Консервираната зимнина – месо, риба, зеленчуци, плодове и т.н. се

Консервираната зимнина – месо, риба, зеленчуци, плодове и така нататък се държи на температура до +6 градуса в проветриво помещение с мокрота на въздуха до 75%. Не бива такива консерви да се поставят във фризер, тъй като от студа вкусовите им качества се утежняват, а компотите и сладката трансформират текстурата си или се захаросват.
Купените от магазин консерви устоят най-малко колкото е срокът им на валидност, посочен на опаковката.
Но в случай че са в ламаринена кутия, а не в стъклен буркан, би трябвало да се внимава тя да не е деформирана и по нея да няма наслойка.
Веднъж отворена, консервираната храна би трябвало да се яде или сготвя незабавно.

Начената консерва може да се съхранява не повече от 24 часа единствено в ледник, и то при изискване че наличието й е трансферирано в стъклен или керамичен съд. Този съд би трябвало да има похлупак, който компактно да го затваря.
Нужно е също да се приложи вторична консервация на остатъка от консервираната храна, като тя бъде покрита от горната страна със предпазен пласт лой, да вземем за пример растително масло без собствен аромат. Мазнина би трябвало да се долива при всяко потребление на част от храната, с цел да я пази от бактерии.
За да се запазят вкусовите качества на храната в консерва, след отварянето й не трябва да се излива нейният сос.
Внимание – ботулизъм!

Най-голямата заплаха при яденето на консервирана храна е ботулизмът. Това е рядко, само че навсякъде отравяне, което без бързо лекуване е смъртоносно. Всъщност това е една от най-тежките нервнопаралитични заболявания при индивида и животните. Името й идва от латинската дума botulus – „ салам “. За първи път в здравната литература заболяването се загатва през 1793 година, когато 13 души в Германия се разболяват след ястие на кървавица и 6 от тях умират.
Ботулиновият токсин е доста по-силен от другите бактериални токсини. Той е невропаралитична отрова със забавено деяние 1000 пъти по-силно от синилната киселина. Само 1 микрограм от него предизвиква гибел на възрастен човек, а на дете – и по-малко. Изработва се от ботулиновата бактерия, открита през 1895 година от белгийския микробиолог Емил ван Ерменгем, възпитаник на Роберт Кох.

Спорите на причинителя на ботулизма живеят в почвата и заради това всевъзможни храни, изключително кореноплодните, късостеблените и гъбите, може да са нечисти с тях. Те мъчно се отмиват с течаща вода. Спори може да има и в червата на животни, риби и птици. Ето за какво, в случай че след улова вътрешностите им не бъдат почистени незабавно, спорите ще обхванат в месото и ще го заразят.
Спорите умират при температура над 120 градуса, по тази причина и случаите на ботулизъм от фабрични консерви са извънредно редки. Те се изваряват в автоклав или с пара под налягане, само че у дома такива условия за дезинфекция посредством нагряване няма.

Най-коварната линия на ботулиновия токсин е, че той се създава от бактерията при липса на О2. Тя самата не е рискова, защото не може да се задържа в организма на индивида като паразит. Освен това солено и кисело не й понасят, стига концентрацията им да е по-голяма – т.е. над 1% от размера на консервата да е оцетна киселина. Малко хора обаче харесват усета на прекомерно киселата или пресолена храна.
Как протича заболяването
Ботулизмът не наподобява на нормалните отравяния. При него няма диария, нито гадене и повръщане. В началото болният изпитва тежест или болежка в корема, само че те са търпими и той си мисли, че ще му мине.

След няколко часа или след ден стартират да се демонстрират рисковите признаци на заболяването, когато токсинът порази нервната система. Те са зашеметяване, виене на свят, разстройство на зрението (двойно виждане, мъгляв взор, нарушено разбиране на цветовете), проблеми с говора, сухота в устата, отичане на корема и засилваща се мускулна уязвимост. В най-тежката си форма ботулизмът предизвиква прекъсване на дишането и гибел.
Оздравяването е постепенно и може да се проточи до няколко месеца, като децата карат заболяването по-тежко и смъртността при тях от нея е по-висока.
Как да се предпазвате

1. Домашните консерви би трябвало да се държат при температура до +6 градуса. Най-добре е да има обособен ледник единствено за тях. Може да се съхраняват и в мазе, на вилата, в случай че температурата там също е непрекъснато под +6 градуса. Тогава, даже в буркана да има спори, те няма да се развият на студеното и при ястие ще минат пренос през организма.
2. При консервиране на плодове и зеленчуци, които съдържат малко органични киселини (моркови, зеле и др.) да им се прибавят такива киселини – най-добре оцетна или лимонена. Те няма да разрешат на бактерията да се развъди и да стартира да отделя токсина.

3. Гъбите би трябвало усърдно да се почистват, да се киснат 3 пъти във вода и след това да минават термична преправка.
4. Консервираното месо не трябва да се опитва на усет. С него могат да се вършат супи и ястия, които са врели най-малко 20 минути. Ботулиновият токсин се разгражда при нагряване над 80 градуса за към 20 минути.
5. Ако бурканът е с издута капачка, изхвърлете наличието му. Причината не постоянно е ботулиновата бактерия, само че от време на време и тя дружно с токсина образува и газове. Изхвърляйте и консерви, които не са били добре запечатани и текат отдолу под капачката.

6. Ако на дъното на буркан с компот се образувала мътна наслойка във тип на бял пръстен, изхвърлете го.
7. Ако при отваряане на буркана доловите неприятен аромат – на гнило, на загоряло масло – изхвърлете го. Даже чаена лъжичка от подобен компот може да ви токсини.
8. Освен че отделя токсин, ботулиновата бактерия доста бързо разгражда белтъците. Ето за какво неприятна миризма може да има и консервираната белтъчна храна (месо). Но това се случва рядко. В множеството случай по типа или по миризмата на консервата не може да се дефинира дали в нея се е натрупал ботулинов токсин.

9. Изхвърлете консерва, от която при отварянето й под натиск е бликнала течност. Не давайте на домашните животни да ядат консерви, които са ви се сторили подозрителни на цвят, на аромат или на усет.
10. Консервираните меса, гъби и некисели плодове би трябвало да се кипнат два пъти преди ястие – един път на мощен огън и след инспекция на миризмата им да се варят на слаб огън още най-малко 20 минути.
Инфо: 24zdrave