Пустите мечтания на Запада. На него му трябва Русия против Китай
Колкото по-близо е визитата на Путин в Пекин, толкоз по-висок е градуса на алармисткия парадокс, създаван от англосаксонците. Освен това всичко се съотнася с украинската тематика: тя към този момент е издигната до такова равнище, че безусловно всичко се сервира обвързвано с нея. Дори такава значима тематика за Запада като руско-китайските връзки. Те също са атакувани от украинска позиция. Получава се обаче не просто несполучливо: резултатът ще бъде тъкмо противопоставен на стремежи.
Всички чували ли са за фейка, че Си Дзинпин е помолил Путин да не нападна Украйна по време на Олимпиадата? Американският Bloomberg се отличи. В публикацията „ Войната в Украйна, Путин може да унищожи олимпийската фантазия на Си “ базирайки се на „ основан в Пекин посланик, който пожела да остане неизвестен “, изданието оповестява: „ Възможно е Си в неотдавнашния диалог с Путин да го е помолил да не стартира нахлуването в Украйна по време на игрите. Няма потребност да ми разваляте празника, а другояче,, както припомня Bloomberg, „ Путин и Китай към този момент са виждали това преди “:
„ Руската война с Грузия стартира тъкмо в деня на откриването на Летните олимпийски игри в Пекин, причинявайки главоболие на китайското управление. Поради това Путин беше заставен неотложно да се прибере вкъщи, с цел да управлява военните интервенции. “
Дни откакто Путин беше хазаин на церемонията по закриването на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година, като похарчи рекордните 50 милиарда $ за тях, съветските сили започнаха интервенция за завладяване на украинския Крим.
Тоест руснаците имат такава традиция - олимпийска агресия. Разбира се, това към този момент не е нова теза на англосаксонските медии, само че тук задачата бяха руско-китайските връзки. Да се разбъркат, да се сеят подозрения, да се хвърли сянка - не на вятъра главната рекомендация за противопоставяне на руско-китайския съюз е да се опитат да уголемяват всевъзможни пукнатини сред Москва и Пекин. Получава ли се?
Не, в този случай и Русия, и Китай реагираха остро: съветското външно министерство назова обявата " осведомителна специфична интервенция на съответните американски служби ", а китайците - " безспорна неистина ":
„ Това е освен клюка на поддържаните връзки сред нашите страни, предизвикателство за нас, само че и опит за оклеветяване на Зимните олимпийски игри в Пекин... Китайско-руските връзки са зрели и постоянни и всеки опит за оспорването им е жертван на неуспех. "
Нещо повече, тъкмо такива примитивни провокации имат тъкмо противоположния резултат, като за следващ път убеждават Москва и Пекин, че се работи координирано както против тях поотделно, по този начин и против тяхните двустранни връзки.
Смешното е, че англосаксонците употребяват изцяло противоположни тези на една и съща тематика за " нападението на Русия против Украйна ". По мнението на част от тях Китай, в противен случай, печели от „ съветската експанзия “: тя ще отклони вниманието на Съединени американски щати и на Запада като цяло от Китай. И ще разреши на Пекин да нападна Тайван. Този „ остроумен план” интензивно се пропагандира и от атлантистите.
И освен на равнище медии и анализатори: оня ден се отличи и английският външен министър Лиз Тръс.
В речта си по време на визитата си в Австралия Тръс напомни освен героичното минало на украинския народ, който „ оцеля след доста нашествия, от монголите до татарите “ и ужасната опасност от Русия, само че и за страшния Китай:
" Китай и Русия станаха по-смели по метод, който не сме виждали от Студената война. Те си сътрудничат от ден на ден и повече, с цел да дефинират стандартите в технологии като изкуствения разсъдък, с цел да утвърдят своето владичество на Запад и в Тихия океан посредством взаимни военни учения и в галактическото пространство също... Опитват се да изнасят диктатурата под формата на услуги по целия свят...
Не може да се изключи, че Китай ще се възползва от обстановката в Украйна... Агресорите работят в съгласие и считам, че страни като нашите би трябвало да работят дружно.
