Промените в Конституцията – по-добре късно, отколкото никога!
Конституционни промени най-сетне ще има и несъмнено няма да са козметични. Проектът за промени в сегашния Основен закон към този момент е импортиран за разглеждане и има поддръжката на 166 народни представители от три парламентарни групи (ГЕРБ/СДС; ПП/ДБ и ДПС). Това болшинство е изцяло задоволително, с цел да бъде обезпечено обновяването на Конституцията. Няма да се случи по бързата процедура, за което са нужни подписите на 180 депутата, само че тук става дума само за време и то за не чак толкоз доста време. Настоящата поддръжка, от упоменатите три парламентарни групи, е задоволителна, с цел да посрещнем новата 2024 година с усъвършенствани текстове и процедури в националната ни Конституция.
Проектът за промени включва хрумвания от разнороден темперамент, свързани с обучение, просвета, културно-историческо завещание, въвеждане на самостоятелна конституционна тъжба, както и с смяна на националния ни празник, като статут на подобен би трябвало да получи Денят на словото и кирилицата - 24 май. Има и една концепция, отнасяща се до ограничение на броя мандати на кметовете, която най-вероятно няма да се трансформира в част от окончателните промени. Струва си да се означи и отпадането на възбраната за двойно поданство при кандидатиране за Народното събрание. Това беше един остарял стандарт, отнасящ се към редица обществени длъжности в редица институции и от трите управляващи. Гражданството единствено по себе си напълно не е гаранция за честност и преданост към страната. Освен това подборът за включване в кандидат-депутатските листи се прави от способените органи на политическите партии и обединения, тъй че в случай че избрана групировка желае да предложи на гласоподавателите претенденти единствено с българско поданство, то тя може да вземе такова вътрешнопартийно решение и да го приведе в осъществяване.
Същинските конституционни промени обаче следва да бъдат прегледани в две съществени посоки - реформирането на института на служебното държавно управление и разделянето на Висшия правосъден съвет на два обособени, самостоятелни един от различен, съвета - правосъден и прокурорски. Промяната на характера на служебното държавно управление и реда на неговото конституиране е значимо деяние в поддръжка на парламентарната република, каквато е България по Конституция. Тя обаче се превръщаше в изцяло президентска в интервалите на ръководство на служебни държавни управления в настоящия им тип. Освен че действието на Народното събрание се преустановяваше за нескончаем времеви интервал (доста необичайно за парламентарна република), доста от основните назначения във значими сфери като сигурност и защита да вземем за пример се превръщаха в монополни за президента. Така се получаваше, тъй като става дума за длъжности, основани на съгласувателна процедура сред президента и изпълнителната власт. Ако тази власт е назначена от президента, то напълно ясно е, че съгласуването се трансформира в най-обикновена условност.
След като измененията в Конституцията бъдат признати, разновидностите за избор на длъжностен министър председател се лимитират до три благоприятни условия - ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд и шефа на Българска народна банка. След определянето на служебния министър председател, образуван от него кабинет би трябвало да бъде назначен от президента. Ако той не направи това в 7-дневен период самодейността се поема от Народното събрание, който прави назначението. Предстои измененията да минат през три четения в Народното събрание. Това ще почисти текстовете и ще конкретизира процедурите.
Логиката тук е да се обезпечи в оптималната степен непрекъсваемост във действието на парламентарната институция, което е обикновено и наложително за парламентарната република. На процедура страната би следвало да бъде без парламент единствено за един месец. Т.е. месеца преди провеждането на парламентарния избор, който е избран за реализиране на предизборната акция. Изключително значимо е да се обърне внимание и на събитието, че за длъжностен министър председател може да се избере лице, което към този момент има обществен институционален статут. Този статут не се получава занапред, а единствено се трансформира краткотрайно, след което лицето се връща към трайните си отговорности и отговорности. В правовата страна с парламентарна форма на ръководство общественият статут може да произтича само от Конституцията и законите и се разпорежда от Народното събрание, като първата институция в страната, която е в основата на политическата система.
