Комисията предприема правни действия срещу 15 държави членки с цел

Комисията подхваща правни дейности против 15 страни членки за възстановяване на предотвратяването и ръководството на инвазивни непознати типове. До юли 2019 година Белгия, България, Кипър, Чехия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия не са изготвили, приложили и съобщили на Комисията проекти за деяние във връзка с инвазивните непознати типове, които засягат в най-голяма степен Съюза. Тези типове оказват толкоз неподходящо влияние върху околната среда и здравето, че е належащо приемането на ограничения, използвани в целия Европейски Съюз. България не е основала системи за наблюдаване на инвазивните непознати типове Производствата за определяне на нарушаване, формирани против България, Гърция и Румъния, се отнасят и до това, че тези страни не са основали системи за наблюдаване на инвазивните непознати типове. Крайният период за тази мярка изтече през януари 2018 година Освен това Комисията приканва Гърция и Румъния да основат изцяло функциониращи структури за осъществяване на публични инспекции, нужни за попречване на преднамереното въвеждане в Съюза на инвазивни непознати типове. Инвазивните непознати типове са една от петте съществени аргументи за загуба на биоразнообразие в Европа и по света. Това са растения и животни, които вследствие на човешка интервенция се вкарват инцидентно или съзнателно в естествена среда, в която нормално не се срещат. Те съставляват сериозна опасност за локалните растения и животни в Европа и по оценки предизвикват на европейската стопанска система вреди в размер на 12 милиарда евро годишно. Засаждането на непознати типове слага под опасност локалните растения- вредите за Европа се правят оценка на 12 милиарда евро Регламент (ЕС) № 1143/2014 по отношение на предотвратяването и ръководството на въвеждането и разпространяването на инвазивни непознати типове изисква от страните членки да разпознават и ръководят пътищата, по които се вкарват и популяризират инвазивни непознати типове. Голяма част от тези типове се вкарват в Съюза непреднамерено. Ето за какво е от решаващо значение пътищата за непреднамерено въвеждане да се ръководят по-ефективно въз основа на оценки за размера на типовете и евентуалното влияние на тези типове. Сред образците в това отношение са живи организми, превозени непреднамерено в баластни води и утайки от кораби, посредством въдичарско или друго риболовно съоръжение, когато риболовци пътуват в чужбина, или посредством контейнери, употребявани в интернационалната търговия, вредители, които остават незабелязани при търговия с растения или дървен материал, и други. Въпреки напредъка при приоритизирането на пътищата, използването на наредбите към момента изостава в множеството страни членки. До момента единствено 12 страни членки са изготвили, приели и съобщили на Комисията своите проекти за деяние по отношение на най-важните пътища за нахлуване на инвазивни непознати типове. Регламент (ЕС) № 1143/2014 влезе в действие на 1 януари 2015 година Той е ориентиран към типовете, за които се счита, че „ засягат Съюза “. Понастоящем има 66 такива типа, които съставляват риск на европейско ниво, да вземем за пример растения като воден зюмбюл и животни като азиатски стършел или миеща се мечка. Държавите членки са длъжни да подхващат ефикасни ограничения за попречване на преднамереното или непреднамереното въвеждане на тези типове в Европейски Съюз, за откриването им и за предприемане на ограничения за бързо очистване на ранен стадий от нашествието. Ако даден тип към този момент е необятно публикуван, страните би трябвало да подхващат ограничения за очистване и надзор или за попречване на по-нататъшното му разпространяване. В този подтекст превантивните дейности, които са обект на днешните производства за определяне на нарушаване, са от значително значение, тъй като е доста по-ефективно и по-евтино да се предотвратява въвеждането на инвазивни типове, в сравнение с да се смекчават и отстраняват вредите, откакто такива типове станат необятно публикувани. В Европейският зелен пакт и европейската тактика за биологичното многообразие за 2030 година се акцентира какъв брой е значимо до 2030 година природата в Европейски Съюз да стартира да се възвръща посредством по-добро запазване и възобновяване на екосистемите. Държавите имат два месеца, с цел да вземат ограничения През юни 2021 година Комисията изпрати на 18 страни членки публични уведомителни писма по този въпрос. Тъй като отговорите, получени от горепосочените 15 страни членки, бяха незадоволителни, Комисията реши да издаде стимулирани мнения. Посочените страни разполагат с два месеца, с цел да отговорят и подхващат нужните ограничения. В противоположен случай може да бъде сезиран Съдът на Европейски Съюз. В околната среда в Европа има най-малко 12 000 непознати типа, от които 10—15 % са инвазивни. Инвазивните непознати типове могат да доведат до изгубването на локални типове, да вземем за пример посредством конкуренция за лимитирани запаси като храна и местообитания, кръстосване или разпространяване на заболявания. Те могат да трансформират действието на цели екосистеми и по този начин да лимитират способността им да дават скъпи услуги, като опрашване, контролиране на водите или надзор на наводненията. Например азиатският стършел, въведен инцидентно в Европа през 2005 година, атакува локалните медоносни пчели, понижава локалното биологично многообразие от инсекти и оказва влияние върху услугите по опрашване като цяло. Инвазивните непознати типове постоянно оказват доста икономическо влияние, като водят до понижаване на добивите от селското, горското и рибното стопанство. Например гребеновидната медуза, въведена инцидентно в Черно море, е предизвикала внезапно понижаване на най-малко 26 търговски рибни запаса в Черно море, в това число запасите от хамсия и атлантическо-средиземноморска скумрия. Инвазивните типове могат да нанасят вреди на инфраструктурата, да попречват превоза или да понижат наличността на вода, като блокират водни пътища или запушват промишлени водопроводи. Инвазивните непознати типове могат също по този начин да са сериозен проблем за човешкото здраве, като провокират тежки алергии и кожни проблеми (напр. изгаряния, породени от великански хераклеум) и работят като вектори на рискови патогени и заболявания (напр. предаване на заболявания на животни и хора от миещи се мечки). Европейска комисия ще предложи ново законодателство за възобновяване на природата Като част от упоритостта за запазване и възобновяване на екосистемите, заложена в европейската тактика за биологичното многообразие за 2030 година, през идващите месеци Комисията ще предложи изчерпателен законодателен акт за възобновяване на природата с обвързващи цели. Той ще се основава на директивите за местообитанията и птиците, с които от 1992 година насам се контролира опазването на естествените местообитания и дивата фауна и флора в Европейски Съюз, като се вземат поради икономическите, обществените, културните и районните условия. Новото предложение ще има за цел околната среда да стане по-устойчива, тъй че тя да продължи да ни дава услуги, чрез възобновяване до 2050 година на разнообразни екосистеми, в това число морски, със средносрочни цели до 2030 година Това ще окаже позитивно влияние и върху климата, защото вниманието ще бъде ориентирано по-специално към повредените екосистеми с максимален капацитет за хващане и предпазване на въглерод.