Коледуването е обичай с езически корени - пет любопитни факта за коледуването
Коледуването е един от обичайните български традиции, присъщ с празнично облекло, украсени калпаци и коледарски песни. Зимен бит, в който коледарите обикалят домовете на хората и пеят обредни песни с разнообразни претекстове, а стопаните на къщата ги подаряват с пари, сланина, фасул, вино и по този начин нататък. Тази фолклорна традиция е неотменима част от коледните празници и таман поради това сме подготвили 5 любопитни обстоятелството, свързани с коледуването.
Коледуването е бит с езически корени
Произлиза от римската дума calendae – първите дни на месец януари. Традицията датира от дълго време, а главната задача на младите мъже е да прогонят злите духове и да пожелаят здраве през годината. Въпреки че не е християнски обред, коледуването е безвъзвратен бит от българските коледни празници.
Времето за коледуване е тъкмо несъмнено
Коледарите стартират подготовката си от Игнажден (20 декември). Разучават песни, основават коледарски групи и избират техен лидер, който съгласно обичая е по-възрастен и най-много женен. Водачът стои най-отпред и наставлява обиколките. От среднощ до изгрев слънце на Коледа е времето, през което момците пеят пред домовете на хората. В националните показа тогава се появяват същества със свръхестествени сили – вампири, таласъми, караконджули и други, а единствено коледарите със своите песни имат способността да ги прогонят.
Коледарите отпращат отвъдните създания
Смята се, че по този метод светът се преражда, а хаосът, който царува в близост се трансформира в космос. Специални коледарски рефрени желаят на стопаните здраве, благоденствие и доста съгласие в дома през цялата година. Първата ария, която извършват коледарите е за най-възрастния човек от къщата, а по-късно пеят за останалите членове на фамилията. Интересен факт е, че традицията повелява обиколката да стартира от вкъщи на чорбаджиите, кмета, учителя или попа. Коледуването приключва, когато настъпи денят, а в някои села коледарите отиват в центъра на селото и се надпяват.
Коледарите са единствено мъже
Коледарските групи се основават от 10 – 15 души, само че единствено мъже. Празнично облечените млади момчета обхождат домовете на хората, като постоянно потеглят в източна посока. Момците нормално са ергени, сгодени или по-млади, а най-малките от тях са наречени котки, като тяхна задача е да се движат пред коледарите и да известяват стопаните за тяхното идване. Водачът на групата се кръщава друго, съгласно ролята му в самото коледуване. Той се явява медиатор сред мъртвите и живите, сред остарялата и новата година. Според традицията той би трябвало да бъде в разцвета на силите си и да е доста говорлив, с цел да благославя и желае здраве и триумф през годината. В самата коледарска тайфа има и маскирани лица, а най-разпространена е двойката старец-невеста.
Стопаните на къщата приветстват коледарите
Обикновено стопаните на къщата подаряват коледарите с пари, брашно, кравай, фасул, мед, питка и други артикули. След като групата изпее коледните песни, лидерът, който държи в ръце подарения кравай, изрича коледарска благословия. Прието е стопаните също да отвърнат с положителни пожелания, а така наречен трохобер от групата събира даровете. Интересно е, че на някои места в случай че в къщата има госпожица за женене, тя приготвя писан кравай за обичания си. Всички писани краваи се излагат на видно място, цената им се прави оценка и стартира наддаване. Всяко момче купува кравая на момичето си.
Инфо: www.bulgarianhistory.org
