Лъчезар Борисов: Седмицата на счупените лъжи. При доставките на природен газ е настъпил апокалипсис
Лъчезар Борисов, Facebook
За поредна седмица редица политици, очевидно подвеждани от своите стопански специалисти, още веднъж излъгаха обществото. След като Евростат и Национален статистически институт с последните си данни демонстрираха, че България не е водач в Европейски Съюз по индустриално произвеждане, европейската статистика разкри още един път, че България не е и на 4-то място по стопански напредък, за което бяхме излъгани.
Това написа във Facebook Лъчезар Борисов, някогашен министър на стопанската система в третото държавно управление на Бойко Борисов.
Ето какво написа още той:
Какво ни демонстрираха данните от седмицата?
* Предварителните данни на Национален статистически институт сочат стопански напредък от 4.8, което като цяло за началото на проблемите, свързани със зараждаща се криза зад океана към момента наподобява добре.
* Всъщност цялостната картина не е въобще оптимистична, тъй като:
- Според данните на европейската статистика, България е изпреварена по стопански напредък на годишна база през второто тримесечие на 2022 година от редица други страни.
- Годишният стопански напредък е по-висок в Испания (6,3%), в Кипър (6.1%), в Унгария (6.5%), в Нидерландия (5.3%), в Португалия (6.9%), в Румъния (5.3%), в Словения (8.3%), а също така се чакат данните за още пет страни членки. Всичко това значи, че България не е на 4-то място по стопански напредък през второто тримесечие на 2022 година, съпоставено със същия интервал на миналата годината.
- Ако се употребява сравнителният разбор се вижда, че за късия интервал на ръководство на последните постоянни държавни управления имаме релативно утежняване в ранглистата при приблизително съпоставяне, във връзка с представянето на страната ни, без значение че държавните управления са управлявали с друга дълготрайност от време.
Къде са положителните и неприятните вести?
* Изключително неприятна е новината, обвързвана с вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт.
* За последните четири тримесечия, вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт са намалели с много над 40%, който развой е почнал незабавно след смяната в ръководството напролет на 2021 година
* За същия интервал работещите са изгубили 10,1 процентни пункта от покупателната си дарба (ръст на заплатите от 7,7% при растеж на разноските на семействата със 17.8/%), до момента в който при предходното постоянно държавно управление, управлявало 4 години се следи растеж от към 40%, тъй като приходите са нарастнали с към 50%, а инфлацията с малко над 10% и то за 4 години.
* Изводът е, че приблизително на година приходите са имали действителен напредък от 10% при единия модел ръководства, а последният е донесъл 10% спад.
* Данните на Национален статистически институт носят условен оптимизъм по линя на опазване на темпа на растежа на потреблението, само че той е съпроводен още с:
- Реален спад при потреблението на съществени хранителни артикули в количества, което е тежък обществен проблем за нискодоходните групи и в последна сметка дава сигнал за утежняване при вътрешното ползване.
- Кредитите и заемите на семействата, с които се поддържа вътрешното ползване в страната са нарастнали със 159.6%, видно от справката на Национален статистически институт за приходите, разноските и потреблението на потребителите.
* Положителна вест е, че Брутният вътрешен продукт нараства (дори и по експресни данни) с по-добър ритъм от междинното за Европейски Съюз, само че това не се дължи на стопански промени, а на унаследени дадености, които са:
- По-доброто икономическо показване на България при Ковид-19 рецесията и сработването на антикризисните ограничения, които освен имаха защитен резултат, само че и дадоха подтик.
- Доброто положение на електроенергийния бранш, който сега осъществя големи растежи на добавената стойност за страната и е източник на обезщетения за бизнеса.
- Ръстът при добива на въглища, който е обвързван с електроенергетиката.
- Ръстът и маржовете при реализацията от експорт на произведения от военнопромишления комплекс.
- Частичен растеж в преработвателната индустрия и в частност в химическата индустрия, при износа на горива.
Изводът е, че България печели от основаната фискална непоклатимост, която е осъществила през последното десетилетие, само че ще следва прелом от позиция на фиска, заради прекъсването на естествения растеж при приходите, подбуден от инфлацията и растежа на сивата стопанска система.
За страдание сега и бизнес, и страна не влагат, от което губим напредък. Стоим добре на фона други европейски стопански системи, с помощта на бранш електроенергетика, само че при доставките на природен газ е настъпил апокалипсис.
