Резюме на концепция на кандидата за управител на БНБ - Любомир Каримански, издигнат от Има такъв народ
Концепцията ми е създадена като продължение на стратегическите цели на настоящето управление на Българската национална банка (БНБ), като, несъмнено, тя ги надгражда с нови цели, които ще показва по-надолу.
Концепцията се основава извънредно доста на правилата на стратегическите цели и ограничения, които стоят пред Българска народна банка, като би трябвало да подчертаваме върху неотложните ограничения, които желая да очертая още в самото начало.
Като цяло основните
цели, върху които ще се съсредоточвам
като стратегически цели за мандата 2022-2028 година, са свързани първо с това, което визира всеки един човек в България – популацията, компаниите и най-много по какъв начин Централната банка може да помогне на държавното управление със препоръките си. Защото Централната банка насочва препоръки към държавното управление. Почти всяка една централна банка в Европа го прави. Във връзка с настъпилата спешна обстановка и наслагването на няколко рецесии, в това число и това, че Централната банка е може би единствената институция, която прави толкоз задълбочени стопански разбори, проучвания и прогнози.
Точно заради тази причина първата ми стратегическа цел ще бъде динамичното развиване на икономическите разбори, проучванията и прогнозите, свързани с инфлацията и с икономическия напредък, динамичността.
Втори приоритет е присъединението към еврозоната.
Трети приоритет е банковият контрол и регулацията.
Четвъртият приоритет е оценката на рисковете за банковата система.
Петият приоритет е платежната инфраструктура и цифровата промяна.
Шестият приоритет е институционалното развиване и модернизиране на Българската национална банка.
В началото накратко желая да очертая провокациите, тъй като считам, че те са извънредно значими и наред с всички тези събития, които се случват през последните няколко години и изключително през последните месеци - по отношение на войната в Украйна, те са изключителни освен за държавните управления в Европа и в България, само че и за банковия бранш. Икономиката ни е изправена пред редица други провокации още от COVID-пандемията, тъй че ние имаме към този момент опита да работим в изключителна обстановка.
През последните месеци изключително се задълбочава несигурността в икономическия напредък – т.е. считаме, че няма да достигнем този стопански растеж и в България, и в Европа, както и увеличаващите се темпове на инфлация. Именно заради забавения стопански напредък и по-високата инфлация е належащо проучванията и макроикономическите разбори да бъдат в точния момент, с цел да могат да се вземат съответни ограничения от страна на държавното управление на България и по същия метод и от Европейската централна банка по отношение на всички тези страни, които са в границите на еврозоната.
Точно заради тази причина бих желал да се спра по-конкретно на първия приоритет, обвързван с динамичното развиване на икономическите разбори и проучванията в сегашната обстановка.
Изключително значимо за мен ще бъде, като шеф на Централната банка, адаптивността на ограниченията, които следва да приложи Българска народна банка във връзка с динамичността за съответната обстановка. Какво имам поради?
Проверка на успеваемостта от проектите за непрекъсваемост на дейностите в банковия бранш. Тази инспекция е значима по отношение на всичко това, което се случва, само че най-много резултатите от тази инспекция засягат няколко области, няколко бранша в банковата промишленост, които са извънредно значими и са свързани с киберсигурността, с платежната инфраструктура, с действието на паричното послание, с ръководството на държавните валутни запаси и цялостното поддържане на финансовата инфраструктура в страната.
В духа на въпроса по какъв начин ще реагираме при неустановеност, Европейската централна банка ясно уточни три целта, които ние би трябвало да следваме. Лично аз бих направил по този начин тези три целта да залегнат в една бъдеща тактика на Централната банка от позиция на три съществени правилото.
Първият принцип е опционалност или по този начин наречената незадължителност, последователност и еластичност. Ако би трябвало да го преведа за хората, които не са толкоз в час с активността и с решенията на Европейската централна банка, ще употребявам аналогията с ходенето по доста тъничък лед, според от това да знаем къде желаеме да стигнем, да знаем по кое време да тръгнем, с цел да стигнем на мястото в положително здраве, минавайки по този тъничък лед. Точно това цели и Европейската централна банка. И тук от голяма важност е да се обясни по какъв начин ще се реагира на разнообразни сюжети от страна на Българска народна банка за степента на неустановеност, която можем да чакаме и най-важното за нас като резултативна големина ще могат ли тези сценарии да се материализират. И в случай че тези сюжети могат да се осъществен, то въпросът е те до какво биха довели.
