Любопитно изследване разкрива най-нелепите лъжи, които родителите казват на децата

Любопитно проучване разкрива най-нелепите неистини, които родителите споделят на децата си. Благодарените на майките и бащите, подрастващите дълги години имат вяра, че Дядо Коледа е същински, щъркелът носи бебетата, а носът неудържимо пораства, когато споделяме лъжи. Но евентуално най-голямата от всички наставнически неистини е фразата " Ще ме схванеш, като пораснеш ". Заради нейната повсеместност, тя сякаш е автоматизираният отговор на всяко зародило фамилно противоречие. Но в действителност в никакъв случай не се сбъдва, което не ѝ пречи по магичен метод да се предава от потомство на потомство.

" Мен не ме интересува на Пепи родителите какво споделят, ти гледай себе си! " - е още една от фразите, които всички сме чували като деца. На доктрина това да не ти пука от непознатото мнение е прелестен урок. Проблемът обаче е, че родителите ни сами не го практикуват. Вече пораснали, постоянно сме атакувани от родственици с мнения за това кой бил записал да следва медицина (пък ние, видиш ли, ще учим изкуство!), къде работело детето на съседката и по кое време най-сетне ще си намерим гадже, тъй като съвсем всичките ни съученици имали по две деца...

" Наученото в учебно заведение ще ти е потребно " и " Университетската тапия ще ти помогне да си намериш работа " също са измежду лъжите, които звучат правдоподобно, само че нямат нищо общо с действителността. Да, несъмнено, че образованието и положителната обща просвета са значими. Но истината е, че най-малко половината познания, преподавани в българските учебни заведения, са безусловно ненужни отвън класната стая. Надали на някого от нас скоро му се е налагало да опише анатомията на плосък червей, да вземем за пример. Дипломите, от своя страна, са от голяма важност, само че надалеч не са всичко. Усърдието, постоянството и - дано си го признаем - шансът също играят извънредно значима роля в професионалното ни развиване.

" Като пораснеш, тогава ще си приказваме " - тази фраза допуска, че родителите ще се вслушат в думите ни, когато навършим избрана възраст. Твърдение, което на доктрина звучи относително рационално. Проблемът обаче идва, щом осъзнаеш, че за вашите постоянно ще си " тяхното дете " и някои от тях не престават да те виждат като 5-годишен. Което значи, че и мнението ти се приема със същата съвестност, както когато беше в детската градина - тоест, никаква...