Учените потвърдиха: вярата в Бог удължава живота
Кой съм аз и за какво съм тук? Тези въпроси занимават мозъците на мъдреци и философи от хилядолетия. Няма човек, който най-малко един път да не си ги е задавал. Търсим отговорите на разнообразни места – в науката, във вярата в Бог или друга висша мощ, в извънземните, вътре в нас самите.
И в случай че тези въпроси са по-трудни, отговорът на един различен наподобява доста по-лесен: Докога ще съм тук? Много фактори играят роля за формулирането му, само че в последно време бе открит още един, освен това безусловно неочакван.
Вярата в Бог удължава живота. Това не е изказване единствено на свещеници, до този извод стигат редица учени, като употребяват точни статистики.
Ето няколко обстоятелството:
Монасите в Германия живеят три години по-дълго от средностатистическия мъж. Същото важи и за монахините и светските дами, демонстрира изследване на Марк Луи от Техническия университет във Виена, извършено в баварски манастири и представено от сп. „ Шпигел “.
Монасите в Света гора също доближават до доста висока възраст в положително здраве. Според изследване на Харис Айдонопулос от Университета в Солун решаващият фактор за това е положителното хранене. Но някои учени имат друго съмнение: те изследват по какъв начин вярата в Бог въздейства на здравето и продължителността на живота.При това не става дума единствено за толкоз отдадени на Бога като отреклите се от светския живот, само че и за елементарни вярващи хора.
И няма значение на коя тъкмо вяра или религия са почитатели. Харолд Кьониг е един от първите, изкушени от тематиката. През осемдесетте години той работи като фамилен доктор в дребен град в Илинойс. Много от пациентите му са мощно вярващи протестанти като самия него и към 38% от популацията на Съединени американски щати. Според наблюденията му вярващите измежду пациентите му се оправят по-добре с заболяванията от атеистите. Така той стартира да изследва въздействието на вярата върху здравето. Днес управлява Център за нематериалност, теология и здраве в университета „ Дюк “ в Северна Каролина.
Изходна точка на теорията му е, че принадлежността към религиозна група се отразява положително на психическото здраве. Вярата дава чувството, че си част от общественост и че ще бъдеш предпазен от Бог. А и подтиква полезности като обич към близък. При това няма значение в какъв Бог има вяра човек.
Стабилните обществени връзки и вярата в Бог значат по-малко стрес.
А от други проучвания е известно, че спокойните и отпочинали хора живеят по-дълго. По-малко стрес значи по-добра обща кондиция, по-малка неустойчивост към болести на сърдечносъдовата система, към депресии и по-силна имунна система. Това е изключително ясно при хора, които вървят постоянно на черква, споделя Кьониг.
Който върви на черква един път седмично, може да чака 7 години по-дълъг живот. В проучване от 2002 година Кьониг наблюдава резултата на религиозността върху 276 пациенти със сърдечна непълнота и хронично белодробно заболяване. Той разделя хората на две групи: едните, които изживяват своята религия сами, „ с мирен взор към небето “, и другите, които се движат в общественост от вярващи. Кьониг заключава, че ходещите постоянно на черква страдат по-малко от заболяванията си и дишат малко по-добре. Негативът при Кьониг е, че всички са религиозни и няма съпоставяне с атеистична група.
Британската организация Christian Medical Fellowship също е изкушена от тематиката и прави разбор на доказателствата от 1200 медицински проучвания и 400 коментара на такива проучвания. В отчета си, озаглавен „ Ползите за здравето от християнската религия “, доктор Алекс Бън и Дейвид Рандал настояват, че вярващите прибавят 7-14 години към живота си, по-лесно се оправят със болесттите, по-бързо се възвръщат и изобщо по-трудно се разболяват.
Религиозните хора по-добре се оправят и с някои психологични болести. В отчета се отбелязва, че психичноздравните изгоди за вярващите включват: " възприятие за богатство, благополучие и задоволство от живота, вяра и оптимизъм, цел и смисъл в живота, по-високо самочувствие, по-добро адаптиране към загубите; по-голяма обществена поддръжка и по-малко самота; ниски равнища на меланхолия и по-бързо възобновяване от меланхолия, ниски равнища на самоубийства и по-малко настройки към самоубийство; по-малко безпокойствие, по-малко неуравновесеност и по-малко психотични тенденции; по-ниски равнища на корист с алкохол и опиати, по-малко незаконна дейност; по-голяма брачна непоклатимост и задоволство ".
