Проф. Любомир Стойков: Моят личен дневник - откровено и разтърсващо послание на Лили Иванова
Личният дневник на паметната ни певица: неповторим компас за мъдрост, човещина и естетически шедьоври
Проф. Любомир Стойков
Като род персоналният дневник на Лили Иванова не може да бъде етикетиран еднопосочно и лимитирано – нито като мемоарни трудове, нито като житейска хроника, нито като скрупульозно разказвани случки, прекарвания или сантиментални реминисценции. Той е доста по-дълбок и доста по-широк като формат и влияние, тъй като надвишава тривиалните предели и надгражда времевите и пространствени параметри.
Личният дневник на Лили Иванова е респектиращ паноптикум на светоглед, философия, жанр на живеене и безапелационна позиция – обществена, културна и креативна.
Любомир Стойков и Лили Иванова, 2002 година
Фрагментарните (но единствено на пръв поглед) мисли и разсъждения на неповторимата наша певица в действителност издават нейната екзистенциална идея, която е плод на скъпия й опит, на чувствената й психика и на човешката и артистичната й неотстъпчивост с грозното, лъжливото, бездарното и несправедливото в нейното, само че и в публичното съществуване.
В сентенциите на Лили извънредно мощно впечатлява нейната искреност към самата себе си. Животът я е въоръжил със издръжливост, самообладание, мъдрост и увереност. Както към другите по този начин и най-много към своята личност. Тя твърди, че нищо не не помни, не прости и не отмъщава и, че в действителност това може да реши единствено Господ Бог. Веднъж при инцидентна наша среща в столично заведение аз се пошегувах като й подметнах „ Помниш ли ме? “, а тя мълниеносно ми отговори „ Помня те и постоянно ще те помня! “… От персоналните си контакти през годините с харизматичната изпълнителка съм си построил непоклатима визия за нея и нейния темперамент. Това напълно не включва единствено безграничния й гений, желязната дисциплина, невижданата самовзискателност и сакралното отношение към труда.
Лили покорява със своята решителност и неограничена воля да се развива, да се самоусъвършенства, да се състезава със самата себе си. Казано на национален език – „ при нея няма прекъсване “, няма отричане, няма уплах пред тестванията от всякакакво естество. Не инцидентно в дневника си тя отбелязва „ Спреш ли един път, не можеш да тръгнеш. Оставаш там, където си. “. Лили Иванова с цялостно право има самочувствието на безспорен музикален и певчески любимец. Но тя има респектиращо персонално и човешко самочувствие, тъй като чудесно знае какво е спечелила и какво е изгубила, не се опиянява нарцистично от безбройните си победи, само че и не преклонява глава пред загубите и провалите.
Като един ангел на песента Лили поредно и уверено отстоява достолепието на артистите и музикантите, имиджа и репутацията на музикалния отрасъл. Тя обаче обвързва положението на българската музика и българската просвета с отношението на страната и властимащите към изкуството. Още при започване на 90-те години певицата отбелязва дълга на страната по отношение на националните мостри на музикалната просвета. Предупреждението й е и към медиите, които най-добре могат да популяризират и разпространяват родното музикално творчество, защото в противоположен случай не се дава късмет на поколенията „ да живеят с духа на достиженията на своя народ и неговите идоли “.
Световните звезди и мегазвезди не остават безразлични към огромните нравствени алтернативи на времето и обществено отстояват своите позиции. В своя дневник Лили освен, че не прави изключение, само че и демонстрира особена сензитивност и непоносимост към моралните спорове, към девалвацията на човешките полезности.
Тя е гневна и в същото време тъжна от събитието, че високите технологии се отразяват зле на човешките връзки, че човешката душа се обезценява, че е настъпил „ края на положителните отношение “. Всеобщото обругаване, нашествието на алчността, безумието на разрушаването, апатията към градежа и тържеството на нелепостта са основна част от обекта на нейната остра рецензия, на нейното неодобрение, на нейното извънредно отричане.
Съвсем разумно идва апелът на емблематичната певица за противопоставяне на духовния крах: „ Нуждаем се от духовна готовност. Ние сме в крах, а не в рецесия. Живеем в режим на паника. “. Призив, който е в синхрон и естетика с позициите и настройките на днешните будители. Тотална поддръжка заслужават нейните старания за моралното прояснение на нацията ни. Огромни възторженостти би трябвало да получат нейното изкуство и певческия й магнетизъм, с които Лили се опълчва на моралната деградация и всевъзможните човешки девиации.
Една от тези девиации е напористостта и жизнеността на бездарието и посредствеността. Всъщност лишени от същински креативен качества хора постоянно е имало и ще има. Не всеки може да бъде гений, не всеки може да има ярки и неоспорими качества в изкуството. И това не е неволя. Лошото е, както отбелязва Лили, когато се стартира посредствеността, когато бездарието се издига в норма на битие. В това отношение изключително показателни са нейните съждения: „ Безсилието на бездарника: най-страшно е да живееш с визията за себе си. “ и „ От камбанарията на бездарника доста неща не се виждат, не се виждат добре. “.
