Художник подари на Пловдив колекцията на живота си
Колко тежат 1100 ютии и 300 железни подложки за тях? Според пловдивския художник Димитър Добрев, който съумя да събере толкоз за 45 години - към 4-5 тона. Цялото това желязо единствено допреди десетина дни бе подредено на всички вероятни лавици, върху дрешници, на свободни кревати и под кревати в дома му. В края на предишния месец Димитър подари цялата си сбирка от ютии на Етнографския музей. Той ще отдели цяла една новопридобита постройка на ул. „ Съборна” за неповторимата колекция. „ Къщата ми като че ли олекна”, споделя пловдивчанинът, с помощта на който Пловдив ще има музей на ютията.
Най-близкият сходен музей е в Румъния. Има също в Чехия и в Германия. „ Най-големият е във Франция. Ютиите съществуват от 400 години и са стотици хиляди типове. Ковачът на всяко едно обитаемо място е правил друга ютия - по тази причина мъчно ще намерите две идентични от едно време”, споделя художникът. Единствената друга сбирка у нас е във Варна. Тя е скромна - единствено 300 екземпляра. Преди години я оповестили за обмен и поискали 30 000 лв.. След това смъкнали цената на 25, 20 и даже 18 хиляди лв.. Колекцията още не е продадена, а последната желана цена за нея е 20 000 лв.. „ Излиза, че междинната цена на една ютия е 70 лева”, пресмята художникът.
Първата ютия не се не помни - като всяко друго първо нещо в живота
Преди 45 години художникът работил в Смолян в системата на държавното дружество " Българска снимка ". „ Макар да рисувам от ученическите си години, аз не влязох в Художествена академия. Във всеки областен град имаше центрове за агитация и реклама. Спечелих конкурс незабавно след казармата и отидох да работя в Смолян”, спомня си Димитър Добрев. Там на един каменен зид видял ръждясала чугунена ютия, която не си знае годините. Отнесъл я вкъщи и тогава помолил приятелите си - който има остаряла ютия, да му я подари. „ Така започнах - от една ютия на оградата”, изяснява той.
С появяването на електронните продавалници сбирката му набъбва доста. За някои ютии е плащал по 200, че и по 300 лв.. Имал е няколко случая, когато е поръчвал ютии, само че след това ги е прибирал на стопаните им. „ В продавалника е все едно да избираш котка в чувал! Понякога продавачите не са правилни и оферират боклук”, споделя Димитър. Винаги ги уведомява по телефона, че ще одобри ютията единствено след подробен обзор.
Редките екземпляри нормално идват от чужбина. Носят му ги другари, които обичат да обикалят задграничните битаци. „ Събират, каквото намерят, идват и ми го демонстрират. А аз вземам решение дали да взема или - не”, споделя художникът.
Прочел е всичката информация за ютиите. Казва, че стартират да ги създават преди 400 години. „ Понеже всеки занаятчия ги прави както му хрумне, те се разграничават махала по махала и град по град. Има стотици хиляди модели”, изяснява Добрев. Най-старите му ютии са на 200 години - от началото на промишлената гражданска война. Има британски, френски и шведски. „ Правят гражданска война в обработката на металите и по тази причина се появяват шедьоври. Първите са с дървени въглища, плам, алкохол и газ. Имам и такива, които са кухи - вътре се влага нагрято авансово ядро и по този начин се глади”, споделя колекционерът. Не си е оставил нито една ютия за спомен. Всичко подарява на Пловдив. " Смятам, че когато си наясно със себе си и си решил да направиш подобен жест, няма защо да съжаляваш”, споделя художникът.
Дъщеря му в Белгия го похвалила за жеста
По време на Европейска столица на културата Димитър Добрев направи в няколко разнообразни къщи галерия с 680 от ютиите си. Сега дружно с дарените 1100 ютии предава на Етнографския музей и десетки кутии, в които те са продавани. Черешката на тортата са десетките щепсели за ютии. „ Пакетирах всичко и го номерирах! Дойде един огромен бус и се разделих с сбирката, събирана 45 години”, споделя художникът. Преди това е уведомил фамилията на щерка си в Белгия за решението. Подкрепили го изцяло. „ Нека в този момент им се радва цялостен град, а освен мои приятели”, споделя Добрев.
