Тежки земетресения и опасни болести - за тях в Турция не се говори
Който разкрива нередности и разхищения, живее рисково в днешна Турция. Дори когато става дума за опасността от тежки трусове или от смъртоносни заболявания, управляващите избират да си мълчат, отбелязва в обширна обява Frankfurter Allgemeine Zeitung, представен от Deutsche Welle.
Преди 20 години Турция претърпя една от най-тежките произшествия в най-новата си история: земетресение със мощ 7,4 по Рихтер аргументи гибелта на 17 000 души, а нанесените на стопанската система вреди бяха за милиарди евро. Най-силно наранена беше най-развитата част на страната - Истанбул и регионът към милионната турска метрополия.
Природното злополучие извади на показ един факт: нито страната, нито жителите бяха готови за сходно нещо, въпреки от дълго време да е било известно, че регионът е мощно земетръсен. Липсата на градоустройствени проекти, противозаконното строителство и неналичието на какъвто и да е държавен надзор в допълнение утежниха ситуацията. А не на последно място и алчността на строителните бизнесмени.
Откритите в руините след земетресението от 1999 година мидени черупки посочваха, че при построяването на доста от срутилите се здания всеобщо е бил употребен изцяло несъответствуващият морски пясък, единствено тъй като е по-евтин.
Миналата седмица - в четвъртък - земята още веднъж се разтресе под Истанбул: трус от 5,7 по Рихтер изплаши хората в града и им напомни, че живеят в един от най-силно дейните сеизмични региони в света. От години специалистите повтарят, че в региона ще има мощно, опустошително земетресение. В тази връзка вестник Süddeutsche Zeitung цитира шефа на Истанбулския сеизмологичен център проф. Халук Йозенер да споделя следното: „ Не знаем по кое време ще се случи, само че, за жалост, се приближаваме към него доста бързо ".
След земетресението от 1999 година бяха подхванати редица ограничения, въведен беше и спомагателен „ налог трусове “. Той се постановяваше върху всевъзможни неща – от банкови услуги и абонаменти в интернет, през игрите на щастието, та чак до самолетните билети. „ През последните 20 години от турските жители бяха удържани 10,7 милиарда евро под формата на „ налог трусове ". Очаквахме, че тези пари ще създадат по-сигурни градовете, в които живеем, учебните заведения, в които изпращаме децата си, мостовете, по които пътуваме, и къщите, в които живеем “, написа по този мотив журналистът Бюлент Мумай.
Известно е какъв брой значим за държавното управление на Ердоган е строителният отрасъл. Затова и надали е огромна изненада, че тези, които трябваше да осъществят ограниченията за възстановяване на сеизмичната сигурност, ги използваха най-много за си изпълнят джобовете, разясняват още немските издания. Журналисти, които се пробваха да изнесат данни за нарушавания, бързо бяха принудени да замълчат - с арести или с парични санкции. Бившият кмет на Истанбул от партията на Ердоган – Кадир Топбаш – позволи да бъдат застроени местата в центъра на града, на които едно време имаше събирателни пунктове за популацията при положение на трусове, а по-късно съобщи терена в ръцете на своя шурей, който е строителен бизнесмен.
Журналистката Чикдем Токер, която изнесе на ярко информацията за този скандал, я грозят две години затвор и санкция от 1 милион турски лири (160 000 евро). Турската общност даже и не научи за една друга сходна „ спекулация “ в Истанбул, в която теренът бе трансфериран на ислямска фондация, ръководена от един от синовете на президента Ердоган.
Укриването на информация от турските жителите обаче не се лимитира единствено до тематиките, свързани с заплахата от трусове в страната, твърди още Мумай.
Неотдавна турският академик Бюлент Шък бе наказан на 15 месеца затвор за това, че разяснява отчет, поръчан от Турското министерство на опазването на здравето, който обаче бе прикрит от обществеността. Въпросният отчет е отдаден на раковите болести, а „ закононарушението на Шък се състои в това, че е уведомил турската общност кои артикули съдържат канцерогенни съставки.
