Проф. Никола Георгиев – Повелителят на езика
Литературоведът професор Никола Георгиев – един от най-забележителните интелектуалци на днешното българско време, стана на 80 години. Повече от 45 години той е учител по доктрина на литературата в Алма Матер. Вдъхновил е толкоз доста учители, любим е на генерации филолози в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”, които слушат лекциите му с същинско страхопочитание в препълнените зали. А тези лекции са като спектакли.
Наричат професора-литературовед Бога, Господа, дребния Аристотел, ироникът на българското. Има и такива, които го считат за чешит, ексцентрик и анархист. Бюрото му в кабинет 155 на Ректората към момента е Неговото непокътнато място. Мнозина желаят да се допрян до блестящия му и чевръст разум, който пробягва по хилядолетията, “хваща ” безапелационни причини, с цел да хвърли светлина по въпроси от главно значение. Без подозрение, той е измежду най-блестящите мозъци в България. И може би най-големият български книжовен теоретик. Вдъхновил голям брой от учителското войнство, което още употребява методологията му за проучване на литературното произведение.
Винаги несъгласен с властта, неуместен за нея, само че по тази причина пък обичан безусловно от студентите си през годините. Заклеймен от комунистите като отстъпник и структуралист, а от демократите като “човека, който не ни поддържа ”.
Когато го питат за книгите, споделя: “Не помня какво съм прочел. Май всичко съм не запомнил, само че нещо остана и което остана, назовавам просвета. ” Сигурно, за актуалните млади, 80-годишният професор е безспорен чешит с всичките си странности. Дори счита живота си за изцяло незанимателен за близките. “Това е персонално пространство ”, и толкова.
Ръководил е Катедрата по доктрина на литературата към Факултета по славянски филологии от 1991 година Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания… Автор е на над 20 книги, проучванията му са издавани в голям брой задгранични издания на немски, полски, словашки, чешки, съброхърватски език. Доктор хонорис идея на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”, притежател е на Хердеровата премия за литература през 2000 година.
През годините след 1989-а са му предложили какво ли не – да стане дипломат, културно аташе, даже е канен за президент. И постоянно е отказвал. “Някои от сътрудниците ми станаха народни представители, посланици, министри, само че аз като магарето от “Чифлика на животните ”, който и да пристигна да дава обещание, и каквото и да прави, то знае, че ще влачи, че нищо трайно положително няма да стане. ” Така изяснява той решенията си. И притурва, че това не трябва да ни прави пасивни и даже негативно настроени към революциите. “Преживяването на революциите е огромно прекарване ”, уверен е професорът.
През август 1990 година разгласява публикация във вестник “Култура ”, в която недвусмислено приказва, че изключително обилни промени в България няма да има. Според него няма по какъв начин, тъй като всяка гражданска война и всяка сходна смяна приключва с отчаяние. Самият той го претърпява в края на 40-те години. Отначало е набожен в концепциите и измененията – толкоз доста, че през 1953-та учебното заведение го изключва от младежката комунистическа организация, тогава името й е ДСНМ. Изключват го поради приказки срещу концепциите на комунизма и властта. Напуска учебното заведение и върху него остава отпечатъка на съмнението. Намират се хора, които му оказват помощ да постъпи в университета, макар трудностите. Там е в курса, който на заседание поддържа Унгарското въстание през 1956-а.
Никола Георгиев е уверен, че човек не трябва да се поддава на полезности и да се прекланя пред тях. Каквито и да са те. Смята, че би трябвало да търси самостоятелност. Като учител, е претърпял два незавършени опита да го уволнят през 60-те и 70 -те години. На няколко пъти му заповядват какво да не преподава – “разни буржоазни хрумвания ”. Отказва и да стане член на комунистическата партия. “Добре, различен път ”, му споделя тогава уединено партийният секретар.
Стреми се да отстоява своето верую и при тоталитарната, и при “демократичната ” тирания, както той я назовава. Няма мобилен телефон и не употребява е-поща. “Не съм имал, нямам и няма да сложа джобен телефон. Когато изляза от къщи на самотна разходка или другарски диалог, не искам да нося със себе си въже, желая да съм свободен. Телефонът отчуждава. Днешното време загуби самотата си. А самотата е тип независимост. ” Това самопризнание на 80-годишния проф. Никола Георгиев не е протест. А схващане за живота.