Как Пекин ще се възползва от съветската експанзия? Разбира се, ще нападна Тайван, тъй че всички англосаксонци, даже тези, които живеят на края на света като австралийците, би трябвало да бъдат готови. Напускайки Австралия, Тръс приказва още по-конкретно - належащо е да се надигнем против световните агресори Русия и Китай:
„ Жизненоважно е да работим дружно с нашия непосредствен другар и сътрудник Австралия, с цел да защитим и усъвършенстваме демокрацията… Заедно с Австралия и другите ни съдружници по света, ние ще победим силите на злото и ще изградим по-безопасна, по-добра Англия и по-безопасен, по-добър свят.”
В Австралия, където към този момент мнозина не са въодушевени от антикитайския курс на настоящето държавно управление (дори преди сформирането на боен съюз със Съединените щати и Англия, AUKUS Канбера усети гнева на Пекин за поддръжка на американската политика на въздържане: Китай доста понижи вноса от Австралия), думите на Тръс провокираха остра реакция.
Бившият министър-председател, депутатът от лейбъристите Пол Кийтинг даже я назова слабоумна. Лондон страда от „ фикс идея за великолепие “, сподели Кийтинг, припомняйки, че английският флот е напуснал Източна Азия доста от дълго време и от този момент в никакъв случай не се е прибирал в нея и не си коства отдалеко да насъсква жителите на района.
Англия в действителност от дълго време не е господарката на моретата, само че като цяло англосаксонците имат най-големия флот в света, американският. Той към момента е най-големият, допускащ им да бъдат господари както на Атлантическия, по този начин и на Тихия океан. И точно програмата за създаване на китайския флот провокира желанието на англосаксонците да се оправят с евентуалния зложелател.
Точно както при започване на предишния век, беше належащо да се спре предизвикването на Германия, преди немският флот да стане съпоставим с английския. Тогава англосаксонците хвърлиха Европа в международна война, изправяйки се против Германия, като включиха в това и Русия.
Сега обстановката е кардинално друга, няма да по какъв начин да стане да се бориш с непознатите ръце. А тяхните лични или станаха по-къси (като на англичаните), или в действителност не желаят (като американците), тъй че би трябвало да агитирате по-младшите братя, австралийците.
И най-важната разлика: светът се промени и англосаксонските сили си имат работа не със уединен изолиран зложелател, а със съюза на Русия и Китай. И множеството страни по света не желаят освен да се бият с руснаците и китайците, само че даже и да вземат участие в тяхното нападателно военно, икономическо и геополитическо въздържане. Какво остава да се прави в тази обстановка?
Остава да се надяваме да прекъснем руско-китайската връзка. Не с изявления като тази на Bloomberg, несъмнено. Но и тук вместо триумф има единствено неуспехи, а най-яркият от последните е неотдавнашната оставка на ръководителя на немския флот вицеадмирал Кай-Ахим Шьонбах.
Този уикенд той подаде оставка, откакто медиите обърнаха внимание на видеозаписа на речта му на конференцията на Индийския институт по отбранителни проучвания, която се състоя в Делхи на 22 януари.
Скандалът беше провокиран от изказванията на Шьонбах по украинската тематика: той акцентира, че Крим в никакъв случай няма да се върне в Украйна, „ това е реалност и би трябвало да се научим, че политиката би трябвало да се основава на обстоятелства “.
Адмиралът сподели още, че „ Путин оказва напън върху нас, тъй като може “:
„ Това, което той в действителност желае, е почитание. Той желае да бъде третиран като еднакъв. И за Бога, уважаването на някого и отношението към него като към еднакъв не коства нищо. Така че, в случай че ме попитате, би трябвало да му дадете отношението, на което той упорства и евентуално заслужава "
Какъв смут, възмути се Берлин: „ тези изказвания по своето наличие и дефиниция по никакъв метод не дават отговор на позицията на Министерството на защитата “. Шьонбах напусна, само че горчивината остана. И въобще не в Киев (чието мнение въобще не интересува никого), а в Пекин. Защото главната, най-скандалната част от изказванията на адмирала напълно не беше това, за което атлантистите проведоха обструкциите против него.
Основното беше по какъв начин той оправда нуждата да покаже почитание към Путин и Русия:
" Русия е антична страна. Русия е значима страна. Индия, Германия - ние имаме потребност от Русия, тъй като имаме потребност от Русия против Китай. Да имаме тази страна, огромна страна, даже и да не е демократична, на наша страна като сътрудник и да им дадем късмет дружно да имат равнопоставени връзки със Съединени американски щати е елементарно. И това евентуално ще държи Русия надалеч от Китай. Китай се нуждае от съветските запаси. И те могат да им ги дадат, тъй като нашите наказания постоянно водят до неверни резултати. "
Това беше главният гаф: германецът намерено приказва за създаване на антикитайски съюзи, че Русия е нужна против Китай. Да, той споделя това на индийците, пробвайки се да играе на страха им от Пекин, само че въпреки всичко. Един от водачите на немската войска - много уверен атлантист - приказва какъв брой е значимо за Запада да откъсне Русия от Китай – т.е., виждаме със личните си очи битката на две тактики измежду атлантическия хайлайф.
