Любимата на цяла България Тони Димитрова днес потъна в скръб
Любимата на цяла България Тони Димитрова през днешния ден потъна в тъга, единствено ден преди Великден. В навечерието на най-светлия християнски празник умря татко й, написа Флагман.
За кончината заяви тя със трогателен пост, съпроводен с две фотоси, а под него нейни другари започнаха да изричат най-искрените си съболезнования. През 2017 година Тони Димитрова загуби майка си, която си отиде след борба с подла болест. Три години по-късно - през ноември 2020 година, ковидът лиши брат й. А преди година тя показа, че татко й е с деменция и към този момент не я познавал.
Ех, по какъв начин желаех тези дни да напиша нещо, да се похваля с няколко неща, само че няма!
Чаках! Преди съвсем седем години майка, преди две години и малко чаках батко, и от много време чаках теб, баща! Чаках!
Измъчи се ти, в този момент ще си там, при майка, толкоз ти беше самотно без нея! Ще се изненадаш като видиш и батко, но не си сърди, нямах сили да ти кажа! Добре, че беше деменцията, тя като белина избели всичките мемоари, хората и живота ти. Какъв беше единствено! Умен, доблестен, непретенциозен до безумство, мечтател, трудолюбив, умен, безмълвен, и още, и още! И хубав!
Трудното ти детство и армията те бяха създали стоманен! Как ядеше бял самун! От майка знаех, че си гладувал доста като дребен, и не можеше да му се наситиш! Помниш ли, по какъв начин ни преподаваше уроци по френски! Пишеше с цветни тебешири по вратата на кухнята (тя ни беше дъска), преподаваше ни с батко граматиката, спрежения, наречие, думи! Знаеше съвършено езика, четеше книги на френски, и имахме доста плочи с френски песни! И поезията! Колко поети прочетох и опознах поради тебе! И ме учеше на поетичните стъпки- “ямб ”, “амфибрахий ”, “хорей ”. А в действителност, беше боен. И се пенсионира полковник. Живяхме в Звездец, (ти си беше от там), след това Сливен и най-после в Бургас.
Къде работеше последно не знаехме доста - ти си идваше в петък вечерта и си тръгваше в понеделник. Нищо не споделяше, беше някаква голяма загадка по това време. И когато минаха доста години ми сподели, и ме закле никой да не знае! Да де, но аз незабавно споделих на батко! И той, умният ми батко единствено изрече: “Аз по този начин си и мислех! ”. Когато майка си отиде, открих някакви твои тетрадки, изписани ситно, ситно с твои мисли. И основна героиня в тях бях аз, доста по-малко другите от фамилията! Как си ме мислил единствено! Беше безмълвен в живота, а в тетрадките си крещял обезпокоително! С доста твои заключения не съм съгласна и до през днешния ден, тъй като живота е по-циничен и веществен от това, което беше твоят блян. Но за някои неща беше прав! Да, някои от тези, които обичах и най-често виждаше на масата ми и си мислел за предатели, в действителност ме нараниха, само че нищо, простено да им е!
Ти в никакъв случай не можеше да проумееш по какъв начин се оправям с всичко. И се чудеше дали няма нещо неправилно в специалността ми, от която не беше удивен. Помниш ли по какъв начин ми сподели: “С този глас -певица? ” и след това добави: “Ще те призная в случай че те чуя по радиото! ”
Минаха години, аз работех по заведения за хранене, питейни заведения, таверна и се връщах в 100 часа, вмирисана на всичко, което беше кръчмата! Стискаше зъби и не споделяше нищо! И не вярваше, че това е моето! След време, като благословия пътят ми пресече Диомов, Маринов, Ненков и се роди “Ах, морето! ” И един ден по радиоточката БНР пуснаха песента! И огласи кухнята ни! И аз се развиках: ”Тате, това съм аз, да имаш нещо да ми кажеш! ” Макар и нищожен на думи, и още повече на похвали, след време ми призна, че се гордееш с мен! И майка ми го сподели късно! Вие си бяхте скромни и сдържани!
Мили мой, спокоен баща, когато родих Магдалена, ви подарих екскурзия до Истанбул, желаех да ви благодаря за грижите за нея! Ти ми отхвърли с някакви витиевати изречения. И се наложи аз да отида с майка. Но когато след години ви подарих екскурзия до Виена ти внезапно се възпротиви и си призна за какво: “Аз цялостен живот съм вярвал в една концепция, и в случай че видя, че там е по-добре от тук, по какъв начин ще пребивавам? ” Не беше почтено да си толкоз чист! И ордените, в никакъв случай не ги сподели, не ги посочи! Не ги постави!
Когато те надделя деменцията, когато стартира да се губиш, да те намира полицията през нощите паднал, с разрушен нос, когато ме питаше къде е майка, да не се сърди, че не идва, ми късаше сърцето! И през днешния ден съм със скъсано сърце! Ти потегли там при майка и батко няколко пъти! Но Д-р Миро те връщаше! И не ти давахме да си отидеш! Нали ти споделих преди два месеца: “Няма да ме оставиш, нали? ”. И ти даде обещание! Сега те пущам, тате! Защото се изтеза! Там, с майка и батко бдете над нас! А аз последна от четиримата ще изгася лампата! Сбогом, Тате!
