Обичайте себе си бавно
Любовта не обича бързането. Слушайте себе си деликатно, като че ли това е най-последната дума, която чувате. Бавно, като че ли топлите млякото на младенец. Сякаш танцувате първи танц с индивида, в който сте влюбени.
Обичайте себе си постепенно. Нежно. Като непредвиден безоблачен ден. Сякаш пред вас е вечността и най-важната задача, която ви е дадена в Небесната Канцелария е да срешете косите си с обич, до момента в който те не станат златни и не се трансфорат в реки.
Обичайте себе си постепенно, с цялото си тяло изпълнявайте този танц. Сякаш времето е застинало върху часовниците и остава единствено да пеете песни, да броите скакалците в тревата и да чакате, до момента в който ви викнат на масата – а на масата има ягоди и свеж самун.
Или като че ли най-важната глава от книгата е тъкмо в този момент, в този миг.
Не бързайте да се украсите, доукрасите, да влезете във форма.
Сутринта, в най-честното огледало, огледайте себе си като картина на Майстор. С целия респект към гения му и не бързайте да му поставяте оценка.
Бав-но, както звучи мързелива самба в сенките на бели и жълти домове. Като тишина след дълъг ден.
Нежно. Не се стеснявайте от тази деликатност.
Останете на едно място толкоз дълго, колкото е нужно.
Елена Кисельова