Една от задачите е посредством способите на икономическия разбор и проучванията Българска народна банка да следи за инфлацията, като се стреми в средносрочен проект тя да е оптимално близка до избраната цел на Европейската централна банка. Тук съзнателно не споделям, че средносрочната цел е инфлацията да бъде близка до двата %, тъй като видяхме, че Европейската централна банка единствено за 2022 г. промени инфлационната си цел на 5.1%, а в средносрочна вероятност желае да резервира твърдо двата %. Все отново може да се окаже, че това не е допустимо.
Затова споделям, че би трябвало да се следи средносрочната цел, която има Европейската централна банка.
Това е първият приоритет, който имам и тази неотложна мярка час по-скоро би трябвало да бъде въведена. И досега виждаме, че Централната банка не излиза публично с някаква рекомендация към държавното управление или пък със съвет към него какво би трябвало да се направи в тази динамична обстановка, в която се намираме.
При втория приоритет подчертавам върху присъединението към еврозоната. Присъединяването към еврозоната, знаете, че е от 2020 година. Няма да се спирам на това, което е известно като обстоятелства, тъй като те са ясни за всички ни – от 2020 година Европейската централна банка взе решение за реализиране на тясно съдействие с Българска народна банка и на тази база малко по-късно във времето българският лев беше привързан към европейския валутен механизъм ERM II, като дружно с тези стъпки българският банков бранш се причисли към Европейския банков съюз. Това са първите няколко стъпки, които би трябвало да се създадат към еврозоната.
Искам да се спра по-специално върху задачите, които Българска народна банка би трябвало да си сложи в тази посока. Първата цел – и тя е поради актуалната геополитическа и геоикономическа обстановка – належащо е час по-скоро да предприемем ограничения за съответен проект за присъединение към еврото. В момента имаме един проект, който е обществен от юли месец 2021 година, само че този проект би трябвало да бъде приспособен към актуалната обстановка. Той би трябвало да бъде освежен.
Защо споделям към актуалната обстановка? Тъй като в проекта по този начин и не се включва необятна професионална полемика за въвеждането на еврото. Неслучайно споделям професионална полемика, тъй като доста от нас и най-много популацията употребява парите, само че надали то знае по какъв начин да резервира тези пари чисти. Как да резервира тези пари, тъй че те да се обръщат с висока скорост и по какъв начин може тези пари да се съхраняват задоволително благонадеждно. Именно поради това полемиката би трябвало да бъде професионална, а резултатите от тази полемика би трябвало по-късно да бъдат насочени към необятната общност, с цел да може тя да реши всички тези плюсове и провокациите, които са като резултативна големина от приемането на еврото.
На последващо място в подцелите към тази цел слагам, че е належащо да се отчетат всички основополагащи фактори, които имат отношение към процеса на интеграция.
Какво имам поради? Влиянието на вътрешната и на външната среда. Вътрешната среда – дали няма да получим спомагателен потрес от инфлацията. Този потрес от инфлацията, който въздейства върху предлагането, по какъв начин ще можем да го преодолеем посредством финансовата система и посредством стимулиране на предлагането, т.е. върху индустриалната част от страна на бизнеса и стопанската система? Дали ще можем да съумеем да го създадем? Именно това са провокациите, които стоят и пред банковия бранш посредством регулирането от страна на Централната банка.
Не бива да забравяме и разширението – опцията за разширение на обсега на критериите за участие в еврозоната. Много постоянно при една такава динамична среда и то среда на неустановеност може да имаме обстановка, в която по този начин наречените редовно значими критерии да се променят и да се променят в посока, основана на резултати, които се получават. Например, в цялостния пенсионно-осигурителен и обществен модел на страната. Например стабилността на здравната ни система, да вземем за пример – пазара на труда, експорта и конкурентоспособността, както може да бъде включена и киберсигурността.
Процесът на присъединение е идната подцел. И в процеса на присъединение желая да обърна внимание на няколко неща – подготовката за приемането на еврото по области. По области имам поради не районни области, а от позиция на стопанската активност. Тоест по какъв начин ще реагира общественият бранш, по какъв метод ще провежда приемането на еврото и тук неразделна част е това, поради което евентуално съм ви станал скучен. Става дума за разбора: разходи-ползи.
Проектът, който е качен на страницата на Министерския съвет още през юни предходната година, не съдържа подобен разбор на разноски и изгоди. Изключително значимо е да имаме разбор на разноски и изгоди по няколко аргументи. Това ще даде резултативната големина, която на необятния спор ще помогне да се подчертаят още по-убедително плюсовете за приемането на еврото и другите дефекти, които може да има присъединението към еврозоната.
