За какво всъщност се тревожите?
Колкото повече имаме, толкоз повече желаеме - по този начин стоят нещата с високия блян на модерния свят, финансовият разцвет. Преследването му се елементарно може да градира във фикс концепция, а тя - във постоянно безпокойствие. Но, до момента в който се безпокоим за парите, защо в действителност се притеснявате? Професорът от Харвард Артър Брукс предлага друг поглед към финансовите терзания
Тревожността има неограничената мощ да направи живота ни по-лош. В „ Как да спрем да се тревожим и да стартираме да живеем “, Дейл Карнеги написа: „ Тези, които не знаят по какъв начин да се оправят с паниките, умират млади “. Данните от проучванията удостоверяват тези думи. Доказана е връзка сред ранната смъртност и психическото безсилие, породено от разнообразни фактори, в това число тревога. Ежедневното безпокойствие може също по този начин да докара до клинична тревога, меланхолия и физически болести като болки в долната част на гърба, затруднено дишане и болки в стомаха.
А способността на парите да вършат живота ни по-добър е доста лимитирана. Помислете за йерархията на човешките потребности, препоръчана през 1943 година от психолога Ейбрахам Маслоу.
Той счита, че хората са склонни да се концентрират върху задоволяването на своите потребности в избран ред. Започваме с потребностите за оцеляване като храна, заслон и сигурност. След като те са задоволени, ние насочваме вниманието си към обществени и прочувствени потребности, като обич и принадлежност. И най-после, ние се обръщаме към потребности от по-висок порядък, като самоусъвършенстване и реализиране на висок статус, с други думи, търсене на смисъла на живота.
От трите равнища на пирамидата на Маслоу парите в действителност могат да оказват помощ единствено на първото. Ето за какво икономистите постоянно споделят, че благосъстоянието не се покачва доста от момента, в който човек доближи несъмнено, относително непретенциозно финансово равнище, на което се задоволяват главните потребности. На междинното равнище на " пирамидата " са любовта и принадлежността към общественост - семейство, другари, сантиментални занимания. И тези потребности не могат да бъдат задоволени с пари. По-скоро в преследването на пари хората подценяват връзките. Прекаленото внимание към парите също пречи на реализацията на потребностите на Маслоу от „ по-висок ред “, защото води до капан, който откривателите назовават „ финансова причинност на самочувствието “.
Няма нищо изненадващо в това, че ще бъдете нещастни, в случай че в основата на вашето самочувствие са парите в банковата сметка. През 2020 година моята колежка Ашли Уилънс и четирима съавтори организираха изследване, в което интервюираха 345 души. Респондентите трябваше да се съгласят или да отхвърлят изказвания, в това число „ Моето самочувствие зависи от това какъв брой пари върша “ и „ Чувствам се зле, когато ми се коства, че не спечелвам задоволително пари “. Тези, които били съгласни с тези изказвания, били по-склонни да изпитват самотност и обществена изолираност. И това, което също не е изненадващо е, че приблизително те прекарват повече време на работа, сами, спрямо останалите.
Може би зависимостта на самочувствието от равнището на приходите е една от аргументите за мощен стрес, както при липса на пари, по този начин и откакто хората доближат по-висок предел на приходите. Проучване на LinkedIn от 2018 година откри, че стресът на работното място понижава, когато хората печелят над 50 000 $, само че по-късно стартира да нараства доста, когато приходите им надвишават 200 000 $. А изследване от 2018 година в Китай откри, че чувството за омърлушеност може да се изобрази на графика за приходите с плавна U-образна крива, която понижава при постигане на прихода и по-късно се покачва още веднъж, когато приходът се повишава до по-високо равнище.
Напълно целесъобразно е да се тревожите за пари при ниско равнище на приходи. Както означих, една от главните аргументи за злощастие е неналичието на финансови средства за облекчаване на елементарни потребности. Понякога, просто с цел да обезпечи издръжка, човек е заставен да отделя по-малко време на фамилията, приятелите и вярата си. Но даже и в тази обстановка парите сами по себе си не носят благополучие - те могат единствено да отстранен източниците на страдалчество.
Но какво би станало, в случай че след почтена оценка на житейските си условия осъзнаете, че сте минали равнището на ниските приходи с неговите неволи, а безпокойството за парите не е отишло на никое място? Може би имате някои смекчаващи виновността условия, като да вземем за пример доста други хора, които зависят от вашата финансова поддръжка или пък задължения, които би трябвало да изплащате? Ако тези условия не са налице, тогава зад фокуса ви върху парите евентуално се крият други терзания.
