Най-младият и най-бърз магнетар е също така и пулсар
Когато звезди с 10-25 пъти по-голяма маса от тази на Слънцето избухнат в свръхнова, те оставят след себе си неутронни звезди. Това са доста по-малки и плътни галактически обекти – в сфера с диаметър 20 км побират маса, равняваща се на две слънца. Магнетарите са доста специфичен клас извънредно магнетизирани неутронни звезди – те имат извънредно компактно ядро на звезда, минала през свръхнова, и в същото време разполагат с най-мощното магнитно поле във Вселената. Пулсарите са различен клас неутронни звезди, известни с регулярните си пулсации (понякога стотици пъти в секунда).
Миналата година астрономи откриха J1818.0-1607 – най-младият магнетар. Той е и най-бързо въртящият се – прави цялостно завъртане за по-малко от 1,4 секунди. Последните наблюдения поправят данните за дистанцията, на което се намира, и демонстрират, че най-вероятно този специфичен обект е още по-специален. Откритията са оповестени в The Astrophysical Journal Letters.
От към близо 3000 известни на човечеството неутронни звезди, 2000 са пулсари, а 31 са класифицирани като магнетари. Само 5 са и пулсари, и магнетари. Наблюденията на „ Чандра “ на NASA демонстрират, че J1818.0-1607 е точно измежду тези 5 галактически обекта.
Когато бързо въртящите се неутронни звезди се образуват, тяхното завъртане е доста мощно, само че то се забавя с течение на времето. С намаляването на тази скорост част от силата на ротацията се преобразува в рентгенови лъчения и точно те са били следени от „ Чандра “. Данните демонстрират, че този обект е по-малко ефикасен от другите магнетари във връзка с образуването на рентгенови лъчения – успеваемостта му е сходна с различен вид галактически обекти, пулсарите.
Друг екип от астрономи също откри доказателство, подкрепящо двойната природа на този магнетар. Радио излъчванията, засечени от звездата благодарение на обединяването от антени Very Large Array, са сходни с това, което нормално се следи при захранвани от ротация пулсари.
Източник: IFLScience
