антонио Георгиев. Те оказват помощ на по-младите, ние попиваме от тях и нещата се получават. Старши треньорът ни е споделил какво да вършим и към този момент всичко се получава. Горд съм, че тръгнахме с 4 точки и нека продължим по този начин и отсега нататък.

- Доста впечатляващ е фактът, че в тези 2 мача вие не допуснахте гол. Ако се върнем малко по-назад към дуелите от подготовката, даже в края на предходния полусезон, вие записахте няколко „ сухи мрежи “. Прави усещане, че и вие, нападателите, доста помагате за това нещо. Работите ли особено за игра в отбрана?

- Да, старши треньорът работи особено със бранителите и халфовете за играта в отбрана. Ние пък работим с бат Радо треньора (б.а. засяга асистент треньора Радослав Боянов) в нахлуване. Доста от нещата, които бат Радо желае в нахлуване, ни се получават. Това пък, което старши треньорът е дал като инструкции на бранителите, също се получава добре и след това работим дружно – нападатели против бранители.

- Беше ли ти сложна акомодацията от юношеския към мъжкия футбол? Предполагам, че при юношите не се е налагало да играеш в отбрана, там нападателят си играе напред…

- Да, беше сложен интервал, през който прекосих, тъй като едно е да играеш младежки футбол, а друго да играеш против тимове като Левски, ЦСКА и Лудогорец, които имат опитни играчи, играли на по-високо равнище. В юношеския футбол може и единствено напред да тичаш и да не се връщаш обратно. Карат ти се треньорите, ти не ги слушаш… В мъжкия футбол обаче е напълно друго, тъй като там няма по какъв начин да отидеш напред и да не се връщаш. Трябва да помагаш в отбрана, в нахлуване и въобще на целия тим. Няма по какъв начин да останеш единствено напред, да искаш топката и да вкараш гол, това няма по какъв начин да стане.

- Това, че имаш по-развита физика от връстниците ти, най-вероятно ти е давало преимущество в юношеските години, само че в този момент сякаш би трябвало по-скоро да наваксваш. Има ли нещо такова?

- Да, има, само че в юношеските години имах огромен проблем с играта с глава, които имам и сега. Работя по възстановяване на тези качества. На корнери оставах на избита топка, не скачах вътре. Сега също виждате, че във всеки един мач съм на избита топка и вършим заучените неща, които упражняваме. От друга позиция пък се получават заучените неща. Мога да Ви дам образец с предишния сезон против Черно море. Тогава вкарах гол и направихме през второто полувреме един корнер, при който можех да отбележа втори, само че вратарят я избави. Едно от качествата, за които не съм работил в точния момент, е играта с глава. Има някои промени, върху които сега работим с треньора на нападателите, който ни оказва помощ сега – за гардиране, за игра с гърди. Първото ми допиране също беше зле, само че в този момент, когато упражняваме и към този момент вършим извършения, които би трябвало, виждам, че на мачове се получават. Не всякога, само че има усъвършенстване в нещата, които сме упражнявали. Мисля, че с тренировки всичко ще се получи.

- Аз имам възприятието, че играеш професионален футбол от по-дълго време, в сравнение с в действителност го правиш. Когато ти заигра в efbet Лига с Ботев Враца, изглеждаше полуготов, в случай че предположим, че никой не е изцяло подготвен. Помогна ли ти престоят в дублиращия отбор и това, че ти имаше опция да играеш мъжки футбол, въпреки и на аматьорско равнище?

- Да, съгласно мен е много по-трудно да започнеш в Трета лига, в сравнение с това да започнеш в Първа лига, тъй като там е мъжкият футбол. В Трета лига съм играл против тимове като Галата, където в действителност се играе здрав футбол. Да, играхме на неприятни терени, само че там започнах да осъществявам голове, усъвършенствах и някои неща, които не можех като младеж. Много добре се бяхме сработили с втория тим в Трета лига и ни се получаваха нещата. Вкарвахме голове, изпълнявахме напътствията на треньорите, които са ни били отпред. Дори първоначално бяхме преди всичко с огромен актив от точки, водихме с много на Левски Лом. Това, което треньорите ни споделяха да вършим, го правихме на 100 %.

- Признавам си, че бях не запомнил, че ти към момента си на 18 години, защото изглеждаш много зрял за възрастта си. В подготовката за изявлението един наш общ другар ми сподели: „ Не забравяй, че той въпреки всичко има задължения с учебното заведение “. Как успяваш да съвместяваш всичко и мъчно ли е да си по едно и също време възпитаник, иден зрелостник и професионален футболист?