Друго изследване измежду пациенти с трансплантиран черен дроб демонстрира, че хората, които интензивно „ търсят Бог “, имат по-добра преживяемост от тези, които нямат религиозни вярвания. Проучването, оповестено в сп. „ Чернодробна трансплантация “, открило, че шансът за оцеляване на трансплантираните със „ мощна религиозна връзка “, даже и да не посещават някакъв храм, е три пъти по-голям.
Положителното влияние е резултат от „ персоналната връзка сред пациента и Бог без значение от религиозното изповедание, а не формалните визити в храм “, изяснява доктор Франко Бонагуиди, началник на проучването.
Проучването се базира на предходни сходни, които демонстрират, че хора с ХИВ, сърдечни болести и бъбречна хемодиализа имат по-добри шансове за оцеляване, в случай че са вярващи.
Религиозните практики и традиции оказват помощ за по-здравословен метод на живот:
Например спазването на постите и умереното пиянство на алкохол. В множеството религии има и правила за хранене – християните не ядат месо в сряда и петък. Юдейският шабат, почивен ден, в който не се прави безусловно нищо, оказва помощ за възобновяване и намаляването на напрежението. Заниманията с йога пък са утвърден врач на напрежението.
Учените все по-активно изследват и потвърждават изгодите за здравето и прочувственото и психическо положение от молитвите и медитацията.
„ Многобройни научни проучвания са направили оценка на лечебните резултати, които молитвата има. Те демонстрират, че хората, които се молят постоянно, е по-малко евентуално да се разболеят и се възвръщат по-бързо “, споделя и доктор Неделя Щонова, невролог.
Молитвата понижава кръвното налягане.
Нашите кафези подслушват нашите мисли. Публикувани изследвания потвърждават връзките сред положителното психологично здраве и положителното физическо здраве. Депресираните пациенти имат два пъти по-висока смъртност от болести на сънните артерии. Има и пробни доказателства, че неприятното въодушевление въздейства върху имунната функционалност, като визира интерлевкин-6 равнищата, свързани с хронични възпаления и меланхолия. Негативният вътрешен разговор е нещо, което разболява доста “, е уверена лекарката. Според нея молитвата, бидейки обител на духа, смирението и вярата, минимализира този отрицателен вътрешен разговор и с лекост профилактира появяването на депресивни епизоди, прекъсвайки патологичната връзка сред мозъка и организма.
„ Обикновено живеем вън от себе си " – споделя доктор Щонова. Но в молитвата ние се предаваме на себе си, влизаме в най-вътрешното светилище на душата, оставаме неподвижен и се отдръпваме в тишина, дишаме въздуха на вечността. Този покой има невероятна лечебна мощ.
Медицинските изследвания, свързани с вярата, към този момент имат и свое име – невротеология. „ Тя изисква отвореност към концепцията, че научните и духовните вероятности могат да се развиват синхронно в своята заедност " - споделя невроложката и прибавя: " Разбирането на невробиологичните механизми на религията не може да опровергае или потвърди съществуването на Бог, само че религията и духовността имат невероятни изгоди за здравето. “
Според най-новите научни данни молитвите носят действителни изгоди, твърди и доктор Весела Попова-Балтова, която е и квалифициран хомеопат.
„ Молитвата е тип медитация. Правят се доста проучвания в региона на невропсихологията за изясняване на неврофизиологичните механизми на този развой. Електрическата интензивност на мозъка се организира до повърхността на главата, където може да се улови и записва “, споделя доктор Балтова.
Тя припомня, че са известни 5 типа талази – тета, делта, алфа, бета и гама. Всяка от тях има разнообразни граници и амплитуди и дава отговор за несъмнено положение. Алфа-вълните подхождат на положение на покой и релаксация. Бета – на умствена интензивност. Делта са вълните, създавани основно при бездънен сън. Тета се свързват със загадъчното и мистериозното. Гама-вълните имат обсег над 34 Нz, по този начин наречените положения на „ проблясъци”.
„ Доскоро се знаеше за трите съществени положения на основния мозък:
Това са фаза на бодърстване, фаза на абсурден „ бърз " сън и фаза на правоверен " муден " сън. При проучванията на хора в молитвен транс от разнообразни религии е открит нов феномен - положение, наречено „ бавно” бодърстване или „ молитвено” бодърстване. В това положение кората на основния мозък като че ли е неактивна, само че човек възприема информация, без тя да минава през мисловни процеси и разбор. Сякаш съзнанието напуща тялото “, изяснява доктор Балтова.