Една част от него, " ултраглобалистите ", считат, че е належащо да се окаже напън върху Русия и Китай с всички сили и няма значение дали са дружно или не (и най-вероятно съгласно тях съюзът сред Пекин и Москва рано или късно ще се разпадне), належащо е да се ускори политиката на въздържане, Западът към момента няма опция на тази политика.
Другата, " внимателните глобалисти ", считат, че като по едно и също време оказва напън върху Москва и Пекин, Западът единствено ще закрепи съюза им и несъмнено няма да може да му устои. Следователно е належащо допустимо най-скоро да се промени политиката по отношение на Русия, да се изградят близки връзки с нея, с цел да се принуди тя най-малко да заеме неутрална позиция по отношение на Китай или даже да влезе в антикитайския лагер.
И двете концепции имат своите последователи (втората е доста по-популярна измежду европейските континентални елити), само че главното, което ги сплотява, е, че са изцяло нереалистични. Тоест те не просто са остарели, само че и не работят. Опитите да се изградят даже не другарски, а просто естествени партньорски връзки с Москва към този момент са невъзможни - просто тъй като Русия безусловно не има вяра на англосаксонския Запад (и не вижда независимата воля и роля на континентална Европа). Но даже и да си представим, че в средносрочен проект Европа може независимо да построи връзките си с Русия, това няма да докара до намаляване на руско-китайската връзка, тъй като последнаата дава отговор на нашите ползи за създаване на нов световен международен ред.
Опитите да се окаже по едно и също време напън върху Русия и Китай са в действителност самоубийствени за Запада, само че те към този момент не вършат нищо за подсилване на руско-китайския съюз. Не толкоз тъй като англосаксонците към този момент са създали повече от задоволително, с цел да сближат Москва и Пекин, а тъй като изборът в интерес на тяхния съюз е изработен от дълго време и напълно умишлено. Стратегически избор, който не разрешава на външни сили и съперници да въздействат на позицията ни.
Превод: ЕС
Всички чували ли са за фейка, че Си Дзинпин е помолил Путин да не нападна Украйна по време на Олимпиадата? Американският Bloomberg се отличи. В публикацията „ Войната в Украйна, Путин може да унищожи олимпийската фантазия на Си “ базирайки се на „ основан в Пекин посланик, който пожела да остане неизвестен “, изданието оповестява: „ Възможно е Си в неотдавнашния диалог с Путин да го е помолил да не стартира нахлуването в Украйна по време на игрите. Няма потребност да ми разваляте празника, а другояче,, както припомня Bloomberg, „ Путин и Китай към този момент са виждали това преди “:
„ Руската война с Грузия стартира тъкмо в деня на откриването на Летните олимпийски игри в Пекин, причинявайки главоболие на китайското управление. Поради това Путин беше заставен неотложно да се прибере вкъщи, с цел да управлява военните интервенции. “
Дни откакто Путин беше хазаин на церемонията по закриването на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година, като похарчи рекордните 50 милиарда $ за тях, съветските сили започнаха интервенция за завладяване на украинския Крим.
Тоест руснаците имат такава традиция - олимпийска агресия. Разбира се, това към този момент не е нова теза на англосаксонските медии, само че тук задачата бяха руско-китайските връзки. Да се разбъркат, да се сеят подозрения, да се хвърли сянка - не на вятъра главната рекомендация за противопоставяне на руско-китайския съюз е да се опитат да уголемяват всевъзможни пукнатини сред Москва и Пекин. Получава ли се?
Не, в този случай и Русия, и Китай реагираха остро: съветското външно министерство назова обявата " осведомителна специфична интервенция на съответните американски служби ", а китайците - " безспорна неистина ":
„ Това е освен клюка на поддържаните връзки сред нашите страни, предизвикателство за нас, само че и опит за оклеветяване на Зимните олимпийски игри в Пекин... Китайско-руските връзки са зрели и постоянни и всеки опит за оспорването им е жертван на неуспех. "
Нещо повече, тъкмо такива примитивни провокации имат тъкмо противоположния резултат, като за следващ път убеждават Москва и Пекин, че се работи координирано както против тях поотделно, по този начин и против тяхните двустранни връзки.
