Десетокласник от Монтана с уникална колекция Трабант-и
Кристиян Димитров е един от най-сериозните притежатели на коли в Монтана. В двора на къщата си в града и в две близки села той е паркирал 6 коли от фамозна марка и възнамерява да купи още. Разработил е и проект за създаване на съвременен автосервиз с шоурум.
„ Нищо изключително! Нормален бизнес на деятелен човек “, ще кажат мнозина. И е по този начин! Но Кристиян е единствено на 16 години, а автозаниманията си е почнал още в пети клас. При това машините му не са какви да е, а същински митове. Всички са „ Трабант “, гордостта на социалистическото автомобилостроене през предишния век, а част от тях са напряко изкопани, като съкровища.
Страстта към старите машини пламнала у момчето от срещата с един „ лебед “, споделя десетокласникът. Дядо му – багерист в Чипровските мини, имал „ Москвич “ – бял и бляскав, който всички във семейството с обич наричали „ Белия лебед “.
„ По през целия ден седях в него, въртях кормилото и мечтаех да имам подобен, спомня си момчето. После другар на татко му го качил в „ Трабант “ – малолитражна кола, основана в Германската демократична република, и малчуганът напряко се влюбил в напетия като немски боец мъник. От копнеж към колите хлапакът почнал да колекционира минимодели, само че бързо схванал, че не го радват като огромните коли. И всеки ден молел родителите си да му купят същински автомобил.
Отказите с думите, че още е дребен и не може да има кола, изобщо не го разубедили. И почнал скрито да събира пари, с цел да си купи самичък. Отделял от джобните, от левчетата за закуски и рождени дни и когато събрал 250 лв. се заровил в Интернет за подобаваща машина. Открил я в Монтана – остарял „ Трабант “, от който притежателите очевидно се мъчели да се отърват.
Придумал татко си да му помогне в мечтаната договорка, отвел го на адреса и без пазарлък купили картонената автореликва. Когато видяла мърлявия „ Трабант “, довлечен пред дома им, майка му зяпнала от изненада, а татко му отнесъл калая за тайния вземане-даване, спомня си момчето. “Но аз бях най-щастливият човек на земята… “, споделя десетокласникът. С татко му Красимир – негов пръв асистент и съизвършител, откарали возилото в дядовия двор в планинското село Железна, и в свободното си време Крис почнал да разглобява немската машина. Нищо не разбирал от коли, само че с бащината помощ и препоръки от познати се учил в придвижване. Разкостил всичко до последния чарк, а след това няколко седмици човъркал и лъскал детайлите. „ Всяка част мина през ръцете ми и стана като нова! “, гордее се ученикът.
Съсед автомайстор пък потегнал и боядисал купето и по този начин на бял свят се появил „ Трабантът “, наименуван поради цвета си „ Бежко “. Грейнал от наслада, Кристиян оповестил в Интернет придобивката си и незабавно станал член на клуба „ Трабант “. Ежедневният продан на информация в мрежата за достолепията на „ мукавените коли “ обаче още повече разпалил любовта му към тях. И замечтал да се снабди с още. Крис издирвал возила в заключени от години гаражи и работилници, по сайванти из селата…И ги купувал за по 100-200 лв.. Големият си удар направил преди година в село Славотин, където в потопен в прахуляк и паяжини гараж попаднал на два „ Трабанта “ и то от по-мощните за времето си машини, модел 601 – цели 26 конски сили. „ Вратите на гаража бяха заринати с пръст, наложи се да разкопваме с мотика, с цел да извадим колите “, спомня си момчето.
С двойния шанс обаче машините му станали шест. Част от тях още не са в придвижване, само че чакат, прибрани под навеси, възкресението си. Цялата си сила и копнеж към този момент десетокласникът е вложил в първата си облага – Трабантът „ Бежко “, който е екипиран с нов бял кожен салон, изкусен е до финален подробност и лети по пътищата освен на Монтана, само че и в страната. Всяка година Кристиян и татко му Красимир се включват с „ Бежко “ във фестивала на „ Трабантите “ в Тетевен. Това лято за пръв път с разрешението на родителя и уредниците Кристиян седнал зад кормилото и минал в парада през балканския град.