На изпит – с публично облекло
Професорът държи безусловно студентите да се явяват на изпит публично облечени. Дори слага записка с предизвестие към тях за това на вратата на кабинет № 155, в който изпитва. Случвало се да връща студенти, тъй като са си разрешили да дойдат по къси панталонки или потници. Самият той постоянно впечатлява с изискания си тип. На лекциите му се върви по-рано, с цел да се заемат положителни места, в аудиторията не се влиза след него, съблюдава се желязна дисциплинираност. Изисква студентите да мислят – в никакъв случай не чака лекциите му да бъдат наизустени и повторени, а държи да види прочетени и осмислени познания.
За него
Бунтар, модернист, енциклопедист
Никола Георгиев на 80? Та той е олицетворение на самия Дух на младостта (Валери Петров). Ако търсим всеобхватния облик на учения, това е той – бунтовник, модернист, енциклопедист, обичан професор. Той въплъщава диалектиката на крайната приемливост към младите създатели и безапелационната неотстъпчивост против посредствеността и наглата хипокризия. На многая лета, Учителю!
Професорът по изразителност Донка Александрова
Отдавна разбрах, че ще даде нещо на Европа
Той излъчва необикновен финес, който не се връзва със злободневните ни пристрастености. Още, когато го видях като студент, разбрах, че това момче – какъвто той беше тогава, ще даде нещо, в случай че не на света, то на Европа. За мен е чест, че го познавам, макар че в никакъв случай не съм бил на неговото високо равнище.
Проф. Андрей Пантев, историк
Все още не сядаме на бюрото му в кабинет № 155
В Софийския университет все по-рядко се срещат професори от мащаба на Никола Георгиев. Имам щастието да съм негова ученичка, да работя в същия кабинет, в който беше и той, и съвсем всеки ден ми се постанова да си давам сметка какъв брой се промени всичко, откогато Никола Георгиев се пенсионира. Само допреди десетина години 155-и кабинет в Ректората беше кабинетът на Никола Георгиев. Той приемаше всички и обилно раздаваше хрумвания, говореше за книги, които е прочел, от него научавахме имена, за които не подозирахме какъв брой значими са. Все още заобикаляме да използваме неговото бюро в кабинета, тъй като знаем, че то е неговото непокътнато място в Катедрата по доктрина на литературата на Софийския университет.
Проф. Амелия Личева, негова студентка
Наричат професора-литературовед Бога, Господа, дребния Аристотел, ироникът на българското. Има и такива, които го считат за чешит, ексцентрик и анархист. Бюрото му в кабинет 155 на Ректората към момента е Неговото непокътнато място. Мнозина желаят да се допрян до блестящия му и чевръст разум, който пробягва по хилядолетията, “хваща ” безапелационни причини, с цел да хвърли светлина по въпроси от главно значение. Без подозрение, той е измежду най-блестящите мозъци в България. И може би най-големият български книжовен теоретик. Вдъхновил голям брой от учителското войнство, което още употребява методологията му за проучване на литературното произведение.
Винаги несъгласен с властта, неуместен за нея, само че по тази причина пък обичан безусловно от студентите си през годините. Заклеймен от комунистите като отстъпник и структуралист, а от демократите като “човека, който не ни поддържа ”.
Когато го питат за книгите, споделя: “Не помня какво съм прочел. Май всичко съм не запомнил, само че нещо остана и което остана, назовавам просвета. ” Сигурно, за актуалните млади, 80-годишният професор е безспорен чешит с всичките си странности. Дори счита живота си за изцяло незанимателен за близките. “Това е персонално пространство ”, и толкова.
Ръководил е Катедрата по доктрина на литературата към Факултета по славянски филологии от 1991 година Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания… Автор е на над 20 книги, проучванията му са издавани в голям брой задгранични издания на немски, полски, словашки, чешки, съброхърватски език. Доктор хонорис идея на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”, притежател е на Хердеровата премия за литература през 2000 година.
През годините след 1989-а са му предложили какво ли не – да стане дипломат, културно аташе, даже е канен за президент. И постоянно е отказвал. “Някои от сътрудниците ми станаха народни представители, посланици, министри, само че аз като магарето от “Чифлика на животните ”, който и да пристигна да дава обещание, и каквото и да прави, то знае, че ще влачи, че нищо трайно положително няма да стане. ” Така изяснява той решенията си. И притурва, че това не трябва да ни прави пасивни и даже негативно настроени към революциите. “Преживяването на революциите е огромно прекарване ”, уверен е професорът.