В президентския замък на Ердоган явно считат предпазването от рак за закононарушение. Същото важи и за тези, които желаят да защитят хората от трусове, означават немските медии в умозаключение.
Преди 20 години Турция претърпя една от най-тежките произшествия в най-новата си история: земетресение със мощ 7,4 по Рихтер аргументи гибелта на 17 000 души, а нанесените на стопанската система вреди бяха за милиарди евро. Най-силно наранена беше най-развитата част на страната - Истанбул и регионът към милионната турска метрополия.
Природното злополучие извади на показ един факт: нито страната, нито жителите бяха готови за сходно нещо, въпреки от дълго време да е било известно, че регионът е мощно земетръсен. Липсата на градоустройствени проекти, противозаконното строителство и неналичието на какъвто и да е държавен надзор в допълнение утежниха ситуацията. А не на последно място и алчността на строителните бизнесмени.
Откритите в руините след земетресението от 1999 година мидени черупки посочваха, че при построяването на доста от срутилите се здания всеобщо е бил употребен изцяло несъответствуващият морски пясък, единствено тъй като е по-евтин.
Миналата седмица - в четвъртък - земята още веднъж се разтресе под Истанбул: трус от 5,7 по Рихтер изплаши хората в града и им напомни, че живеят в един от най-силно дейните сеизмични региони в света. От години специалистите повтарят, че в региона ще има мощно, опустошително земетресение. В тази връзка вестник Süddeutsche Zeitung цитира шефа на Истанбулския сеизмологичен център проф. Халук Йозенер да споделя следното: „ Не знаем по кое време ще се случи, само че, за жалост, се приближаваме към него доста бързо ".
След земетресението от 1999 година бяха подхванати редица ограничения, въведен беше и спомагателен „ налог трусове “. Той се постановяваше върху всевъзможни неща – от банкови услуги и абонаменти в интернет, през игрите на щастието, та чак до самолетните билети. „ През последните 20 години от турските жители бяха удържани 10,7 милиарда евро под формата на „ налог трусове ". Очаквахме, че тези пари ще създадат по-сигурни градовете, в които живеем, учебните заведения, в които изпращаме децата си, мостовете, по които пътуваме, и къщите, в които живеем “, написа по този мотив журналистът Бюлент Мумай.
Известно е какъв брой значим за държавното управление на Ердоган е строителният отрасъл. Затова и надали е огромна изненада, че тези, които трябваше да осъществят ограниченията за възстановяване на сеизмичната сигурност, ги използваха най-много за си изпълнят джобовете, разясняват още немските издания. Журналисти, които се пробваха да изнесат данни за нарушавания, бързо бяха принудени да замълчат - с арести или с парични санкции. Бившият кмет на Истанбул от партията на Ердоган – Кадир Топбаш – позволи да бъдат застроени местата в центъра на града, на които едно време имаше събирателни пунктове за популацията при положение на трусове, а по-късно съобщи терена в ръцете на своя шурей, който е строителен бизнесмен.
Журналистката Чикдем Токер, която изнесе на ярко информацията за този скандал, я грозят две години затвор и санкция от 1 милион турски лири (160 000 евро). Турската общност даже и не научи за една друга сходна „ спекулация “ в Истанбул, в която теренът бе трансфериран на ислямска фондация, ръководена от един от синовете на президента Ердоган.
Укриването на информация от турските жителите обаче не се лимитира единствено до тематиките, свързани с заплахата от трусове в страната, твърди още Мумай.
Неотдавна турският академик Бюлент Шък бе наказан на 15 месеца затвор за това, че разяснява отчет, поръчан от Турското министерство на опазването на здравето, който обаче бе прикрит от обществеността. Въпросният отчет е отдаден на раковите болести, а „ закононарушението на Шък се състои в това, че е уведомил турската общност кои артикули съдържат канцерогенни съставки.
В президентския замък на Ердоган явно считат предпазването от рак за закононарушение. Същото важи и за тези, които желаят да защитят хората от трусове, означават немските медии в умозаключение.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