- Да, в действителност е доста мъчно. Много от хората са ме питали по какъв начин се оправям с учебното заведение и с футбола. Аз съм и зрелостник тази година, тъй като съм 12 клас и ще приключвам. Имам лагери с националния тим, лагери и тренировки с Ботев Враца, имаме и двуразови занимания от време на време в един ден. Ходя на учебно заведение, когато мога, и постоянно желая да си наваксвам часовете, които изгубвам, тъй като идват и матури, а това е доста значимо за образованието ми. Искам след време да последвам и да стана треньор. След края на футболната ми кариера желая да стана треньор. Това е второто наложително нещо, което желая да направя след футбола. Трудно е обаче с лагерите и тренировките, нямам доста време за другари. Не ми остава опция да излизам като естествените момчета, които са на моята възраст. Моите връстници обичат да вървят на нощни заведения и по заведения, а аз нямам това време. Отдал съм се сега и на най-много на тренировките и учебното заведение, това ми е най-важното нещо. Отделям време и за моята другарка, когато мога.

- Добре съумя да ме препратиш към идната тематика. Ние си говорихме и преди началото на диалога за дуела с Локомотив Пловдив, след който ти сподели едни специфични кори за теб, които тя ти е подарила. След като ти направи това обществено разобличаване, което стана тренд в TikTok, какво ти сподели тя, каква беше нейната реакция?

- Първоначално тя не знаеше за това нещо, само че аз й го демонстрирах в TikTok. Зарадва се, както Ви споделих и преди изявлението. Тя не искаше да разкрива нашата връзка, само че градът е дребен и аз няма по какъв начин да не изляза с нея. Когато да вземем за пример съм ходил на кафе с нея, дребните футболисти от Ботев Враца ни виждат и споделят: „ Ей го Мишката с неговата другарка, към този момент си има другарка “. Тя не е от тези хора, които обича да се разкрива, само че аз взех решение да го направя, като си демонстрирах корите. Те за мен е едно от най-ценните неща за мачовете и във футбола. Никой не знаеше, когато тя ми ги подари. Както споделих и в изявлението след мача, имам някои неща, които си върша с тях като обред преди мач. Много хора ме питат какво тъкмо върша, само че аз не желая да го споделям, тъй като за мен това е доста значимо нещо. Тези кори ми носят доста шанс и не пътувам без тях за нито един мач. Даже ми се е случвало да тръгнем за мач, да пътуваме за някъде и аз да съм си ги не запомнил в нас, още на момента се връщам да ги взема. Важно нещо за мен е и фамилията, тъй като в случай че не са те, аз съм никой. Те ми дават кураж за игра, оказват помощ ми, обичат ме. Това са значимите неща за мен – фамилията, футбола и приятелката ми.

- Любопитно е това, което ми казваш, а точно, че към този момент си се ориентирал какво да учиш и че искаш да станеш треньор някой ден. Задаваш ли сега някакви по-специфични въпроси по време на тренировките, които вероятно да ти бъдат потребни в бъдеще?

- Да, има някои забавни извършения. Сега в 12 клас ще имаме матура, на която ще би трябвало да упражняваме дребни футболисти. Това е най-хубавото нещо на цялото учене, което съм имал до момента. Тази матура я очаквам с неспокойствие, тъй като доста обичам да виждам дребните футболисти по какъв начин се стараят. Казвам им да вземем за пример да създадат 10 „ краченца “ и те ги вършат. Искам „ ляв, ляв, десен, десен “, те го вършат. Това е най-хубавото нещо, което може един треньор да види. Според мен всеки един би трябвало да стартира от най-ниската гарнитура, с цел да стигне до най-високата. Всеки се стреми да работи на най-високо равнище, несъмнено. Иначе има някои извършения, които са ми забавни и запитвам старши треньора и треньорите: „ Това за дребни може ли да стане? “. „ Не, Мишо, не може да стане “, ми дават отговор. Аз не преставам да запитвам дали нещо друго може да стане и ми споделят, че това към този момент може. Това ми е много забавно и виждам доста клипчета в YouTube за дребни футболисти, тъй като в нас си върша план по какъв начин ще изградя тренировката на дребните футболисти на матурата.

- А те на каква възраст ще бъдат или ще са група от разнообразни възрасти?

- Може и да са от разнообразни възрасти, може би родени 2010 година, 2011 година Може да са дребни, може и да са на друга възраст, не са ми споделили към момента.