Когато написа за бедните и онеправданите хора, Лили показва откровена обществена настройка – „ бедните би трябвало да се пазят гратис “. Тя се афишира изрично против операцията на хората и е потресена от това, че през днешния ден живеем наложително в „ тревога, напрежение и безвластие “. Не на едно и две места звучи и проличава сериозното й отношение към властта, която подценява своя народ и си затваря очите пред действителните му проблеми. За нея политиците, които престават да бъдат потребни на хората нямат място във високите етажи на властта. Колко ясни и остри са думите й, че в днешната политика отсъства достойнството и, че живеем във времето на взаимното отказване. „ Диктатурата няма цвят. Не всяка власт е Божия! Властта развращава, а тоталната власт развращава тотално! “ – споделя тя в синхрон с философията, изповядвана от международните мъдреци на нашата епоха…
Публиката е вероятно единственият олтар, пред който Лили не е серпантина да се кланя цялостен живот. В мое изявление с нея през далечната 1975 година незабавно след собствен концерт тя ми показа: “Благодаря на публиката, която прояви изключителна искреност и се държа доста мило…Обичам да пея пред такава аудитория – с цел да се доближиш до нея, би трябвало да си извънредно контактен. Песента би трябвало да се роди, да извира от сърцето. “.
Забележително е, че тази прелестна наша певица е толкоз чиста и откровена в отношението си към нейните почитатели и почитатели, изпълващи до краен лимит концертните зали. Такава бе тя и в именитата зала „ Олимпия “ в Париж, където имах удоволствието да участвам по време на нейния превъзходен, бравурен концерт на 9 януари 2009 година. Основателно паметната изпълнителка слага на най-голям фундамент своята аудитория, своите ценители – по-високо от всевъзможни оценки и хвалебствия на медии, критици и специалисти. Удивително е това артистично съзнание за обединение на изпълнителя с аудиторията, за единството сред Лили и хората, за които тя пее безрезервно и сладкогласно. В персоналния си дневник малко, само че изчерпателно певицата е написала: “Аз числя се на моята аудитория, без която аз нямаше да живея! “.
В книгата на Лили Иванова „ Моят персонален дневник “ не е изпусната нейната образна просвета, в частност – стилът на държание и стилът на обличане. Тъй като нееднократно съм го коментирал, в този момент ще кажа единствено следното. В своята удивителна еволюция тя реализира безспорен синтез сред държание и хармония, сред сцена и облекло, сред вътрешен свят и външна интерпретация на духа. Обяснението? Лили Иванова има неповторим усет и схващане за модерност. Съзнавайки чудесно ролята на модата и облеклото като извънредно значими фактори за професионалния триумф, сама проектира и пресъздава външността си, следвайки триединството качество на материята – дух на времето – артистична гласност. През 2012 година тя бе оповестена за най-успешен и моден българин и получи огромната журналистическа премия „ БГ фешън икона “ от Академията за мода. Примата на българската попмузика одобри този триумф като самопризнание за стила й в безапелационен обществен подтекст. В писмо до мен, респ. до Академията за мода, Лили Иванова написа: „ Бих желала най-сърдечно да благодаря на Вас и екипът Ви за високата оценка към наличието ми в публичния живот на страната. Мога да споделя, че тази година беше извънредно значима за мен от професионална позиция и одобрявам премията като знак, че с екипа ми работим в вярна посока. “.
Любомир Стойков и Лили Иванова, 2005 година
Книгата на Лили Иванова „ Моят персонален дневник “ излиза под редакцията на Валерия Велева – златно перо на актуалната българска публицистика и един от доайените на родната журналистика, близка другарка на нашата огромна певица и движимост ценител на нейното изкуство. „ Дневникът на Лили Иванова – това е вътрешният ѝ свят, където тя не позволява никого. Върху белите листове, изписани с хубав почерк, като че ли е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш една мощна и одухотворена персона, която знае какво желае, измислила е по какъв начин да го реализира и е наясно с цената, която ще заплати за това. “ – още тези думи в предговора на Валерия Велева подсказват каква приятност чака всеки четец и обожател на Лили.
Сърцето на книгата са мислите и концепциите, които певицата си е записвала през годините – най-много непринудено, вследствие на съответни подтик и всякакви мотиви (вдъхновяващи или огорчаващи). Брилянтен аксесоар на този труд са множеството изявленията, мемоари и отзиви за нея на сътрудници, другари и публицисти. Респект към основателите и издателите на „ Моят персонален дневник “, че са „ дали думата “ на Армандо Матиас, Александър Йосифов, Александър Кипров, Ангел Пачев – Ачо, Антон Хекимян, Бисер Киров, Владимир Костов, Георги Любенов, Дамян Дамянов, Иван Пеев, Кирил Вълчев, Мартин Карбовски, Михаил Белчев, Надежда Захариева, Юлиан Вучков, Янчо Таков и още доста други. Стойностните и емблематични фотографии, запечатали харизматичния облик на Лили Иванова и сюблимни моменти от нейния живот и нейната професионална кариера са дело на Българска телеграфна организация, РИА Новости, Васил Къркеланов, Костадин Кръстев-Коко, Ина Янева, Иво Хаджимишев и Николай Недеков. Едни от най-ценните фотоси пък са от необятния списък на певицата.
Личният дневник на Лили Иванова, разкриващ нейния съкровен свят и личен мироглед е не по-малко трогателен от изумителните й музикални и театрални превъплъщения. Много пъти съм се питал кое в гласа на тази велика и недостижима певица притегля, очарова и омагьосва? Неизменният ми отговор постоянно е бил обвързван накратко, кодиращи професионализма, душевността и характера й. Кои са тези думи? Зашеметяващ гласов диапазон, дълбока пристрастеност, неустоимо предизвикателство, деликатност и – може би преди всичко: необятна женственост, трансформирана във всепроникващи и завладяващи певчески шедьоври. Шедьоврите на Лили Иванова…
