Болести при тоса ину
Куче със приблизително тегло от 100-120 кг е солидно и респектиращо на тип животно. Такова усещане основава и тоса ину - японското куче с породист генезис и редица особености, създали го национално богатство в родината му и неразрешена за развъждане порода в редица страни по света.
Наред с компликациите по задържането, храненето на тоса ину и най-много възпитанието и образованието на толкоз едро, мощно и мощно животно, стои и казусът с неговото здравословно положение. Не може да се каже, че това е болнаво и нежно творение, поради неговата физика и предопределение. Напротив, силата и смелостта му се опират на отличната му обща форма и положително здраве.
Като всяка чистокръвна порода обаче, тоса ину също е податлив на развива някои кучешки болести. Поради това виновните животновъди тестват своите тоса ину преди да подхващат отглеждане, с цел да се уверят, че не предават нежелани генетични болести.
Кои са болесттите при тоса ину?
На първо място като всяка едра порода с огромен и бездънен гръден панер, тоса ину е предразположено към стомашен дилатационен волвулус, именуван по-кратко приплъзване на стомаха. Това е животозастрашаващо положение. При него стомахът се цялостни с въздух и се превърта. Затова след хранене кучето не трябва да се подлага на физическо натоварване.
Тазобедрената дисплазия, заболяване на лакътната става и въобще ставни проблеми също са присъщи болести за тоса ину и други кчуета, които страдат от прекомерно тежките кости. Тези болести изискват профилактика, както и прецизно следене.
Отново причина за заболяване, само че сърдечно (сърдечна недостатъчност) е прекомерно огромното тегло. То обаче е особено най-много за възрастните домашни любимци.
Очните болести при кучетата като катаракта, недоразвитост на ретината са също присъщи за възрастно куче, само че профилактиката, изразяваща се в грижи за поддържане хигиената на очите, е доста значима, до момента в който животното е младо и интензивно, с цел да се забави или даже предотврати сходно положение.
Хранителните алергии за присъщи за породата и по тази причина се предлага хранене с естествена храна, а диетата да бъде формирана от експерт.
Проблемът с наследствените заболявания при тоса ину е комплициран поради ниското генетична многообразие и дребното на брой кучета за разплод. Нужно е доста високо равнище на придирчивост, с цел да се изключат от развъдните стратегии тези животни, които са негодни.
Затова се предлага да се съблюдават строго стратегиите за кучешка имунизация, постоянните прегледи и следене на здравословното положение на домашния питомец. Така се подсигурява междинната дълготрайност на живот на едно крепко куче, а тя е 10-12 години.
