Лаодзъ и неговото учение силно тревожили Конфуций. Веднъж Конфуций, който

Лаодзъ и неговото обучение мощно тревожили Конфуций. Веднъж Конфуций, който бил по-възрастен от Лаодзъ, решил да го посети и очаквал, че ще получи дължимите почести. Но Лаодзъ седял, когато Конфуций влезнал при него. Той даже не се изправил да го поздрави, не споделил „ Заповядайте, седнете ". Изобщо не му обърнал изключително внимание. Конфуций се вбесил и си споделил на разум: „ Що за Учител е това?! " Затова и го попитал:

- Вие не спазвате ли положителния звук?

Лаодзъ дал отговор:

- Ако желаете да седнете, седнете; в случай че ви се стои прав, стойте. Кой съм аз, та да ви споделям какво да вършиме? Това си е вашият живот. Аз не се греша.

Конфуций бил учуден. Опитал се да стартира диалог за висшия човек. Лаодзъ се разсмял:

- Никога не съм виждал каквото и да е „ висше " или „ низше ". Човекът си е човек, както дървото си е дърво. Всички вземат участие в едно и също съществувание. Няма висши или низши. Това са цялостни измислици.