Досега статутът на служебния министър председател и на служебните министри се разпореждаше от президента. Или метафизичен видяно, хипотезата, която до момента съществуваше (и съществува до приемането на промените) е разрешавала президентска интервенция във фундамента на парламентарната република. Стига се до обстановка, при която президентът в действителност е подложен в ролята на началник на изпълнителната власт. Едновременно с това обаче той би трябвало да въплъщава и единството на нацията, което му е вменено от Конституцията. Тя не го освобождава от този ангажимент по време на ръководството на служебни кабинети. Противоречията обаче не завършват дотук.
Получава се разминаване, освен това съществено, сред Конституцията и политическата действителност, когато ръководството се реализира от служебно държавно управление. По Конституция президентът е държавен глава, а в политическата действителност - глава на изпълнителната власт. Ще рече, че президентът става притежател на действителна власт и действителни властови принадлежности, само че конституционната протекция по отношение на него продължава да е в действие. Срещу президента не могат да се организират следствия и не могат да се повдигат обвинявания. Единствената опция - импийчмънт - която обаче е доста комплицирана, а при неналичието на работещ парламент става изцяло невъзможна.
Казано в резюме при служебно ръководство се следи цялостно овластяване на президента, без това събитие да е уравновесено посредством каквито и да било отговорности от другата страна на везната. По този метод вместо едно служебно държавно управление да изведе страната от избрана политическа рецесия, то може да провокира нейното задълбочаване. Нещо което можеше да се види и от процедура през последните месеци и години. Лечението на всичко това се крие в стабилизирането на парламентарната република у нас, което е и задачата на замислените конституционни промени.
Разделянето на Висш съдебен съвет на два обособени съвета - правосъден и прокурорски, е другият значим институционален миг в конституционните промени. Част от измененията е и дефиницията за основния прокурор като административен началник на висшата прокуратура с мандат от 5 години. Предвиден е и механизъм за следствие на основния прокурор. Това делене на два обособени съвета има своята логичност, защото прокуратурата по принцип е институцията, която организира наказателната политика на страната. Тя повдига и поддържа обвиняванията и постоянно е страна в процесите, в които взе участие. Съдът пък е съдия. Неговата съществена роля е почтено и независимо да оцени обстоятелствата и доказателствата и да вземе обективно и законосъобразно решение. По тази точно логичност съд и прокуратура следва да имат избрана самостоятелност един от различен, въпреки и по нашата конституционна идея да са част от правосъдната власт. Всъщност тук измененията са самобитно продължение на предходни промени, които бяха направени към този момент преди много години и разрешиха разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии. Сега този развой намира своята приключена форма и упованията са, че по този начин ще се усъвършенства успеваемостта в работата и на съда, и на прокуратурата.
И в двата съвета е планувано съществуването на парламентарна квота. Това е значимо, до момента също го имаше. Ако в бъдеще още веднъж се стигне до правенето на някакви промени, то още веднъж следва да бъде непокътнато. Съдебната власт у нас се образува и ръководи напълно на институционална основа. Нямаме директни избори за магистрати или каквито и да било форми на гражданско присъединяване при конституирането на институциите на съда и прокуратурата. Единствената връзка на правосъдната власт с жителите е през парламентарната квота във Висш съдебен съвет или, както ще бъде след измененията, в правосъдния и в прокурорския съвет. Парламентарните квоти ще се избират с болшинство от 2/3 от народните представители, което значи, че хората в тях би трябвало да разполагат със съществено парламентарно доверие. Предвидено е в тези квоти да не могат да влизат настоящи магистрати. Това е очебийно позитивен миг, чийто смисъл е да не се стига до капсулиране в границите на професионалните общности. Съдебната власт би трябвало да е самостоятелна, само че тя е част от правилото за разделянето на управляващите, който с изключение на самостоятелност допуска и институционално взаимоотношение сред обособените органи в границите на цялостната държавна власт.