Следващо нещо, на което се основавам, е мандатът на Българска народна банка в региона на активността на кредитните институции . Този мандат на Българска народна банка обгръща ограничения, действия и виновни лица, свързани със следните съществени посоки, по отношение на измененията. Едно от нещата са превалутиране на депозити, превалутиране на заеми, на скъпи бумаги, на левови дялови участия в сдружения, обезпечения, доклади на дъщерни компании.
В тази част по присъединението извънредно значение за мен ще има координацията и въобще целият координационен съвет за присъединение към еврозоната. Лично аз ще имам доста високи условия към чиновниците и към експертите, тъй като съм сигурен, че в Българска народна банка работят висококачествени експерти, към които ще имам доста високи условия по отношение на устояването на националния интерес, когато се дискутират тематики, свързани с присъединението ни към еврозоната.
Особено когато не трябва да се позволява да се приспособяват непознати сюжети към българския вид за присъединение към еврозоната. Важно е да имаме цялата информация по процеса на присъединение от страна на Европейската централна банка, да участваме интензивно при взимането на решения и с това да можем да отстояваме нашия български народен интерес.
Преминавам към третият приоритет, който е обвързван с банковия контрол и регулациите. Развитието на банковия контрол е главен приоритет в концепцията ми за развиване на цялата централна банка. Въпреки напредъка, реализиран в отговор на осъщественото тясно съдействие с Европейската централна банка, мисля, че има към момента някакви дефицити, които би трябвало да бъдат запълнени. Те са от позиция на това по какъв начин да се правят оценките на потребностите и разпределението на подобаващите спомагателни надзорни запаси и най-много на обезпечеността откъм човешки запас, който в „ Управление банков контрол “ би трябвало да извършва обособените модели, които ще засегна по-късно.
Именно от осъществяването на тези модели ще зависи качеството на работата от страна на „ Банков контрол “ при разширението на обсега на всички тези създадени модели, които желаеме да предложим на процедура при надзора.
Надзорните цели на Българска народна банка са напълно основани на разпознатите опасности в банковия бранш. Съобразно актуалните събития в България е от изключителна значимост провеждането на навременно – и тук наблягам – навременно идентифициране на рисковете в банковия бранш и надграждане на устойчиви модели за ръководство на банките.
Една от задачите ми ще бъде да се сътвори пътна карта за ръководство и понижаване на рисковете в банковия бранш. Тази пътна карта би трябвало да бъде подчинена точно на другите рецесии, на наслагването на тези рецесии, на несигурността и на това по какъв начин ние динамично можем да реагираме при тази неустановеност. Естествено, когато приказваме за банковия контрол, няма по какъв начин да не споменем за кредитния риск.
Приоритет на банковия контрол в дълготраен и средносрочен проект ще бъде преодоляването на натиска върху качеството на активите в банковата система. Това е извънредно значимо нещо. Вследствие от влошената макроикономическа среда би трябвало да имаме поради, че колкото повече се задълбочават проблемите от страна на геополитическите рецесии, които съществуват, от страна на веригата на доставките, на инфлацията, на ценовия показател, толкоз повече ние би трябвало да обръщаме внимание точно по какъв начин този напън да бъде минимизиран.
Дали се взимат задоволително ограничения този напън да бъде минимизиран?
Следва да бъде направен контролен механизъм, посредством който да се адресират слабостите в корпоративното ръководство и по-точно във финансирането на забележителен по мярка експозиции на контрагенти с неразбираемо финансово положение, неустановеност по отношение на рентабилността на финансираните планове, съмнителна или ненадеждна информация за финансовия потенциал на крайните притежатели.
И тъкмо от това зависи какъв ексцентричен модел можем ние да прилагаме с изключение на общоприетите, познати от единния контролен механизъм, подобен, че да може да открива точно подобен вид проблеми и неустановеност в банковия бранш.
По отношение на надзора за справяне с разпознатите уязвимости ще загатна единствено няколко целта.
Банките би трябвало да излязат в най-хубавото си здраве от основната накърнимост и тук са минусите в границите на ръководството на кредитния риск. Каква е стратегическата цел?
Поднадзорните институции би трябвало да усъвършенстват своите практики за ръководство на кредитния риск – изключително във връзка с навременното идентифициране, планирано премерване и намаляване на кредитните опасности. И тук съм възнамерявал съществени действия, които би трябвало да се случат – ранно идентифициране на кредитополучателите в затруднено финансово положение, навременно заделяне на съответен размер обезценки за кредитен риск и избягването на проциклични резултати, нужни дейности за ръководството на просрочие по обслужените експозиции и съответен метод при ръководството на съществуващи необслужени заеми, действен потенциал да се ръководи предстоящото повишаване на броя на кредитополучателите с финансови усложнения.
