Легендите за произхода на българската мартеница са повече от една,

Легендите за произхода на българската мартеница са повече от една, само че всички те са свързани с прабългарите и създателя на българската страна - хан Аспарух.
Първа легенда
Според едно от преданията хан Аспарух получил подарък от сестра си под формата на китка, привързана към крайници на лястовица с бял конец. Червената боя била от кръвта на птицата, чийто крайник бил засегнат от конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух навръх 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си подаряват червено-бели мартеници за здраве, благополучие и удача.
Втора легенда
Владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат постоянно дружно. Да бъдат мощни и да не могат врагове да ги атакуват и поробят.
След време хазарите нападнали прабългарите и завладели дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетелтогана, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били сложени пред мъчно тестване.
Най-големият наследник, Баян, признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.
Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, до момента в който намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак, с цел да избягат. Братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на злия Ашина.
След време при Хуба дохвърчал гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от неприятния хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, само че в този миг се появили преследвачи от хунското племе, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Хуните, като го видели и побягнали.
Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с аления. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите.
От тогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, наслада и триумф.
Трета легенда
Имал хан Кубрат петима сина и една чудно хубава щерка – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След гибелта на татко си синовете бързо не запомнили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала вести от тях. И положителната новина пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, само че тъкмо в този миг вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.
След като получил скъпата новина, че сестра му е при него, Аспарух почнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на бойците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва в никакъв случай. Да сме здрави, да сме радостни, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лето 681 ".
От тогава, бяло-червеният конец е хубавичко нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, мощни и щастливи. Да помним, че сме българи - където и по света да се намираме.