По време на усърдна молитва мозъчните талази имат толкоз ниска амплитуда – 2-3 херца, че се приближават до правата линия. След края на молитвата мозъкът се връща към нормалния алфа - и бета-ритъм (13-30 херца). А мирът в мозъка носи доста здраве за тялото, добавя доктор Щонова.
Бавните талази се следят единствено при бебета до три-четири месеца и при дълбоките етапи на съня. Тоест молещите се хора се трансформират безусловно в бебета.
Д-р Весела Попова-Балтова е уверена, че в случай че " молитвеното " бодърстване, когато мозъкът е в „ бебешко” положение, липсва в живота ни, се нарушава хармонията в организма и заболяванията се появяват. По време на молитва се унищожават създалите се патологични връзки сред невроните, човек се отпуска, стопира да мисли за заболяването и най-важното – отървава се от страха от заболяването! „ С молитвите можем да се освободим от уплахи и да повишим имунитета си. Например статистиката при пациенти с неоперабилен рак демонстрира, че вярващите живеят приблизително с пет-шест години по-дълго. Но би трябвало да се молим и имаме вяра същински, другояче молитвите ни няма да имат лековит резултат “, прибавя доктор Балтова.
Нашите тела могат да се приспособяват към измененията в мислите, настроението или околната среда без съзнателни старания: треперим, когато е студено, сърцата бият по-бързо, когато се вълнуваме, дланите се потят при напрежение. Това е самостоятелната нервна система. Тя случва нещата, без ние да мислим. Въпреки това със умишлено изпитание можем да влияем върху тези автоматизирани функционалности.
„ Когато се молим, успокояваме тази вегетативна нервна система. Позитивната биологична противоположна връзка, изключително подчертана след молитвена терапия, конфигурира в мозъка навика за благополучие и успокоение. След което страстите и убежденията се трансформират в привички. А навикът да одобряваме и разбираме (както учи молитвата), в сравнение с да съдим и беснеем, е нещо толкоз здравословно в своята същина, че надали има аналог “, коментира невроложката доктор Щонова.
Проф. Хърбърт Бенсън отбелязва, че хората, които са били в положение на подобен положителен биофидбек, намаляват систолното кръвно налягане по време на молитвени сесии точно с релаксиращи мисли за реализиране на мечтаните резултати.
„ По време на молитва и медитация се регистрира и намален метаболизъм на кислорода, 12% повече, в сравнение с по време на сън, понижена сензитивност към въглеродния двуокис, спадат артериалните равнища на лактата и с 20% се усилва концентрацията на бета-ендорфините, фенилаланина (аминокиселина, която е потребна за повлияване на меланхолия, отмалялост и болка), серотонина 5-HIAA, маркирано спада пулсът, което допуска релаксация “, цитира научни изследвания доктор Щонова.
Тези промени демонстрират, че молитвата е положение, сходно на сън или отмора, което има неповторим релаксиращ психофизиологичен резултат, проучва тя. Освен това молитвата повлиява ендокринната система, хормоните и невротрансмисията. По думите й има доказателства, че понижава и секрецията на хормона кортизол, а той има отношение към напрежението, заболеваемостта и смъртността.
През последното десетилетие невроизобразителни техники като позитронната емисионна томография, функционалния магнитен резонанс и други са употребявани за премерване на мозъчния кръвоток и интензивността в мозъка по време на молитва. Те открили структурни промени в мозъка на тибетски монаси, които практикуват молитва и медитация с години. Т.е. вярата и убежденията водят до активизирано дясно полукълбо, повишен размер на десен хипокампус, повишено сиво вещество в десен насрещен дял и ляв таламус. „ Революционно! “, въодушевена е доктор Щонова.
Същите наблюдения има и доктор Попова-Балтова. При хора с високи стойности на делта-вълни са видяни редица потребни „ странични” резултати: увеличение на емпатията, освобождение на естествения растежен хормон (хормона срещу стареенето), освобождение на мелатонин, който е обвързван с интуицията и ни оказва помощ за достъп до дълбоките равнища на духовността, възобновяване на мускулите.
