Комисията по енергетика ще разгледа за пръв път съвсем нов

Комисията по енергетика ще прегледа за пръв път напълно нов план на Закон за силата от възобновими източници в морските пространства. Както е известно до момента в България няма правна база за създаване на така наречен офшорни вятърни паркове. В претекстовете си създателите от съвсем всички парламентарни групи без представители на Българска социалистическа партия и Възраждане се базират на нуждата от споразумяване на правната и административна рамка за развиването на този сегмент от ВЕИ-сектора в България. „ По този метод ще се отключи капацитетът за локално произвеждане и ползване на нисковъглеродна сила в огромен мащаб в отговор на геополитическите опасности пред националната енергийна сигурност и поетите задължения на Република България за битка в климатичните промени “, показват създателите. Те се аргументират и със съответните европейски регламенти. Вносителите припомнят, че настоящото законодателство в страната ни до този миг не предлага цялостна рамка, от която да могат да се употребяват искащи да влагат в развиването на този сегмент от бранша на ВЕИ. Според вносителите Законът (Закон за силата от възобновими източници в морските пространства) ще ускори пазарната конкуренция и ще даде позитивен сигнал за вложители и опитни компании от Европа. Като цяло този напълно нов закон е структуриран в шест глави. Той урежда компетенциите на съответните институции, координирането на дейностите им, в това число териториалното обмисляне и изследване на морските територии и определянето им на пригодни и непригодни, т.е. дали са в тях могат да се изградят или не съответните офшорни вятърни централи. Отговорностите, избрани в този нов закон озаглавени като пълномощия са разпределени сред 4 министерства – на енергетиката, районното развиване и благоустройство, на превоза и околната среда и водите и няколко организации. Координиращите пълномощия пък са трансферирани на министъра на енергетиката за процесите на обмисляне, създаване и употреба на офшорните централи. Предвижда се построяването на вятърни централи да става на правилото на концесия – посредством концесионно съглашение. Новият закон изисква и основаване на ефикасна регулаторна рамка за офшорната вятърна сила. Според създателите тя следва да вкара конкурентни търгове, които да подсигуряват създаването на планове при най-ниски разноски за единица създадена сила. Тръжната цена съставлява референтната цена по контракта за разлика, който е включен в концесионното съглашение. Подобни, планувани в законопроекта контракти за разлика стабилизират приходите на оператора на електроцентралата на авансово контрактувано равнище за периода на контракта. Същевременно в интервали, характеризиращи се с високи пазарни цени на електрическата енергия, подсигуряват приходи във ФСЕС, с които могат да се компенсират потребителите “, пишат създателите. Предвидено е правото на тъжби, както и опциите за налагане на наказания. „ През 2022 година общият конфигуриран потенциал на ЕС-27 в морето възлиза на 16,3 ГВт. Това значи, че с цел да се преодолее разликата сред 111 ГВт, за които страните членки са поели ангажимент и потенциала през 2022 година, годишно би трябвало да се конфигурират съвсем 12 ГВт, което е 10 пъти повече от новите 1,2 ГВт, конфигурирани предходната година “, пишат в претекстовете си депутатите, като припомнят за удвояване на напъните на Европейска комисия за поддръжка на този сегмент от ВЕИ-сектора. Според тях, законът е и в отговор на възходящия интерес от страна на вложители за създаване на вятърни централи в Черно море. Авторите на новия план на Закон за силата от възобновими източници в морските пространства не подминават и смисъла от развиването на този сегмент за реализиране на задачите на Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата за интервала 2021 година -  2030 година (ИНПЕК). „ ИНПЕК преследва национални цели за нарастване на каузи на силата от ВЕИ до 27,09 % в брутното извънредно ползване на сила и 30,33 % единствено за бранш електрическа енергия, които следва да бъдат обновени през 2024 година поради нарасналата цел от 45% ВЕИ до 2030 година в проекта REPowerEU. Инвестициите в нови мощности за произвеждане на нисковъглеродна сила следва да компенсират и поетапното извеждане от употреба най-късно до 2038 година въглищните централи, които способстват за 40% от производството на сила в страната “, се споделя още в отчета в частта визираща провокациите. Съответно се показва и нуждата на промишлеността от огромни количества от възобновима сила. Сред посочените провокации се показват и обрисувалите се опасности от войната в Украйна във връзка с енергийната сигурност. „ Съветът на Европейски Съюз предложи промени в Директивата за възобновима сила в Европейски Съюз, които ще изискват от крайбрежните страни в Централна и Източна Европа по-активно съдействие и координирано обмисляне на икономическите действия н своите акватории. Съгласно предложенията на Съвета, страните членки, споделящи морски басейн ще бъдат задължени да правят взаимно енергийно обмисляне в морските си пространства, осигуряващо обвързваното интегрирано развиване на мрежата и да споделят трансгранични офшорни вятърни планове “, пишат създателите. „ Вследствие на това Европейската мрежа на операторите на електропреносни системи (ENTSO-E) следва да приготвят проекти за създаване на интегрирана офшорна мрежа в сходство със тактиките на Европейския зелен пакт. Ще бъдат основани пет предпочитани офшорни мрежови коридора, измежду които Южният и Източен офшорен мрежови кулоар, свързващи България, Хърватия и Румъния измежду другите 4 страни от Югоизточна Европа “, “, пишат създателите, като припомнят и еврорегламента за трансевропейската енергийна инфраструктура и преглеждат и провокациите за морските пространства и натискът върху тях от позиция на околната среда. В частта, очертаваща опциите и задачите се припомня, определянето на Черно море от Европейска комисия като зона със важен капацитет. „ Съвместният проучвателен център (JRC) на Европейска комисия прави оценка капацитета в българската акватория на 62 ГВт конфигурирана мощ в разбор от 2020 година Световната банка пресмята същия за избрани перспективни зони на 26 ГВт. Анализ на ЦИД надгражда тези оценки с проучване, което стъпва на характерни за страната допускания и софтуерните характерности на новото потомство вятърни турбини. Изследването прави оценка техническия капацитет за вятърна сила в българската акватория на Черно море на 116 ГВт при височина на електрогенериращите уреди от 150 м и разпознава перспективни зони за реализация на офшорни вятърни планове “, пишат в отчета си депутатите.