Смешното е, че англосаксонците употребяват изцяло противоположни тези на една и съща тематика за " нападението на Русия против Украйна ". По мнението на част от тях Китай, в противен случай, печели от „ съветската експанзия “: тя ще отклони вниманието на Съединени американски щати и на Запада като цяло от Китай. И ще разреши на Пекин да нападна Тайван. Този „ остроумен план” интензивно се пропагандира и от атлантистите.
И освен на равнище медии и анализатори: оня ден се отличи и английският външен министър Лиз Тръс.
В речта си по време на визитата си в Австралия Тръс напомни освен героичното минало на украинския народ, който „ оцеля след доста нашествия, от монголите до татарите “ и ужасната опасност от Русия, само че и за страшния Китай:
" Китай и Русия станаха по-смели по метод, който не сме виждали от Студената война. Те си сътрудничат от ден на ден и повече, с цел да дефинират стандартите в технологии като изкуствения разсъдък, с цел да утвърдят своето владичество на Запад и в Тихия океан посредством взаимни военни учения и в галактическото пространство също... Опитват се да изнасят диктатурата под формата на услуги по целия свят...
Не може да се изключи, че Китай ще се възползва от обстановката в Украйна... Агресорите работят в съгласие и считам, че страни като нашите би трябвало да работят дружно.
Как Пекин ще се възползва от съветската експанзия? Разбира се, ще нападна Тайван, тъй че всички англосаксонци, даже тези, които живеят на края на света като австралийците, би трябвало да бъдат готови. Напускайки Австралия, Тръс приказва още по-конкретно - належащо е да се надигнем против световните агресори Русия и Китай:
„ Жизненоважно е да работим дружно с нашия непосредствен другар и сътрудник Австралия, с цел да защитим и усъвършенстваме демокрацията… Заедно с Австралия и другите ни съдружници по света, ние ще победим силите на злото и ще изградим по-безопасна, по-добра Англия и по-безопасен, по-добър свят.”
В Австралия, където към този момент мнозина не са въодушевени от антикитайския курс на настоящето държавно управление (дори преди сформирането на боен съюз със Съединените щати и Англия, AUKUS Канбера усети гнева на Пекин за поддръжка на американската политика на въздържане: Китай доста понижи вноса от Австралия), думите на Тръс провокираха остра реакция.
Бившият министър-председател, депутатът от лейбъристите Пол Кийтинг даже я назова слабоумна. Лондон страда от „ фикс идея за великолепие “, сподели Кийтинг, припомняйки, че английският флот е напуснал Източна Азия доста от дълго време и от този момент в никакъв случай не се е прибирал в нея и не си коства отдалеко да насъсква жителите на района.
Англия в действителност от дълго време не е господарката на моретата, само че като цяло англосаксонците имат най-големия флот в света, американският. Той към момента е най-големият, допускащ им да бъдат господари както на Атлантическия, по този начин и на Тихия океан. И точно програмата за създаване на китайския флот провокира желанието на англосаксонците да се оправят с евентуалния зложелател.
Точно както при започване на предишния век, беше належащо да се спре предизвикването на Германия, преди немският флот да стане съпоставим с английския. Тогава англосаксонците хвърлиха Европа в международна война, изправяйки се против Германия, като включиха в това и Русия.
Сега обстановката е кардинално друга, няма да по какъв начин да стане да се бориш с непознатите ръце. А тяхните лични или станаха по-къси (като на англичаните), или в действителност не желаят (като американците), тъй че би трябвало да агитирате по-младшите братя, австралийците.
И най-важната разлика: светът се промени и англосаксонските сили си имат работа не със уединен изолиран зложелател, а със съюза на Русия и Китай. И множеството страни по света не желаят освен да се бият с руснаците и китайците, само че даже и да вземат участие в тяхното нападателно военно, икономическо и геополитическо въздържане. Какво остава да се прави в тази обстановка?
Остава да се надяваме да прекъснем руско-китайската връзка. Не с изявления като тази на Bloomberg, несъмнено. Но и тук вместо триумф има единствено неуспехи, а най-яркият от последните е неотдавнашната оставка на ръководителя на немския флот вицеадмирал Кай-Ахим Шьонбах.
