Първият хибриден автомобил в историята
Макар че хибридните и електрическите коли постоянно се популяризират от медиите и автомобилните компании като машините на бъдещето, в действителност ние просто по-скоро освежаваме една вълната от преди 100 години, само че с по-актуални технологии.
Преди колите на бензин да завладеят пътя, първо парните, а по-късно и електрическите коли бяха най-разпространени като някои производители също вършат и хибриди на бензин и ток, с цел да компенсират за ограничавания обсег и огромното тегло на напълно електрическите транспортни средства поради огромния брой акумулаторни кафези. Освен че основава проблеми по време на изкачването на хълмове и други сходни, това огромно тегло основава изключително доста проблемите на тогавашните гуми, които към момента употребяват мека бяла гума без прибавен въглерод.
Тук се появява един австриец с познатото име – Фердинанд Порше. Той има непретенциозно академично инженерно образование – от редките визити, които е правил на часове в Императорското техническо учебно заведение в Райхенберг, и по-късно от наличията си на някои лекции във Виена, откакто си намира работа в Електрическата компания Béla Egger.
Повече за подвизите на Фердинанд Порше можете да прочетете в текста ни „ Фердинанд Порше – лудият академик, който изпревари времето си с век “
Тази липса на публично образование не го стопира да проектира системата Lohner-Porsche, когато е едвам на 23-годишна възраст през 1898 година Създаденият автомобил с тази система беше освен първото в света транспортно средство с предно задвижване, само че и основа за първия същински хибриден автомобил. Lohner-Porsche имаше два електрически мотора, вградени в гумите, и се задвижваше от акумулатори. По-късно те ще прибавят още два мотора на колелата, което я прави една от първите коли с четири независимо задвижвани колела и първият, който има система за прекъсване и на четирите колела.
Тъй като моторите за задвижване на колелата бяха вградени в самите главини на предните гуми, това доста повишаваше успеваемостта на системата като понижава механичното търкане, тъй като отстрани нуждата от скоростна кутия, съединител, задвижващ вал и други елементи.
След Lohner-Porsche Порше към този момент основава първото изцяло функциониращо бензиново-електрическо хибридно транспортно средство в света. То се споделя Semper Vivus, което значи „ Винаги жив “, и можете да го разгледате във видеото. Както споменахме, този автомобил се основаваше на дизайна на автомобила Lohner-Porsche, само че броя на акумулаторните кафези е по-малък – от 74 на 44 – и се прибавят два мотора с вътрешно горене De-Dion-Bouton с мощ 2,5 к.с., които зареждат два генератора, който пък създават общо 3,68 kw.
Тази първа хибридна автомобилна система работи, като генераторите изпращат електричество непосредствено на електродвигателите, а остатъкът се употребява за зареждане на батериите. Този автомобил също имаше опция да работи и единствено с акумулатори с изключени горивни мотори, в случай че по този начин реши водачът.
Още едно изобретение при Semper Vivus беше, че той разрешава на моторите да се започват от електромоторите като просто обърне полярността и пусне батериите да го завъртят на задна предавка за няколко секунди. Като опция, моторите на бензин могат да бъдат стартирани и по „ естествения “ метод – на ръка с манивелата.
Semper Vivus въпреки всичко имаше и няколко казуса. Беше много опоскан откъм външен тип – бензиновите мотори бяха открити, нямаше амортисьори на задната ос, а тиня, камъчета и мръсотията непрестанно попадаха в разнообразни елементи на системата, което постоянно води и до повреди. В допълнение към това, казусът с тежестта, както и при Lohner-Porsche, не беше решен, защото в новата кола беше със 70 кг. по-тежка от предната (въпреки забележителното понижаване на батериите). Независимо от това, за Semper Vivus се счита, че е могла да доближи оптималната скорост от 35 километра в час и има обсег от към 200 километра с цялостен контейнер. За това време тези цифри са били доста положителни.
Порше последва Semper Vivus с нов хибрид през 1901 година, който към този момент може да влезе в серийно произвеждане – Lohner-Porsche Mixte (на фотографията най-горе). Mixte фрапантно понижава броя на батерийните кафези и вкарва доста по-мощен мотор (25 к.с.), както и доста други обилни усъвършенствания. Сред другите си достижения Mixte печели Ралито Екселбърг през 1901 година – водач на автомобила е самия Порше. Той също по този начин чупи австрийския скоростен връх с оптималната скорост от 60 км/ч, а по-късно и четири по четири версията съумя да доближи до 112,6 км/ч.
Други усъвършенствания бяха направени на Mixte и доста други хибридни коли скоро бяха създадени от разнообразни производители, като хиляди газови / електрически хибридни и електрически транспортни средства се продават по целия свят, до момента в който Хенри Форд и разнообразни други фактори не влязат в игра.
Отчасти с помощта на новаторската си структура на поточната линия във фабриките, до 1915 година Хенри Форд съумя да предложи колите си на базова цена от към 500 $ на численост (еквивалентна на към 10 000 $ днес), което ги направи налични даже за не изключително богатите. За разлика от тях обаче, по това време междинната цена на електрическия автомобил непрекъснато нараства – до към 1700 $ – а хибридите нормално са даже доста повече. Горе-долу по същото време в Тексас и Оклахома е открит петрол, което пък фрапантно понижава цената на бензина, тъй че в този момент и той е наличен за междинната класа. Също по този начин Чарлз Кетеринг изобретява електрическия запалител, който отстрани нуждата от палене на бензиновия мотор на ръка с манивела. Пътищата също започнаха да се уголемяват, което довежда до нуждата от по-голям обхват, в сравнение с електрическите коли мога да предложат. Освен това бензиновите коли станаха доста по-бързи от електрическите. Хибридите можеха да покрият дистанцията и някои бяха много бързи, само че бяха доста по-скъпи от техните нехибридната бензинова конкуренция.
Opel GT
Така до 1935 година с електрическите и хибридните коли беше публично завършено и те нямаше да се появят още веднъж чак до към 60-те години. През 1979 година електроинженерът Дейвид Артърс модифицира Opel GT да върви на бензин и ток и съумява да реализира междинен разход от към 3 литра на 100 километра при обикновено шофиране. Този модифициран автомобил има мотор от косачка с мощ 5 к.с., който задейства генератор със 100 ампера, и четири акумулатори от 12 волта. Може да работи единствено на акумулатори за по-кратки пътувания, а оптималната му скорост от към 150 км/ч. Генераторът пък можеше да зареди батериите от 25% до съвсем 100% единствено за 15 минути. Модификациите за този автомобил костват на Артърс единствено 1500 $ и той проектира хибридната система и я вгражда в колата за по-малко от месец. Въпреки това триумфът на хибридните и електрическите коли ще пристигна чак през последните 10 или 15 години