При хора под огромен стрес делта-мозъчните талази оказват помощ за понижаване равнищата на адреналина. Друго забавно нещо за делта-мозъчните талази е, че те са в положение да ви свързват с дълбоките равнища на несъзнаваното. Особено удобно е да се усилват преди лягане, тъй като това ще помогне да заспите и ще усъвършенства като цяло съня.
И в случай че тези въпроси са по-трудни, отговорът на един различен наподобява доста по-лесен: Докога ще съм тук? Много фактори играят роля за формулирането му, само че в последно време бе открит още един, освен това безусловно неочакван.
Вярата в Бог удължава живота. Това не е изказване единствено на свещеници, до този извод стигат редица учени, като употребяват точни статистики.
Ето няколко обстоятелството:
Монасите в Германия живеят три години по-дълго от средностатистическия мъж. Същото важи и за монахините и светските дами, демонстрира изследване на Марк Луи от Техническия университет във Виена, извършено в баварски манастири и представено от сп. „ Шпигел “.
Монасите в Света гора също доближават до доста висока възраст в положително здраве. Според изследване на Харис Айдонопулос от Университета в Солун решаващият фактор за това е положителното хранене. Но някои учени имат друго съмнение: те изследват по какъв начин вярата в Бог въздейства на здравето и продължителността на живота.При това не става дума единствено за толкоз отдадени на Бога като отреклите се от светския живот, само че и за елементарни вярващи хора.
И няма значение на коя тъкмо вяра или религия са почитатели. Харолд Кьониг е един от първите, изкушени от тематиката. През осемдесетте години той работи като фамилен доктор в дребен град в Илинойс. Много от пациентите му са мощно вярващи протестанти като самия него и към 38% от популацията на Съединени американски щати. Според наблюденията му вярващите измежду пациентите му се оправят по-добре с заболяванията от атеистите. Така той стартира да изследва въздействието на вярата върху здравето. Днес управлява Център за нематериалност, теология и здраве в университета „ Дюк “ в Северна Каролина.
Изходна точка на теорията му е, че принадлежността към религиозна група се отразява положително на психическото здраве. Вярата дава чувството, че си част от общественост и че ще бъдеш предпазен от Бог. А и подтиква полезности като обич към близък. При това няма значение в какъв Бог има вяра човек.
Стабилните обществени връзки и вярата в Бог значат по-малко стрес.
А от други проучвания е известно, че спокойните и отпочинали хора живеят по-дълго. По-малко стрес значи по-добра обща кондиция, по-малка неустойчивост към болести на сърдечносъдовата система, към депресии и по-силна имунна система. Това е изключително ясно при хора, които вървят постоянно на черква, споделя Кьониг.
Който върви на черква един път седмично, може да чака 7 години по-дълъг живот. В проучване от 2002 година Кьониг наблюдава резултата на религиозността върху 276 пациенти със сърдечна непълнота и хронично белодробно заболяване. Той разделя хората на две групи: едните, които изживяват своята религия сами, „ с мирен взор към небето “, и другите, които се движат в общественост от вярващи. Кьониг заключава, че ходещите постоянно на черква страдат по-малко от заболяванията си и дишат малко по-добре. Негативът при Кьониг е, че всички са религиозни и няма съпоставяне с атеистична група.
Британската организация Christian Medical Fellowship също е изкушена от тематиката и прави разбор на доказателствата от 1200 медицински проучвания и 400 коментара на такива проучвания. В отчета си, озаглавен „ Ползите за здравето от християнската религия “, доктор Алекс Бън и Дейвид Рандал настояват, че вярващите прибавят 7-14 години към живота си, по-лесно се оправят със болесттите, по-бързо се възвръщат и изобщо по-трудно се разболяват.
Религиозните хора по-добре се оправят и с някои психологични болести. В отчета се отбелязва, че психичноздравните изгоди за вярващите включват: " възприятие за богатство, благополучие и задоволство от живота, вяра и оптимизъм, цел и смисъл в живота, по-високо самочувствие, по-добро адаптиране към загубите; по-голяма обществена поддръжка и по-малко самота; ниски равнища на меланхолия и по-бързо възобновяване от меланхолия, ниски равнища на самоубийства и по-малко настройки към самоубийство; по-малко безпокойствие, по-малко неуравновесеност и по-малко психотични тенденции; по-ниски равнища на корист с алкохол и опиати, по-малко незаконна дейност; по-голяма брачна непоклатимост и задоволство ".