Тук е ролята на Централната банка да обръща внимание на комерсиалните банки за тяхната консултантска активност и навременни превантивни консултантски препоръки, които могат да насочат към тях точно подобен вид предприятия или сдружения.
Друга основна накърнимост би била чувствителността към шокове в лихвените проценти и кредитните спредове.
Изключително значимо е да загатна взаимоотношението сред дирекциите в ръководството. Тук ще кажа единствено едно нещо – за повишение успеваемостта на взаимоотношението сред дирекциите би трябвало да се направи едно доста значимо нещо – по този начин наречените оценки на самостоятелните опасности да бъдат включени в карта и тази карта би трябвало да стимулира всеки един чиновник точно за подобен вид оценки на самостоятелните опасности.
Минавам към основаване на инструментариум за усилване на банковия контрол. Който се интересува, имам създаден инструментариум и той е основан на голям брой модели, като да вземем за пример модел за провизиране, модел за съпоставяне на политиките на банките, модел за спомагателни финансови условия.
По отношение ръководството на пруденциалната политика – тя се характеризира в няколко направления. Първо: по какъв начин и по какъв метод би трябвало да управляваме систематичния риск въз основата на другите стрес проби, които съществуват. И стрес тестванията по какъв метод, с помощта на рекомендации и насоки, които дава Европейският банков орган, могат да бъдат разширени по този начин, че те да бъдат приложени в банки с разнообразни профили, само че да могат да разпознават в точния момент проблемите и да рапортуват за това на Централната банка.
По отношение на оценката на рисковете в банковата система съм ги категоризирал като вътрешни опасности на кредитните институции – там съм се концентрирал още веднъж върху кредитния риск, който ще бъде главно предизвикателство, както и върху външните опасности за банковата система. Тук имам поради по този начин наречената финансова непоклатимост и методът, по който ние би трябвало да стартираме да отчитаме всички тези климатични промени и уязвимости, които могат да ни се сервират в тази посока.
Минаваме към платежната инфраструктура и дигитализацията: Целта ми за развиването на платежната инфраструктура и дигитализацията се основава на тактиката за цифровизиране на финансовите услуги в Европейския съюз и тактиката на Европейския съюз за заплащания на дребно. Тук ще подчертая единствено едно нещо – мисля, че би трябвало да бъде основан координационен съвет в Народната банка, който да изготви интегритет сред финтех фирмите, оперативната съгласуемост сред финтех фирмите и комерсиалните банки. Тогава към този момент ние можем да имаме намаляване на натиска върху повишаващите се цени в банките от позиция на таксите и комисионите, тъй като когато допуснем повече играчи, то тогава можем да чакаме, че и конкурентоспособността на тези играчи ще докара до понижаване на високите такси.
В частта за дигитализацията , желая да кажа няколко думи за платежната инфраструктура. Ние би трябвало да приключим плана с незабавните заплащания – ние бяхме последната страна, която се причисли към SEPA Instant или към незабавните разплащания в SEPA и моята цел ще бъде оптимално бързо да има незабавни заплащания, които да се случват в границите на 10 секунди до 15 000 евро съгласно схемата на SEPA – незабавни разплащания.
Оттам нататък минаваме към цифровата промяна – единствено ще загатна, че цифровата промяна се корени на три регламента.
В умозаключение желая да кажа, че желаеме институционалното модернизиране и развиване на банката и по-специално бих желал да се спра на две неща – въпреки че имам шест подцели.
На първо място е киберустойчивостта – извънредно значимо е да създадем проект от страна на Централната банка за киберустойчивост.
На второ – разширение на изследователския потенциал, тъй че да може да се основава пясъчник, в който да бъдат тествани обособените проучвателен и научни планове, които по-късно Централната банка да може да осъществя посредством модели на процедура.
И в умозаключение - постарал съм се концепцията ми да изведе най-важните стратегически цели. Имам подготвеност резюмето на тази идея – тъй като това не е цяла идея, а обобщение, да се трансформира в тактика за мандата 2022 – 2028 година, в случай че бъда определен за шеф на Българската национална банка.
Бих желал да кажа и че ще приложа модела „ Култура, гений “ по отношение на оценяването на чиновниците, тъй че тези чиновници в действителност да имат една действителна опция за развиване - опция, която този вид чиновници в европейските банки и в Европейската централна банка имат.
