Люба Кулезич, Сърцето се намира в човека,а човекът се открива

Люба Кулезич,

Сърцето се намира в индивида,
а индивидът се открива в сърцето си.
Може ли индивидът да спи,
а сърцето му будно да е?
Не може.
Човекът и сърцето са едно.
И си будуват дружно.
И си наподобяват с живота.
Работата на индивида и сърцето е
да си наподобяват с живота.
Нямат друга работа.

Това са стихове на Иван Иванов. Актьорът Иван Иванов с недосегаемия си статут на бунтовник, за който

фалшът, лицемерието и подлостта са ненавистни

Четиридесет и пет години след „ Всичко е обич “ не стигнаха, с цел да бъде омаловажен и пропуснат. Напротив. И децата го знаят даже през днешния ден, когато скечоподобни интернет серийни тъпотии като поредицата „ Бай Иван “ разбълникват мозъците им. Но очевидно ненапразно Иван издигаше в фетиш сърцето, като брат близнак на живота. Сърцето беше лайтмотив в поезията му, на която се посвети откакто се отдръпна от сцената, екрана, прожекторите и микрофона. Странно и знаково беше, че първо го напусна неповторимият му, трогателен глас, след рак на гърлото, който не го умъртви. Сигурно по тази причина стиховете му бяха

медитация върху смисъла на взаимното будуване

на сърцето и живота. Но евентуално нещо в тази сакрална връзка се е скъсало непоправимо, щом сърцето на Иван е отказало да одобри изневярата. Не съм срещала различен човек с толкоз магнетично лъчение и с толкоз привлекателна осанка, подготвен да стане даже жесток и да обърне мигновено тил, когато усети фалш, преиграване, престореност, лицемерие. Нищо чудно, че си потегли по този начин изрично и тъкмо в този момент, когато гримасите на измама, машинация, замяна завладяват навсякъде и зблатяват цялата забележима и невидима част на съществуването ни в общественост. Калният поток, който ежедневно изтича от етажите на властта, от будоарите на политическия разврат, от задкулисието на културния ни крах, от неосветените дворове зад все по–олющения фон на държавността

запушва кръвоносните съдове,

които хранят сърцето с обич, съчувствие и с най–обикновена човешка добрина.
Обяснимо е, че надарени хора като Иван, актьори, режисьори, писатели си потеглят в последно време някак заедно, един след различен, през ден, през седмица или през месец, съюзени като че ли в отхвърли си да одобряват бездарието, завладяващо безпощадно сцената на българската гласност. Банда от имитатори и фалшификатори разиграват по тв приемниците гневни войни, разменят си дебелашки реплики и прилагателни, ритат се взаимно, фанфаронстват, пуйчат се, плюят се, размахват юмруци, компромати, закани, обстрелват се с геополитически прашки и шашки, сменят маските си с бързината на джебчии, през днешния ден са сини демократи, на следващия ден путински примати, през днешния ден са хора на президента на следващия ден го ругаят като резидента, той пък ги назовава шарлатани, дебелаци с тренинг на крадци насъскват глутници от партийни помияри и озлобени агитки, третират медиите като магистрални проститутки, истеризират и фалцетират… И от горната страна на всичко се кълнат, че се млатят за правила и за положителното на народа, а и децата към този момент схванаха, че разприте са за кокала, за келепира, за брашнения чувал на безкрайното българско самообладание.

Най–отвратителното е, че неизменимият хор от наемници в ролята на коментатори назовават целия този разгул на наглостта и на толерираната несръчност спектакъл. Анализират сюжети, разясняват функции, преструват се, че одобряват насериозно всеки чалгаджия и бутафор, конфигуриран в Народното събрание след фиктивен и авансово спазарен кастинг. Матрицата се повтаря на всички места, от горе до долу, където има публични пари за прибиране, за преразпределяне, за отчисляване към джоба на всеки главатар, шарлатанин, ченге или мафиот, дръзнал да се преструва на режисьор, на сценарист и на кукловод в кукерския маскарад, който вместо да гони, легитимира злото на територията. При такава повсеместна замяна на възвишеното с подлост, на гения с циничност, на духовното просветление с пренебрежение към благородството на духа, какво да прави сърцето с изключение на да си тръгне,

когато спре да си наподобява с живота

Това са думи на Иван, който не промени на себе си. Все по–добре ги разбирам.