Почина легенда на Челси
Легендата на Челси Томи Болдуин умря на 78-годишна възраст след дълго боледуване, оповестиха от клуба. „ Изпращаме нашите сърдечни съболезнования на фамилията и приятелите на Томи “, написаха „ сините “ от Лондон.
Макар и един от по-малко блестящите играчи в известната обилна група, Томи Болдуин беше значимо зъбно колело в тима, който постоянно стигаше до финали за купата в края на 60-те и началото на 70-те години и сграбчи два влиятелни трофея за първи път в историята на Челси.
Той се реалокира през Лондон, с цел да се причисли към Челси от Арсенал през септември 1966 година, като част от замяната на различен нападател, Джордж Греъм, който пое към „ артилеристите “.
Въпреки че стана професионален футболист в Хайбъри, Болдуин е роден в Гейтсхед и беше необичаен северняк в тима на Челси от онази ера. След като мина към „ Стамфорд Бридж “, той се радва на голмайсторски дебют през октомври 1966 година, като посетител на Манчестър Сити, където означи втория гол при победа с 4:1, която изпрати новия му тим на върха в лигата.
Играейки в нападателна роля, той вкара 17 гола през първия си сезон, в това число един в дебюта си против Манчестър Сити, и игра във финала за ФА Къп през 1967 година като Челси загуби с 1:2 от Тотнъм на „ Уембли “.
Болдуин означи 16 гола във всеки от идващите два сезона, само че тези години приключиха без трофей. През 1970 година той играе във финала за Купата против Лийдс Юнайтед, като този път приключва от страната на спечелилите, като Челси печели с 2:1 в преиграване.
На идната година Болдуин оказа помощ да въодушеви Челси за победа с 2:1 над Реал Мадрид във финала на Купата на носителите на купи в Атина, само че по-късно звездата му стартира да избледнява. Контузии, загуба на форма и различия с мениджъра Дейв Секстън по отношение на обществените му действия се комбинираха, с цел да понижат опциите му да играе, и след интервали чартърен в Манчестър Юнайтед и Милуол, той се причисли към Грейвсенд и Нортфлийт. Болдуин играе в кариерата си още за Сиатъл Саундърс и Брентфорд, където завършва кариерата си през 1978 година.
Болдуин има общо 239 мача за Челси, отбелязвайки 91 гола. В по-ново време Болдуин към момента живееше покрай „ Стамфорд Бридж “ и работеше като хазаин на мачове – постоянно благополучен от опцията да се събере още веднъж със съотборници, с които споделяше толкоз славни моменти, и да се срещне с почитатели, които им се радваха толкоз доста.
Макар и един от по-малко блестящите играчи в известната обилна група, Томи Болдуин беше значимо зъбно колело в тима, който постоянно стигаше до финали за купата в края на 60-те и началото на 70-те години и сграбчи два влиятелни трофея за първи път в историята на Челси.
Той се реалокира през Лондон, с цел да се причисли към Челси от Арсенал през септември 1966 година, като част от замяната на различен нападател, Джордж Греъм, който пое към „ артилеристите “.
Въпреки че стана професионален футболист в Хайбъри, Болдуин е роден в Гейтсхед и беше необичаен северняк в тима на Челси от онази ера. След като мина към „ Стамфорд Бридж “, той се радва на голмайсторски дебют през октомври 1966 година, като посетител на Манчестър Сити, където означи втория гол при победа с 4:1, която изпрати новия му тим на върха в лигата.
Играейки в нападателна роля, той вкара 17 гола през първия си сезон, в това число един в дебюта си против Манчестър Сити, и игра във финала за ФА Къп през 1967 година като Челси загуби с 1:2 от Тотнъм на „ Уембли “.
Болдуин означи 16 гола във всеки от идващите два сезона, само че тези години приключиха без трофей. През 1970 година той играе във финала за Купата против Лийдс Юнайтед, като този път приключва от страната на спечелилите, като Челси печели с 2:1 в преиграване.
На идната година Болдуин оказа помощ да въодушеви Челси за победа с 2:1 над Реал Мадрид във финала на Купата на носителите на купи в Атина, само че по-късно звездата му стартира да избледнява. Контузии, загуба на форма и различия с мениджъра Дейв Секстън по отношение на обществените му действия се комбинираха, с цел да понижат опциите му да играе, и след интервали чартърен в Манчестър Юнайтед и Милуол, той се причисли към Грейвсенд и Нортфлийт. Болдуин играе в кариерата си още за Сиатъл Саундърс и Брентфорд, където завършва кариерата си през 1978 година.
Болдуин има общо 239 мача за Челси, отбелязвайки 91 гола. В по-ново време Болдуин към момента живееше покрай „ Стамфорд Бридж “ и работеше като хазаин на мачове – постоянно благополучен от опцията да се събере още веднъж със съотборници, с които споделяше толкоз славни моменти, и да се срещне с почитатели, които им се радваха толкоз доста.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