Може би родителите ви са били прекомерно настойчиви във образуването на блян за финансов просперите или пък самите вие не сте сигурни в личната си стойност и разчитате на публичното утвърждение. По един или различен метод може да се оценявате с пари и неясно да се надявате, че някой ден ще станете задоволително „ скъпи “, с цел да спечелите любовта и уважението на другите. Може би инстинктите ви споделят да печелите от ден на ден и повече, с цел да си осигурите в миналото спокоен и цветущ живот. Но те лъжат. Можете да станете по-щастливи, просто като преосмислите целите си.
Една процедура, която може да ви помогне в това отношение, е да дарявате пари, вместо да ги икономисвате или да ги харчите за показни придобивки. Можете елементарно да намерите доста положителни каузи, които претендират за вашата благотворителност. Доброволното даряване е метод да покажете на себе си, че сте освен това от пари. Парите не са нищо повече от средство за основаване на нещо скъпо в своя живот и в живота на другите. Даването е акт на непокорство на личния нарцисизъм.
Можете също да опитате да работите по-малко, освобождаваки времето си за действия, които няма да ви донесат финансово заплащане, само че ще задоволят потребностите, които са по-високо в йерархията на Маслоу. Много работливи хора работят непрекъснато, в това число вечер и в почивните дни. Ако това се отнася за вас, да вземем за пример в събота или неделя, започнете да отделяте един от тези дни на самореализация: четете мъдри книги, разходете се измежду природата, медитирайте или се молете. Дарете времето си за добра идея. Посещавайте богослужения. В началото може да се чувствате притиснати от раздразнителност, че нямате време за това. Но, не се отхвърляйте. Скоро ще разберете, че не можете да си позволите да не го вършиме.
Отначало може да ви се коства, че да се откажете от финансовите упоритости значи да пандизите пътя си към просперитета, да отрежете пътя към фантазията си през целия живот. Но в действителност не е по този начин. „ Богат е този, който знае, че има задоволително “, споделя Лао Дзъ. С други думи, вие ще бъдете най-щастливият човек на света, в случай че сте богати на това, което в действителност има значение. Може би това значи, че ще имате доста пари или може би не. Главното е да помните, че парите в никакъв случай няма да бъдат това, което ви прави в действителност проспериращи.
По материали от The Atlantic
Тревожността има неограничената мощ да направи живота ни по-лош. В „ Как да спрем да се тревожим и да стартираме да живеем “, Дейл Карнеги написа: „ Тези, които не знаят по какъв начин да се оправят с паниките, умират млади “. Данните от проучванията удостоверяват тези думи. Доказана е връзка сред ранната смъртност и психическото безсилие, породено от разнообразни фактори, в това число тревога. Ежедневното безпокойствие може също по този начин да докара до клинична тревога, меланхолия и физически болести като болки в долната част на гърба, затруднено дишане и болки в стомаха.
А способността на парите да вършат живота ни по-добър е доста лимитирана. Помислете за йерархията на човешките потребности, препоръчана през 1943 година от психолога Ейбрахам Маслоу.
Той счита, че хората са склонни да се концентрират върху задоволяването на своите потребности в избран ред. Започваме с потребностите за оцеляване като храна, заслон и сигурност. След като те са задоволени, ние насочваме вниманието си към обществени и прочувствени потребности, като обич и принадлежност. И най-после, ние се обръщаме към потребности от по-висок порядък, като самоусъвършенстване и реализиране на висок статус, с други думи, търсене на смисъла на живота.
От трите равнища на пирамидата на Маслоу парите в действителност могат да оказват помощ единствено на първото. Ето за какво икономистите постоянно споделят, че благосъстоянието не се покачва доста от момента, в който човек доближи несъмнено, относително непретенциозно финансово равнище, на което се задоволяват главните потребности. На междинното равнище на " пирамидата " са любовта и принадлежността към общественост - семейство, другари, сантиментални занимания. И тези потребности не могат да бъдат задоволени с пари. По-скоро в преследването на пари хората подценяват връзките. Прекаленото внимание към парите също пречи на реализацията на потребностите на Маслоу от „ по-висок ред “, защото води до капан, който откривателите назовават „ финансова причинност на самочувствието “.