(Публикуваме концепцията с незначителни съкращения)
Концепцията се основава извънредно доста на правилата на стратегическите цели и ограничения, които стоят пред Българска народна банка, като би трябвало да подчертаваме върху неотложните ограничения, които желая да очертая още в самото начало.
Като цяло основните
цели, върху които ще се съсредоточвам
като стратегически цели за мандата 2022-2028 година, са свързани първо с това, което визира всеки един човек в България – популацията, компаниите и най-много по какъв начин Централната банка може да помогне на държавното управление със препоръките си. Защото Централната банка насочва препоръки към държавното управление. Почти всяка една централна банка в Европа го прави. Във връзка с настъпилата спешна обстановка и наслагването на няколко рецесии, в това число и това, че Централната банка е може би единствената институция, която прави толкоз задълбочени стопански разбори, проучвания и прогнози.
Точно заради тази причина първата ми стратегическа цел ще бъде динамичното развиване на икономическите разбори, проучванията и прогнозите, свързани с инфлацията и с икономическия напредък, динамичността.
Втори приоритет е присъединението към еврозоната.
Трети приоритет е банковият контрол и регулацията.
Четвъртият приоритет е оценката на рисковете за банковата система.
Петият приоритет е платежната инфраструктура и цифровата промяна.
Шестият приоритет е институционалното развиване и модернизиране на Българската национална банка.
В началото накратко желая да очертая провокациите, тъй като считам, че те са извънредно значими и наред с всички тези събития, които се случват през последните няколко години и изключително през последните месеци - по отношение на войната в Украйна, те са изключителни освен за държавните управления в Европа и в България, само че и за банковия бранш. Икономиката ни е изправена пред редица други провокации още от COVID-пандемията, тъй че ние имаме към този момент опита да работим в изключителна обстановка.
През последните месеци изключително се задълбочава несигурността в икономическия напредък – т.е. считаме, че няма да достигнем този стопански растеж и в България, и в Европа, както и увеличаващите се темпове на инфлация. Именно заради забавения стопански напредък и по-високата инфлация е належащо проучванията и макроикономическите разбори да бъдат в точния момент, с цел да могат да се вземат съответни ограничения от страна на държавното управление на България и по същия метод и от Европейската централна банка по отношение на всички тези страни, които са в границите на еврозоната.
Точно заради тази причина бих желал да се спра по-конкретно на първия приоритет, обвързван с динамичното развиване на икономическите разбори и проучванията в сегашната обстановка.
Изключително значимо за мен ще бъде, като шеф на Централната банка, адаптивността на ограниченията, които следва да приложи Българска народна банка във връзка с динамичността за съответната обстановка. Какво имам поради?
Проверка на успеваемостта от проектите за непрекъсваемост на дейностите в банковия бранш. Тази инспекция е значима по отношение на всичко това, което се случва, само че най-много резултатите от тази инспекция засягат няколко области, няколко бранша в банковата промишленост, които са извънредно значими и са свързани с киберсигурността, с платежната инфраструктура, с действието на паричното послание, с ръководството на държавните валутни запаси и цялостното поддържане на финансовата инфраструктура в страната.
В духа на въпроса по какъв начин ще реагираме при неустановеност, Европейската централна банка ясно уточни три целта, които ние би трябвало да следваме. Лично аз бих направил по този начин тези три целта да залегнат в една бъдеща тактика на Централната банка от позиция на три съществени правилото.
Първият принцип е опционалност или по този начин наречената незадължителност, последователност и еластичност. Ако би трябвало да го преведа за хората, които не са толкоз в час с активността и с решенията на Европейската централна банка, ще употребявам аналогията с ходенето по доста тъничък лед, според от това да знаем къде желаеме да стигнем, да знаем по кое време да тръгнем, с цел да стигнем на мястото в положително здраве, минавайки по този тъничък лед. Точно това цели и Европейската централна банка. И тук от голяма важност е да се обясни по какъв начин ще се реагира на разнообразни сюжети от страна на Българска народна банка за степента на неустановеност, която можем да чакаме и най-важното за нас като резултативна големина ще могат ли тези сценарии да се материализират. И в случай че тези сюжети могат да се осъществен, то въпросът е те до какво биха довели.