Друго изследване измежду пациенти с трансплантиран черен дроб демонстрира, че хората, които интензивно „ търсят Бог “, имат по-добра преживяемост от тези, които нямат религиозни вярвания. Проучването, оповестено в сп. „ Чернодробна трансплантация “, открило, че шансът за оцеляване на трансплантираните със „ мощна религиозна връзка “, даже и да не посещават някакъв храм, е три пъти по-голям.
Положителното влияние е резултат от „ персоналната връзка сред пациента и Бог без значение от религиозното изповедание, а не формалните визити в храм “, изяснява доктор Франко Бонагуиди, началник на проучването.
Проучването се базира на предходни сходни, които демонстрират, че хора с ХИВ, сърдечни болести и бъбречна хемодиализа имат по-добри шансове за оцеляване, в случай че са вярващи.
Религиозните практики и традиции оказват помощ за по-здравословен метод на живот:
Например спазването на постите и умереното пиянство на алкохол. В множеството религии има и правила за хранене – християните не ядат месо в сряда и петък. Юдейският шабат, почивен ден, в който не се прави безусловно нищо, оказва помощ за възобновяване и намаляването на напрежението. Заниманията с йога пък са утвърден врач на напрежението.
Учените все по-активно изследват и потвърждават изгодите за здравето и прочувственото и психическо положение от молитвите и медитацията.
„ Многобройни научни проучвания са направили оценка на лечебните резултати, които молитвата има. Те демонстрират, че хората, които се молят постоянно, е по-малко евентуално да се разболеят и се възвръщат по-бързо “, споделя и доктор Неделя Щонова, невролог.
Молитвата понижава кръвното налягане.
Нашите кафези подслушват нашите мисли. Публикувани изследвания потвърждават връзките сред положителното психологично здраве и положителното физическо здраве. Депресираните пациенти имат два пъти по-висока смъртност от болести на сънните артерии. Има и пробни доказателства, че неприятното въодушевление въздейства върху имунната функционалност, като визира интерлевкин-6 равнищата, свързани с хронични възпаления и меланхолия. Негативният вътрешен разговор е нещо, което разболява доста “, е уверена лекарката. Според нея молитвата, бидейки обител на духа, смирението и вярата, минимализира този отрицателен вътрешен разговор и с лекост профилактира появяването на депресивни епизоди, прекъсвайки патологичната връзка сред мозъка и организма.
„ Обикновено живеем вън от себе си " – споделя доктор Щонова. Но в молитвата ние се предаваме на себе си, влизаме в най-вътрешното светилище на душата, оставаме неподвижен и се отдръпваме в тишина, дишаме въздуха на вечността. Този покой има невероятна лечебна мощ.
Медицинските изследвания, свързани с вярата, към този момент имат и свое име – невротеология. „ Тя изисква отвореност към концепцията, че научните и духовните вероятности могат да се развиват синхронно в своята заедност " - споделя невроложката и прибавя: " Разбирането на невробиологичните механизми на религията не може да опровергае или потвърди съществуването на Бог, само че религията и духовността имат невероятни изгоди за здравето. “
Според най-новите научни данни молитвите носят действителни изгоди, твърди и доктор Весела Попова-Балтова, която е и квалифициран хомеопат.
„ Молитвата е тип медитация. Правят се доста проучвания в региона на невропсихологията за изясняване на неврофизиологичните механизми на този развой. Електрическата интензивност на мозъка се организира до повърхността на главата, където може да се улови и записва “, споделя доктор Балтова.
Тя припомня, че са известни 5 типа талази – тета, делта, алфа, бета и гама. Всяка от тях има разнообразни граници и амплитуди и дава отговор за несъмнено положение. Алфа-вълните подхождат на положение на покой и релаксация. Бета – на умствена интензивност. Делта са вълните, създавани основно при бездънен сън. Тета се свързват със загадъчното и мистериозното. Гама-вълните имат обсег над 34 Нz, по този начин наречените положения на „ проблясъци”.
„ Доскоро се знаеше за трите съществени положения на основния мозък:
Това са фаза на бодърстване, фаза на абсурден „ бърз " сън и фаза на правоверен " муден " сън. При проучванията на хора в молитвен транс от разнообразни религии е открит нов феномен - положение, наречено „ бавно” бодърстване или „ молитвено” бодърстване. В това положение кората на основния мозък като че ли е неактивна, само че човек възприема информация, без тя да минава през мисловни процеси и разбор. Сякаш съзнанието напуща тялото “, изяснява доктор Балтова.
