Седмицата: Тате, щерка И ВУЙЧОВЦИТЕ ИМ си играят на правителство
Комплициран бъркоч на някаква игра сред „ Не се сърди дребосъче “ и „ Пускам, пущам забрадка – Шаро ми я дърпа “ се разиграва в другояче сякаш (за пети път) конституционното „ занятие “ по сформиране на постоянно държавно управление. Така да се рече, станали са си семейство парламентарните сили (за пети път почти все същите), въртят си кавги по домова книга, като всеки упреква другия „ в домашно принуждение “, а „ за пред света “ подвигат лозунга „ Бий ме, обичам те! “. Нещо като Мара Отварачката с последните й (засега) фамилни кавги, само че не чак пък толкоз „ отворени “.
Това е то – същинско семейство, политпартийно домочадие. В което обаче, както го изисква точно политпартийността от наш вид, не се знае кой кум, кой сват, кой на булката брат. Еле пък за братовчедите да са ясни – вид Руди Гела. Дето първо се писа родно отроче на Слави и „ синовно “ се изниза от прегръдката му, та да се гушне при осиновителите си Кирчо и Асенчо, на които още по-бързо им бълхяса юргана с бръмбари – записи, де – кой какво е дърдорил на фамилната трапеза.
А какви политпартийни фамилии имаше преди време – всичко като на длан. Примерно известната монументална коалиция „ Баба, дядо и внуче “, посредством която при започване на разпада на партизиралия се Съюз на демократичните сили баба Анастасия Мозер с нейното Български земеделски народен съюз и Директива за птиците на дядо Стефан Савов си осиновиха „ против гледане “ внучето Любен Дилов-син и го поддържаха ласкаво за кмет на София.
Сега обаче нещата не са по този начин ласкави, а семействеността е като да разгадаеш кръстословица във вестник, на която кутийките й са като за новия брой на изданието, а въпросите са останали от предходния брой (техническа неточност – случва се). Но при сегашната семейственост на цялата рода е ясно, че „ механически “ са в цайтнот и за шести път въобще не им връзва отново да са в „ неточност, огромна неточност “. Колкото и да се сочат един различен за основния провинен, всички са все в тази основна роля.
А за фамилната кръстословица, ето какво най-просто видяно се получава.
Кандидатът на ПП-ДБ за ротационен министър председател, ученият Николай Денков, е тате. Най-вече тъй като ПеПетата го употребяват да им бърше все нааканите задничета, а той като цивилизован татко няма по какъв начин да ги шамароса. А то и ръцете са му вързани от синовете, като на каишка е: ти ще си ни баща докато ние решим, на мига можем да те разбащим.
Кандидатката на ГЕРБ-СДС за премиерското връткане, досегашната еврокомисарка Мария Габриел, пък е щерката. Ама не на Денков, че разликата им е 17 години, та може да й е батко, само че въпреки всичко не и татко. Тя Неделчева-Габриел си има политпартиен и тате, и бате в комплект във тип на водача й Бойко Борисов дето с едно я погалване по умната евро главица, я, кой знае – с пестник я докара от Брюксел в София да му шета из къщата, най-малко прахуляк да поизбърше.
В тая фамилна идилия всички останали отвън Денков и Габриел са им и вуйчовци, нещо като Вуйчо Ваньо. Ама не, не Иван Костов, прочут и с това название, когато в неговата епоха всички желаеха да са му племенници. А сходно на пиесата „ Вуйчо Ваньо “ - по Чехов, само че в политпартиен подтекст. Тия „ вуйчовци “ – дребните политически човечета, дето внезапно вземат решение да си избият комплексите, да си наваксат и властово. Уж цялостен живот желали и борили се за „ смяната “ (не единствено от ПП), само че не правили и неправещи нищо, с цел да трансформират най-малко нещо.