- Като виждам, ти към този момент имаш самочувствието за една занапред взета матура.

- Да, уверен съм, че ще я взема, тъй като аз съм футболист и сега много се интересувам тъкмо от тази матура. За мен тя е доста значима и след време ще ми би трябвало, в случай че желая да стана треньор, а аз в действителност го желая. След футбола това ми е второто нещо, което желая да направя в живота.

- Те нещата са взаимносвързани, не може да се каже, че е второто, тъй като съгласно мен те са едно. Просто това ще е последваща твоя стъпка във футбола. Как оценяваш работата с Дани Моралес в самия подготвителен развой и кое е нещото, на което той най-вече натъртва?

- Аз ще го кажа общо. Според мен подготвителният развой е много добър. Горе-долу имаме изискванията, които старши треньорът желае. Опитват се всички дружно с шефовете на клуба и треньорите да има по-добри условия за нас, футболистите. Както знаете, имаме проблеми с терените във Враца, които не позволяваха зимата да упражняваме на тях и пътувахме по лагери в Стара Загора, в Благоевград. Нямаме тези условия, които имат тимовете по-нагоре като Левски, ЦСКА и Лудогорец, които имат терени с подгрев. Ние не сме измежду тимовете с финанси, които можем да си го позволим. Пътуваме до Криводол да упражняваме и най-вече акцентираме на тактиката и заучените положения. Старши треньорът доста натъртва на бранители и халфове да подобрят своите неща, бат Радо оказва помощ на нападателите.

- Според теб това, че останахте в България, оказа помощ ли ви след това за акомодацията? Първият кръг беше тежък за всички, тогава времето беше към момента студено. Това, че си останахте на студа тук, нагледно казано, оказа помощ ли ви?

- Да, съгласно мен ни оказа помощ. Аз съм се чувал и с Пламен Андреев от Левски. Той ми сподели, че доста мъчно са се приспособили с нашето време, откакто са се върнали от Дубай и че са им трябвали една-две седмици, с цел да се приспособяват, тъй като са пристигнали от топло и дъжд на мраз и на сняг. Докато ние тук бяхме на сняг, на мраз, на дъжд, на лед. Тренирахме интензивно, от време на време в действителност в тиня. Бяха почти положителни терените в Благоевград и там пътувахме на няколко места да упражняваме. Нашата акомодация беше доста по-добра, в сравнение с някои тимове, завърнали се от чужбина, на които им би трябвало повече време. Ние си бяхме приспособени към този момент и това ни оказа помощ доста с Локо Пловдив.

- Миро, ти си врачанин и си младеж на Ботев Враца, не си играл и за различен клуб. Прави ми усещане от други изявленията, които си давал, че си споделял, че Ботев Враца е клубът, обвързван с твоите фантазии и че искаш да станеш капитан на клуба някой ден, играейки оптимално дълго тук. Друго обаче желая да те запитвам по отношение на почитателите. Ти преди началото на диалога ми сподели, че обичаш да разговаряш с тях, до момента в който знаем, че доста други избират да съблюдават отдалеченост. Какво съгласно теб отличава почитателите на Ботев Враца от всички други футболни последователи в България? Имал си към този момент опцията да видиш всички футболни публики у нас.

- Според мен нашите почитатели ни поддържат и в най-трудните моменти. Има клубове, които не биват подкрепяни от почитателите си в сложните моменти. Ние постоянно имаме на стадиона хора, които ни поддържат, пеят за нас, приказват. Те са почитатели, които съгласно мен в никакъв случай няма да се откажат от тима. Аз съм от много години тук и като дребен съм виждал сложни моменти, които сме имали в битката да не изпаднем, както предходната година или тази. Феновете обаче в никакъв случай не са се отказвали от нас, те са същински почитатели и това значи да си същински почитател – да идваш непрекъснато на стадиона и в най-трудните моменти. За мен това е да си същински почитател. Според мен се отличаваме, въпреки да нямаме такава агитка като Левски и ЦСКА, с това, че хората идват и пеят, оставяйки си гласовете на стадиона, като стоят до дъно. При други тимове, когато падат с един или два на нула, почитателите стартират да си потеглят. Виждал съм по малкия екран по какъв начин снимат почитателите по стълбите, че си потеглят. Нашите почитатели не си потеглят, те постоянно стоят до дъно и поддържат тима до дъно. Клубът е с известна популярност и история, той е стогодишен. Всеки един почитател желае и тази година Ботев да остане в елита, което ние ще се постараем да го създадем. Много малко тимове са със стогодишна история като нашата. Ние сме огромен клуб и би трябвало да го спасим. Даже и в съблекалнята, както капитанът беше споделил в изявленията, при нас не се приказва за изпадане. Ние постоянно желаеме да се стремим да вървим нагоре.

