Крещящо безочливо—в името на някой лев! Кога ще се наядете най-после?
Крещяща, селяндурска, безочлива, алчна безочливост в името на някой лев! Кога ще се наядете най-сетне? Кога ще си натъпчете гърлата най-сетне и ще се спрете? Ако имате милион, желаете два; в случай че имате два, желаете десет; като откраднете 10, желаете 100.
Нищо не е постоянно. Търпението на робите също!
Много хубаво го беше написал някой преди два-три месеца: не можете ли най-малко да крадете, без да „ ремонтирате “? Така и по този начин ще крадете, не може ли най-малко да не се**те след себе си!
***
На Седемте Рилски езера има екскаватор и камиони, тъй като трябвало, видите ли, да се „ укрепят “ пътеките. Да се насипят със строителни материали, с цел да не ходели туристите настрана от тях. Вие чувате ли се какви ги плещите? Виждате ли се какво представлявате? Същата безумна логичност, като да наплескаш малко жълта багра на улицата и да го наречеш „ велоалея “, по този начин и тази нелепост – ще насипете малко материал и те, туристите, по знамение някакво, ще вървят единствено по пътечката и нито на милиметър настрана! Не може да сте в действителност толкоз лимитирани! Но не можете и нас да ни мислите за толкоз лимитирани! Не сме.
Това ще стигне до Брюксел. И все някой ще реагира. Бърза май някой да изцеди европейското кранче, преди да им е писнало, нали? Дебелокожието и възприятието за безотговорност могат да се мерят по размери единствено с простащината и алчността.
Целта на „ плана “ била „ битка с ерозията “. Коя ерозия? Вижте фотосите. Кое от сегашните пътеки не е задоволително? Трябват нови. Защо? Защото би трябвало мотив да се „ усвоят “ едни пари от еврофондовете?
Това ли е „ думата на 2020 година “? „ Укрепване “!
Подпорни „ стени “ за подсилване на Алепу. Багери на Седемте Рилски езера – за „ подсилване “.
И всички е направено тихомълком, изправят ни пред към този момент стартирано риене в багери. Толкова. Без екологична оценка, без публично разискване, без нищо.
Как, по какъв начин, по дяволите, да се бориш? С кого? Срещу кого? Вече не знаеш кой ти е зложелател. Никнат като гъби—всеки наточил секирата и дебне да си резне от баницата. Алчни до оглупяване, не им пука какво унищожават, стига да имат пари в джоба, с цел да легнат на сянка на някой отдалечен плаж (недокоснат от такива като тях) и самодоволно да загрухтят, до момента в който си чоплят кирта в пъпа и някоя силиконова Снежанка прави „ муцки “ и селфита до тях.
Прекрасен „ хайлайф “ имаме, прелестни модели за подражателство и прелестни житейски цели.
Каква е идната „ мисъл “ на гения? Може, след „ укрепването “, да плеснат и малко хотелче там, а? Представям си го:
- Така и по този начин сме разкопали, насипали и „ укрепили “, ония „ зелените “, еколозите и обществото така и така е ядосано, барем да използваме да плеснеме и едно хотелче, а?
- Ама… по какъв начин? Това са Седемте Рилски…!
- Ммм… чакай да помисля. Бе, я го пѝши „ хижа “, виж там – слòжи нещо „ еко “—меко там в името, нещо „ зелено “, съвременно и сипвай бетона.
***
Разбирате ли за какво НЯМА изплъзване от блатото за тая печална страна, България? Защото една трета са: „ Бе, я не ме занимавай бе! “;
Една трета са: „ Е, кво? Нищо не може да се направи! “;
И една трета са: „ Аз да измисля по какъв начин да се облажа, дреме ми за природа, хора, страна, история, културни-мултурни полезности и тъпотии! Аз! Аз да намажа! “
Робите не мечтаят за свободата. Не. Мечтаят да се докопат до масата на господарите,
да им угодят и да им станат обичаните плебеи, че да ги повдигнат над другите плебеи и да им станат „ шефове “, с цел да могат и да са „ великата работа “, и да могат да крадат отсам, оттова. Дали да са на държавна службица, с цел да ги корумпират; дали – да се сприятелят с някой бей, който да им даде да перат пари; дали да врътнат схемичка, с цел да угодят на някой пълен предприемач, който не може да напише думата „ предприемач “, с цел да им подмятна малко трохички, да хапнат.
„ Ако може да пристигна някой и да ни оправи “, нали…? Наготово—ние да не мърдаме много-много, че хем ни мързи, хем ни е боязън „ да не стане нещо “.
Първо: „ някой “ е най-митичната фигура в българския фолклор. Тоя „ някой “ е всевластен и пасва на всяка фикция.