Една от задачите е посредством способите на икономическия разбор и проучванията Българска народна банка да следи за инфлацията, като се стреми в средносрочен проект тя да е оптимално близка до избраната цел на Европейската централна банка. Тук съзнателно не споделям, че средносрочната цел е инфлацията да бъде близка до двата %, тъй като видяхме, че Европейската централна банка единствено за 2022 г. промени инфлационната си цел на 5.1%, а в средносрочна вероятност желае да резервира твърдо двата %. Все отново може да се окаже, че това не е допустимо.
Затова споделям, че би трябвало да се следи средносрочната цел, която има Европейската централна банка.
Това е първият приоритет, който имам и тази неотложна мярка час по-скоро би трябвало да бъде въведена. И досега виждаме, че Централната банка не излиза публично с някаква рекомендация към държавното управление или пък със съвет към него какво би трябвало да се направи в тази динамична обстановка, в която се намираме.
При втория приоритет подчертавам върху присъединението към еврозоната. Присъединяването към еврозоната, знаете, че е от 2020 година. Няма да се спирам на това, което е известно като обстоятелства, тъй като те са ясни за всички ни – от 2020 година Европейската централна банка взе решение за реализиране на тясно съдействие с Българска народна банка и на тази база малко по-късно във времето българският лев беше привързан към европейския валутен механизъм ERM II, като дружно с тези стъпки българският банков бранш се причисли към Европейския банков съюз. Това са първите няколко стъпки, които би трябвало да се създадат към еврозоната.
Искам да се спра по-специално върху задачите, които Българска народна банка би трябвало да си сложи в тази посока. Първата цел – и тя е поради актуалната геополитическа и геоикономическа обстановка – належащо е час по-скоро да предприемем ограничения за съответен проект за присъединение към еврото. В момента имаме един проект, който е обществен от юли месец 2021 година, само че този проект би трябвало да бъде приспособен към актуалната обстановка. Той би трябвало да бъде освежен.
Защо споделям към актуалната обстановка? Тъй като в проекта по този начин и не се включва необятна професионална полемика за въвеждането на еврото. Неслучайно споделям професионална полемика, тъй като доста от нас и най-много популацията употребява парите, само че надали то знае по какъв начин да резервира тези пари чисти. Как да резервира тези пари, тъй че те да се обръщат с висока скорост и по какъв начин може тези пари да се съхраняват задоволително благонадеждно. Именно поради това полемиката би трябвало да бъде професионална, а резултатите от тази полемика би трябвало по-късно да бъдат насочени към необятната общност, с цел да може тя да реши всички тези плюсове и провокациите, които са като резултативна големина от приемането на еврото.
На последващо място в подцелите към тази цел слагам, че е належащо да се отчетат всички основополагащи фактори, които имат отношение към процеса на интеграция.
Какво имам поради? Влиянието на вътрешната и на външната среда. Вътрешната среда – дали няма да получим спомагателен потрес от инфлацията. Този потрес от инфлацията, който въздейства върху предлагането, по какъв начин ще можем да го преодолеем посредством финансовата система и посредством стимулиране на предлагането, т.е. върху индустриалната част от страна на бизнеса и стопанската система? Дали ще можем да съумеем да го създадем? Именно това са провокациите, които стоят и пред банковия бранш посредством регулирането от страна на Централната банка.
Не бива да забравяме и разширението – опцията за разширение на обсега на критериите за участие в еврозоната. Много постоянно при една такава динамична среда и то среда на неустановеност може да имаме обстановка, в която по този начин наречените редовно значими критерии да се променят и да се променят в посока, основана на резултати, които се получават. Например, в цялостния пенсионно-осигурителен и обществен модел на страната. Например стабилността на здравната ни система, да вземем за пример – пазара на труда, експорта и конкурентоспособността, както може да бъде включена и киберсигурността.
Процесът на присъединение е идната подцел. И в процеса на присъединение желая да обърна внимание на няколко неща – подготовката за приемането на еврото по области. По области имам поради не районни области, а от позиция на стопанската активност. Тоест по какъв начин ще реагира общественият бранш, по какъв метод ще провежда приемането на еврото и тук неразделна част е това, поради което евентуално съм ви станал скучен. Става дума за разбора: разходи-ползи.
Проектът, който е качен на страницата на Министерския съвет още през юни предходната година, не съдържа подобен разбор на разноски и изгоди. Изключително значимо е да имаме разбор на разноски и изгоди по няколко аргументи. Това ще даде резултативната големина, която на необятния спор ще помогне да се подчертаят още по-убедително плюсовете за приемането на еврото и другите дефекти, които може да има присъединението към еврозоната.