Съдебният и прокурорският съвет ще имат 4-годишни мандати. Като цяло измененията плануват понижаване на продължителността на мандатите в правосъдната власт. Те към този момент ще се движат в диапазона сред 4 и 5 година Това би следвало да увеличи динамичността в системата. Ръководителите ще имат по-малко време за реализиране на задачите си и ще би трябвало да бъдат по-активни и по-оперативни при осъществяването на служебните си отговорности. От друга страна по-кратките мандати би трябвало да доведат до понижаване на неофициалните връзки в системата и в този смисъл също да оказват помощ за нейното отпушване.
Проектът за промени включва хрумвания от разнороден темперамент, свързани с обучение, просвета, културно-историческо завещание, въвеждане на самостоятелна конституционна тъжба, както и с смяна на националния ни празник, като статут на подобен би трябвало да получи Денят на словото и кирилицата - 24 май. Има и една концепция, отнасяща се до ограничение на броя мандати на кметовете, която най-вероятно няма да се трансформира в част от окончателните промени. Струва си да се означи и отпадането на възбраната за двойно поданство при кандидатиране за Народното събрание. Това беше един остарял стандарт, отнасящ се към редица обществени длъжности в редица институции и от трите управляващи. Гражданството единствено по себе си напълно не е гаранция за честност и преданост към страната. Освен това подборът за включване в кандидат-депутатските листи се прави от способените органи на политическите партии и обединения, тъй че в случай че избрана групировка желае да предложи на гласоподавателите претенденти единствено с българско поданство, то тя може да вземе такова вътрешнопартийно решение и да го приведе в осъществяване.
Същинските конституционни промени обаче следва да бъдат прегледани в две съществени посоки - реформирането на института на служебното държавно управление и разделянето на Висшия правосъден съвет на два обособени, самостоятелни един от различен, съвета - правосъден и прокурорски. Промяната на характера на служебното държавно управление и реда на неговото конституиране е значимо деяние в поддръжка на парламентарната република, каквато е България по Конституция. Тя обаче се превръщаше в изцяло президентска в интервалите на ръководство на служебни държавни управления в настоящия им тип. Освен че действието на Народното събрание се преустановяваше за нескончаем времеви интервал (доста необичайно за парламентарна република), доста от основните назначения във значими сфери като сигурност и защита да вземем за пример се превръщаха в монополни за президента. Така се получаваше, тъй като става дума за длъжности, основани на съгласувателна процедура сред президента и изпълнителната власт. Ако тази власт е назначена от президента, то напълно ясно е, че съгласуването се трансформира в най-обикновена условност.
След като измененията в Конституцията бъдат признати, разновидностите за избор на длъжностен министър председател се лимитират до три благоприятни условия - ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд и шефа на Българска народна банка. След определянето на служебния министър председател, образуван от него кабинет би трябвало да бъде назначен от президента. Ако той не направи това в 7-дневен период самодейността се поема от Народното събрание, който прави назначението. Предстои измененията да минат през три четения в Народното събрание. Това ще почисти текстовете и ще конкретизира процедурите.
Логиката тук е да се обезпечи в оптималната степен непрекъсваемост във действието на парламентарната институция, което е обикновено и наложително за парламентарната република. На процедура страната би следвало да бъде без парламент единствено за един месец. Т.е. месеца преди провеждането на парламентарния избор, който е избран за реализиране на предизборната акция. Изключително значимо е да се обърне внимание и на събитието, че за длъжностен министър председател може да се избере лице, което към този момент има обществен институционален статут. Този статут не се получава занапред, а единствено се трансформира краткотрайно, след което лицето се връща към трайните си отговорности и отговорности. В правовата страна с парламентарна форма на ръководство общественият статут може да произтича само от Конституцията и законите и се разпорежда от Народното събрание, като първата институция в страната, която е в основата на политическата система.
Досега статутът на служебния министър председател и на служебните министри се разпореждаше от президента. Или метафизичен видяно, хипотезата, която до момента съществуваше (и съществува до приемането на промените) е разрешавала президентска интервенция във фундамента на парламентарната република. Стига се до обстановка, при която президентът в действителност е подложен в ролята на началник на изпълнителната власт. Едновременно с това обаче той би трябвало да въплъщава и единството на нацията, което му е вменено от Конституцията. Тя не го освобождава от този ангажимент по време на ръководството на служебни кабинети. Противоречията обаче не завършват дотук.