Участвал и в кръга за майсторско шофиране, а след това с всички участници – над 80 души от цяла България, поднесли венци в местността „ Костина “ пред лобното място на войводата Бенковски. Всички били впечатлени от пристрастеността и познанията на момчето за старите машини и Кристиян получил премия за най-млад участник. Интересът на младежа към двутактовите ветерани, който първоначално бил посрещнат с съмнение и даже подбив от мнозина, към този момент му е спечелил почитание и измежду съученици, и измежду учители. Някои се снимат пред именитите машини, други го разпитват с интерес за опциите им. „ Трабантът е машина, създавана от 1957 до 1991 година в тогавашната Германска демократична република.
Купето не е от картон, а от дуропласт. А моторът, въпреки и двуцилиндров, е неповторим. Колата е извънредно здрава и ефикасна. Може да се поправи с парче тел и чорапогащник за ремък… “, смее се Кристиян. Старата немска машина е и много бърза, преди дни „ Бежко “, каран от татко му, вдигнал 120 на автомагистрала „ Хемус “, изяснява момчето. Дали поради изследването на автоветераните и епохата им и общуването с белокосите им притежатели, само че и речникът на младежа е пъстър с романтика и непознати за връстниците му думи. „ В „ Трабанта “ има неизразим сексапил, красиви форми, характерна миризма. Усетиш ли ги един път, тръпката остава! “, споделя с блеснали очи Крис.
Покрай старите коли той е развил и перспективен бизнес план, с който е спечелил регионалния кръг на Националния онлайн конкурс за млади бизнесмени „ Имам бизнес концепция “. Инициативата е част от общоевропейската акция „ Европа в моя район “, проведена от мрежата от регионални осведомителни центрове в страната. Планът на десетокласника е да построи съвременен автосервиз за ремонт на ретро коли. Част от експонатите ще продава, други ще дава за разходки на мераклии да опитат от екзотиката на социалистическите возила. Кристиян е сигурен, че в околните години ще го осъществя. Въпреки че учи математика и информатика в Природоматематическата гимназия в Монтана, той към този момент е решил да следва мотори с вътрешно горене и да трансформира заниманието си в специалност.
Покрай трабантите момчето почнало да колекционира и всевъзможни движимости от социализма – номера на коли, радиоапарати, тв приемници. И мечтае да отвори в Монтана музей на социализма, като във Варна…
Историята се учи най-добре като се потопиш в това време посредством движимостите, употребявани от хората, счита младежът. И приканва, който има остаряла кола или дрънкулки от соцепохата, да му се обади./Труд
„ Нищо изключително! Нормален бизнес на деятелен човек “, ще кажат мнозина. И е по този начин! Но Кристиян е единствено на 16 години, а автозаниманията си е почнал още в пети клас. При това машините му не са какви да е, а същински митове. Всички са „ Трабант “, гордостта на социалистическото автомобилостроене през предишния век, а част от тях са напряко изкопани, като съкровища.
Страстта към старите машини пламнала у момчето от срещата с един „ лебед “, споделя десетокласникът. Дядо му – багерист в Чипровските мини, имал „ Москвич “ – бял и бляскав, който всички във семейството с обич наричали „ Белия лебед “.
„ По през целия ден седях в него, въртях кормилото и мечтаех да имам подобен, спомня си момчето. После другар на татко му го качил в „ Трабант “ – малолитражна кола, основана в Германската демократична република, и малчуганът напряко се влюбил в напетия като немски боец мъник. От копнеж към колите хлапакът почнал да колекционира минимодели, само че бързо схванал, че не го радват като огромните коли. И всеки ден молел родителите си да му купят същински автомобил.
Отказите с думите, че още е дребен и не може да има кола, изобщо не го разубедили. И почнал скрито да събира пари, с цел да си купи самичък. Отделял от джобните, от левчетата за закуски и рождени дни и когато събрал 250 лв. се заровил в Интернет за подобаваща машина. Открил я в Монтана – остарял „ Трабант “, от който притежателите очевидно се мъчели да се отърват.
Придумал татко си да му помогне в мечтаната договорка, отвел го на адреса и без пазарлък купили картонената автореликва. Когато видяла мърлявия „ Трабант “, довлечен пред дома им, майка му зяпнала от изненада, а татко му отнесъл калая за тайния вземане-даване, спомня си момчето. “Но аз бях най-щастливият човек на земята… “, споделя десетокласникът. С татко му Красимир – негов пръв асистент и съизвършител, откарали возилото в дядовия двор в планинското село Железна, и в свободното си време Крис почнал да разглобява немската машина. Нищо не разбирал от коли, само че с бащината помощ и препоръки от познати се учил в придвижване. Разкостил всичко до последния чарк, а след това няколко седмици човъркал и лъскал детайлите. „ Всяка част мина през ръцете ми и стана като нова! “, гордее се ученикът.
