Легендата Петър Вучков е именик днес. Той е роден е

Легендата Петър Вучков е именик през днешния ден. Той е роден е в град Варна на 2 септември 1938 година Преди да стартира да се занимава с актьорско майсторство, работи като екскурзовод с полски език в Златни пясъци.

През 1964 година приключва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ със компетентност актьорско майсторство за трагичен спектакъл в класа на професор Желчо Мандаджиев. През същата година става член на САБ. Работил е в Музикално-драматичен спектакъл „ Константин Кисимов “ във Велико Търново (1964 – 1965), Драматичен спектакъл „ Йордан Йовков “ в Толбухин (1965 – 1968), Драматичен спектакъл „ Гео Милев “ в Стара Загора (1969 – 1970), Драматичен спектакъл „ Боян Дановски “ в Перник (1970 – 1979), Театър 199.

Кариера на ефирен водещ

Въпреки че е играл в няколко известни кино лентата, Вучков е най-познат като водещ на предаванията по Българска национална телевизия „ Минута е доста “ и „ Няма време “.

Кариера на озвучаващ артист

Озвучавал е за филми и сериали, излъчени по Българска телевизия и Ефир 2, всред които анимационният сериал „ Розовата пантера "  и игралният филм „ Великият деспот “.



Петър Вучков е основен воин в “Нашият ден “

Живи ли са спомените

“Ако един човек е работил с обич и креативен 33 години, толкоз време съществуваше предаването “Минута е доста “.

Няма ден, в който през главата ми да не преминат – толкоз доста забавни случаи, толкоз доста детайлности, познания, хора, които са признателни на “Минута е доста “, тъй като вследствие на тяхната изява в това предаване те добиха самочувствие, получиха нова работа, за тях беше прелестно.

Имаме една група от хора, наши състезатели, които идваха на всяко предаване. Ако ви кажа, че един чиновник в банка в Разград идваше на всеки запис, като на него не му се заплаща командировка. Плаща се такава единствено тогава, когато той взе участие. На публиката не се заплаща. После тази огромна част от публиката отива по заведения и разясниха по какъв начин е минал записът, по какъв начин се е показал Вучков, какво е станало, кой какво е сбъркал. Кой знае, кой не знае.

Нашето предаване стана причина за основаването на пет фамилии. И когато  се роди едно семейство на една превъзходна състезателка – Павлина Йовкова от Габрово, само че се ожени за един софиянец, имаха детенце и се майтапиха, като се роди момченцето, че ще го кръстят Минутко.

Предаването беше с доста обич от екипа, който го прави, и от гостите, които идваха, и от състезателите имаше нещо, витаеше във въздуха в студиото. Всеки запис беше празник.

В съвремието към този момент минутата е фактически доста. Хората изхвърчат, кацнаха на луната. Това не става за епохи. Подготвя се епохи, само че в един миг, когато би трябвало да се извърши, се оказва, че една минута е необикновено доста време.

Искам да изразя една признателност към Министерството на културата за приемане за една грамота. Награждават ме с грамота, почетен знак “Златен век “ звезда за важен принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост.

Благодаря на министъра на културата Боил Банов, само че на първо място благодаря на онази персона, на оня интелектуалец, който се е сетил Петър Вучков да бъде награден. Защото тази и още няколко награди, които съм получавал, осмислят живота ми.

Разбирам, че в края на краищата съм бил потребен за доста хора човек – какво по-хубаво от това. Кой не е благополучен, като усеща, че е бил потребен. "

Разпознават ли го хората по улиците

" Много хора ми се усмихват и ми споделят – “Къде сте и за какво ви няма господин Вучков “. "

Варна

" Аз съм варненец и съм доста горделив с това. Или какво да ви кажа – съученици, другари, учители, които пазят до ден-днешен в паметта си и ми е доста хубаво да съм с някои от тях, които ги има към момента. Защото в края на краищата моят випуск е към този момент над 80 година Това по никакъв начин не е малко за един човешки живот. "

Започва първата си работа като екскурзовод с полски език в Златни пясъци. Впоследствие попада в класа на проф. Желчо Мандаджиев.

" Това беше един човек, който си обичаше работата и обичаше нас необикновено доста. Това бяха едни щастливи години, тъй като имаш чувството, че от теб става нещо. "

Времената през днешния ден

" Възхищавам се на това, че влизам в градския превоз и виждам, че всички младежи са с телефони и от самото начало щракат. Те контактуват с някого, нещо гледат, нещо учат, тази опция ние в нашата младост я нямахме. Но в този момент евентуално това е времето, което желае своето и което ще реализира повече и повече.

Вече има упоритости човечеството да стигне до Марс. Нали разбирате защо става въпрос – повече се написа за различен интелектуален свят.

Моето потомство е потомство на едно време, в което не можем да приказваме, че мина единствено с щастливи мигове, имаше и неприятности. "

Чуйте Петър Вучков в звуковия файл.
Снимки: Росица Михова