И второ: я, хубаво си помислете дали тъкмо това желаете, тъй като предусещам, че в случай че нещата се „ оправят “ и възстановяват, половината от вас ще останете на улицата, без доходи—защото в този момент се издържате с далаверки или работите за някой, който се устоя с далаверки.
Всеки един от вас, в това число и компаниите с „ укрепителните “ действия, ВСЕКИ от тях има потенциала да помогне на България, да работи за едно общо положително бъдеще. Но вместо това избира да работи единствено и само за себе си и то жертвайки България и бъдещето ѝ, тъй като хем се усеща по-готино, в случай че единствено той е баш баровец, а другите му прислугват, тъй като са небогати и мизерни; хем не му се рискува – да направи нещо положително, пък да се окаже глупак, в случай че другите не създадат.
В материал на Капитал, който е представен и от Свободна Европа, се споделя, че компанията е „ Юнайтед пропърти груп “:
„ […]процедурата протича в много бързи периоди, като до етапа на отварянето на ценовите оферти всички участници без „ Юнайтед пропърти груп “ са отстранени от процедурата […]свързана с някогашния народен представител от Движение за права и свободи и общински консултант от ГЕРБ в интервала 2007-2009 година Илия Илиев. Самият той пък беше разследван за търгове на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ (НКЖИ) и изборни закононарушения “.
***
Всеки един от тези в някакъв миг от живота си е споделил по някакъв мотив: „ Ей унищожиха я тая страна “ и се е възмущавал от нещо. Родителите, които са ги възпитавали, в този момент, най-вероятно, гледат през прозореца, да вземем за пример, или новините и по някаква причина се възмущават. Но това, което техните наследници са сътворили, го оправдават. Цъкат с език и… „ какво да се прави, то всички по този начин правят… “
Не ме интересува дали ще си признаете пред света, само че признайте си пред себе си сега—колко от вас, които цъкате с език, до момента в който четете това, сте си възпитали децата като тези—да се мислят за най-великите и да си вземат/крадат, каквото си изискат, да се мислят за повече от другите? Колко от вас, цъкащите с език в този момент, сте се изкушавали да извършите някоя гнусота за сметка на останалите? Не, не държа сметка никому, не се отвращавам и не желая да се санкционира и отмъщава. Искам друго, желая едно—да си кажете: било каквото било, правил съм каквото съм правил, стига към този момент. Не може да мислим единствено за личния си г*з. Не сме амеби, а сме хора в общество. Да се държим към този момент като такива. Не е късно.
Все още не е късно.
Нищо не е постоянно. Търпението на робите също!
Много хубаво го беше написал някой преди два-три месеца: не можете ли най-малко да крадете, без да „ ремонтирате “? Така и по този начин ще крадете, не може ли най-малко да не се**те след себе си!
***
На Седемте Рилски езера има екскаватор и камиони, тъй като трябвало, видите ли, да се „ укрепят “ пътеките. Да се насипят със строителни материали, с цел да не ходели туристите настрана от тях. Вие чувате ли се какви ги плещите? Виждате ли се какво представлявате? Същата безумна логичност, като да наплескаш малко жълта багра на улицата и да го наречеш „ велоалея “, по този начин и тази нелепост – ще насипете малко материал и те, туристите, по знамение някакво, ще вървят единствено по пътечката и нито на милиметър настрана! Не може да сте в действителност толкоз лимитирани! Но не можете и нас да ни мислите за толкоз лимитирани! Не сме.
Това ще стигне до Брюксел. И все някой ще реагира. Бърза май някой да изцеди европейското кранче, преди да им е писнало, нали? Дебелокожието и възприятието за безотговорност могат да се мерят по размери единствено с простащината и алчността.
Целта на „ плана “ била „ битка с ерозията “. Коя ерозия? Вижте фотосите. Кое от сегашните пътеки не е задоволително? Трябват нови. Защо? Защото би трябвало мотив да се „ усвоят “ едни пари от еврофондовете?
Това ли е „ думата на 2020 година “? „ Укрепване “!
Подпорни „ стени “ за подсилване на Алепу. Багери на Седемте Рилски езера – за „ подсилване “.
И всички е направено тихомълком, изправят ни пред към този момент стартирано риене в багери. Толкова. Без екологична оценка, без публично разискване, без нищо.
Как, по какъв начин, по дяволите, да се бориш? С кого? Срещу кого? Вече не знаеш кой ти е зложелател. Никнат като гъби—всеки наточил секирата и дебне да си резне от баницата. Алчни до оглупяване, не им пука какво унищожават, стига да имат пари в джоба, с цел да легнат на сянка на някой отдалечен плаж (недокоснат от такива като тях) и самодоволно да загрухтят, до момента в който си чоплят кирта в пъпа и някоя силиконова Снежанка прави „ муцки “ и селфита до тях.