Няма нищо изненадващо в това, че ще бъдете нещастни, в случай че в основата на вашето самочувствие са парите в банковата сметка. През 2020 година моята колежка Ашли Уилънс и четирима съавтори организираха изследване, в което интервюираха 345 души. Респондентите трябваше да се съгласят или да отхвърлят изказвания, в това число „ Моето самочувствие зависи от това какъв брой пари върша “ и „ Чувствам се зле, когато ми се коства, че не спечелвам задоволително пари “. Тези, които били съгласни с тези изказвания, били по-склонни да изпитват самотност и обществена изолираност. И това, което също не е изненадващо е, че приблизително те прекарват повече време на работа, сами, спрямо останалите.
Може би зависимостта на самочувствието от равнището на приходите е една от аргументите за мощен стрес, както при липса на пари, по този начин и откакто хората доближат по-висок предел на приходите. Проучване на LinkedIn от 2018 година откри, че стресът на работното място понижава, когато хората печелят над 50 000 $, само че по-късно стартира да нараства доста, когато приходите им надвишават 200 000 $. А изследване от 2018 година в Китай откри, че чувството за омърлушеност може да се изобрази на графика за приходите с плавна U-образна крива, която понижава при постигане на прихода и по-късно се покачва още веднъж, когато приходът се повишава до по-високо равнище.
Напълно целесъобразно е да се тревожите за пари при ниско равнище на приходи. Както означих, една от главните аргументи за злощастие е неналичието на финансови средства за облекчаване на елементарни потребности. Понякога, просто с цел да обезпечи издръжка, човек е заставен да отделя по-малко време на фамилията, приятелите и вярата си. Но даже и в тази обстановка парите сами по себе си не носят благополучие - те могат единствено да отстранен източниците на страдалчество.
Но какво би станало, в случай че след почтена оценка на житейските си условия осъзнаете, че сте минали равнището на ниските приходи с неговите неволи, а безпокойството за парите не е отишло на никое място? Може би имате някои смекчаващи виновността условия, като да вземем за пример доста други хора, които зависят от вашата финансова поддръжка или пък задължения, които би трябвало да изплащате? Ако тези условия не са налице, тогава зад фокуса ви върху парите евентуално се крият други терзания.
Може би родителите ви са били прекомерно настойчиви във образуването на блян за финансов просперите или пък самите вие не сте сигурни в личната си стойност и разчитате на публичното утвърждение. По един или различен метод може да се оценявате с пари и неясно да се надявате, че някой ден ще станете задоволително „ скъпи “, с цел да спечелите любовта и уважението на другите. Може би инстинктите ви споделят да печелите от ден на ден и повече, с цел да си осигурите в миналото спокоен и цветущ живот. Но те лъжат. Можете да станете по-щастливи, просто като преосмислите целите си.
Една процедура, която може да ви помогне в това отношение, е да дарявате пари, вместо да ги икономисвате или да ги харчите за показни придобивки. Можете елементарно да намерите доста положителни каузи, които претендират за вашата благотворителност. Доброволното даряване е метод да покажете на себе си, че сте освен това от пари. Парите не са нищо повече от средство за основаване на нещо скъпо в своя живот и в живота на другите. Даването е акт на непокорство на личния нарцисизъм.
Можете също да опитате да работите по-малко, освобождаваки времето си за действия, които няма да ви донесат финансово заплащане, само че ще задоволят потребностите, които са по-високо в йерархията на Маслоу. Много работливи хора работят непрекъснато, в това число вечер и в почивните дни. Ако това се отнася за вас, да вземем за пример в събота или неделя, започнете да отделяте един от тези дни на самореализация: четете мъдри книги, разходете се измежду природата, медитирайте или се молете. Дарете времето си за добра идея. Посещавайте богослужения. В началото може да се чувствате притиснати от раздразнителност, че нямате време за това. Но, не се отхвърляйте. Скоро ще разберете, че не можете да си позволите да не го вършиме.
Отначало може да ви се коства, че да се откажете от финансовите упоритости значи да пандизите пътя си към просперитета, да отрежете пътя към фантазията си през целия живот. Но в действителност не е по този начин. „ Богат е този, който знае, че има задоволително “, споделя Лао Дзъ. С други думи, вие ще бъдете най-щастливият човек на света, в случай че сте богати на това, което в действителност има значение. Може би това значи, че ще имате доста пари или може би не. Главното е да помните, че парите в никакъв случай няма да бъдат това, което ви прави в действителност проспериращи.
По материали от The Atlantic
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