Бизнесът губи ценова конкурентоспособност, а хората губят покупателна дарба. Необходими са бързи съответни европейски ограничения, които да върнат инфлацията покрай средноевропейската и да подсигуряват съществуването на бизнеса и хората.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
За поредна седмица редица политици, очевидно подвеждани от своите стопански специалисти, още веднъж излъгаха обществото. След като Евростат и Национален статистически институт с последните си данни демонстрираха, че България не е водач в Европейски Съюз по индустриално произвеждане, европейската статистика разкри още един път, че България не е и на 4-то място по стопански напредък, за което бяхме излъгани.
Това написа във Facebook Лъчезар Борисов, някогашен министър на стопанската система в третото държавно управление на Бойко Борисов.
Ето какво написа още той:
Какво ни демонстрираха данните от седмицата?
* Предварителните данни на Национален статистически институт сочат стопански напредък от 4.8, което като цяло за началото на проблемите, свързани със зараждаща се криза зад океана към момента наподобява добре.
* Всъщност цялостната картина не е въобще оптимистична, тъй като:
- Според данните на европейската статистика, България е изпреварена по стопански напредък на годишна база през второто тримесечие на 2022 година от редица други страни.
- Годишният стопански напредък е по-висок в Испания (6,3%), в Кипър (6.1%), в Унгария (6.5%), в Нидерландия (5.3%), в Португалия (6.9%), в Румъния (5.3%), в Словения (8.3%), а също така се чакат данните за още пет страни членки. Всичко това значи, че България не е на 4-то място по стопански напредък през второто тримесечие на 2022 година, съпоставено със същия интервал на миналата годината.
- Ако се употребява сравнителният разбор се вижда, че за късия интервал на ръководство на последните постоянни държавни управления имаме релативно утежняване в ранглистата при приблизително съпоставяне, във връзка с представянето на страната ни, без значение че държавните управления са управлявали с друга дълготрайност от време.
Къде са положителните и неприятните вести?
* Изключително неприятна е новината, обвързвана с вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт.
* За последните четири тримесечия, вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт са намалели с много над 40%, който развой е почнал незабавно след смяната в ръководството напролет на 2021 година
* За същия интервал работещите са изгубили 10,1 процентни пункта от покупателната си дарба (ръст на заплатите от 7,7% при растеж на разноските на семействата със 17.8/%), до момента в който при предходното постоянно държавно управление, управлявало 4 години се следи растеж от към 40%, тъй като приходите са нарастнали с към 50%, а инфлацията с малко над 10% и то за 4 години.
* Изводът е, че приблизително на година приходите са имали действителен напредък от 10% при единия модел ръководства, а последният е донесъл 10% спад.
* Данните на Национален статистически институт носят условен оптимизъм по линя на опазване на темпа на растежа на потреблението, само че той е съпроводен още с:
- Реален спад при потреблението на съществени хранителни артикули в количества, което е тежък обществен проблем за нискодоходните групи и в последна сметка дава сигнал за утежняване при вътрешното ползване.
- Кредитите и заемите на семействата, с които се поддържа вътрешното ползване в страната са нарастнали със 159.6%, видно от справката на Национален статистически институт за приходите, разноските и потреблението на потребителите.
* Положителна вест е, че Брутният вътрешен продукт нараства (дори и по експресни данни) с по-добър ритъм от междинното за Европейски Съюз, само че това не се дължи на стопански промени, а на унаследени дадености, които са:
- По-доброто икономическо показване на България при Ковид-19 рецесията и сработването на антикризисните ограничения, които освен имаха защитен резултат, само че и дадоха подтик.
- Доброто положение на електроенергийния бранш, който сега осъществя големи растежи на добавената стойност за страната и е източник на обезщетения за бизнеса.
- Ръстът при добива на въглища, който е обвързван с електроенергетиката.
- Ръстът и маржовете при реализацията от експорт на произведения от военнопромишления комплекс.
- Частичен растеж в преработвателната индустрия и в частност в химическата индустрия, при износа на горива.
Изводът е, че България печели от основаната фискална непоклатимост, която е осъществила през последното десетилетие, само че ще следва прелом от позиция на фиска, заради прекъсването на естествения растеж при приходите, подбуден от инфлацията и растежа на сивата стопанска система.
За страдание сега и бизнес, и страна не влагат, от което губим напредък. Стоим добре на фона други европейски стопански системи, с помощта на бранш електроенергетика, само че при доставките на природен газ е настъпил апокалипсис.
Бизнесът губи ценова конкурентоспособност, а хората губят покупателна дарба. Необходими са бързи съответни европейски ограничения, които да върнат инфлацията покрай средноевропейската и да подсигуряват съществуването на бизнеса и хората.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