Та ей го и в този момент „ фамилията “ – тате, дъщеря и вуйчовците им, дето през цялата минала седмица си играят на „ замръзванка “, до момента в който тенджерата с упованията извира на котлона. И на всеки гласоподавател, а още повече на негласуващите отново им е напълно ясно, че Денков и Габриел могат да сглобят прословутото постоянно държавно управление – най-добре от специалисти. Ама в случай че партиите, вуйчовците им, дето сякаш ги чешат, бодейки ги с остена по гърба, вземат, че създадат крачка обратно. Е, не дребна крачка, а най-малко по-дълга от същото това чешало във тип на сопа.
Това е то – същинско семейство, политпартийно домочадие. В което обаче, както го изисква точно политпартийността от наш вид, не се знае кой кум, кой сват, кой на булката брат. Еле пък за братовчедите да са ясни – вид Руди Гела. Дето първо се писа родно отроче на Слави и „ синовно “ се изниза от прегръдката му, та да се гушне при осиновителите си Кирчо и Асенчо, на които още по-бързо им бълхяса юргана с бръмбари – записи, де – кой какво е дърдорил на фамилната трапеза.
А какви политпартийни фамилии имаше преди време – всичко като на длан. Примерно известната монументална коалиция „ Баба, дядо и внуче “, посредством която при започване на разпада на партизиралия се Съюз на демократичните сили баба Анастасия Мозер с нейното Български земеделски народен съюз и Директива за птиците на дядо Стефан Савов си осиновиха „ против гледане “ внучето Любен Дилов-син и го поддържаха ласкаво за кмет на София.
Сега обаче нещата не са по този начин ласкави, а семействеността е като да разгадаеш кръстословица във вестник, на която кутийките й са като за новия брой на изданието, а въпросите са останали от предходния брой (техническа неточност – случва се). Но при сегашната семейственост на цялата рода е ясно, че „ механически “ са в цайтнот и за шести път въобще не им връзва отново да са в „ неточност, огромна неточност “. Колкото и да се сочат един различен за основния провинен, всички са все в тази основна роля.
А за фамилната кръстословица, ето какво най-просто видяно се получава.
Кандидатът на ПП-ДБ за ротационен министър председател, ученият Николай Денков, е тате. Най-вече тъй като ПеПетата го употребяват да им бърше все нааканите задничета, а той като цивилизован татко няма по какъв начин да ги шамароса. А то и ръцете са му вързани от синовете, като на каишка е: ти ще си ни баща докато ние решим, на мига можем да те разбащим.
Кандидатката на ГЕРБ-СДС за премиерското връткане, досегашната еврокомисарка Мария Габриел, пък е щерката. Ама не на Денков, че разликата им е 17 години, та може да й е батко, само че въпреки всичко не и татко. Тя Неделчева-Габриел си има политпартиен и тате, и бате в комплект във тип на водача й Бойко Борисов дето с едно я погалване по умната евро главица, я, кой знае – с пестник я докара от Брюксел в София да му шета из къщата, най-малко прахуляк да поизбърше.
В тая фамилна идилия всички останали отвън Денков и Габриел са им и вуйчовци, нещо като Вуйчо Ваньо. Ама не, не Иван Костов, прочут и с това название, когато в неговата епоха всички желаеха да са му племенници. А сходно на пиесата „ Вуйчо Ваньо “ - по Чехов, само че в политпартиен подтекст. Тия „ вуйчовци “ – дребните политически човечета, дето внезапно вземат решение да си избият комплексите, да си наваксат и властово. Уж цялостен живот желали и борили се за „ смяната “ (не единствено от ПП), само че не правили и неправещи нищо, с цел да трансформират най-малко нещо.
Та ей го и в този момент „ фамилията “ – тате, дъщеря и вуйчовците им, дето през цялата минала седмица си играят на „ замръзванка “, до момента в който тенджерата с упованията извира на котлона. И на всеки гласоподавател, а още повече на негласуващите отново им е напълно ясно, че Денков и Габриел могат да сглобят прословутото постоянно държавно управление – най-добре от специалисти. Ама в случай че партиите, вуйчовците им, дето сякаш ги чешат, бодейки ги с остена по гърба, вземат, че създадат крачка обратно. Е, не дребна крачка, а най-малко по-дълга от същото това чешало във тип на сопа.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