Отвратителен открит урок за децата на България
Кощунствен театър сервираха родните депутати – наслада за очите на целия български народ, и то точно на Деня на детето 1 юни. Псуваха се, плюха се, биха се! Отново, като че ли не им стигаше шоуто по бойни спортове, made in the BG Parliament от предходната година на същия ден, когато стреснаха, трогнаха и очароваха света с нашенските простотии.
Предния ден, 31 май, бях в „ моето ” учебно заведение „ Отец Паисий ” в село Песнопой, където се образоват единствено ромски деца от няколко села, най-вече от община Калояново. Повечето от прогимназиалния стадий отсъстваха от занятия – помагаха на фамилиите си в розобера, само че по този начин е във всички учебни заведения с ромски деца по нашите географски ширини. Нищо ново под слънцето – за множеството роми хлябът на масата е по-ценен от знанието, по-насъщен за деня, и това се знае и от хората, и от съответните институции.
Малките обаче честваха завършването на образователната година с превъзходно проведено и извършено празненство, водени от техните учители и госпожа Сашка Кръстева, достолепния шеф на това гнездо на просветата. Читателю, не се споделят годините на една Дама, само че апелирам те, поинтересувай се какво направи тази забележителна българска Учителка през последните три години за това селско учебно заведение.
След програмата, свидетелствата и подаръците, си разреших няколко думи към децата. Това беше моят финален ден като преподавател въобще – една неравна кариера в областите с центрове Велико Търново, Ловеч, Стара Загора и Пловдив.
– Обичайте своите учители, – споделих им – вярвайте им, тъй като същинските сред тях ви познават като личните си деца и в действителност желаят да ви оказват помощ. Ние тук сме малко учебно заведение – едно семейство. Нека си бъдем задружни като семейство и другари. Аз от вас съм получавал единствено обич и през днешния ден пристигнах да ви благодаря за нея. Дано и от мен да сте получили нещо, тогава ще съм благополучен.
Поднесох им и подарък – завладяващо осъществяване с гайда, най-българския инструмент. Бях поканил особено моя другар – младия и надарен музикант Росен Иванов.
А измежду последвалите многочислени диалози сред мен и децата, в които те – както постоянно са правили – ме отрупваха с откровения, Митко от Долна махала, възпитаник в седми клас, ми сподели:
– Господине, Вие ни учихте на британски, само че и на положително. Да живеем със сърцата си. Разказвали сте ни и за доста наши хора, за лекар Чирков. Знаете, че се пробвам да изсвирвам на барабани. И в този момент, като ме питате каква музика чувам, какво виждам по малкия екран, какво да ви кажа… Много се карат по малкия екран, господине, доста налитат. Ами че те са бетер нас, в махалата. То пък чак толкоз свидливост може ли? Нали ни казвахте, че там – в националното заседание, би трябвало да отива най-хубавото от народа!
Митко, приятелю, единствено в случай че си знаел какво те чака да видиш един ден след тези твои детски думички. А май не са детски – вие в този момент бързо пораствате. Особено след такива „ представления ”, и в случай че има кой да ви ги изясни! Да обясниш необяснимото…
А вие, български депутати, какво вършиме с децата на България? Защо унищожавате труда на българските учители?! Кой да научи вас на почтено държание? Ами да ви върнем в детската градина – в първите седем години.
Прости ми, Ботев, че на твоя ден трябваше да напиша това!
Георги Ганев, стихотворец
Предния ден, 31 май, бях в „ моето ” учебно заведение „ Отец Паисий ” в село Песнопой, където се образоват единствено ромски деца от няколко села, най-вече от община Калояново. Повечето от прогимназиалния стадий отсъстваха от занятия – помагаха на фамилиите си в розобера, само че по този начин е във всички учебни заведения с ромски деца по нашите географски ширини. Нищо ново под слънцето – за множеството роми хлябът на масата е по-ценен от знанието, по-насъщен за деня, и това се знае и от хората, и от съответните институции.
Малките обаче честваха завършването на образователната година с превъзходно проведено и извършено празненство, водени от техните учители и госпожа Сашка Кръстева, достолепния шеф на това гнездо на просветата. Читателю, не се споделят годините на една Дама, само че апелирам те, поинтересувай се какво направи тази забележителна българска Учителка през последните три години за това селско учебно заведение.
След програмата, свидетелствата и подаръците, си разреших няколко думи към децата. Това беше моят финален ден като преподавател въобще – една неравна кариера в областите с центрове Велико Търново, Ловеч, Стара Загора и Пловдив.
– Обичайте своите учители, – споделих им – вярвайте им, тъй като същинските сред тях ви познават като личните си деца и в действителност желаят да ви оказват помощ. Ние тук сме малко учебно заведение – едно семейство. Нека си бъдем задружни като семейство и другари. Аз от вас съм получавал единствено обич и през днешния ден пристигнах да ви благодаря за нея. Дано и от мен да сте получили нещо, тогава ще съм благополучен.
Поднесох им и подарък – завладяващо осъществяване с гайда, най-българския инструмент. Бях поканил особено моя другар – младия и надарен музикант Росен Иванов.
А измежду последвалите многочислени диалози сред мен и децата, в които те – както постоянно са правили – ме отрупваха с откровения, Митко от Долна махала, възпитаник в седми клас, ми сподели:
– Господине, Вие ни учихте на британски, само че и на положително. Да живеем със сърцата си. Разказвали сте ни и за доста наши хора, за лекар Чирков. Знаете, че се пробвам да изсвирвам на барабани. И в този момент, като ме питате каква музика чувам, какво виждам по малкия екран, какво да ви кажа… Много се карат по малкия екран, господине, доста налитат. Ами че те са бетер нас, в махалата. То пък чак толкоз свидливост може ли? Нали ни казвахте, че там – в националното заседание, би трябвало да отива най-хубавото от народа!
Митко, приятелю, единствено в случай че си знаел какво те чака да видиш един ден след тези твои детски думички. А май не са детски – вие в този момент бързо пораствате. Особено след такива „ представления ”, и в случай че има кой да ви ги изясни! Да обясниш необяснимото…
А вие, български депутати, какво вършиме с децата на България? Защо унищожавате труда на българските учители?! Кой да научи вас на почтено държание? Ами да ви върнем в детската градина – в първите седем години.
Прости ми, Ботев, че на твоя ден трябваше да напиша това!
Георги Ганев, стихотворец
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