Съсед автомайстор пък потегнал и боядисал купето и по този начин на бял свят се появил „ Трабантът “, наименуван поради цвета си „ Бежко “. Грейнал от наслада, Кристиян оповестил в Интернет придобивката си и незабавно станал член на клуба „ Трабант “. Ежедневният продан на информация в мрежата за достолепията на „ мукавените коли “ обаче още повече разпалил любовта му към тях. И замечтал да се снабди с още. Крис издирвал возила в заключени от години гаражи и работилници, по сайванти из селата…И ги купувал за по 100-200 лв.. Големият си удар направил преди година в село Славотин, където в потопен в прахуляк и паяжини гараж попаднал на два „ Трабанта “ и то от по-мощните за времето си машини, модел 601 – цели 26 конски сили. „ Вратите на гаража бяха заринати с пръст, наложи се да разкопваме с мотика, с цел да извадим колите “, спомня си момчето.
С двойния шанс обаче машините му станали шест. Част от тях още не са в придвижване, само че чакат, прибрани под навеси, възкресението си. Цялата си сила и копнеж към този момент десетокласникът е вложил в първата си облага – Трабантът „ Бежко “, който е екипиран с нов бял кожен салон, изкусен е до финален подробност и лети по пътищата освен на Монтана, само че и в страната. Всяка година Кристиян и татко му Красимир се включват с „ Бежко “ във фестивала на „ Трабантите “ в Тетевен. Това лято за пръв път с разрешението на родителя и уредниците Кристиян седнал зад кормилото и минал в парада през балканския град.
Участвал и в кръга за майсторско шофиране, а след това с всички участници – над 80 души от цяла България, поднесли венци в местността „ Костина “ пред лобното място на войводата Бенковски. Всички били впечатлени от пристрастеността и познанията на момчето за старите машини и Кристиян получил премия за най-млад участник. Интересът на младежа към двутактовите ветерани, който първоначално бил посрещнат с съмнение и даже подбив от мнозина, към този момент му е спечелил почитание и измежду съученици, и измежду учители. Някои се снимат пред именитите машини, други го разпитват с интерес за опциите им. „ Трабантът е машина, създавана от 1957 до 1991 година в тогавашната Германска демократична република.
Купето не е от картон, а от дуропласт. А моторът, въпреки и двуцилиндров, е неповторим. Колата е извънредно здрава и ефикасна. Може да се поправи с парче тел и чорапогащник за ремък… “, смее се Кристиян. Старата немска машина е и много бърза, преди дни „ Бежко “, каран от татко му, вдигнал 120 на автомагистрала „ Хемус “, изяснява момчето. Дали поради изследването на автоветераните и епохата им и общуването с белокосите им притежатели, само че и речникът на младежа е пъстър с романтика и непознати за връстниците му думи. „ В „ Трабанта “ има неизразим сексапил, красиви форми, характерна миризма. Усетиш ли ги един път, тръпката остава! “, споделя с блеснали очи Крис.
Покрай старите коли той е развил и перспективен бизнес план, с който е спечелил регионалния кръг на Националния онлайн конкурс за млади бизнесмени „ Имам бизнес концепция “. Инициативата е част от общоевропейската акция „ Европа в моя район “, проведена от мрежата от регионални осведомителни центрове в страната. Планът на десетокласника е да построи съвременен автосервиз за ремонт на ретро коли. Част от експонатите ще продава, други ще дава за разходки на мераклии да опитат от екзотиката на социалистическите возила. Кристиян е сигурен, че в околните години ще го осъществя. Въпреки че учи математика и информатика в Природоматематическата гимназия в Монтана, той към този момент е решил да следва мотори с вътрешно горене и да трансформира заниманието си в специалност.
Покрай трабантите момчето почнало да колекционира и всевъзможни движимости от социализма – номера на коли, радиоапарати, тв приемници. И мечтае да отвори в Монтана музей на социализма, като във Варна…
Историята се учи най-добре като се потопиш в това време посредством движимостите, употребявани от хората, счита младежът. И приканва, който има остаряла кола или дрънкулки от соцепохата, да му се обади./Труд
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