- Аз не знам по какъв начин може сега да се приказва за изпадане при изискване, че вие напълно прясно победихте третия в класирането, а преди този момент за малко да успехите Локомотив в Пловдив. Сега обаче ви следва посещение във Варна на пряк съперник в борбата за оцеляване в лицето на Спартак. Имате 10 точки задатък пред тях, само че по какъв начин гледаш ти на този мач, защото може да се окаже съдбоносен?

- Излизаме за победа в този мач, защото желаеме да вземем максимума от него. Той сега е най-съществен за нас. Старши треньорът и по-опитните футболисти споделят, че с ЦСКА 1948 и Локомотив Пловдив ни бяха най-лесните мачове. Да, огромни тимове са, само че това са били лесните мачове. Сега идват значимите мачове, които са директни конфликти – Спартак Варна, Хебър, Пирин. Тези мачове би трябвало да ги вземем на 100 %. Аз съм убеден в себе си и в тима, че ще създадем всичко допустимо, което треньорите желаят като инструкции. Без проблеми съгласно мен можем да победим Спартак Варна. Ако всички сме задружни, ще си грабнем трите точки.

- В последните години си имал опцията да тренираш и да бъдеш съотборник с доста любопитни имена от българския футбол. Можеш ли да кажеш кои са тези, които са ти помогнали най-вече със препоръки?

- Те са много. Един от тях е Христо Златински, Дани Гаджев също. Тренирал съм малко време и с Валери Божинов. Имах престой и с Дани Генов, който още веднъж е тук. Помогнаха ми много, тъй като в случай че не ме бутаха те в юношеския футбол, нямаше да стане това, което е в този момент. Венци Христов също ми оказа помощ много, Чавдар Ивайлов, Антонио Георгиев. Онзи ден, когато Чочо вкара, аз се нахъсах още повече и си крещя, че в този момент и аз би трябвало да вкарам гол. Бях уверен, сигурен, че ще вкарам, единствено да ми подадат. Направихме една офанзива, Антонио ми я подаде, стрелях и мина на сантиметри от гредата. Казах си, че ще се получи, няма къде да отиде.

- Направиха ми усещане първите имена, които загатна – Дани Гаджев и Христо Златински. Това са футболисти, които всички ние доста добре познаваме като много сърцати и крепко играещи полузащитници, главно в отбранителен проект. Дали не са ти помогнали по някакъв метод точно за това по-здраво стъпване в единоборства на терена?

- Много взех от Дани Гаджев. Той на тренировки стъпваше доста крепко. Имало е моменти, в които ми се е карал и ми споделяше: „ Абе, ние сме българи. Стъпи им на тия чужденци, стъпи им “. И аз доста се нахъсвах и влизах здрав, оттова пристигнаха някои неща. Златински пък доста ме караше да упражнявам. Всеки ден идвах на стадиона, те се качваха горе във фитнеса, а аз не се качвах като минимален. Той ме питаше дали няма да се качвам във фитнеса, а аз му споделях, че у дома съм си правил лицеви и коремни. „ А, у дома ли си правил? Я се качи горе да забележим във фитнеса “, ми споделяше и аз се качвах горе и нищо не върших (смее се). Златински доста ми оказа помощ във фитнеса, споделяше ми и някои неща по време на мачове. Играли сме дружно в доста контроли, както и в Купата на България. Дани Гаджев и той ми оказа помощ, само че най-много за това да влизам крепко, от него се научих да влизам доста крепко.

- А кои са футболистите, които следиш сега на българско и международно равнище, и на които по някакъв метод се стремиш да подражаваш?

- На този въпрос ще Ви отговоря непосредствено – Димитър Бербатов ми е обичаният футболист! Даже преди мачове доста обичам да влизам в YouTube и си пущам негови остарели мачове в Тотнъм и в Манчестър Юнайтед. Има някои обстановки, за които ми е казвал старши треньорът, както и почитатели: „ Ти доста приличаш на Бербатов! “. Даже има някои обстановки, които треньорът бат Радо е направил по какъв начин Бербатов потегля и бие удар и аз по същия метод върша. Тръгвам и удрям удар, като и двамата вкарваме гол в обстановката. Има моменти, в които той отиграва с петичка, с едно допиране и аз я отигравам като него. Много се възпламених по него. Имам му и книгата, която съм почнал в този момент да чета, тъй като аз не обичам да чета доста книги, обаче неговата доста ми хареса и към този момент съм почнал да я чета. Искам да реализира това, което той е постигнал в живота във футболно отношение, тъй като е играл в много огромни тимове. И аз желая един ден почитателите тук да се радват, че Ботев Враца е извадил един гений, който е в Тотнъм или в Манчестър Юнайтед. Това ми е фантазия да го направя.