През август 1990 година разгласява публикация във вестник “Култура ”, в която недвусмислено приказва, че изключително обилни промени в България няма да има. Според него няма по какъв начин, тъй като всяка гражданска война и всяка сходна смяна приключва с отчаяние. Самият той го претърпява в края на 40-те години. Отначало е набожен в концепциите и измененията – толкоз доста, че през 1953-та учебното заведение го изключва от младежката комунистическа организация, тогава името й е ДСНМ. Изключват го поради приказки срещу концепциите на комунизма и властта. Напуска учебното заведение и върху него остава отпечатъка на съмнението. Намират се хора, които му оказват помощ да постъпи в университета, макар трудностите. Там е в курса, който на заседание поддържа Унгарското въстание през 1956-а.
Никола Георгиев е уверен, че човек не трябва да се поддава на полезности и да се прекланя пред тях. Каквито и да са те. Смята, че би трябвало да търси самостоятелност. Като учител, е претърпял два незавършени опита да го уволнят през 60-те и 70 -те години. На няколко пъти му заповядват какво да не преподава – “разни буржоазни хрумвания ”. Отказва и да стане член на комунистическата партия. “Добре, различен път ”, му споделя тогава уединено партийният секретар.
Стреми се да отстоява своето верую и при тоталитарната, и при “демократичната ” тирания, както той я назовава. Няма мобилен телефон и не употребява е-поща. “Не съм имал, нямам и няма да сложа джобен телефон. Когато изляза от къщи на самотна разходка или другарски диалог, не искам да нося със себе си въже, желая да съм свободен. Телефонът отчуждава. Днешното време загуби самотата си. А самотата е тип независимост. ” Това самопризнание на 80-годишния проф. Никола Георгиев не е протест. А схващане за живота.
На изпит – с публично облекло
Професорът държи безусловно студентите да се явяват на изпит публично облечени. Дори слага записка с предизвестие към тях за това на вратата на кабинет № 155, в който изпитва. Случвало се да връща студенти, тъй като са си разрешили да дойдат по къси панталонки или потници. Самият той постоянно впечатлява с изискания си тип. На лекциите му се върви по-рано, с цел да се заемат положителни места, в аудиторията не се влиза след него, съблюдава се желязна дисциплинираност. Изисква студентите да мислят – в никакъв случай не чака лекциите му да бъдат наизустени и повторени, а държи да види прочетени и осмислени познания.
За него
Бунтар, модернист, енциклопедист
Никола Георгиев на 80? Та той е олицетворение на самия Дух на младостта (Валери Петров). Ако търсим всеобхватния облик на учения, това е той – бунтовник, модернист, енциклопедист, обичан професор. Той въплъщава диалектиката на крайната приемливост към младите създатели и безапелационната неотстъпчивост против посредствеността и наглата хипокризия. На многая лета, Учителю!
Професорът по изразителност Донка Александрова
Отдавна разбрах, че ще даде нещо на Европа
Той излъчва необикновен финес, който не се връзва със злободневните ни пристрастености. Още, когато го видях като студент, разбрах, че това момче – какъвто той беше тогава, ще даде нещо, в случай че не на света, то на Европа. За мен е чест, че го познавам, макар че в никакъв случай не съм бил на неговото високо равнище.
Проф. Андрей Пантев, историк
Все още не сядаме на бюрото му в кабинет № 155
В Софийския университет все по-рядко се срещат професори от мащаба на Никола Георгиев. Имам щастието да съм негова ученичка, да работя в същия кабинет, в който беше и той, и съвсем всеки ден ми се постанова да си давам сметка какъв брой се промени всичко, откогато Никола Георгиев се пенсионира. Само допреди десетина години 155-и кабинет в Ректората беше кабинетът на Никола Георгиев. Той приемаше всички и обилно раздаваше хрумвания, говореше за книги, които е прочел, от него научавахме имена, за които не подозирахме какъв брой значими са. Все още заобикаляме да използваме неговото бюро в кабинета, тъй като знаем, че то е неговото непокътнато място в Катедрата по доктрина на литературата на Софийския университет.
Проф. Амелия Личева, негова студентка
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