По време на усърдна молитва мозъчните талази имат толкоз ниска амплитуда – 2-3 херца, че се приближават до правата линия. След края на молитвата мозъкът се връща към нормалния алфа - и бета-ритъм (13-30 херца). А мирът в мозъка носи доста здраве за тялото, добавя доктор Щонова.
Бавните талази се следят единствено при бебета до три-четири месеца и при дълбоките етапи на съня. Тоест молещите се хора се трансформират безусловно в бебета.
Д-р Весела Попова-Балтова е уверена, че в случай че " молитвеното " бодърстване, когато мозъкът е в „ бебешко” положение, липсва в живота ни, се нарушава хармонията в организма и заболяванията се появяват. По време на молитва се унищожават създалите се патологични връзки сред невроните, човек се отпуска, стопира да мисли за заболяването и най-важното – отървава се от страха от заболяването! „ С молитвите можем да се освободим от уплахи и да повишим имунитета си. Например статистиката при пациенти с неоперабилен рак демонстрира, че вярващите живеят приблизително с пет-шест години по-дълго. Но би трябвало да се молим и имаме вяра същински, другояче молитвите ни няма да имат лековит резултат “, прибавя доктор Балтова.
Нашите тела могат да се приспособяват към измененията в мислите, настроението или околната среда без съзнателни старания: треперим, когато е студено, сърцата бият по-бързо, когато се вълнуваме, дланите се потят при напрежение. Това е самостоятелната нервна система. Тя случва нещата, без ние да мислим. Въпреки това със умишлено изпитание можем да влияем върху тези автоматизирани функционалности.
„ Когато се молим, успокояваме тази вегетативна нервна система. Позитивната биологична противоположна връзка, изключително подчертана след молитвена терапия, конфигурира в мозъка навика за благополучие и успокоение. След което страстите и убежденията се трансформират в привички. А навикът да одобряваме и разбираме (както учи молитвата), в сравнение с да съдим и беснеем, е нещо толкоз здравословно в своята същина, че надали има аналог “, коментира невроложката доктор Щонова.
Проф. Хърбърт Бенсън отбелязва, че хората, които са били в положение на подобен положителен биофидбек, намаляват систолното кръвно налягане по време на молитвени сесии точно с релаксиращи мисли за реализиране на мечтаните резултати.
„ По време на молитва и медитация се регистрира и намален метаболизъм на кислорода, 12% повече, в сравнение с по време на сън, понижена сензитивност към въглеродния двуокис, спадат артериалните равнища на лактата и с 20% се усилва концентрацията на бета-ендорфините, фенилаланина (аминокиселина, която е потребна за повлияване на меланхолия, отмалялост и болка), серотонина 5-HIAA, маркирано спада пулсът, което допуска релаксация “, цитира научни изследвания доктор Щонова.
Тези промени демонстрират, че молитвата е положение, сходно на сън или отмора, което има неповторим релаксиращ психофизиологичен резултат, проучва тя. Освен това молитвата повлиява ендокринната система, хормоните и невротрансмисията. По думите й има доказателства, че понижава и секрецията на хормона кортизол, а той има отношение към напрежението, заболеваемостта и смъртността.
През последното десетилетие невроизобразителни техники като позитронната емисионна томография, функционалния магнитен резонанс и други са употребявани за премерване на мозъчния кръвоток и интензивността в мозъка по време на молитва. Те открили структурни промени в мозъка на тибетски монаси, които практикуват молитва и медитация с години. Т.е. вярата и убежденията водят до активизирано дясно полукълбо, повишен размер на десен хипокампус, повишено сиво вещество в десен насрещен дял и ляв таламус. „ Революционно! “, въодушевена е доктор Щонова.
Същите наблюдения има и доктор Попова-Балтова. При хора с високи стойности на делта-вълни са видяни редица потребни „ странични” резултати: увеличение на емпатията, освобождение на естествения растежен хормон (хормона срещу стареенето), освобождение на мелатонин, който е обвързван с интуицията и ни оказва помощ за достъп до дълбоките равнища на духовността, възобновяване на мускулите.
При хора под огромен стрес делта-мозъчните талази оказват помощ за понижаване равнищата на адреналина. Друго забавно нещо за делта-мозъчните талази е, че те са в положение да ви свързват с дълбоките равнища на несъзнаваното. Особено удобно е да се усилват преди лягане, тъй като това ще помогне да заспите и ще усъвършенства като цяло съня.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