Прекрасен „ хайлайф “ имаме, прелестни модели за подражателство и прелестни житейски цели.
Каква е идната „ мисъл “ на гения? Може, след „ укрепването “, да плеснат и малко хотелче там, а? Представям си го:
- Така и по този начин сме разкопали, насипали и „ укрепили “, ония „ зелените “, еколозите и обществото така и така е ядосано, барем да използваме да плеснеме и едно хотелче, а?
- Ама… по какъв начин? Това са Седемте Рилски…!
- Ммм… чакай да помисля. Бе, я го пѝши „ хижа “, виж там – слòжи нещо „ еко “—меко там в името, нещо „ зелено “, съвременно и сипвай бетона.
***
Разбирате ли за какво НЯМА изплъзване от блатото за тая печална страна, България? Защото една трета са: „ Бе, я не ме занимавай бе! “;
Една трета са: „ Е, кво? Нищо не може да се направи! “;
И една трета са: „ Аз да измисля по какъв начин да се облажа, дреме ми за природа, хора, страна, история, културни-мултурни полезности и тъпотии! Аз! Аз да намажа! “
Робите не мечтаят за свободата. Не. Мечтаят да се докопат до масата на господарите,
да им угодят и да им станат обичаните плебеи, че да ги повдигнат над другите плебеи и да им станат „ шефове “, с цел да могат и да са „ великата работа “, и да могат да крадат отсам, оттова. Дали да са на държавна службица, с цел да ги корумпират; дали – да се сприятелят с някой бей, който да им даде да перат пари; дали да врътнат схемичка, с цел да угодят на някой пълен предприемач, който не може да напише думата „ предприемач “, с цел да им подмятна малко трохички, да хапнат.
„ Ако може да пристигна някой и да ни оправи “, нали…? Наготово—ние да не мърдаме много-много, че хем ни мързи, хем ни е боязън „ да не стане нещо “.
Първо: „ някой “ е най-митичната фигура в българския фолклор. Тоя „ някой “ е всевластен и пасва на всяка фикция.
И второ: я, хубаво си помислете дали тъкмо това желаете, тъй като предусещам, че в случай че нещата се „ оправят “ и възстановяват, половината от вас ще останете на улицата, без доходи—защото в този момент се издържате с далаверки или работите за някой, който се устоя с далаверки.
Всеки един от вас, в това число и компаниите с „ укрепителните “ действия, ВСЕКИ от тях има потенциала да помогне на България, да работи за едно общо положително бъдеще. Но вместо това избира да работи единствено и само за себе си и то жертвайки България и бъдещето ѝ, тъй като хем се усеща по-готино, в случай че единствено той е баш баровец, а другите му прислугват, тъй като са небогати и мизерни; хем не му се рискува – да направи нещо положително, пък да се окаже глупак, в случай че другите не създадат.
В материал на Капитал, който е представен и от Свободна Европа, се споделя, че компанията е „ Юнайтед пропърти груп “:
„ […]процедурата протича в много бързи периоди, като до етапа на отварянето на ценовите оферти всички участници без „ Юнайтед пропърти груп “ са отстранени от процедурата […]свързана с някогашния народен представител от Движение за права и свободи и общински консултант от ГЕРБ в интервала 2007-2009 година Илия Илиев. Самият той пък беше разследван за търгове на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ (НКЖИ) и изборни закононарушения “.
***
Всеки един от тези в някакъв миг от живота си е споделил по някакъв мотив: „ Ей унищожиха я тая страна “ и се е възмущавал от нещо. Родителите, които са ги възпитавали, в този момент, най-вероятно, гледат през прозореца, да вземем за пример, или новините и по някаква причина се възмущават. Но това, което техните наследници са сътворили, го оправдават. Цъкат с език и… „ какво да се прави, то всички по този начин правят… “
Не ме интересува дали ще си признаете пред света, само че признайте си пред себе си сега—колко от вас, които цъкате с език, до момента в който четете това, сте си възпитали децата като тези—да се мислят за най-великите и да си вземат/крадат, каквото си изискат, да се мислят за повече от другите? Колко от вас, цъкащите с език в този момент, сте се изкушавали да извършите някоя гнусота за сметка на останалите? Не, не държа сметка никому, не се отвращавам и не желая да се санкционира и отмъщава. Искам друго, желая едно—да си кажете: било каквото било, правил съм каквото съм правил, стига към този момент. Не може да мислим единствено за личния си г*з. Не сме амеби, а сме хора в общество. Да се държим към този момент като такива. Не е късно.
Все още не е късно.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