За кончината заяви тя със трогателен пост, съпроводен с две фотоси, а под него нейни другари започнаха да изричат най-искрените си съболезнования. През 2017 година Тони Димитрова загуби майка си, която си отиде след борба с подла болест. Три години по-късно - през ноември 2020 година, ковидът лиши брат й. А преди година тя показа, че татко й е с деменция и към този момент не я познавал.
Ех, по какъв начин желаех тези дни да напиша нещо, да се похваля с няколко неща, само че няма!
Чаках! Преди съвсем седем години майка, преди две години и малко чаках батко, и от много време чаках теб, баща! Чаках!
Измъчи се ти, в този момент ще си там, при майка, толкоз ти беше самотно без нея! Ще се изненадаш като видиш и батко, но не си сърди, нямах сили да ти кажа! Добре, че беше деменцията, тя като белина избели всичките мемоари, хората и живота ти. Какъв беше единствено! Умен, доблестен, непретенциозен до безумство, мечтател, трудолюбив, умен, безмълвен, и още, и още! И хубав!
Трудното ти детство и армията те бяха създали стоманен! Как ядеше бял самун! От майка знаех, че си гладувал доста като дребен, и не можеше да му се наситиш! Помниш ли, по какъв начин ни преподаваше уроци по френски! Пишеше с цветни тебешири по вратата на кухнята (тя ни беше дъска), преподаваше ни с батко граматиката, спрежения, наречие, думи! Знаеше съвършено езика, четеше книги на френски, и имахме доста плочи с френски песни! И поезията! Колко поети прочетох и опознах поради тебе! И ме учеше на поетичните стъпки- “ямб ”, “амфибрахий ”, “хорей ”. А в действителност, беше боен. И се пенсионира полковник. Живяхме в Звездец, (ти си беше от там), след това Сливен и най-после в Бургас.
Къде работеше последно не знаехме доста - ти си идваше в петък вечерта и си тръгваше в понеделник. Нищо не споделяше, беше някаква голяма загадка по това време. И когато минаха доста години ми сподели, и ме закле никой да не знае! Да де, но аз незабавно споделих на батко! И той, умният ми батко единствено изрече: “Аз по този начин си и мислех! ”. Когато майка си отиде, открих някакви твои тетрадки, изписани ситно, ситно с твои мисли. И основна героиня в тях бях аз, доста по-малко другите от фамилията! Как си ме мислил единствено! Беше безмълвен в живота, а в тетрадките си крещял обезпокоително! С доста твои заключения не съм съгласна и до през днешния ден, тъй като живота е по-циничен и веществен от това, което беше твоят блян. Но за някои неща беше прав! Да, някои от тези, които обичах и най-често виждаше на масата ми и си мислел за предатели, в действителност ме нараниха, само че нищо, простено да им е!
Ти в никакъв случай не можеше да проумееш по какъв начин се оправям с всичко. И се чудеше дали няма нещо неправилно в специалността ми, от която не беше удивен. Помниш ли по какъв начин ми сподели: “С този глас -певица? ” и след това добави: “Ще те призная в случай че те чуя по радиото! ”
Минаха години, аз работех по заведения за хранене, питейни заведения, таверна и се връщах в 100 часа, вмирисана на всичко, което беше кръчмата! Стискаше зъби и не споделяше нищо! И не вярваше, че това е моето! След време, като благословия пътят ми пресече Диомов, Маринов, Ненков и се роди “Ах, морето! ” И един ден по радиоточката БНР пуснаха песента! И огласи кухнята ни! И аз се развиках: ”Тате, това съм аз, да имаш нещо да ми кажеш! ” Макар и нищожен на думи, и още повече на похвали, след време ми призна, че се гордееш с мен! И майка ми го сподели късно! Вие си бяхте скромни и сдържани!
Мили мой, спокоен баща, когато родих Магдалена, ви подарих екскурзия до Истанбул, желаех да ви благодаря за грижите за нея! Ти ми отхвърли с някакви витиевати изречения. И се наложи аз да отида с майка. Но когато след години ви подарих екскурзия до Виена ти внезапно се възпротиви и си призна за какво: “Аз цялостен живот съм вярвал в една концепция, и в случай че видя, че там е по-добре от тук, по какъв начин ще пребивавам? ” Не беше почтено да си толкоз чист! И ордените, в никакъв случай не ги сподели, не ги посочи! Не ги постави!
Когато те надделя деменцията, когато стартира да се губиш, да те намира полицията през нощите паднал, с разрушен нос, когато ме питаше къде е майка, да не се сърди, че не идва, ми късаше сърцето! И през днешния ден съм със скъсано сърце! Ти потегли там при майка и батко няколко пъти! Но Д-р Миро те връщаше! И не ти давахме да си отидеш! Нали ти споделих преди два месеца: “Няма да ме оставиш, нали? ”. И ти даде обещание! Сега те пущам, тате! Защото се изтеза! Там, с майка и батко бдете над нас! А аз последна от четиримата ще изгася лампата! Сбогом, Тате!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