КНСБ подкрепи министъра на финансите в спора с работодателите
Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България поддържа всички цели на изпълнителната власт за растеж на минималната заплата по метод, който да разрешава нейният размер да бъде задоволителен за издръжката на един работещ и фамилията му. Това се споделя в отворено писмо от КНСБ до вицепремиера, министър на финансите и ръководител на Националния съвет за тристранно съдействие Асен Василев, публикувано в неделя от пресцентъра на синдиката.
Реакцията на КНСБ е във връзка отвореното писмо от работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ, в което те упорстват вицепремиерът Василев да им се извини поради имитация в разногласието им за размера на минималната работна заплата.
Това е наше дългогодишно искане, което мотивираме на всяко тримесечие посредством проучването " Заплата за прехрана ", декларират от КНСБ. От синдиката напомнят, че едвам 30 на 100 от наетите по трудово и служебно правно отношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на " Заплатата за прехрана ". Това постанова провеждането на незабавна догонваща политика по приходите. Част от тази политика е и минималната заплата.
" За нас това са обективни и почтени претенции, които вицепремиерът, министър на финансите и ръководител на НСТС господин Асен Василев отбрани по време на съвещанието на НСТС на 27.01.2022 година ", декларират от КНСБ. В същото време от синдиката упорстват да видят визия от изпълнителната власт за възходяща конвергенция и постигане на нива на Брутният вътрешен продукт и приходите в размер на 60 на 100 от средноевропейските равнища (паритет на покупателна способност), както и за растеж на приходите на работещите в бюджетната сфера с най-малко 10 %, а на " работещите на терен " с най-малко 15 %.
КНСБ припомня, че приходите в бюджета идват главно от налози, плащани от жителите. През 2021 година едвам 3,1 милиарда лева са постъпили в хазната от налог върху облагата и цели 23 милиарда лева от облагане на трудови хонорари, Данък добавена стойност и акцизи. Въпреки това, национално представителни работодателски организации не престават да спекулират и настояват, че българският служащ не заслужава даже най-ниската в Европейския съюз минимална работна заплата, показват синдикалистите.
Според КНСБ минималната работна заплата в България би трябвало да бъде равна на " Заплатата за прехрана ", която пък отразява нужните средства на всеки работещ, с цел да посрещне своята прехрана на живота. Издръжката на живота е обвързвана с потреблението, а заплатата за прехрана - с труда и неговото възмездяване. Следователно, разумно е МРЗ да бъде и заплата за прехрана и да обезпечава издръжката на живота, се показва в писмото.
При всяко нарастване на МРЗ работодателските организации настояват, че ни чака спад на заетостта, макар че данните през последните няколко години изцяло опровергават тези опасения. Не единствено това, болшинството от емпиричните проучвания по тематиката отхвърлят съществуването на такава взаимозависимост, даже в противен случай - повишаването на МРЗ подтиква растежа на заетостта, потреблението и икономическия напредък, декларират от КНСБ. Като положителни образци от последните месеци се показват Словакия, където МРЗ за 2021 година бе закрепена на 57 на 100 от междинната за страната, а в Испания се заложи средносрочна цел от 60 на 100 минимална заплата по отношение на СРЗ. За съпоставяне, в България това съответствие е към 42-44 на 100 в продължение на 10 години, а в страни като Северна Македония и Сърбия, които не са членки на Европейски Съюз, МРЗ е по-висока по отношение на България с към 20 %. Разликата сред най-високата МРЗ в Европейски Съюз (Люксембург) и най-ниската такава (България) е 7 пъти, означават от КНСБ.
На този декор продуктивността на труда на един ангажиран към този момент е 50,8 на 100 от междинното европейско равнище, или разлика от едвам 1,9 пъти. Всъщност, съгласно данни на МФ от есента на 2021 година, продуктивността на труда през миналата година е най-висока по отношение на предходните 6 години, а вътрешното ползване продължава да бъде главният мотор на растежа, а не частните вложения, декларират от синдиката. Припомнят, че миналата 2021 година беше първата, в която работещите на минимална заплата изгубиха действителна покупателна дарба от цяло десетилетие насам.
От КНСБ цитират проучване на Евростат, съгласно което в интервала 2010 - 2015 година, 83 на 100 от предприятията в България са заявили, че не са осигурявали никакво образование на своите чиновници. Най-често посочваната причина е, че са си намерили работна ръка с нужните умения и не е нужна спомагателна подготовка. Това по никакъв метод не кореспондира с обществените изяви от последните дни, считат синдикалистите. Точно противоположното, съгласно проучване на БСК от 2012 година 80 на 100 от българските работодатели са със приблизително или по-ниско обучение, а от извършените анкети излиза наяве, че изключват вид, в който служащият им да знае повече от тях. Според изводите от същото проучване бизнесът е подготвен да одобри на стаж възпитаници или студенти единствено в случай че са си платили за това и знаят два непознати езика, имат отлични компютърни умения и дълъг стаж по специалността.