Получава се разминаване, освен това съществено, сред Конституцията и политическата действителност, когато ръководството се реализира от служебно държавно управление. По Конституция президентът е държавен глава, а в политическата действителност - глава на изпълнителната власт. Ще рече, че президентът става притежател на действителна власт и действителни властови принадлежности, само че конституционната протекция по отношение на него продължава да е в действие. Срещу президента не могат да се организират следствия и не могат да се повдигат обвинявания. Единствената опция - импийчмънт - която обаче е доста комплицирана, а при неналичието на работещ парламент става изцяло невъзможна.
Казано в резюме при служебно ръководство се следи цялостно овластяване на президента, без това събитие да е уравновесено посредством каквито и да било отговорности от другата страна на везната. По този метод вместо едно служебно държавно управление да изведе страната от избрана политическа рецесия, то може да провокира нейното задълбочаване. Нещо което можеше да се види и от процедура през последните месеци и години. Лечението на всичко това се крие в стабилизирането на парламентарната република у нас, което е и задачата на замислените конституционни промени.
Разделянето на Висш съдебен съвет на два обособени съвета - правосъден и прокурорски, е другият значим институционален миг в конституционните промени. Част от измененията е и дефиницията за основния прокурор като административен началник на висшата прокуратура с мандат от 5 години. Предвиден е и механизъм за следствие на основния прокурор. Това делене на два обособени съвета има своята логичност, защото прокуратурата по принцип е институцията, която организира наказателната политика на страната. Тя повдига и поддържа обвиняванията и постоянно е страна в процесите, в които взе участие. Съдът пък е съдия. Неговата съществена роля е почтено и независимо да оцени обстоятелствата и доказателствата и да вземе обективно и законосъобразно решение. По тази точно логичност съд и прокуратура следва да имат избрана самостоятелност един от различен, въпреки и по нашата конституционна идея да са част от правосъдната власт. Всъщност тук измененията са самобитно продължение на предходни промени, които бяха направени към този момент преди много години и разрешиха разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии. Сега този развой намира своята приключена форма и упованията са, че по този начин ще се усъвършенства успеваемостта в работата и на съда, и на прокуратурата.
И в двата съвета е планувано съществуването на парламентарна квота. Това е значимо, до момента също го имаше. Ако в бъдеще още веднъж се стигне до правенето на някакви промени, то още веднъж следва да бъде непокътнато. Съдебната власт у нас се образува и ръководи напълно на институционална основа. Нямаме директни избори за магистрати или каквито и да било форми на гражданско присъединяване при конституирането на институциите на съда и прокуратурата. Единствената връзка на правосъдната власт с жителите е през парламентарната квота във Висш съдебен съвет или, както ще бъде след измененията, в правосъдния и в прокурорския съвет. Парламентарните квоти ще се избират с болшинство от 2/3 от народните представители, което значи, че хората в тях би трябвало да разполагат със съществено парламентарно доверие. Предвидено е в тези квоти да не могат да влизат настоящи магистрати. Това е очебийно позитивен миг, чийто смисъл е да не се стига до капсулиране в границите на професионалните общности. Съдебната власт би трябвало да е самостоятелна, само че тя е част от правилото за разделянето на управляващите, който с изключение на самостоятелност допуска и институционално взаимоотношение сред обособените органи в границите на цялостната държавна власт.
Съдебният и прокурорският съвет ще имат 4-годишни мандати. Като цяло измененията плануват понижаване на продължителността на мандатите в правосъдната власт. Те към този момент ще се движат в диапазона сред 4 и 5 година Това би следвало да увеличи динамичността в системата. Ръководителите ще имат по-малко време за реализиране на задачите си и ще би трябвало да бъдат по-активни и по-оперативни при осъществяването на служебните си отговорности. От друга страна по-кратките мандати би трябвало да доведат до понижаване на неофициалните връзки в системата и в този смисъл също да оказват помощ за нейното отпушване.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