Този уикенд той подаде оставка, откакто медиите обърнаха внимание на видеозаписа на речта му на конференцията на Индийския институт по отбранителни проучвания, която се състоя в Делхи на 22 януари.
Скандалът беше провокиран от изказванията на Шьонбах по украинската тематика: той акцентира, че Крим в никакъв случай няма да се върне в Украйна, „ това е реалност и би трябвало да се научим, че политиката би трябвало да се основава на обстоятелства “.
Адмиралът сподели още, че „ Путин оказва напън върху нас, тъй като може “:
„ Това, което той в действителност желае, е почитание. Той желае да бъде третиран като еднакъв. И за Бога, уважаването на някого и отношението към него като към еднакъв не коства нищо. Така че, в случай че ме попитате, би трябвало да му дадете отношението, на което той упорства и евентуално заслужава "
Какъв смут, възмути се Берлин: „ тези изказвания по своето наличие и дефиниция по никакъв метод не дават отговор на позицията на Министерството на защитата “. Шьонбах напусна, само че горчивината остана. И въобще не в Киев (чието мнение въобще не интересува никого), а в Пекин. Защото главната, най-скандалната част от изказванията на адмирала напълно не беше това, за което атлантистите проведоха обструкциите против него.
Основното беше по какъв начин той оправда нуждата да покаже почитание към Путин и Русия:
" Русия е антична страна. Русия е значима страна. Индия, Германия - ние имаме потребност от Русия, тъй като имаме потребност от Русия против Китай. Да имаме тази страна, огромна страна, даже и да не е демократична, на наша страна като сътрудник и да им дадем късмет дружно да имат равнопоставени връзки със Съединени американски щати е елементарно. И това евентуално ще държи Русия надалеч от Китай. Китай се нуждае от съветските запаси. И те могат да им ги дадат, тъй като нашите наказания постоянно водят до неверни резултати. "
Това беше главният гаф: германецът намерено приказва за създаване на антикитайски съюзи, че Русия е нужна против Китай. Да, той споделя това на индийците, пробвайки се да играе на страха им от Пекин, само че въпреки всичко. Един от водачите на немската войска - много уверен атлантист - приказва какъв брой е значимо за Запада да откъсне Русия от Китай – т.е., виждаме със личните си очи битката на две тактики измежду атлантическия хайлайф.
Една част от него, " ултраглобалистите ", считат, че е належащо да се окаже напън върху Русия и Китай с всички сили и няма значение дали са дружно или не (и най-вероятно съгласно тях съюзът сред Пекин и Москва рано или късно ще се разпадне), належащо е да се ускори политиката на въздържане, Западът към момента няма опция на тази политика.
Другата, " внимателните глобалисти ", считат, че като по едно и също време оказва напън върху Москва и Пекин, Западът единствено ще закрепи съюза им и несъмнено няма да може да му устои. Следователно е належащо допустимо най-скоро да се промени политиката по отношение на Русия, да се изградят близки връзки с нея, с цел да се принуди тя най-малко да заеме неутрална позиция по отношение на Китай или даже да влезе в антикитайския лагер.
И двете концепции имат своите последователи (втората е доста по-популярна измежду европейските континентални елити), само че главното, което ги сплотява, е, че са изцяло нереалистични. Тоест те не просто са остарели, само че и не работят. Опитите да се изградят даже не другарски, а просто естествени партньорски връзки с Москва към този момент са невъзможни - просто тъй като Русия безусловно не има вяра на англосаксонския Запад (и не вижда независимата воля и роля на континентална Европа). Но даже и да си представим, че в средносрочен проект Европа може независимо да построи връзките си с Русия, това няма да докара до намаляване на руско-китайската връзка, тъй като последнаата дава отговор на нашите ползи за създаване на нов световен международен ред.
Опитите да се окаже по едно и също време напън върху Русия и Китай са в действителност самоубийствени за Запада, само че те към този момент не вършат нищо за подсилване на руско-китайския съюз. Не толкоз тъй като англосаксонците към този момент са създали повече от задоволително, с цел да сближат Москва и Пекин, а тъй като изборът в интерес на тяхния съюз е изработен от дълго време и напълно умишлено. Стратегически избор, който не разрешава на външни сили и съперници да въздействат на позицията ни.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