В умозаключение, показват от КНСБ, общоизвестно е, че част от бизнеса се пробва да надхитри системата. Една страна е толкоз богата, колкото е богат нейният най-беден работещ жител. А в България бедните и работещи жители са доста. Минималното възмездяване на работещите в България би трябвало да обезпечава нужната прехрана за техните фамилии, е позицията на синдиката.
Реакцията на КНСБ е във връзка отвореното писмо от работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ, в което те упорстват вицепремиерът Василев да им се извини поради имитация в разногласието им за размера на минималната работна заплата.
Това е наше дългогодишно искане, което мотивираме на всяко тримесечие посредством проучването " Заплата за прехрана ", декларират от КНСБ. От синдиката напомнят, че едвам 30 на 100 от наетите по трудово и служебно правно отношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на " Заплатата за прехрана ". Това постанова провеждането на незабавна догонваща политика по приходите. Част от тази политика е и минималната заплата.
" За нас това са обективни и почтени претенции, които вицепремиерът, министър на финансите и ръководител на НСТС господин Асен Василев отбрани по време на съвещанието на НСТС на 27.01.2022 година ", декларират от КНСБ. В същото време от синдиката упорстват да видят визия от изпълнителната власт за възходяща конвергенция и постигане на нива на Брутният вътрешен продукт и приходите в размер на 60 на 100 от средноевропейските равнища (паритет на покупателна способност), както и за растеж на приходите на работещите в бюджетната сфера с най-малко 10 %, а на " работещите на терен " с най-малко 15 %.
КНСБ припомня, че приходите в бюджета идват главно от налози, плащани от жителите. През 2021 година едвам 3,1 милиарда лева са постъпили в хазната от налог върху облагата и цели 23 милиарда лева от облагане на трудови хонорари, Данък добавена стойност и акцизи. Въпреки това, национално представителни работодателски организации не престават да спекулират и настояват, че българският служащ не заслужава даже най-ниската в Европейския съюз минимална работна заплата, показват синдикалистите.
Според КНСБ минималната работна заплата в България би трябвало да бъде равна на " Заплатата за прехрана ", която пък отразява нужните средства на всеки работещ, с цел да посрещне своята прехрана на живота. Издръжката на живота е обвързвана с потреблението, а заплатата за прехрана - с труда и неговото възмездяване. Следователно, разумно е МРЗ да бъде и заплата за прехрана и да обезпечава издръжката на живота, се показва в писмото.
При всяко нарастване на МРЗ работодателските организации настояват, че ни чака спад на заетостта, макар че данните през последните няколко години изцяло опровергават тези опасения. Не единствено това, болшинството от емпиричните проучвания по тематиката отхвърлят съществуването на такава взаимозависимост, даже в противен случай - повишаването на МРЗ подтиква растежа на заетостта, потреблението и икономическия напредък, декларират от КНСБ. Като положителни образци от последните месеци се показват Словакия, където МРЗ за 2021 година бе закрепена на 57 на 100 от междинната за страната, а в Испания се заложи средносрочна цел от 60 на 100 минимална заплата по отношение на СРЗ. За съпоставяне, в България това съответствие е към 42-44 на 100 в продължение на 10 години, а в страни като Северна Македония и Сърбия, които не са членки на Европейски Съюз, МРЗ е по-висока по отношение на България с към 20 %. Разликата сред най-високата МРЗ в Европейски Съюз (Люксембург) и най-ниската такава (България) е 7 пъти, означават от КНСБ.
На този декор продуктивността на труда на един ангажиран към този момент е 50,8 на 100 от междинното европейско равнище, или разлика от едвам 1,9 пъти. Всъщност, съгласно данни на МФ от есента на 2021 година, продуктивността на труда през миналата година е най-висока по отношение на предходните 6 години, а вътрешното ползване продължава да бъде главният мотор на растежа, а не частните вложения, декларират от синдиката. Припомнят, че миналата 2021 година беше първата, в която работещите на минимална заплата изгубиха действителна покупателна дарба от цяло десетилетие насам.
От КНСБ цитират проучване на Евростат, съгласно което в интервала 2010 - 2015 година, 83 на 100 от предприятията в България са заявили, че не са осигурявали никакво образование на своите чиновници. Най-често посочваната причина е, че са си намерили работна ръка с нужните умения и не е нужна спомагателна подготовка. Това по никакъв метод не кореспондира с обществените изяви от последните дни, считат синдикалистите. Точно противоположното, съгласно проучване на БСК от 2012 година 80 на 100 от българските работодатели са със приблизително или по-ниско обучение, а от извършените анкети излиза наяве, че изключват вид, в който служащият им да знае повече от тях. Според изводите от същото проучване бизнесът е подготвен да одобри на стаж възпитаници или студенти единствено в случай че са си платили за това и знаят два непознати езика, имат отлични компютърни умения и дълъг стаж по специалността.
В умозаключение, показват от КНСБ, общоизвестно е, че част от бизнеса се пробва да надхитри системата. Една страна е толкоз богата, колкото е богат нейният най-беден работещ жител. А в България бедните и работещи жители са доста. Минималното възмездяване на работещите в България би трябвало да обезпечава нужната прехрана за техните фамилии, е позицията на синдиката.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