Следващо нещо, на което се основавам, е мандатът на Българска народна банка в региона на активността на кредитните институции . Този мандат на Българска народна банка обгръща ограничения, действия и виновни лица, свързани със следните съществени посоки, по отношение на измененията. Едно от нещата са превалутиране на депозити, превалутиране на заеми, на скъпи бумаги, на левови дялови участия в сдружения, обезпечения, доклади на дъщерни компании.
В тази част по присъединението извънредно значение за мен ще има координацията и въобще целият координационен съвет за присъединение към еврозоната. Лично аз ще имам доста високи условия към чиновниците и към експертите, тъй като съм сигурен, че в Българска народна банка работят висококачествени експерти, към които ще имам доста високи условия по отношение на устояването на националния интерес, когато се дискутират тематики, свързани с присъединението ни към еврозоната.
Особено когато не трябва да се позволява да се приспособяват непознати сюжети към българския вид за присъединение към еврозоната. Важно е да имаме цялата информация по процеса на присъединение от страна на Европейската централна банка, да участваме интензивно при взимането на решения и с това да можем да отстояваме нашия български народен интерес.
Преминавам към третият приоритет, който е обвързван с банковия контрол и регулациите. Развитието на банковия контрол е главен приоритет в концепцията ми за развиване на цялата централна банка. Въпреки напредъка, реализиран в отговор на осъщественото тясно съдействие с Европейската централна банка, мисля, че има към момента някакви дефицити, които би трябвало да бъдат запълнени. Те са от позиция на това по какъв начин да се правят оценките на потребностите и разпределението на подобаващите спомагателни надзорни запаси и най-много на обезпечеността откъм човешки запас, който в „ Управление банков контрол “ би трябвало да извършва обособените модели, които ще засегна по-късно.
Именно от осъществяването на тези модели ще зависи качеството на работата от страна на „ Банков контрол “ при разширението на обсега на всички тези създадени модели, които желаеме да предложим на процедура при надзора.
Надзорните цели на Българска народна банка са напълно основани на разпознатите опасности в банковия бранш. Съобразно актуалните събития в България е от изключителна значимост провеждането на навременно – и тук наблягам – навременно идентифициране на рисковете в банковия бранш и надграждане на устойчиви модели за ръководство на банките.
Една от задачите ми ще бъде да се сътвори пътна карта за ръководство и понижаване на рисковете в банковия бранш. Тази пътна карта би трябвало да бъде подчинена точно на другите рецесии, на наслагването на тези рецесии, на несигурността и на това по какъв начин ние динамично можем да реагираме при тази неустановеност. Естествено, когато приказваме за банковия контрол, няма по какъв начин да не споменем за кредитния риск.
Приоритет на банковия контрол в дълготраен и средносрочен проект ще бъде преодоляването на натиска върху качеството на активите в банковата система. Това е извънредно значимо нещо. Вследствие от влошената макроикономическа среда би трябвало да имаме поради, че колкото повече се задълбочават проблемите от страна на геополитическите рецесии, които съществуват, от страна на веригата на доставките, на инфлацията, на ценовия показател, толкоз повече ние би трябвало да обръщаме внимание точно по какъв начин този напън да бъде минимизиран.
Дали се взимат задоволително ограничения този напън да бъде минимизиран?
Следва да бъде направен контролен механизъм, посредством който да се адресират слабостите в корпоративното ръководство и по-точно във финансирането на забележителен по мярка експозиции на контрагенти с неразбираемо финансово положение, неустановеност по отношение на рентабилността на финансираните планове, съмнителна или ненадеждна информация за финансовия потенциал на крайните притежатели.
И тъкмо от това зависи какъв ексцентричен модел можем ние да прилагаме с изключение на общоприетите, познати от единния контролен механизъм, подобен, че да може да открива точно подобен вид проблеми и неустановеност в банковия бранш.
По отношение на надзора за справяне с разпознатите уязвимости ще загатна единствено няколко целта.
Банките би трябвало да излязат в най-хубавото си здраве от основната накърнимост и тук са минусите в границите на ръководството на кредитния риск. Каква е стратегическата цел?
Поднадзорните институции би трябвало да усъвършенстват своите практики за ръководство на кредитния риск – изключително във връзка с навременното идентифициране, планирано премерване и намаляване на кредитните опасности. И тук съм възнамерявал съществени действия, които би трябвало да се случат – ранно идентифициране на кредитополучателите в затруднено финансово положение, навременно заделяне на съответен размер обезценки за кредитен риск и избягването на проциклични резултати, нужни дейности за ръководството на просрочие по обслужените експозиции и съответен метод при ръководството на съществуващи необслужени заеми, действен потенциал да се ръководи предстоящото повишаване на броя на кредитополучателите с финансови усложнения.