В Смолян го помнят като Рицаря на четката
Димитър Добрев е кореняк пловдивчанин. Прадядовците му идват тук от Асеновградския край. Работи като художник в системата на Директива за птиците „ Българска снимка " сред 1972 и 1993 година През тези години той постоянно взе участие в общите национални и окръжни изложения на Групата на смолянските художници. Между 1976 и 2017 година е показал 12 свои независими изложения в Смолян, Пловдив, София, Стара Загора, Брюксел. Носител на наградата „ Рицар на четката 2016 “ в категорията „ Рицар на поетите “ от интернационалния план „ Картина от мнозина “.
Най-близкият сходен музей е в Румъния. Има също в Чехия и в Германия. „ Най-големият е във Франция. Ютиите съществуват от 400 години и са стотици хиляди типове. Ковачът на всяко едно обитаемо място е правил друга ютия - по тази причина мъчно ще намерите две идентични от едно време”, споделя художникът. Единствената друга сбирка у нас е във Варна. Тя е скромна - единствено 300 екземпляра. Преди години я оповестили за обмен и поискали 30 000 лв.. След това смъкнали цената на 25, 20 и даже 18 хиляди лв.. Колекцията още не е продадена, а последната желана цена за нея е 20 000 лв.. „ Излиза, че междинната цена на една ютия е 70 лева”, пресмята художникът.
Първата ютия не се не помни - като всяко друго първо нещо в живота
Преди 45 години художникът работил в Смолян в системата на държавното дружество " Българска снимка ". „ Макар да рисувам от ученическите си години, аз не влязох в Художествена академия. Във всеки областен град имаше центрове за агитация и реклама. Спечелих конкурс незабавно след казармата и отидох да работя в Смолян”, спомня си Димитър Добрев. Там на един каменен зид видял ръждясала чугунена ютия, която не си знае годините. Отнесъл я вкъщи и тогава помолил приятелите си - който има остаряла ютия, да му я подари. „ Така започнах - от една ютия на оградата”, изяснява той.
С появяването на електронните продавалници сбирката му набъбва доста. За някои ютии е плащал по 200, че и по 300 лв.. Имал е няколко случая, когато е поръчвал ютии, само че след това ги е прибирал на стопаните им. „ В продавалника е все едно да избираш котка в чувал! Понякога продавачите не са правилни и оферират боклук”, споделя Димитър. Винаги ги уведомява по телефона, че ще одобри ютията единствено след подробен обзор.
Редките екземпляри нормално идват от чужбина. Носят му ги другари, които обичат да обикалят задграничните битаци. „ Събират, каквото намерят, идват и ми го демонстрират. А аз вземам решение дали да взема или - не”, споделя художникът.
Прочел е всичката информация за ютиите. Казва, че стартират да ги създават преди 400 години. „ Понеже всеки занаятчия ги прави както му хрумне, те се разграничават махала по махала и град по град. Има стотици хиляди модели”, изяснява Добрев. Най-старите му ютии са на 200 години - от началото на промишлената гражданска война. Има британски, френски и шведски. „ Правят гражданска война в обработката на металите и по тази причина се появяват шедьоври. Първите са с дървени въглища, плам, алкохол и газ. Имам и такива, които са кухи - вътре се влага нагрято авансово ядро и по този начин се глади”, споделя колекционерът. Не си е оставил нито една ютия за спомен. Всичко подарява на Пловдив. " Смятам, че когато си наясно със себе си и си решил да направиш подобен жест, няма защо да съжаляваш”, споделя художникът.
Дъщеря му в Белгия го похвалила за жеста
По време на Европейска столица на културата Димитър Добрев направи в няколко разнообразни къщи галерия с 680 от ютиите си. Сега дружно с дарените 1100 ютии предава на Етнографския музей и десетки кутии, в които те са продавани. Черешката на тортата са десетките щепсели за ютии. „ Пакетирах всичко и го номерирах! Дойде един огромен бус и се разделих с сбирката, събирана 45 години”, споделя художникът. Преди това е уведомил фамилията на щерка си в Белгия за решението. Подкрепили го изцяло. „ Нека в този момент им се радва цялостен град, а освен мои приятели”, споделя Добрев.
В Смолян го помнят като Рицаря на четката
Димитър Добрев е кореняк пловдивчанин. Прадядовците му идват тук от Асеновградския край. Работи като художник в системата на Директива за птиците „ Българска снимка " сред 1972 и 1993 година През тези години той постоянно взе участие в общите национални и окръжни изложения на Групата на смолянските художници. Между 1976 и 2017 година е показал 12 свои независими изложения в Смолян, Пловдив, София, Стара Загора, Брюксел. Носител на наградата „ Рицар на четката 2016 “ в категорията „ Рицар на поетите “ от интернационалния план „ Картина от мнозина “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