- Ако би трябвало да избереш кое от негови именити дейности на терена би могъл да повториш – асистенцията със завъртането на аутлинията, където подава на Кристиано Роналдо или да вземем за пример гола, който вкара на Рома, един прехвърлящ удар, когато беше с екипа на Байер Леверкузен?

- Искам да направя и двете неща. Той Бербатов е бил тогава по-голям от Роналдо, знаели са го като по-голяма звезда, само че в този момент Роналдо е легенда на футбола и един от най-великите футболисти в историята. Но да, желая да направя и двете неща – и гола да вкарам, желая и финта да направя, тъй като този финт подвигна в действителност публиката на крайници, бил е необикновен.

- Аз гледах неотдавна едно клипче, в което той обясняваше на едни пичове в действителност по какъв начин се прави финтът и когато гледаш Бербатов по какъв начин го прави на занимателен каданс, наподобява доста елементарно. Ама на мен в действителността не ми наподобява толкоз елементарно. Ти опитвал ли си го на подготовка?

- Не, не съм го опитвал, обаче желая на един мач по този начин и на мен да ми пристигна обстановка и да го опитам в действителност. Дори и да не се получи, след това с тренировки ще се получи. Според мен и на него първите пъти не са се получавали, само че след доста тренировки му се е получило. Със сигурност го е упражнявал, надали му се е получило, без да го желае. Вижда се, че си е тренирано нещо.

- Ти към този момент си оставил името си в историята на Ботев Враца като най-млад дебютант в шампионата, както и най-млад голмайстор. Тежи ли ти това по някакъв метод и кара ли те да се чувстваш задължен да даваш повече и повече, с цел да заслужиш това място?

- Да, кара ме да съм задължен, тъй като аз желая да вкарам още повече голове. Задал съм си го като концепция, че през този сезон би трябвало да вкарам шест гола, би трябвало да направя пет асистенции и би трябвало да вкарам три дузпи, да вземем за пример. Има такива неща, които си ги приказвам и с приятелката ми, тъй като доста постоянно с нея сядаме и разясняваме. Тя ми споделя: „ Ти оня ден против ЦСКА 1948 за какво не вкара гол? Имаш доста пропуски, би трябвало да работиш върху ударите “. Тя все едно ми става треньор (смее се).

- Ти си имаш доста забавен футболен консултант. С тази лексика, която употребява, най-вероятно гледа футбол.

- Тя не гледаше футбол, обаче се възпламени по футбола, откакто се запознахме и стана доста бурна фенка. Идва на мачовете, вика, кара се, писка от време на време (смее се). Запали се по футбола, спори с мен, въпреки да не схваща от време на време. Казва ми, че нещо би трябвало да го направя по-добре. Сега да вземем за пример вършим самостоятелни тренировки за тези неща, които би трябвало да ги подобря – играта с глава, удар с левия крайник, подаване с едно допиране, с ляв, с десен крайник. Тя ми споделя: „ Искам да ги подобриш и след два месеца да те видя, без значение тук или в различен тим, първото ти допиране да е по-добро “. Тя в действителност все едно ми е треньор.

- Дай Боже всекиму такава поддръжка. Сега разбирам безусловно всичко това, което сподели след мача с Локомотив Пловдив, както и това, което сподели в този момент. Това е хубаво, че имаш човек до себе си, който непрестанно търси метод ти да се подобряваш. Чувал си най-вероятно, че в любовта не е значимо да се гледате единствено един в различен, само че и да гледате в една и съща посока. Това, което тя прави, е тъкмо това.

- Да, по този начин е. Тя учи напълно друго нещо и желае да работи, само че се стреми да ми помогне във футбола. Иска всяко едно мое качество, което не е оптимално развито като играта с глава, да го доразвия. Тя ми споделя, че желае след три-четири месеца да ме гледа в чужбина и че един ден, когато имаме деца, да им кажа, че съм играл в Ботев Враца, оказал помощ съм на клуба, оставил съм си името тук. Да написа, че Мирослав Маринов, геният на Ботев Враца, 10 години е бил в школата и е бил продаден на Милан, да вземем за пример. Тя мечтае за това – да отида в огромен гранд като Милан, Барселона, Манчестър Юнайтед, ПСЖ. Най-любимият й футболист на нея е Мбапе. Тя ми споделя, че желае да стана бърз като него и да въвеждам непрекъснато голове.