Тук е ролята на Централната банка да обръща внимание на комерсиалните банки за тяхната консултантска активност и навременни превантивни консултантски препоръки, които могат да насочат към тях точно подобен вид предприятия или сдружения.
Друга основна накърнимост би била чувствителността към шокове в лихвените проценти и кредитните спредове.
Изключително значимо е да загатна взаимоотношението сред дирекциите в ръководството. Тук ще кажа единствено едно нещо – за повишение успеваемостта на взаимоотношението сред дирекциите би трябвало да се направи едно доста значимо нещо – по този начин наречените оценки на самостоятелните опасности да бъдат включени в карта и тази карта би трябвало да стимулира всеки един чиновник точно за подобен вид оценки на самостоятелните опасности.
Минавам към основаване на инструментариум за усилване на банковия контрол. Който се интересува, имам създаден инструментариум и той е основан на голям брой модели, като да вземем за пример модел за провизиране, модел за съпоставяне на политиките на банките, модел за спомагателни финансови условия.
По отношение ръководството на пруденциалната политика – тя се характеризира в няколко направления. Първо: по какъв начин и по какъв метод би трябвало да управляваме систематичния риск въз основата на другите стрес проби, които съществуват. И стрес тестванията по какъв метод, с помощта на рекомендации и насоки, които дава Европейският банков орган, могат да бъдат разширени по този начин, че те да бъдат приложени в банки с разнообразни профили, само че да могат да разпознават в точния момент проблемите и да рапортуват за това на Централната банка.
По отношение на оценката на рисковете в банковата система съм ги категоризирал като вътрешни опасности на кредитните институции – там съм се концентрирал още веднъж върху кредитния риск, който ще бъде главно предизвикателство, както и върху външните опасности за банковата система. Тук имам поради по този начин наречената финансова непоклатимост и методът, по който ние би трябвало да стартираме да отчитаме всички тези климатични промени и уязвимости, които могат да ни се сервират в тази посока.
Минаваме към платежната инфраструктура и дигитализацията: Целта ми за развиването на платежната инфраструктура и дигитализацията се основава на тактиката за цифровизиране на финансовите услуги в Европейския съюз и тактиката на Европейския съюз за заплащания на дребно. Тук ще подчертая единствено едно нещо – мисля, че би трябвало да бъде основан координационен съвет в Народната банка, който да изготви интегритет сред финтех фирмите, оперативната съгласуемост сред финтех фирмите и комерсиалните банки. Тогава към този момент ние можем да имаме намаляване на натиска върху повишаващите се цени в банките от позиция на таксите и комисионите, тъй като когато допуснем повече играчи, то тогава можем да чакаме, че и конкурентоспособността на тези играчи ще докара до понижаване на високите такси.
В частта за дигитализацията , желая да кажа няколко думи за платежната инфраструктура. Ние би трябвало да приключим плана с незабавните заплащания – ние бяхме последната страна, която се причисли към SEPA Instant или към незабавните разплащания в SEPA и моята цел ще бъде оптимално бързо да има незабавни заплащания, които да се случват в границите на 10 секунди до 15 000 евро съгласно схемата на SEPA – незабавни разплащания.
Оттам нататък минаваме към цифровата промяна – единствено ще загатна, че цифровата промяна се корени на три регламента.
В умозаключение желая да кажа, че желаеме институционалното модернизиране и развиване на банката и по-специално бих желал да се спра на две неща – въпреки че имам шест подцели.
На първо място е киберустойчивостта – извънредно значимо е да създадем проект от страна на Централната банка за киберустойчивост.
На второ – разширение на изследователския потенциал, тъй че да може да се основава пясъчник, в който да бъдат тествани обособените проучвателен и научни планове, които по-късно Централната банка да може да осъществя посредством модели на процедура.
И в умозаключение - постарал съм се концепцията ми да изведе най-важните стратегически цели. Имам подготвеност резюмето на тази идея – тъй като това не е цяла идея, а обобщение, да се трансформира в тактика за мандата 2022 – 2028 година, в случай че бъда определен за шеф на Българската национална банка.
Бих желал да кажа и че ще приложа модела „ Култура, гений “ по отношение на оценяването на чиновниците, тъй че тези чиновници в действителност да имат една действителна опция за развиване - опция, която този вид чиновници в европейските банки и в Европейската централна банка имат.
(Публикуваме концепцията с незначителни съкращения)
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