- Вече си част и от младежкия народен тим, която е идната стъпка в твоето футболно развиване по пътя ти към Милан, да вземем за пример. Как се чувстваш под управлението на Александър Димитров и по какъв начин намираш колектива там? Предполагам, че се познавате с множеството от момчетата от тима до 19 год.?

- Да, познаваме се, има както по-малки, по този начин и по-големи на години. Колективът е много сработен. Няма кавги сред момчетата, поддържаме се, оказваме помощ си и играем постоянно за победа. Старши треньорът на отбора до 21 год. споделя: „ Вие играете първо за България, след това играете за вас самите “, както и че България постоянно излиза за победа. Това са думите, които той ни споделя. Играхме положителни мачове със мощни тимове. Идват квалификации, в които съгласно мен всеки един футболист на тези години желае да стигне колкото се може по-нагоре и желае да ги спечелим. Аз съм сигурен, че с труд и тренировки ще стане. Но едно е да тренираш с клубния, друго е с националния тим. Ние не упражняваме непрекъснато дружно, обаче имаме много време, с цел да упражняваме нещата, които треньорът желае и те да ни се получат. Мисля, че можем да се класираме.

- Ти направи своя дебют в мача със Словения, игра и против Босна и Херцеговина. Сега обаче ви предстоят много по-тежки мачове. Ти сподели, че вярваш в класиране, само че отсреща ви са Германия, Полша, напредващи тимове като Израел и Косово. Сериозен ли си в това, което казваш?

- Да, в действителност. Според мен както ние сме футболисти, по този начин и те са футболисти. Те играят на високо равнище, а ние в България също играем на високо равнище. Да, едно е да играеш в Германия, тъй като там е в действителност високо равнище, само че и ние сме с един десен и един ляв крайник, те също. Така че съгласно мен можем в действителност да ги бием, всеки си има мощните и слаби страни. Няма какво да ни попречи да излезем и да сме тайфа, да сме едно и да си оказваме помощ във всяка една борба – във въздуха, на земята. България съгласно на 100 % ще се класира на европейско до 21 год. Виждате, че и дамите сега вървят сносно с победи. Ние желаеме да наследим тези неща, да се написа за нас, да вземем за пример „ Пламен Андреев, капитан на Левски, се е класирал с 21-годишните дружно с Мирослав Маринов, Иван Тасев и така нататък “. Всеки един от младите футболисти желае да се написа за неговото име в медиите или най-малко аз съм по този начин. Искам да вземем за пример да написа, че Мирослав Маринов е вкарал гол на Израел или че Мирослав Маринов е вкарал надвит гол на Германия. Дори в Ботев Враца доста ще се зарадват, в случай че чуят, че Мирослав Маринов е вкарал победния гол против Германия.

- За край на нашия диалог – скоро наближава твоят 19-и рожден ден. Май загатна много неща, които искаш като подарък, само че се пробвай да резюмираш какъв би бил твоят най-хубав подарък за рождения ден?

- За мен най-важното не са подаръците. На първо място желая фамилията ми да е живо и крепко. Второто нещо, което желая, е Ботев Враца да продължи да върви по метода, по който и в този момент вървим, да натрупаме много точки и след това да ни е по-спокойно, с цел да може лятото да си отпочинем малко. Всеки един футболист желае отмора. Аз не съм ходил от три години на море и съм се лишавал, тъй като да вземем за пример упражнявам с втория тим и почивам от първия. Идва времето, когато аз желая да отида на море, само че тогава стартира първият тим, а вторият почива. Тогава ме качваха и нямах времето да отида. Третият подарък е, в случай че имам време да отида с приятелката в Париж. Искахме тази година да отидем, само че не ни се получиха нещата. Имаше, доколкото разбрах, ликвидиране на един футболист, което ме стресна доста, тъй като ние щяхме да сме в този град и нямаше по какъв начин да отидем. За 19-ия ми рожден ден това са нещата, които желая. Малко допълнително дарове желая, само че може да се получат. Най-важни са ми фамилията и Ботев Враца. За почивките има време. Ако победим тимовете и натрупаме точки, без проблем след това може да ни пуснат в отмора и да отидем.